Учителя:"Евангелието, както е преведено, не е правилно преведено. За да преведеш нещо правилно, ти грябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тези
Учителя:
„Евангелието, както е преведено, не е правилно преведено. За да преведеш нещо правилно, ти грябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тези времена, когато Христос е живял, за да разбереш духа в Павла, в Петра, в Христа. А днес както превеждат, дават един буквален превод, вследствие на това хората, като четат Евангелието, не вярват в него. Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там.“
„Моисей, който разбирал великите закони на Битието, вярно е предал фактите за създаването на света, но преводачите са направили известни грешки. Оригиналът е верен, но в копията са допуснати неверни факти.“
„Самият превод на Светото Писание не е правилен – много думи не са предадени в точния им смисъл.“
* * *
Мнозина духовници твърдят:
„Библията притежава уникално качество – Бог, като неин автор, забранява отнемане, заменяне или допълване на информацията, която Той дава в Своята Книга. С това се обяснява фактът, че има пълна хармония в текста на съвременната Библия с ръкописите отпреди хилядолетия.“
Те са готови дотолкова да твърдят, че българската версия на Библията е вярна от кора до кора, все едно първо тя е била написана, а после е преведена на иврит.
Интересно ми е тогава как ще обяснят факта, че дори в преводите само на един език, в различните версии определени случки са предадени с толкова различни думи и противоречиви значения, че често коренно се различават от дадено друго издание. Ето един пример, който ми попадна на пръв поглед, като съм сигурен че има и по-фрапиращи – 1 Йоан 5:18:
„Знаем, че всеки, който е станал Божие дете, не продължава да греши, защото Божият Син го пази и лукавият не го докосва.“ (Съвр. прев., 2004)
„Знаем, че всеки, който е роден от Бога, не съгрешава; а роденият от Бога пази себе си и лукавият не го докосва.“ („Верен“, 2002)
А между българската и чуждоезиковите версии на Библията разликите са още по-големи. Как тогава можем да твърдим, че точно нашият екземпляр е 100% еднакъв с оригинала?
Също така, когато разглеждаме достоверността на Библията, нужно е да се знае, че думите на еврейски език, особено на стария стил, са слети една с друга и не са отделени като в нашия език. Прибавете към това и обичая да се пропускат гласните при писане (това се е правило за да се пести място по трудно достъпните материали, върху които са записвани книгите по онова време), така че при четене е много важно как и къде ще бъдат поставени, и ще видите какви големи трудности трябва да се преодоляват при установяването на оригиналното значение. Най-малката грешка може напълно да промени смисъла почти на всяко изречение. Ясно е, следователно, че шансовете да се получи точен превод били твърде малко, освен ако той не бъде разглеждан в светлината на мистицизма, който може да разкрие Истините отвъд буквите и думите.
Всъщност това е била и причината онези, които първоначално написали Библията, да я изложат в подобен труден за разгадаване начин, за да бъде разбирана само от достойните за това и светите истини да достигат само до светите хора.
Нека разгледаме един пример, доказващ горното твърдение:
“И създаде Господ от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.” (Битие 2:22)
В оригиналния текст думата, означаваща „ребро“, може да бъде преведена и по друг начин, който заслужава поне малко внимание, понеже звучи доста по-разумно – тя означава „страна“. Ако я преведем така, това ясно показва, че човек е бил двуполов и че Господ разделил половете на мъжки и женски, което е много по-удачно разбиране от онова за реброто.
* * *
Когато стане въпрос за достоверността на Библията, църковните тълкуватели обикновено се позовават на стиховете:
„Няма да прибавяте нищо към словото, което ви заповядвам, нито да отнемате от него, за да пазите заповедите на Господа, вашия Бог, които ви заповядвам.“ (Второзаконие 4:2)
„Ако някой прибави нещо към тях, нему Бог ще наложи поразите, за които е писано в тая книга; и ако някой отнеме нещо от думите на книгата на това пророчество, Бог ще отнеме дела му от книгата на живота и от светия град и от написаното в тая книга.“ (Откровение 22:18-19)
И сякаш забравят, че Бог и в Рая заповяда нещо:
„Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем, само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.“ (Битие 3:2,3)
Ала кой ли го послуша… Дори самият факт, че Бог ни предупреждава да не подменяме Истината, говори че Той знае, че е твърде вероятно да го сторим.
И тъй, кое ни дава повод да мислим, че и сега някой е опазил чистото непроменено Слово Божие?
* * *
И въпреки всичко казано дотук, нека бъде ясно за всеки търсещ, че тези несъвършенства не би трябвало да ни откажат да четем Светото Писание, а точно обратното – да го четем с будно съзнание и да мислим дълбоко над всеки стих.
Защото в наши дни няма втора книга като Библията, която да съдържа толкова много окултни истини, макар и често забулени зад алегории, а също и неточни преводи или произволни съкращения на части, определени от църковните отци като „апокрифи“. Мистикът обаче знае какъв смисъл е трябвало да се предаде, лесно може да различи оригиналните от вмъкнатите части и да открие бисерите, скрити зад почти всеки ред от тази боговдъхновена книга.
Казано е, че който иска – ще му се даде, и който търси – ще намери.
Тези думи са валидни с пълна сила за стремящите се към Истината.
COMMENTS