Иконопоклоничеството

„И Господ ви говори на планината изсред огъня; гласа на думите Му чухте, но образ не видяхте, а чухте само глас. И Той ви яви завета Си, който ви заповяда да изпълнявате, десетословието, и го написа на две каменни скрижали. Тогава Господ ми заповяда да ви науча на наредбите и законите, за да ги изпълнявате в земята, в която влизате, за да я завладеете. Дръжте твърдо в душите си, че вие не видяхте никакъв образ в оня ден, когато Господ ви говори на планина Хорив изсред огъня, да не би да се развратите и си направите дялан образ, лик на някой кумир, който да представя мъж или жена.“

Второзаконие 4:12-16

„Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи.“

Изход 20:4,5

„И тъй, ние, бидейки род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, или сребро, или камък – на изделие, излязло от човешко изкуство и измислица.“

Деяния на апостолите 17:29

„И като влезе в храма, почна да пъди ония, които продаваха и купуваха в него, и им казваше: писано е: „домът Ми е дом за молитва“, а вие го направихте разбойнишки вертеп. И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците и книжниците и народните стареи търсеха да Го убият.“

Лука 19:45-47

В „Енциклопедия Британика“ се казва, че през първите няколко века от съществуването на християнската църква, в християнството не били въведени иконите, а църквата с всички сили се противопоставяла на навлизането им. Климент Александрийски например осъждал религиозното (езическо) изкуство за това, че насърчавало хората да се покланят на творението, а не на Твореца.

Едва по-късно, когато езотеричното движение се отделило от църквата, нейните учения били тотално изопачени. В следствие на това на Седмият вселенски събор през 787 г. иконопочитанието е легализирано, а в заседателната зала е внесена икона. По-късно това се превръща в традиция, като не само се почитат икони, ами и се целуват, както езическите народи целуват своите идоли и тотеми.

Това е особено опасно, понеже измества фокуса на търсещите Бога от Него към други смъртни и (малко или много) грешни хора, и неслучайно в Библията е отречено неведнъж в прав текст. Не е трудно обаче да се сетим защо все пак това нововъведение е било прието – иконите са един прекрасен бизнес, когато убедиш хората, че чрез тях светците ще ги закрилят. И точно тук идва проблемът. Цялата връзка човек-Бог се нарушава. Христос ни учеше да се молим „Отче наш…“ с ясното съзнание, че Бог е, Който помага, Който лекува и Който благославя.

А сега какво се случва? Мнозинството вярващи вместо да се обърнат към Бога, се молят на светии. На хора. На идоли. И си закачат техните образи по къщи, офиси и къде ли не. Ясно е от това кой печели. Печелят търговците и най-вече печелят онези паднали духове, които искат да вкарат човечеството в крив път. А дядо поп, като нацелува и сам иконите, обикаля да ръси със светена водица и да обяснява че така се измиват греховете. Тъжна картинка.

За да не съм голословен, ще дам пример как се случват нещата за онези, които (като мен) не са имали много допирни точки с църквата.

Ето какво гласи една новина, публикувана на официалния сайт на БПЦ на 10.01.2017 г.:

„В чест на св. Богоявление и за духовна подкрепа в настъпващата 2017 г., в столичния храм „Св. Параскева“ посрещнахме чудотворната икона „Св. Богородица Всецарица“, която понастоящем се покои в Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян“.

По настояване на множество християни, които поради тежката зимна обстановка не могат в определените дни да дойдат да се поклонят в храма, престоят на светинята в столичната църква се удължава. Тя ще остане за поклонение от страна на софиянци до 15 януари.“

Моля?! Не ни ли учеше Христос, че „иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с Дух и с Истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят.“ (Йоан 4:23)

Къде отидоха тези Дух и Истина, ако хората приемат честването на един празник с поклон пред физическия образ на една смъртна жена, пък била тя и една от най-светлите личности, посещавали Земята?

А ето и на какво ни учи статия в pravoslavie.bg, озаглавена „Първи стъпки – Първо посещение в православна църква“:

„С първото си влизане в църквата хората могат да дойдат до икона, да направят „metania“ (поклон) – прекръстват се и се покланят, опирайки дясната си ръка до пода два пъти, след което целуват иконата, а след това правят още един поклон. Това започва да става непринудено с времето, но първоначално може да изглежда като някакво тайно ръкостискане, така че със сигурност ще се объркате.“

По-нататък в статията темата продължава:

„Ние целуваме много неща. Когато влезем в храма, целуваме иконите (стъпалата на Исус и ръцете на другите светии, в идеалния случай). Ще забележите също, че някои целуват Потира, края на свещеническата одежда, когато свещеникът минава; дяконите целуват ръката му, когато той им подава кадилницата, и всички се подреждаме в редица, за да целунем Кръста в края на службата. Когато говорим за „почитане” на нещо, обикновено имаме предвид да се прекръстим и да го целунем.“

Подобно четем и в друг църковен сайт (pravoslavieto.org), в статията „Как да стоим и се държим в църква“: „Свещите се запалват на определените за целта свещници. Покланят се и целуват Исусовата икона, на Света Богородица и останалите светии.“

И отново се питам…

Остана ли изобщо нещо свято и непоругано в тази църква?