Лъжата, че Бог е в църквата

„Настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца.

Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите.

Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят.

Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.”

Йоан 4:21-24

Църквите са човешко дело. Те нямат нищо общо с Христовото учение, освен че носят Името Му, макар и в значително изопачен и нагоден контекст. Там са изхвърлили прераждането, вегетарианството, отказът да се пие вино. През четвърти век Император Константин въвежда Християнството така, както той го разбира. От тогава чак до наши дни много догми се повтарят, други са коренно видоизменени с годините, но една от основните тези на Църквата винаги е била, че можем да намерим Бога само в църковния храм. Няма друг като Църквите, който тъй нахално и целенасочено да поставя себе си на мястото на Христос или направо на Отца.

А именно Христос ни предупреди да се пазим точно от тези, които всячески ни убеждават, че Той е точно при тях, както правят всички отделни църкви:

„Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е – не вярвайте.“ (Матей 24:23)

Каза ни още и как да ги разпознаваме:

„Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители по плодовете им ще ги познаете.“ (Матей 7:15-16)

И след като разгледахме малка част от гнилите им плодове, надявам се всеки може да вземе съзнателно решение за себе си. Или да продължи да отрича Истината. Ала нека знае, че докато невежеството донякъде носи невинност, знанието винаги носи отговорност. И един ден за всяка казана дума ще даваме отчет:

„И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден: защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден.“ (Матей 12:36,37)

Когато един човек бил още малко дете, баба му често му говорела:

– Внучето ми, когато пораснеш голям и усетиш, че ти е станало тежко на душата – иди в църквата, там винаги ще ти олеква и ще се чувстваш добре…

Минали години, пораснал човекът. И в един момент животът му наистина станал непоносим. Спомнил си тогава той съвета на своята баба и отишъл в църквата. А там към него се приближил непознат и му казал:

– Не дръж така ръката си!

– Не стой там! – обадил се втори.

– Не си облечен подходящо! – викнал му трети.

– Неправилно се кръстиш! – придърпвайки го за ръкава, го смъмрил друг…

Накрая към него се приближила една жена и му казала:

– Излез от храма и си купи книжка с обяснения за това, как да се държиш в църквата и като ги научиш, ела отново…

Излязъл човекът навън, седнал на близката пейка и тъжно заплакал. Тогава чул глас: “Какво ти е, дете мое? Защо плачеш?”

Повдигнал човекът смутено лице и видял пред себе си самият Христос:

– Господи, не ме пускат в църквата!…

Прегърнал го Бог и тихо отвърнал:

– Не плачи, синко! И мен отдавна не ме пускат там…

* * *

„Аз гледам на слънчевата енергия като на жива енергия, на която всичко расте, цъфти и зрее. Тази жива енергия иде само сутрин, когато Слънцето изгрява. Тя не иде от самото Слънце. Откъде иде? От Бога иде! Де е Бог? Навсякъде: отгоре, отпред, отзад, но не и отдолу. Казвате, че неприятелят иде отвсякъде. Така е в обикновения кръг на движение, но Живата Енергия не иде отвсякъде – освен Живата Енергия, никое живо същество не слиза по нейния път. Даже и ангелите не вървят по нейния път. Тя е особена енергия. Духовенството казва: «Не търсете тази енергия в природата, търсете я в църквата.» В коя църква? Ако Живата Енергия е в църквата, къде е там животът? Покажете ми една църква, в която болният да оздравява и умрелият да възкръсва. Ако носите Любовта в сърцето си, Мъдростта в ума си и Истината в душата си, Живата Природа ще ви се изяви по особен начин.“

Учителя

„Исус не е дошъл да научи хората как да строят високи църкви и грамадни манастири до мизерните къщички и мрачните студени домове. Той е дошъл да направи от сърцето на човека храм, от неговата душа олтар и от съзнанието му цар.“

Халил Джубран