„Спасяващите“ ритуали

“Даром сте приели, даром давайте.” Матей 10:8  Едно от най-изумителните неща, които разбрах наскоро, е че според официалната доктрина н

“Даром сте приели, даром давайте.”

Матей 10:8

 

Едно от най-изумителните неща, които разбрах наскоро, е че според официалната доктрина на Църквата, единственият начин да се сдобием с ангел-хранител и „спасение“ е … да си ги купим от нея. Нищо, че Христос в прав текст ви каза, че не ритуалът води към спасение, а начинът ни на живот:

„Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.“ (Матей 7:21)

Но eто какво четем в официалния сайт на БПЦ – Българската православна църква:

„Без кръщение човек не може да стане християнин и да се спаси. „Ако някой се не роди от вода и Дух (т.е. ако не се кръсти), не може да влезе в царството Божие“, казва Сам Христос (Йоан. 3:5)  Той е установил това св. Тайнство с примера Си, като се кръстил на река Йордан.“

Интересно тогава какво св. Тайнство е установил с един друг свой пример:

„И като влезе в храма, почна да пъди ония, които продаваха и купуваха в него и им казваше: писано е: „домът Ми е дом за молитва“, а вие го направихте разбойнишки вертеп.“ (Лука 19:45-46)

И продължават чернодрешковците:

„В момента на кръщението човек получава от Бога ангел пазител, който го съпътства цял живот, внушава му добро, пази го от зло и чрез съвестта му го ръководи по пътя на спасението … Кръщението е необходимо за всички хора от самото начало на техния живот. Затова се кръщават и децата още от най-ранната им възраст. Господ Исус Христос е казал: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно“ (Мат. 19:14). И светите апостоли следвали това правило и приемали децата в Христовата Църква. Когато св. ап. Петър отишъл при езичника Корнилия, кръстил него и целия му дом ­ и малки и големи. С вярата на кръщаващия свещеник, на родителите и на кръстниците се  запълва недостигът от съзнание в децата.“

Интересно обаче защо братята в черно са пропуснали да уточнят колко точно е трябвало да заплати всяко дете, за да го приемат апостолите в християнската общност, чиито пример уж следват съвременните фарисеи.

Както добре знаем, всеки храм си има ценоразпис на предлаганите услуги и кръщенето не е никога безплатно: https://youtu.be/IPLvZZfQ1HI

И какво излиза – справедливият Бог не дава на човек даже и ангел-хранител, ако не си платим за него? Пък който не може да си го позволи – да се спасява както знае, ангелите със сиромаси не се занимават.

Тук не е много трудно да забележим как църквата, като единствена „спасяваща“ инстанция, си е създала пълен монопол над „спасението“, като само тя има право да го продава. В противен случай сме обречени, както на Земята (не ни се полага ангел), така и на Небето (дори и да живеем като светии, ако не сме си купили кръщението, сме обречени на вечни адски мъки).

А думите „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно“ в горния контекст са изумителен пример за това колко безбожно може да се цитира Библията с цел още повече печалби.

Наивно е да вярваме, че едното кръщение е достатъчно за опрощаване на греховете, тъй като такова нещо не твърди нито Христос, нито неговите апостоли. Освен това то е свързано с пагубно вярване, че всеки може да води колкото си иска греховен живот и е достатъчно да се изкъпе в светена вода или да извърши друг външен ритуал, за да влезе чист в Царството Божие. А всъщност покаянието, обръщането към Бога и Новораждането са чисто вътрешни процеси. Ала от това наивно схващане са произлезли и много други, подобни на него. Например, че Бог е по-благосклонен към теб, ако направиш дарение на Църквата.

Задължителното кръщене, разбира се, е само на „входа“ на живота. Един вид приветствие „Добре дошъл на Земята!“ от Княза на този свят. Но няма измъкване и след това. Човек и добре да живее, умира. А тогава го чакат (т.е. неговите близки) още куп църковни такси, още по-безумни и от кръщенето, за да може човек да стигне при Бога. Добре са го измислили!

И докато сме на темата за „освещаването“ нека припомня накратко още един красноречив случай от 2011 година.

Тогава владика Николай отказа да приеме в дар новопостроения храм в пловдивското село Строево. Пред насъбралото се множество той обясни, че не може и не иска да освети църквицата “Свети Димитър”, защото… строителното разрешение не е издадено на името на патриаршията, а на името на  фондация “Свети Димитър”, която е организирала и спонсорирала изграждането.

Накратко: Българската православна църква може да служи само в храмове, които са нейна собственост. И още по-накратко – ами тогава не става ли дума за пари?! За имоти. За собственост. За изгода.

COMMENTS