Минало и настоящe на Църквата

„И тъй, по плодовете им ще ги познаете.

Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.

Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме?

И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.”

Матей 7:20-23

Преди 2000 години Христос дойде на Земята и донесе едно Ново учение. Докато то беше в ограничения кръг на Неговите ученици, то беше строго езотерично, като същевременно имаше контакт с широките народни маси, на които учението се предаваше, както и сам Христос казва, в притчи. Понеже това учение имаше за задача да обхване цялото човечество, беше нужно да се облече в една външна форма, която да бъде достъпна за обикновените хора. И понеже не всички от тях се оказаха еднакво готови да приемат и разберат Истината в нейната първична чистота, учението постепенно се примеси с изостанали и извратени древни традиции. По този начин първоначалната Истина се изопачи, и Новото учение, което Христос донесе, се превърна в религия, в една църква. Тя пък от своя страна с времето се разцепи на множество малки църквички, всяка от които твърди, че е единствено-спасяващата.

Но отделянето на църквата не изключи съществуването на школата редом с нея. Двете вървяха ръка за ръка до 4 век, до което време последователите на Христа се наричаха ученици на новото учение и чак през 354 година на един вселенски събор приеха името християни. До тогава редом с външната църква съществуваше и вътрешната школа за по-напреднали.

Школата подкрепяше и ръководеше църквата. Но сред църковните отци се явиха хора, които (под влияние на тъмните сили) отрекоха езотеризма и трябваше да се скъса връзката между църквата и школата, т.е. между езотеричната и екзотеричната традиции. Църквата тръгна по свой път, по пътя на външните форми и външните ефекти, а школата се затвори в себе си и продължи своята вътрешна работа.

В първите векове след Мистерията на Голгота екзотеричната традиция се оформи и създаде църквата с всичките поделения и тя прониква в широките народни маси. Тази задача до голяма степен извърши апостол Павел, когато още езотеричното и екзотеричното течение не бяха разделени и вървяха и работеха заедно. Апостол Павел, редом със създаването на църквите, където имаше условия, създаваше и школа за по-напреднали. Той сам казва в посланието си до евреите (5:13,14):

„Всякой, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото е младенец; а твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло.”

Такива школи Павел е основавал на много места, като има запазени следи от школата, която е била в Атина.

Така Църквата и Школата вървяли ръка за ръка и работили заедно до средата на четвърти век, когато християнството се провъзгласява за официална религия и школата трябвало да се прибере в своите вътрешни убежища. Това стана по причина на това, че в учението влязоха хора, които нямаха пробудено съзнание и чрез обективния си ум разбираха само външната страна на учението. От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха Христовия импулс все по-нашироко и надълбоко в живота. Още във втори век се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха древните мистерии с Христовия импулс и вляха нов живот в тях. Те разбраха, че древните мистерии имаха за задача само да подготвят почвата, да подготвят хората да приемат Христовия импулс, който е най-голямото събитие в човешкото развитие и най-важният фактор за развитието на човека и човечеството.

Важно е да се знае, че езотеричната традиция не е враг и не се бори срещу екзотеричната, която се представя от религията и църквите. Езотеричната школа винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на Живота и Светлината – Христос. Но екзотеричната традиция непрекъснато воюва с езотеричната, като мисли, че тя иска да я измести и да ѝ вземе мястото. Това е погрешно схващане. Езотеричната и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството. Докато различните църкви са за малките деца (т.е. младите и неопитни души), тя е основно училище, а езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в Космоса. Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела хората в пропастта. Езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната при възпитанието на човечеството, защото знае, че не всички хора са готови за ученици на окултната школа.

Обредите, църквите и религиите имат своето място и своята полза. Те приличат на онези двойни редове, които като деца са ни помагали да пишем право и равно, докато привикнем да пишем много по-добре и по-свободно без тях. Някога и ние сме имали нужда от тях, но сега сме пораснали.

Букварът за първи клас дава елементарни знания, които въвеждат децата в пътя на познанието. И колкото по-нагоре те отиват в развитието си, знанието и познавателните им способности се разширяват, а заедно с това и методите, по които се предава знанието, стават все по-разширени и по-сложни. И в основното училище, и в прогимназията, и в гимназията, и в университета се преподава, например, природознание, но колко се различава природознанието на отделенията от това на университета! Принципите са едни и същи, основните начала са едни и същи, но в първите класове те са дадени много повърхностно, дадени са само известни факти. Когато, като се мине в гимназията и в университета, там вече се изнасят законите и принципите, върху които се обосновават тези факти. Ето какво казва и Учителя по този въпрос:

„Вие имате едно предназначение, което трябва да изпълните. Постъпвате в първо отделение, няма да останете там; ще постъпите във второ отделение, после в трето, в четвърто. След това ще влезете в прогимназията, в първи, във втори, трети клас. Като свършите прогимназията, ще влезете в гимназията, ще свършите всичките осем класа. След това ще влезете в университета, дето ще свършите първи, втори, трети, четвърти курс. И там няма да останете, ще се специализирате. След това ще преминете през другите планети. Като минете през Юпитер, през Марс, през Венера, през Сатурн и през всичките крайни планети, най-после ще дойдете в Слънцето, през неговия университет, дето ще прекарате сто години. Това са сто слънчеви години. Там ще прекарате два милионни години като дете, 25 милионни години като възрастен и още толкова като стар. След това ще напуснете слънцето и ще отидете да живеете на Сириус. Там ще прекарате 500 милионни години като стар, още толкова като възрастен и толкова като млад. След това ще обикаляте и другите планети.“

Грешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората. Затова Учителя ни учи, че религията, т.е. екзотеричната традиция, е забавачница и основно училище, в което хората изучават първите елементарни правила на живота, а когато свършат забавачницата, влизат в първи клас на окултната школа, където им се преподава по-висшето знание, според степента на тяхното развитие.

Не може да не се запитаме:

„Как стана така, че там, където Христос посади най-чисти и благодатни семена, изникнаха тръни и бурени?“

Може би това до голяма степен се дължи на факта, че това, което в миналото са наричали попове, свещеници и апостоли – Божи служители, които често само с ризата на гърба си са обикаляли земи и народи да проповядват Христовото учение – днес в основната си част се е превърнало в една успешна професия със сигурна заплата и пердиодични бонуси, особено по празниците.

Именно за тях Учителя казва следните думи:

„Когато Соломон съгради храма, той каза в него постоянно да се слави Името Божие. Но колко пъти се събаряше този храм и наново трябваше да го съграждат?! Защо? — Защото свещениците опетняваха храма.“

 

„Коя е причината, че в съвременната църква са се навъдили много мухи и червеи? Нека духовенството се впрегне на работа, за да очисти църквата, а не да преследва хората отвън, че се явил някакъв еретик. Казвам: Джобовете на свещениците трябва да се изпразнят — не външно, а дълбоко в сърцата им да се яви желание да служат на Бога с любов. Не е въпрос имат ли пари или не, а дълбоко в душата им да влезе новата светлина и да кажат: Господи, каквото имаме, всичко е на Твое разположение.“

 

„Питам религиозните хора, които вярват в Христа, които Го приемат за Син Божи,  какво направиха досега? В първите векове на Римската империя християните бяха гонени и преследвани, следователно естествено беше да не се проявяват. Но във времето на Константин Велики на християните се даде право да турят ред и порядък в света. Какво направиха досега? Лесно е да се възмущаваш от ония, които постъпваха жестоко с християните, но какво направиха и какво правят сегашните християни? Те туриха корони на главите си и патерици в ръцете си, но живееха по езически. Влиза владиката в черква, облича мантията си, поглежда към всички, благославя ги, а като излезе от черквата, отива в митрополията да разглежда бракоразводни дела. Защо тия хора не оправиха света? Има нещо, което им пречи – има една опасност, която се крие в самия човек. Това не е за осъждане, но опасността иде от факта, че хората сами се лъжат – и християните сами се лъжат. Християнските народи трябваше да направят опит да приложат Христовото учение. Тогава нямаше да става нужда да се приложи насилието, да се убиват стотици хиляди и милиони хора. Казват че са станали много убийства [Учителя има предвид руската революция]. Не, вие още не сте достигнали до това, което извърши Инквизицията. Казват, че били застреляни две хиляди свещеници и 500 епископи. Римската църква изгори милиони хора. Значи сегашните хора не са толкова жестоки, колкото са били хората на миналото. Но ако и болшевиките вървят по същия път, нищо няма да постигнат.“