Религиозният фанатизъм

Чували ли сте фразата: „В Христос е истината!“?

Ако сте имали среща със съвременни „християни“, не може да не сте я чули. Не може да не са ви надули главата с тази фраза. Слушали ли сте как заклеймяват всеки, който „се е отклонил от единствения верен път“ и не е избрал християнство (и то точно тази църква, която те са избрали – православна, протестантска, католическа и т.н., като вярващите от всяка от тях са напълно убедени, че всички други са „от Лукаваго“)?

Запитвали ли сте се защо будистите си бръснат главите?

А защо се обличат с онези еднакви оранжеви роби?

Защо се отказаха от своята индивидуалност, в името на техния Създател, който иска от нас точно това – да покажем на света нашата индивидуалност. Иска да развием и да обогатим света с уникалността, която Той е вложил във всеки един от нас.

Защо тогава проповядват това псевдо смирение чрез пълно уеднаквяване?

Пълни ли са будистите с любов?

А пълни ли са християните с любов?

Ами мюсюлманите?

Е, ако са толкова пълни с любов, защо така се разделят?

Разбрали ли са всички те наистина Бога?

Защо всички религии строят такива огромни, скъпи и прескъпи храмове? Народът гладува, a те посипват куполите на църквите и джамиите с кофи злато… Добър пример за милосърдие ни дават. А също и за изпълнение на Божията Воля:

„Исус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.“ (Матей 19:21)

Всяко разделение, всеки привърженик на определена религия, идва да каже само едно единствено нещо:

“Ние сме по-добри от вас. Ние, за разлика от вас, намерихме истината! Нашата истина е единствената истина! Нашия бог е всемогъщ, вашият – НЕ! Вашият бог е тъпанар и злодей. Ние сме по-умни, по-мъдри…във всички свои виждания и по всички гледни точки и свещени ритуали ви превъзхождаме. Ако не си с нас, значи си срещу нас… Огън! Бой по неверниците!“

И се питам:

Толкова ли е трудно да погледнем към света с други очи, да допуснем Онзи, Живия Бог да живее в нас.

Да опитаме да приемем и обикнем хората такива, каквито са.

Да разберем, че Християнството не се състои в обреди, свещи и икони, а в смирение, взаимопомощ и правене на добро.

Да познаем Бога в душата на гладуващите и страдащи наши братя, и поне веднъж да споделим с тях своите блага.

Да осъзнаем, че Бог е навсякъде, изпълва всичко, и да престанем да го смаляваме до нашия кръгозор. Да погледнем нощното небе, обсипано със звезди, да видим планините, океана, разцъфналите цветя около нас.

Да разберем, че най-ярката проява на Бога е самата Любов. И само чрез нея можем да Го допуснем да заживее в душите ни и да възкръснем.

Защото когато тръгнем да търсим Любовта, тя също тръгва към нас.

И ни спасява.