"Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните и казвате: да бяхме в дните на наш
„Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците; с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците; допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си!
Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането в пъкъла? Затова, ето, Аз пращам при вас пророци, и мъдреци, и книжници; и едни ще убиете и разпнете, а други ще бичувате в синагогите си и ще изгонвате от град в град, за да падне върху ви всичката кръв праведна, проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, син Варахиин, когото убихте между храма и жертвеника.
Истина ви казвам: всичко това ще падне върху тоя род.
Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе!“
Матей 23:29-37
Всички религии уверено ни учат, че трябва да поставяме любовта към Бога на първо място, но някак забравят да споменат, че има едно нещо, което ако не предшества тази любов, всичко друго е просто един театър. И това нещо стои в основата на всички кръстоносни походи, клади и мъчения, предприети от църквата – това нещо е любовта към Истината. В противен случай, в своето невежество можем само да възлюбим една изопачена и невярна представа за Бога. И винаги, когато се появи някой, който например по ясновидски път е достигнал до прозрения, които пречат на „Божите“ служители да налагат определени идеи, в които няма нищо християнско, той бива обявен за еретик и по всевъзможни начини принуждаван да замълчи.
В историята виждаме, че всяко ново движение и всяка нова идея срещат противодействието на злото в лицето на официалната религия (църква). Нека вземем за пример богомилите – носители на Божественото учение през средновековието. През 1211 година се свиква в България първият събор против тях. Богомилите се преследват, затварят, клеветят, охулват и изтезават по изключително жестоки начини. Най-идейните, най-будните хора в България, работещи за нова култура на общочовешко братство, борците против войната, против всяко насилие, изпълнени със симпатии към страдащите и угнетените, тези, които с най-голямо самоотричане пръскаха светлината на новите идеи в България и чужбина, бяха преследвани и избивани.
Окултен факт е, че именно тези събития станаха причина за падането на България под турско робство. Законите на кармата са неизменни – всеки човек или народ, който ги наруши, си понася последствията. Това е изтъкнал с много исторически примери и Морис Метерлинк в “Мъдрост и съдба”.
Първият закон гласи: Всеки народ, общество, раса и пр., който върши неправди, насилия и пр., като магнит привлича към себе си силите на разрушението и ще мине през катастрофи или даже ще бъде пометен.
Вторият закон гласи: Опълчването против една божествена вълна, против хората, които носят новото, води със себе си и своите последствия. Защото това, новото, е, което носи живота, прогреса, светлината, всички опреснителни сили, подмладяването! В историята има хиляди примери, които показват как действат тия два закона.
И досегашните сведения за богомилството бяха предимно от противници, поради което по-рано царуваше едно съвсем криво схващане за него. Но откак обективните хора се заеха с изследването на богомилството, наложи се съвсем друго заключение. Фактите, които ни представят обективните историци за богомилите, трябва да ни изпълнят с уважение и благоговение към това учение – да го виждаме като най-светла точка в българската история.
Интересно е също, че дори йезуитите от Ватикана преди няколко години изразиха покаянието си за беззаконията, които са вършили чрез инвизицията. Само нашата „единствено-спасяваща“ Православна църква не прояви доблест да признае за проявената жестокост и богохулство чрез всички онези убийства „в Името на Бога“.
Всъщност дори няма значение дали богомилите са лъжеучители – по времето на Божия син и след това – на апостолите му – е имало много лъжеучители, но нито Той, нито те са учили, нито практикували избиване или изгряне на клади на лъжеучители, каквото българските „християнски отци“ са направили с богомилите. Във Византия също е имало клади. Изобщо източно-римската „православна“ инквизиция се е развихрила векове преди западните им братя в злото да започнат и те своя поход на смъртта. Например поп Богомил е бил изгорен на клада в Преслав. На същия ден са били убити и изгорени над 400 богомили.
Чуден начин са избрали за възхвала на кроткия и смирен Божи Син, Който ни учеше:
„Идете и се научете, що значи: „милост искам, а не жертва“. Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.”
Матей 9:13
“Като видяха това учениците Му Иаков и Йоан, рекоха: Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи?
Но Той, като се обърна към тях, смъмри ги и рече: не знаете, от какъв дух сте вие; защото Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси.”
Лука 9:54-56
COMMENTS