Опасното знание

Една от най-широко прилаганите от векове насам тактики от Църквата е концепцията за „опасното знание“. По този начин „пастирите“ окуражават невежеството и стадния инстинкт на вярващите, което е най-сигурната предпоставка за пълния контрол над съзнанията на хората. Затова повечето религии ни учат, че вярата нямала нужда от знания. Църквата винаги е била опонент на научните изследвания – имало е времена, когато тя е забранявала на хората да четат и пишат, както и дори да притежават Библията. Публично са изгаряни както книги, така и учени, дръзнали да се противопоставят на нейната власт. Основателят на йезуитския орден Игнациус Лайола дори пише в „Духовни упражнения“:

„За да бъдем прави във всичко, ние трябва винаги да се съгласяваме с това, което Църквата е решила.„

През 1559 г. Инквизицията изрежда хиляди заглавия в Индекс на забранените книги, които католиците не трябвало да четат и да притежават. Голяма част от забранените творби са били от учени и напредничави умове, както и от автори от други вероизповедания. Католиците, за които било установено, че имат някое от изброените заглавия, били физически наказвани или отлъчвани от църквата.

„Индексът на забранените книги“ („Index Librorum Prohibitorum“) е списък с публикации, които Римокатолическата църква смята за опасни за себе си и за вярата на своите членове. Различните издания съдържат също правила за четенето, продажбата и цензурата на книги.

Индексът е редовно актуализиран до 1948 г., като 32-рото издание съдържа 4000 заглавия, цензурирани по различни причини – ерес, неморалност, политическа некоректност и други. Освен тях много атеистични книги не са включени в „Индекса“, тъй като, според решенията на Трентския събор, трудове, критикуващи или осъждащи някоя част от католическата вяра, са считат за забранени без специално решение.

В списъка са включени десетки видни учени като Джордано Бруно, Волтер, Галилео Галилей, Рене Декарт, Имануел Кант, Николай Коперник, Блез Паскал, Емануел Сведенборг, Барух Спиноза и много, много други.

„Индексът на забранените книги“ е временно отменен през 1966 г.

Запомнете добре това оръжие на злото. В един от следващите раздели ще стане въпрос отново за него и за това как ни подготвят за един още по-безмилостно наложен и много по-широкообхватен Index Librorum Prohibitorum.

Ватиканът издава над 1500 вестници и списания на около 50 езика. Неговата радиостанция е една от най-популярната в света, а освен това има и собствени телевизионни канали. По такъв начин тази религиозна институция може да оказва изключително силно въздействие върху обществения и политическия живот в страните, където голяма част от населението е от католици (това включва почти цяла Западна Европа, а също Южна и Северна Америка).

Също така Ватиканът е една от най-мощните и властни икономически сили в света – той притежава свои банки, има капиталовложения в цял свят и е  третият най-крупен собственик на земя в глобален мащаб. В същото време учи хората на смирение, милосърдие и споделяне на благата.

* * *

Малцина са тези, които решават да следват дадена религия в резултат на задълбочено изследване на различните вероизповедания и духовни учения – огормната част избират първо да повярват, а чак след това да търсят разумни причини, с които да оправдаят избора си. Повечето хора вярват не защото са изследвали критично религията си, а защото не са го направили. И точно такова поведение се толерира от религиозните водачи.

Но защо е този страх от познанието и търсенето на Истината?

Ако една религия е сигурна, че това, което проповядва, е достоверно и не може да бъде оборено, защо се страхува да не бъде подложена на тест? Дори би следвало да насърчава подобни опити, за да могат вярващите да се уверят в нейната правдивост и сила.