Тъй като в наши дни въпросът за изопачената духовност и как да се научим да отсяваме Истината от лъжата, е от първостепенна важност за всеки търсещ, щ
Тъй като в наши дни въпросът за изопачената духовност и как да се научим да отсяваме Истината от лъжата, е от първостепенна важност за всеки търсещ, ще започна малко по-отдалеч. Така вярвам ще станат ясни методите, чрез които някои злонамерени кръгове се опитват да вкарат човечеството в крив път и да го използват за своите частни и егоистични цели.
Една мъдра поговорка ни учи, че винаги, когато някой строи храм за Бога, отсреща дяволът си строи параклис. Неизбежно е и през сегашния етап от Земното развитие там, където има интерес и пари, да не се появят и тъмни духове, които да се възползват и да опитат да ги използват за свои цели. Всемирен закон е, че където Светлината е най-голямата, там мракът най-усилено се стреми да я потули. В този раздел ще опиша в детайли как действа подмолно черната ложа чрез опорочаване на духовните течения, за да бъде лесно за всеки читател да разграничава Истината от заблужденията.
Ще се постарая минимално да споменавам конкретни имена, с изключение на такива, които служат като пример за мракобесните влияния. В тези случаи моля да приемете думите ми не като осъждане и критика на определения човек, станал съзнателно или несъзнателно жертва на злото, а като изобличаване на действията на тъмните сили. Важно е през цялото време да помним, че нашите врагове не са тези или онези хора, а техните вдъхновителите от свръхсетивните светове, чиито жертви често са нашите братя и сестри.
Живеем във времена, в които от всички страни ни заливат с всевъзможна, често противоречива информация. И ако имаме искрен стремеж към Мъдростта и Истината, трябва да знаем преди всичко на какво не трябва да обръщаме внимание, и да се концентрираме върху наистина важните неща. Разпилеем ли енергията си между всички идеи, което звучат логично и правдоподобно, но не се основават на духовното познание на Посветените, трудно можем да напредваме в Пътя. В такива случаи с търсещия Истината се случва същото, което и с пътешественика – ако по нещастие се отклони от своя маршрут, то колкото по-далеч отива, толкова повече се отдалечава от своята цел. Затова и един древноиндийски афоризъм гласи:
„Страхувай се от невежеството, но още повече се страхувай от лъжливото знание.“
* * *
Христос ни учеше:
„Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?“ (Матей 7:3)
Затова започвам изобличенията на лъжите първо с „нашия отбор“ – с хората, които се представят за бели братя, за последователи на Учителя, а чрез него и на Самия Христос. Започвам с тях, понеже те изнасят доста верни неща, ала заблужденията, съдържащи в себе си известна част истина, са най-опасни. И е двойно по-трудно да изобличим полуистината, отколкото чистата лъжа. В никакъв случай не претендирам за изчерпателност, а само за малка помощ в разпознаването на изопачените учения.
Първият пример, който бих искал да разгледам, е многотомната поредица книги „Изгревът“ на д-р Вергилий Кръстев. Мненията за нея в братските среди са разнородни и варират от „най-ценните книги за школата на Учителя“ до пълно отричане, позовавайки се на твърдението, че съставителят е примесил истината със своите вярвания, и в голяма степен е изопачил цялото учение. Вместо да предавам моето мнение, ще споделя няколко цитата и ще оставя изводите всеки сам да си ги направи. Става въпрос за напълно съзнателни лъжи, които извращават делото на Учителя и превръщат неговите последователи, които се доверят на въпросните книги, в идолопоклонници на един човек, пък бил той и една от най-великите души, които някога са слизали на Земята. Там четем:
„Великият Учител – Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, Който бе в плът и кръв и Дух на земята Българска, със светско име Петър Дънов, бе Живият Бог.
В Него бе Божествената Троица:
Божественият Дух, Христовият Дух и Господният Дух!
В Него бе Все и Вся! Все на Земята и Вся на Небесата!”
„Изгревът“ том I . стр . 644-657 , том II, стр . 39-41
“Ето, видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас? Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е, да не огорчавате Духът с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся.”
„Изгревът”, том I, стр. 82
“Ако преди 2000 години бе дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на земята Бащата! Дошъл е и е слязъл Живият Бог, взел е Своя образ, в Своето подобие и Дух, плът и кръв! Това е най-голямата истина, която може да се свали, да се предаде чрез човешкия език и да се предаде на съхранение, за да се знае Истината за слизането на Великия Учител между человеческите синове, за слизането на Бога Живаго на земята.”
„Изгревът”, том I, стр. 82
Подобни фалшификации са известни на всеки, който сериозно се интересува от историята на Братството. В допълнение, един брат сподели, че е говорил с няколко човека, чиито спомени са описани в тези томове. Сред тях имало и възрастна сестра, която е била жива свидетелка на делото на Учителя и самата тя му казала, че като е чела спомените си в тези томове, не е успяла да ги познае. За мен тези примери са достатъчни за да не придавам на тези книги с по-голяма стойност, от гледна точка на Истината, от който и да било роман.
И неслучайно сам Учителя казва:
„Всеки, който говори неверни неща, който не постъпва по Любов, той говори против Бога.“
* * *
А докато сме на братска тематика не мога да пропусна и делото на т. нар. „Общество Бяло Братство“, което за жалост не е много повече от карикатура на Небесното Бяло Братство. Тъй като не желая да пълня книгата с не особено важна информация, но и нямам право да си мълча, споделям линк към две публикации, описващи много от действията на въпросните „братя“:
- http://www.sofia.utre.bg/2012/08/18/5951-chernata_strana_na_byaloto_bratstvo
- http://www.sofia.utre.bg/2012/08/31/6649-chernata_strana_na_byaloto_bratstvo_rund_2
Сверих информацията с няколко източника (братя и сестри, по-запознати от мен по въпроса), които потвърдиха нейната достоверност. Нека всеки сам си прави изводите и да бъде наясно, че дори и сред учениците Христови имаше предадетел, и това съвсем не е нещо ненормално, когато от нас Небето изисква да се научим да разпознаваме тези хора и да изобличаваме техните нечисти и мрачни деяния.
* * *
Трети пример:
Наскоро една сестра ми обърна внимание на малък откъс от интервю с един доста популярен български езотерик, като искаше да чуе и моето мнение, тъй като се изказват много дръзки и сериозни твърдения. Ставаше въпрос за следната лъжа, предлагана за безспорна Истина по темата за Христос и Учителя:
https://www.youtube.com/watch?v=L1ZfwqH5J8A&feature=youtu.be&t=2880 (48-49 мин. и от 1:05 до края)
„За да станеш Син трябва да минеш през 1-2 кръста и през няколко прекалено жестоки изпитания или мъчения. … Учителя казва за себе си: ‘Аз съм минал през 9 кръста и през още нещо, за което няма да говоря…“
Въпросното изказване, което в пълнота може да се чуе на посочения линк, представя Учителя като Същество, многократно по-висше от Христос – в тон с идеята от „Изгревът“ и със същото богохулно потъпкване на Истината.
За сравнение, ето какво казва Учителя:
„Живият Христос е Изворът, само трябва човек да знае как да пие от водата на тоя Извор. Не казвам, че вие не знаете да пиете, но пиете на 500 или 1000 километра далеч от Извора, и тогава казвате, че знаете какъв е Христос. А пък не знаете колко други елементи са влезли в тази вода, размътили са я, та са заблудили вашия вкус. Трябва да тръгнете нагоре по течението на реката; пътят е малко дълъг, по краката ще излязат пришки, ама като дойдете до Извора, ще кажете: „Това разбирам вода“. А онези, които не могат да отидат до Извора, ще пият мътна вода; мътна, защото пък без вода е още по-лошо. Аз ви казвам, макар и да ви излязат пришки по краката, идете при Извора и пийте от Неговата чиста вода. Като се върнете, ще имате бистър и свеж ум, добро сърце и широк поглед.„
Ако цитатът по-горе за деветте кръста от Учителя е действителен (не можах да го открия и не изключвам вероятността пак да е някаква своеволна добавка в „Изгревът“ или от самия Елеазар Хараш), то може би кръстовете символизират 9-те чина от ангелската йерархия, което приравнява Христос с първите 1-2 степени, а неговият ученик Беинса Дуно, който в цялото си слово ни показва пътя към Христа, излиза че е някъде недостижимо по-напред от Него. А това само по себе си е пълна лъжа. В същото интервю след тази „разкрита тайна“ се казва още, че Юда е любимият ученик на Христос, ама под прикритие. И мнозина слушат, вярват, и тръгват уверено подир дяволите. Коментарите под видеото потвърждават с пълна силна този тъжен факт. Очевидно тези идеи се приемат повече от добре.
Склонен съм да вярвам, че лъжите на този брат не са злонамерени, а просто се основават на едно непознаване на Истината. Не му зная източниците, но ако се позовава на трудове като тези, посочени по-горе или на измислените „апокрифни“ евангелия, за които ще стане дума в една от следващите глави, се поставя на много опасно място.
Затова нека всеки има предвид, че когато не черпи вода от Извора (сиреч достоверни източници като Учителя и Щайнер), а търси нечии тълкувания и преразкази, се излага на опасност. Всеки от нас понякога греши, аз не съм изключение, затова нямам право да съдя, но нямам право и да мълча, когато виждам подобни тъжни явления. И когато някой ви проповядва че Юда е светъл ангел, а Христос – бледнеещ ученик на Учителя, спомнете си моите думи.
Казва се във видеото:
„Предателството на Юда – някой път може да говорим – няма капка предателство!“, после продължава още по-интересно: „Ако Христос беше избрал Йоан или Павел да го предадат, щеше да има много спорове. Йоан щеше да каже: ‘Как така ще те предам?!’, Павел: ‘Не мога…'“
Моля?! Павел какво общо има със събитията преди разпятиято? Ясно е, че той НЕ е бил по никакъв начин сред учениците на Исус Христос, даже дълго време е бил техен яростен враг. Ето как самият Павел описва този период от живота си, който завършва дълго след Мистерията на Голгота:
„Наистина, и аз си помислих, че трябва да извърша много противни работи срещу името на Исуса Назорея; това и сторих в Иерусалим и, след като приех власт от първосвещениците, много светии затворих в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах; и често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Исуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове.“ (Деяния на апостолите 26:9-11)
Нищо, нека преглътнем и това, интервюто продължава:
„Няма нищо общо с тези сребърници, обаче светът трябва да знае, че Юда е предател. За света – той не трябва да знае дълбоката истина… Светът трябва да знае, че той се е обесил – нищо подобно – Христос го възкресява! В Евангелието на Юда казва: Той е над учениците и неговото име свети във Бога. Той е надраснал и висшето си Аз Юда, на другите не е дадено. Даже Йоан има моменти, в които той се отчайва и пита Христос ‘Какво да правя?’. При Юда няма такива неща! … Най-дълбоките ученици на Христос са двама … това е Юда, това е Мария (Магдалена – бел. авт.). Другите пак са ученици, пак са силни – Йоан, Павел (?!), но не дълбоки.“
Моето мнение не е важно, затова нека видим какво биха казали по въпроса за „св. Юда“ някои по-големи авторитети:
Първо, Самият Христос (Ев. от Йоан 19:10,11):
„Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна?
Исус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.“
„Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.“ (Марко 14:21)
„И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от числото на дванайсетте. И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите, как да им Го предаде.“ (Лука 4:10)
Ако и това не е достатъчно ясно, Учителя винаги може да ни помогне, когато търсим Истината:
„Човек трябва да пази това, което природата му е дала. Христос казва: ‘Всичко, което Отец Ми даде, опазих.’ Той изгуби само един от учениците Си – Юда. Юда беше лъжлив ученик.“
„Христос каза Юда да отиде в света да носи Любовта и светлината на Бога, но той не послуша, а отиде и Го предаде.“
„Юда беше умен човек, касиер, разбираше цената на парите. Той знаеше, че Христос струва скъпо, и като Го продаде, ще се ощастливи. Но евреите го излъгаха. Той продаде Христа само за 30 сребърника – много евтино. Юда си казваше: ‘Веднъж дойде щастието в ръцете ми и го изпуснах!’ Той горчиво съжаляваше за това. Най-после Юда се обеси от скръб, че продаде Учителя си толкова евтино.“
Щайнер пък казва за Юда следното:
„… eто защо то е свързано с Юда Искариотски, който извършва предателството, тъй като неговото сърце е изключително силно привързано към сетивния свят и той се усеща твърде близък до тези, които Евангелието не твърде учтиво описва като истински еснафи. За Юда има значение само това, което служи на сетивния свят; той споделя убеждението, че това, което може да се купи за триста динара, има по-голяма стойност от нещата, принадлежащи към свръхсетивния свят.“
Но дори и само Писанията да четем с будно съзнание, пак е изключено дори да ни мине през ум че Юда е бил най-благородният апостол. Ето какво ни казва за него Йоан – истинският „ученик, когото Исус обичаше“ (12:3-6):
„Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Исусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото. Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси? Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)“
Това далеч не са единствените лъжи на този лектор, но не смятам за нужно да се спирам на всяка поотделно.
Всеки човек, който уверено проповядва, че времето на Господнята молитва („Отче наш“, дадена лично от Христос и многократно препоръчвана от Учителя) е отминало и вместо нея дава своя, „по-добра“, коригирайки Божественото, не заслужава да се вслушваме в нито една от останалите му думи.
Не очаквам да бъда разбран от мнозинството читатели – пиша тези редове за шепата истински ученици, ценящи повече Истината, отколкото нечии авторитет и красиви слова.
* * *
Сред видните нашенски езотерици има и още един, особено популярен, който говори много хубави и интересни неща. В голяма степен те са и верни, което може да заблуди навлизащия в езотеричното учение, че покрай тях и всичко друго е такова. Но не е. Притеснително е как нечии идеи и вярвания се представят като „окултни факти“ редом с истинските факти, оповестени от Учителя и Щайнер. Проблемът е там, че освен ако един слушател на подобни лекции не е Посветен или не е прочел вече голяма част от трудовете на двамата Посветени, е невъзможно да различи нещата, които са Истина от догадките на лектора, които не са обозначени по никакъв начин. Всичко звучи така, все едно лично Учителя, Щайнер или направо Христос го е казал. Но много от тези псевдо-факти влизат в противоречие с много по-достоверните два източника, споменати по-горе.
В такъв случай това превръща подобни лекции в особено опасни за всеки, който сега навлиза в мистицизма, понеже тотално размиват представите за Истината, а приемем ли съмнителни факти и интерпретации, губим солидната основа под краката си за по-задълбочено разбиране на езотеричното християнство. За да не разводнявам съдържанието на книгата с неща, които макар да са важни, не съм убеден че ще бъдат разбрани от мнозина, споделям линк, където в първите два коментара „Стопанина“ на otizvora.com излага действителни факти, които за будния читател би трябвало да означават много:
http://www.otizvora.com/forum/index.php?topic=1174.15
Не твърдя, че въпросният лектор не казва и много хубави и верни неща, но няма да престана да твърдя, че всеки, който представя съмнителни сведения редом с действителните и достоверните, без да опомене изрично, че това са си негови предположения, е опасен, даже много опасен, за незапознатите с дълбоките истини в мистицизма, и има огромна опасност да ги подведе в погрешна посока.
В това въведение само с няколко примера беше описано колко логично и правдоподобно могат да звучат определени лъжи, ако нямаме знанията и желанието да ги разпознаваме. Който има уши – нека слуша. Ала по никакъв начин не приветствам немотивираното отричане на определени идеи, само защото ни звучат нереални. Единственият начин да оценим тяхната истинност е като стъпим на здрава основа на дълбоките езотерични познания и трезвата мисъл.
А проповедниците, обосноваващи своята правота с „ти може и да не ми вярваш на твърденията, ама много хора вярват“ нека помнят думите на Щайнер, че днес Висшите сили държат всеки автор отговорен за това, което пише или говори.
* * *
„Има някои, които или са изключени от Школата, или са завършили Школата с тройка и те имат амбицията да бъдат учители и ръководители на човечеството, и да заместят Христа. Това е смешна работа. Това са самозванци, амбициозни хора, които са жертва на тъмните сили.“
Учителя
„Дяволът умее да се крие и в сянката на кръста.“
испанска пословица
„На лъжеца не вярваме дори когато казва истината.“
Цицерон
* * *
А сега да разгледаме темата с религиите. Започвам с няколко цитата, а след тях ще изложа и моите мисли по въпроса.
„Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас.“
Матей 7:15
„Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте.“
Лука 11:52
Учителя:
“Религията трябва да създаде вътрешна връзка между хората, да събуди в тях съзнанието, че те всички имат общ произход.“
“Когато в сърцето на човека се явяват положителни, красиви, мощни чувства, той е силен човек, той ражда доброто в себе си. Той е подобен на извор, от който доброто изтича. Изворът на доброто в човека трябва да полива всички треви и цветя и да им помага да растат. Тъй че става ли въпрос за силен човек, ще знаете, че силен е онзи, който ражда само доброто – който ражда злото, не е силен човек. “Ама аз вярвам в Христа!” – Ако твоята вяра може да те застави да раждаш доброто, тя е на място, но ако вярата ти те заставя да раждаш злото, тя не е на мястото си. Ако във вярата ти си фанатик и преследваш този-онзи, защото не вярвали в Бога и в Христа както тебе, тя не е на мястото си. Ако твоята философия, с която си обясняваш причините и последствията на нещата, ражда злото в света, тя не е на мястото си. Тази философия е философия на слабите хора. “
“Православната църква счита, че тя е най-права и казва: «Повярвай в Христа, за да бъдеш спасен ти и дома ти.» Евангелистката църква казва: «Повярвай в Евангелието.» Мохамеданите казват: «Повярвай в Корана.» Питам: Де е Истината? По колко начина може да се спаси човек? — Само по един начин, по Пътя на Любовта.”
* * *
„Сега различните религии искат да се възползват от каквото сварят, ама тяхното време си отива. Човечеството ще хвърли тия окови. Религията ще има друга задача.“
Ванга
“Еретик не е този, който изгаря на кладата, а този, който я подпалва.“
Уилям Шекспир
Религиите (от латински: „religare“ – „възстановявам връзката“) би трябвало да служат на всеобщото добро и повдигане на човечеството – да помагат на хората да следват нравствено по-възвишен, морален и одухотворен живот. Те би трябвало да проповядват, че без значение как различните народи наричат Твореца (Бог, Аллах, Брахман и т.н.), това са само различните имена на Вечния Дух, Който е създал всичко видимо и невидимо. За съжаление обаче именно вероизповеденията са се превърнали в инструмент за злото, чрез който човечеството е разделяно и хвърляно в жестоки братоубийствени конфликти от древността до наши дни.
Религиозните системи, със своите системи от догми и заповеди, все по-ярко се превръщат в едно от средствата, чрез които определени тъмни среди опитват да наложат контрол над съзнанието на хората и да ги подчинят изцяло. Основен похват на религиозните водачи, които не служат на Истината, е подтикването на хората да не толерират критика към техните вярвания (колкото и необосновани и нелогични да са те), но същевременно да проявяват изключителна нетолерантност към вярванията на другите. Те прилагат двоен стандарт като учат, че вярата има надмощие над доказателствата само когато става въпрос за тяхното вероизповедание, но започнат ли да отричат някое друго учение, тогава потъпкват всяка чужда вяра и твърдят, че без доказателства не могат да приемат нищо за истина.
Също така религиозните проповедници ограничават по всевъзможни начини и на всяка цена достъпа до информация, която не подкрепя тяхната доктрина, а в същото време всячески използват властта над съзнанията на хората, за да трупат земни богатства. Като пример можем да вземем Ватикана, който само преди няколко века си пълнеше касите, продавайки индулгенции на наивниците, които искаха така да си „спасят“ душата. За щастие все пак накрая наивниците прогледнаха и измамата бе разкрита и прекратена.
Вместо представителите на всички религии да работят за моралното и духовно повдигане на човечеството, като изградят учението си около основните принципи на добрия живот, те се опитват да налагат своите криви разбирания за вселената такава, каквато би трябвало да изглежда според тях, и то най-често през очите на един зъл, отмъстителен и избирателен в своята любов „Бог“. Тези принципи могат да се синтезират кратко и ясно:
- „Възлюби Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си разум и с всичката си сила.“
- „Обичай ближния си като себе си“ и „Не прави никому това, което не желаеш да правят на теб самия.“
- „Стреми се към съвършенството, за да бъдеш подобен на твоя Небесен Отец.“
Изписани са хиляди книги по религиозни въпроси, но от това животът на хората по Земята не изглежда да е станал нито по-духовен, нито по-щастлив, нито по-братски.
Популярен метод за изопачаване на древните учения е тълкуването на свещените текстове така, че да доказват нечии твърдения, като в същото време приемат за невалидна всяка интерпретация, която опровергава каноните им. С други думи – фактите, логиката и здравият разум нямат абсолютно никакво значение, когато трябва да се определи кое е достоверно и кое не е. Оттам идва и начинът, по който те определят кой да бъде канонизиран за „светия“ и кой да бъде убит с камъни. Не се гледат плодовете на делата (както ни е учил Христос), а само дали нечии възгледи съвпадат с тези на религиозните (църквовните) водачи. Много от вярващите дори открито заявяват, че не биха сменили вярванията си, независимо от доказателствата, които им бъдат предоставени, за тяхната нелогичност и неистинност. Това може да бъде признак единствено на фанатизъм и мисловен мързел, но не и на стремеж към съвършенство, Мъдрост и Любов.
COMMENTS