Размишление и медитация

Учителя:

„Ако човек излиза всяка вечер на открито и съзнателно, със свещен трепет в себе си повдигне очите си към небето и наблюдава звездите около 5-10-15 минути вдълбочен в себе си, всички мъчнотии, които го очакват на другия ден, ще се разрешат по Божествен Начин – щом изгрее Слънцето, ще се разрешат.”

“Мислиш ли за Бога, изчистваш се от цялото замърсяване на този свят.”

„Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10-15 минути за размишление – да си отговори на въпроса защо е дошъл на земята, какъв е смисълът на Живота и т.н. Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата. Така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и мощното в Природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте. Постоянствайте ден, два, три, четири и т. н., докато се свържете с мисълта на по-напредналите същества, които веднага ще ви помогнат.“

“Трябва да развиваме хилядолистника, който е на горния край на главата, понеже той е телефонна слушалка, чрез която се свързваме с Бога. Чрез този център се проявява Бог. Човек трябва да държи хилядолистника в изправност. Човек, като отправи ума си към Божественото, като мисли за Бога, този апарат на хилядолистника вече работи и се развива. Хилядолистникът се събужда, като мисли човек за Бога.”

„Искате ли да се освободите от своите вътрешни противоречия, вие трябва съвършено да отпуснете мускулите си, да разслабите всички връзки на тялото си, да дойдете до положение като че всичко сте уредили и след това да се предадете на дълбоко размишление. Само така ще изпитате пълна почивка. При това положение вие не трябва да се интересувате какво ще кажат хората за вас… Отправяйте ума си към всички разумни същества, на които работите са напълно уредени. Освободете се от всички грижи и безпокойства и кажете: „Благодарим на Бога за всичко, което е направил! Благодарим, че ни е изпратил на света!“ … Правете това упражнение по три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, по 10 минути най-много. Размишлявайте върху Божественото, за да се освободите от всички дребнавости. Ако упражнението ви е излязло добре, и вие ще бъдете доволни от себе си. Човек трябва да се вглъбява в себе си, за да се издигне над обикновените условия на живота.“

„Как трябва да разрешавате въпросите си? Искате ли да разрешите един важен въпрос за себе си, изберете момент, когато сте тих и спокоен вътрешно. Ако сте гневлив, неразположен, недоволен или се съмнявате в нещо, не взимайте никакво решение по въпроса. Нека всичко това утихне и тогава отправете мисълта си нагоре, към ума или към душата си, и чакайте отговор. След 10-15 минути ще получите отговор. Ако бързате, ще направите някаква погрешка.“

“Какво е нужно на ученика? Всеки ден да употребява по 10-20 минути, най-много половин час, да съсредоточи мисълта си и да размишлява върху великото и съвършеното като идеал за своя живот. Мислете и вие за оня идеален свят, в който живеят ангелите, светиите, напредналите същества. Стремете се поне половин час да живеете в светлия, възвишен свят.“

* * *

Рудолф Щайнер:

„Ето защо категорично трябва да изтъкнем голямата необходимост от сериозна мисловна работа за всеки, който се стреми към висши познавателни способности. Изтъкването на този факт е особено наложително, като се има предвид, че днес много хора искат да станат „ясновидци“, без да обръщат достатъчно внимание върху сериозните и безкористни усилия на мисленето. Според тях, „мисленето“ не може да помогне; по-важни им изглеждат „усещанията“ и „чувствата“. На това трябва да отговорим, че никой не може да стане „ясновидец“ във висшия (т.е. в истинския) смисъл на тази дума, без предварително проучване на мисловния живот. При мнозина от кандидатите, вътрешната леност може да изиграе една лоша роля. Те изобщо не осъзнават тази леност, понеже в очите им тя изглежда като презрение към „абстрактното мислене“, към „празното спекулиране“ и т.н… Несъмнено, би било твърде удобно да се стигне до висшето познание, като се избягва мисловната работа. Мнозина биха желали тъкмо това. Обаче ясновидството изисква една вътрешна устойчивост, една душевна сигурност, до които може да ни доведе единствено мисленето. В противен случай човек става свидетел на объркана душевна игра, при която възникват нетрайни откъслечни образи.“

„Винаги, когато се яви стремеж за духовно обогатяване по-лесен начин, без усилие на мисълта се ражда нещо вредно. Работата, която извършваме, когато се стремим да разберем нещо по-трудно разбираемо, написано в трудна форма, това е едно вътрешно трениране, упражнение; а то допринася да си изработим правилно отношение към духовния свят.“