Молитвата

Учителя:

„Новият живот не може вече да борави със старите методи, със старите похвати – новият живот си има нови методи.

Някои може да ни възразят, че принципите са същите. Нима любовта на малкото дете и на майката е една и съща? По същество тя може да е една и съща, но по израз и интензивност не е – малкото дете може да плаче за нищожни неща, докато възрастната жена може да се усмихне на тях.“

„Бог знае нашите нужди, приготвил е благата за нас, а ние като се молим, отиваме да си вземем тези блага. Защото Бог е приготвил това, което ни е нужно, но Той няма да ни го донесе, а ние трябва да отидем да го получим от Него. А това става чрез молитва.“

„Няма защо човек да се моли много дълго време — като се помоли искрено, нека прекрати молитвата си и да чака отговор.“

„Молитвата подразбира контакт, допирна точка с Бога, с разумните и възвишените същества. Без молитва, човек не може да има никакъв контакт с тях.“

„Всички страдания на хората се дължат на нежеланието им да се молят. Няма да се мине много време и те ще се научат да се молят. Как? Бедни ще станат, болни ще бъдат, гладни ще останат, богатството си ще изгубят, жената и децата им ще забягнат някъде, и когато са сами и нещастни, ще започнат да се молят на този, на онзи да им помогнат.“

„Молитвата не е за Господа, а за самия теб. Като се молиш, ти придобиваш нещо, а не Господ. Ще се молиш в тайно — никой да не те вижда.“

„Болен си, лекарите намират, че болестта ти е неизлечима. Обърнеш ли се към Бога с молба да ти помогне, след 24 часа състоянието ти ще се подобри. Гони те неприятел — помоли се на Бога и Той ще ти помогне.“

„Постоянно трябва да се молим! Молитвата е нужна за нас, а не за Бога — нужна е, за да раздаваме от благата, които носим: ще се молиш и ще раздаваш от своето благо. Ще се молиш и ще търсиш Господа в душата си и ще разговаряш с Него. Ако мислиш, че Бог е вън от тебе, ти си на крив път. Докато си свързан с Бога, всичко можеш да направиш — ако си болен, веднага ще оздравееш; ако си обезсърчен, веднага ще се насърчиш… Ако си беден, гладен, пак се обърни към Бога. Ще дойде някаква помощ отвън.“

„Знанието с молитва не се придобива. Ако се молиш и същевременно учиш, това е друг въпрос.“

„Никога да не се молите, когато лежите. Това Духът не обича. Духът ви казва тия неща, за да не се създава у вас вътрешна мъчнотия. Няма защо ние да си доставяме непотребни изключения, защото, както казва Христос: „Достатъчно е на деня неговото зло.“ Заповедта на Духа е: Много и дълги молитви пред хората ги избягвайте. Кратки, много кратки.“

„Ще ви дам едно правило: След всяка молитва оставайте известно време в мълчание и във възприемателно състояние, за да видите какви блага ще ви даде Бог. Когато молитвата е успешна, винаги Бог се изявява и ти дава един малък подарък. Ще ти се даде нещо. Обаче често ние не знаем това и веднага щом свърши молитвата, без да прекараме известно време в мълчание, почваме друга работа.“

„Молбите и моленията ваши ще са главно в три направления: първо, за прославянето Името Божие на Земята; второ, за идването Царството Божие на Земята; и трето, за изпълнение Волята Божия на Земята. И не само сега – и през цялата година ще се молите в тая посока, но и ще се стремите с дела, слово и мисъл в същата посока. Ще се молим за домашните си, за добрите земеделци, за добрите търговци, всички учители, свещеници, всички жени и майки, които искат да вършат Волята Божия; за България, Русия, Сърбия, цялото славянство, за всички лица и държави, които искат да вършат Волята Божия.“

„Виждате понякога, че молитвата ви не помага. Молите се, но не получавате отговор. В такъв случай приличате на човек, който иска да повдигне едно бреме, но не може, не е по силите му. Повиква другиго на помощ и с него заедно успяват да повдигнат товара. Някога такъв може да се нуждае от помощта на един, двама, трима и повече човеци.“

„И апостолите като се молиха дълго време, от невидимия свят слязоха хиляди духове, хиляди родени от Дух и вода, във вид на огнени езици и се вселиха в тях. След това христовите ученици отидоха да проповядват. Така и днес ще дойдат тези огнени езици и ще влязат в онези хора, които са готови.“

„Хората от съвременната култура страдат от това: когато потрябва да се отиде на бойното поле и стане мобилизация, жените пускат мъжете, а когато мъжът за Бога иска да напусне дома, казват: „То не е умно“. А за бойното поле умно ли е?“

* * *

Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога. Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не се рецитира машинално, а със напълно съзнателно отношение към разумния, възвишен свят.

В наши дни за съжаление хората са превърнали молитвата в просия и съвсем са забравили нейната същност – общение с Бога; акт на благодарност; издигане на съзнанието до висшите светове и търсене на Божествено напътствие в нашите ежедневни дела. Щайнер казва: „И молитвата, и медитацията се стремят към една цел – сливането на душата с Божествените течения, пронизващи света, към това, което на най-високата си степен се нарича мистично единение. На това служат и молитвата, и медитацията.“

Това е изразено и в една притча за двама ангели в Рая. Единият от тях винаги лежал на облак и почивал, а другият непрекъснато летял от Рая до Земята и обратно.Един ден ангелът, който винаги почивал попитал другия:

– А ти защо непрекъснато летиш насам-натам?

– Аз пренасям посланията, които започват с „Помогни ми, Господи…“ – А ти защо винаги почиваш?

– Аз трябва да пренасям посланията, които започват с „Благодаря ти, Господи…“

* * *

Молитвата е един от най-безопасните методи за духовна работа. С думите „Влез в скришната си стая“ Христос ни учи: вглъби се в себе си, като се изолираш чрез концентрация от всички външни впечатления. Мнозина мислят, че Бог ни гледа отгоре, но всъщност Той ни гледа отвътре. Молитвата е едно вътрешно съсредоточение, един вътрешен разговор на душата с Бога, при който тя получава известни откровения, в зависимост от степента на своето развитие.

За ученика тя се превръща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите. При това състояние ученикът отваря в себе си вратата, за да влязат в него възвишените енергии на Божествения свят и той да влезе в общение с разумните същества.

Може да се каже, че ако молитвата е нашето послание към Бога, то интуицията е Божието послание към нас

И тъй като молитвата е индивидуалната връзка на всяка душа с Бога, не може да се даде определен модел, който е единствено правилен. Най-важно е тя да идва от душата и да се „изживява“ всяка нейна дума в пълно съзнание. В противен случай не правим нищо особено. Нека илюстрирам тази идея с притча:

Един испански мисионер отишъл на някакъв остров, където се срещнал с трима ацтекски жреци и ги попитал как се молят. А местните жители му отвърнали:

– Имаме само една молитва – казваме: „Боже, в теб са трима, и ние сме трима. Смили се над нас.“

– Тази молитва не е хубава и в нея Бог не се вслушва. Сега ще ви науча на истинската молитва.

Казал им той как да се молят според канона на католическата църква и отпътувал от острова, за да проповядва и на други места. Няколко години по-късно корабът му минал край същия остров и от палубата отецът помахал тримата жреци, които били на брега.

В този миг и тримата тръгнали към него, вървейки по водата.

– Отче! Отче! – извикал един от тях, когато се доближил до кораба. – Кажи ни пак молитвата, в която се вслушва Бог, защото я забравихме още като отплава миналия път!

– Молете се както си знаете… – отвърнал свещеникът, след като видял чудото. И помолил Бог да му прости, задето не е разбрал по-рано, че нашите мисли, чувства и дела отделят дали молитвата ни ще бъде чута, а не думите, които използваме.

* * *

„Господ е далеч от нечестивите, а слуша молението на праведните.“

Соломон

„Моли се така, сякаш всичко зависи от Бог, но работи така, сякаш всичко зависи от теб.“

Едгар Кейси

„Неблагодарността е винаги израз на слабост. Аз никога не съм виждал силен духом човек да бъде неблагодарен.“

Гьоте