"В българските хора има по-голям смисъл, отколкото в европейските игри, дето играят двама по двама. Ако момата играе само с един момък, както играе по
„В българските хора има по-голям смисъл, отколкото в европейските игри, дето играят двама по двама. Ако момата играе само с един момък, както играе по баловете, нищо няма да придобие, особено ако момъкът е демагнетизиран. Същата мома на хорото ще спечели нещо. Тя ще се върне вкъщи разположена и ободрена, защото е приела от общия магнетизъм на участващите на хорото.“
Учителя
Въпреки битуващото мнение, още от древността танците не са израз на незаводолени страсти, а имат духовен произход. В миналото съчетанията на музика, мантри и танци са образували древните евритмии. Те са могъщи средства за човечкото усъвършенстване.
Танците са свързани с космичните ритми и целят жизнено и духовно повдигане на човека. Духовните водачи са оказали специално благоволение на българския народ чрез даряването му с метод за възприемане и ползване на тези космични енергии. Този древен метод е наречен „хоро“, и според някои съвременни мистици произлиза от египетския бог Хор – синът на Изида и Озирис, носещ Пътя на Посвещението. Малцина разбират, че всъщност българското хоро крие дълбок езотеричен смисъл. Традиционното народно хоро дава добър модел за танцуване в група като едно. От дълги векове този подвижен кръг се хармонира с космичните течения към Земята и става толкова силен, че с ритмите си изгонва болестите от заловилите се на него, а после – от запелите наоколо и дори тези, които се намират наблизо.
При груповия танц енергията се движи през участниците и резултатът от това е, че не само всички са като едно, но и нещо повече. Цялото става по-силно от сумата на своите отделни части.
С времето обаче много неща са се изменили и изопачили. Старите песни и танци са били духовни, докато модерните са тяхно извращение. Само колективният балет напомня „играта“ на невидимите същества, стоящи зад четирите природни стихии – огън, вода, въздух и земя.
Според мнозина изследователи на ранното християнство много апокрифни документи описват ритуален танц в кръг, практикуван от Христос и апостолите. Това изобщо не би било странно с оглед на това, че множество окултни школи на Бялото Братство са имали такава традиция. Като имаме предвид, че Христос и учениците му са пяли окултни песни („И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.“, Матей 26:30), не би било никак чудно да са имали и други духовни занимания, които не са описани (или са умишлено заличени) в Новия Завет.
В книгата „Предтечи на Паневритмията“ Христо Маджаров се позовава на Св. Августин от Хипон (354-430 сл. Хр), който описва подробно танц в кръг, изпълняван от Исус и неговите апостоли:
„Той (Исус – бел. авт.) ни събра всички и рече: ‘Преди да се издигна да изпеем един химн в чест на Отца и тогава да пристъпим към туй, що е пред нас.’ И ни нареди в пръстен, хванахме се за ръцете, а той застана в средата и каза: ‘Отвърнете ми с Амин.’ И запя един химн: ‘Слава Тебе, Отче наш!’, а ние, като обикаляхме в пръстена, отвърнахме ‘Амин’.“
По-нататък Маджаров продължава:
„После танцът се превръща в дълга размяна на мелодични мантри между Исус от средата и останалите от кръга. Св. Августин свидетелства за тази традиция при първите християни. Не случайно във филма ‘Исус от Назарет’ и в други филми за християнския епос е показано, че Христос и апостолите му пеят и играят, въртейки се в кръг. Това евритмично хармонизиране се предава после и на другите християнски школи. Ранната църква използва танца като интегрална част от службата. Но понеже тази назорейска традиция се запазва и при общности, заклеймени през Средновековието като езични и еретични, канонизираната църква я забранява, преследва и изгубва. Но през X век богомилите я възстановяват.“
* * *
Според традицията, в древните мистични школи песните са се пяли, придружени с ритуални движения. Посветените са знаели какви мощни сили се събуждат чрез съчетанието на думите, музиката и движението, и затова произнасянето на известни възвишени изречения било съпътствано с песен и специални движения. Но тъй като тогавашните евритмии са били съобразени с инволюционната степен на човечеството, те не са годни за повдигане на днешното човечество. Затова Учителя трябваше да свали от Висшите светове Новото – днешната Паневритмия, отговаряща на съвременната епоха в развитието на човечеството. Тя прави връзката с новите сили, които се събуждат в човека.
Паневритмията е израз на новата култура, която иде. Идеите на шестата раса са интегрирани в нейната музика и в нейните движения. И когато те се правят, събуждат в човека силите и идеите на новата култура. Участващите в живия кръг на Паневритмията събуждат тези нови сили в себе си и освен това стават и център, който разпраща в света тези сили и идеи. И последните достигат до всички души и намират отзвук в тях, макар и несъзнателно за спящите съзнания. Чрез тези движения живият кръг на Паневритмията праща мощен зов в света за обнова, подем и възход!
* * *
Паневритмията като музика (http://www.panevritmia.info/music/) и движения е създадена изцяло от Учителя Беинса Дуно. Първите песни от Паневритмията са създадени от него още през далечните 1922, 1923 и 1925 г. Първоначално те са самостоятелни песни, предназначени да трансформират негативните психологически състояния в позитивни.
По-късно в периода от 1927 до 1937 година тези песни влизат в музиката на създавания тогава първи дял на комплекса от Паневритмични упражнения. Останалите два дяла, наречени „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“ са добавени от Учителя през следващите години.
През 1938 и 1942 г. са издадени първите книги, описващи Паневритмията, които постепенно са преведени и на няколко чужди езици. По същото време в България идват и първите големи групи чужденци (основно французи и латвийци), които се запознават с Паневритмията и я занасят в своите страни.
До 1957 г. хиляди българи се запознават с учението на Учителя и практикуват Паневритмия в градове, села и на Рила планина през месец август.
През 1957 г. комунистическата власт забранява и започва да преследва четенето на книгите на Учителя, забранява и преследва практикуването на Паневритмия. Въпреки това малки групи от най-големите почитатели на Паневритмията намират начин да я практикуват тайно от властта. Това продължава до рухването на комунистическия режим у нас, като в последните му години отчасти и тихомълком се допуска и от държавната власт малки групи от хора да играят неявно Паневритмия.
Случилото се е като генерална репетиция на това, с което ни предстои да се сблъскаме в недалечното бъдеще, но в много по-голям, световен мащаб.
След промените в България през 1989 г. тези ограничения отпадат. Все повече издателства започват да преиздават книгите на Учителя в това число и книги за Паневритмията. Постепенно нарастващият интерес на гражданите налага организиране на курсове по Паневритмия за начинаещи, каквито днес редовно се провеждат безплатно в някои от големите градове, както и изготвяне на видео уроци, които са на разположение в интернет.
Понастоящем от 22 март до 22 септември паневритмията се играе ежедневно от стотици българи из цяла България, а също и от множество братски групи в чужбина:
http://www.panevritmia.info/where-do-we-play/
COMMENTS