Българските народни песни

Учителя:

„Българската музика е много оригинална, но в нея има една неувереност, едно скрито колебание. Малцина пеят добре старите народни песни. Има нещо модернизирано в тях. Те са изгубили важни неща. Българите пеят добре, но им липсва изпълнение. В това отношение трябва да работим. Трябва да се измени съзнанието на българина в музикално отношение. Има някои хубави български песни.

Българската музика се движи в затворен кръг. В нея има голям песимизъм. Българинът си служи с народни инструменти: кавал, гъдулка, гайда, окарина. Българинът не може да се оплаче, че няма музиканти. Народните песни – бунтовнически и старинни, исторически, са имали значение някога. Сега те са отживели времето си. Сега е нужна песен, която да буди мисълта. Ние искаме да покажем, каква трябва да бъде българската песен.

В народните песни трябва да се влее нова идея, като се смени характера на текста. Много от идеите в текста на нашите народни песни са стари, овехтели. В това отношение предстои грамадна работа… Старите народни песни са дадени в културата на зимата. Това обновяване на текста на народните песни, което даваме сега, е вече начало на пролетта у българина.“

* * *

Тежките перипетии, през които е преминал българския народ, са деформирали музикалната му хармония и са внесли в музиката мотиви на скръб, безнадеждност, неверие, омраза, отмъщение и така са променили първоначалната ѝ цел. Пример за това е една от най-популярните и любими български народни песни, в която в прав текст се пее:

„Ке се престорам на църна чума и пак при тебе ке дойдам. Жена ке уморам, дечиня ке гледам…“

И се питам: Какво благородно може да роди един подобен стих?

Затова Учителя работи дълги години върху българската музика, за да възстанови нейната първична чистота и е дал няколко съвършени образци. Той ни учеше:

“Тукашната музика е предговор на небесната музика. Не мислете, че тази музика на земята е ненужна, тя е предговор.”

 

“Българската музика се намира още в началния стадий на своето развитие. За да стане по-съвършена, трябва да добие хармоничен елемент. Живите български песни са взаимствани. Този ритъм не е излязъл от българския народ. Българите са забравили тази музика, която им е била дадена първоначално, и след това почнали да я възстановяват, колкото са могли да си спомнят. Така се е появила българската музика. Основните български народни песни са излезли от светилището. Там, където се хващат на хоро в кръг и пеят, това са били първоначално религиозни песни и след това са ги превърнали в други… Защо българските песни са по-тъжни? Тъжният колорит в тях отпосле е турен, отначало не е бил такъв. Тези, които живеят на полето, пеят повече протяжно, а игривата песен е родена в планината. Българинът е бил доста музикален, но го е сполетяла една еволюционна криза. Оттам насетне се е разочаровал и си е казал: „Не си струва много да се пее“. Българите са изгубили от музикалността си, понеже са се вглъбили в материалния живот и едва сега започват да пеят отново. Българинът е повече замислен – мисли нещо и когато го накараш да пее, казва: „Какво ще пея?! Мен яйце ми се пече на главата, че ще пея!”

Днес хората не разбират какво нещо е българската музика. Знаете ли колко време се изисква, за да се изчисти тя? Така да се изчисти, че да остане истинската българска музика, в която е изразено как българинът е търсил своето разрешение в Живота. Той е минал през две фази: дълго е търсил – това е протяжната музика на българина, а после той е поискал да играе – това е игривата музика на българина, докато каже пак: „Не трябва така, пак трябва да се търси“, и подхваща отново протяжната музика. Та между тези две положения стои българинът, затворен е и няма изход. И сега в българската музика трябва да дойде третото положение – разрешението на Живота. Българската народна музика още не е разрешила въпросите на Живота. Тя има два мотива, но българите трябва да имат и третия мотив или третата музика, която носи разрешение на въпросите на Живота. След четиридесет години работа в това направление дадох едно разрешение с упражнението „Слънчеви лъчи“. Чрез движенията, музиката и текста на упражнението посочих един образец за разрешение, за излизане от затворения кръг.

При една българска песен можеш да се въодушевиш, но няма да се вдъхновиш. Има голяма разлика между въодушевление и вдъхновение. Въодушевлението е една подготовка, но не и вдъхновение. Когато пея някои български народни песни, трябва ми известно време да отстраня някои нечисти мотиви. Напоследък се забелязва подем в българския музикален живот. Българите вече минават за музиканти. България е благословена страна, понеже има много музиканти. Чрез музиката България подобрява положението си.”

 

„Славяните са музикални. Понеже са минали през много ограничения, в песните им е изразено тяхното страдание и те го приемат с надежда и възход. Когато пееш песните на един народ, трябва да разбираш епохата, когато са били създадени. Русите, както и българите, са претърпели много страдания и това е отразено в някои от песните им.“

 

„Аз виждам у мнозина от вас много добре развити центрове. Щом сте музикален, и гърлото ви ще може да се упражнява. Българинът първоначално е бил добър певец, но отпосле условията на живота, войните, робството, са изхабили музиката в него. Днес музиката е необходима за всички народи. Всеки велик народ трябва да бъде музикален.“