“И ще се върне пръстта в земята, каквото си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.” Еклесиаст 12:7 “От всички сили на душат
“И ще се върне пръстта в земята, каквото си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.”
Еклесиаст 12:7
“От всички сили на душата, които се развиват още в сетивния свят, обичта е единствената, която остава непроменена при преминаването на душата в духовния свят.”
Рудолф Щайнер
Учителя:
„Мнозина казват: „Да се осигурим, да си купим места, дето ще ни закопаят.“ Не се грижете за това! – „Ама искаме да бъдем близко до нашите майки и бащи.“ Казвам: Ако търсите вашите майки и бащи, вашите баби и деди по гробищата, вие се самоизлъгвате. Душите на хората не остават на Земята.“
“Казвате: «Кога ще напуснем земния си живот?» Аз никога не си задавам такъв въпрос. Докато съм на Земята, радвам се, че съм тук и мога да уча. Като напусна Земята, пак ще се радвам и ще благодаря за новите условия.”
„Умрял е някой и ние плачем за него. Какво е умирането? Ако на някой човек съблекат старите дрехи и го пратят на баня да се очисти, трябва ли да плачем, че е изгубил старите си дрехи и се е облякъл в нови?“
“Аз не плача, когато хората умират, но плача, когато не се обичат и когато живеят в безправие. Умирането е преструвка, лъжа.”
“Пита ме някой: «В онзи свят ще се познаем ли?» Ако се обичате, ще се познаете. Ако не се обичате, нито тук, нито на онзи свят ще се познавате. На Земята хората познават маските си, но не и душите си. Реалността е в душата на човека.”
„Като не разбират живота, хората се отегчават от него и пожелават по-скоро да заминат за другия свят. Ще бъде смешно синът да напусне работата си на нивата по обед и да се върне у дома си. Баща му веднага ще го пита защо се връща толкова рано. Има смисъл човек да се върне у дома си, само след като е свършил работата си.“
„Някои хора често са ми казвали: когато идат при Бога, там да ги съди Господ. Те мислят, че ще отидат при Господа като тука, да ги съди. Като идеш в оня свят, няма да има такъв съд. Там няма да има адвокати, съдилища. Всичкият ти живот, каквото си вършил, всичките тези души, които си убил, ще вървят подир тебе. Кокошките, които си изял и те ще вървят подир тебе. Изял си миди – и мидите ще вървят… Тръгнали стотина агънца подир тебе, и те искат. Всичко, каквото си изял, ще върви отподире ти. Крушите казват: „Излъга ни, изяде крушата и не посади семките в земята. Защо не ги посади? Ти спря нашата еволюция“.“
„В астралния свят страданията на астралците са все минали страдания. Знаете ли като влезе някой в астралния свят, какво става с него? Понеже няма възможност да прави нови грехове, започва да вижда стари картини от своето минало и страда. Тези картини се явяват пред него като на кино и той започва да живее със своето минало. Ден, два, три, цели дни от сутрин до вечер пред него се нижат лентите една след друга. Всеки ден ленти, ленти, докато в съзнанието му се втълпи идеята, че трябва да изпълнява Волята Божия. И тогава казват: „Изпратете го сега на Земята, за да видим дали е разбрал какво трябва да прави.“ Душата идва на Земята в ново въплъщение. Като дойде, ако забрави какво е научил от Невидимия свят, пак прави грешки и като влезе отново в другия свят, пак ще види грешките си – ще види и старите, и новите ленти. Ако стане подобрение, тогава влиза в Духовния свят. Той се радва, вижда и нарежда живота си тъй, както трябва.
Така че туй, което ние сега всеки момент преживяваме, ще бъдат светли страници в нашия бъдещ живот. Когато влезете в астралния свят, всички ваши срещи с хората, всички картини на минали преживявания ще преминат през вашето съзнание. Всичко това съставлява хубави неща в живота. Не считайте, че това не е на мястото си – всяко действие е на мястото си. А което не е на мястото си, Господ ще го заличи със своята четка. Той казва: „Греховете ви Аз ще залича.“ Значи в края на краищата у нас ще останат само Божествените неща и тогава ще започне вечният живот на хармонията.“
„Какъв е този свят, в който живеят нашите умрели близки, щом те ще искат оттук ние да им варим жито или да им готвим, за да задоволяваме глада им? Горко им на душите, ако те чакат на нашите подаяния.“
„Плачете за онзи, който страда, а не за онзи, който си отива.“
из Талмуда
За да създам една по-пълна и образна представа за отделните съставни части на човека (неговите тела и обвивки), както и за свръхсетивните светове, смятам, че най-добре ще бъде да разгледам пътешествието на душата след края на земния живот. В следващите редове накратко ще предам как знаещите ни описват живота на душата след като напусне физическото тяло. За основа съм използвал лекцията на Влад Пашов „Живот след смъртта на физическото тяло“, тъй като в нея най-добре е синтезирано всичко най-важно по темата и е в пълен синхрон с беседите на Учителя и Антропософията на Рудолф Щайнер.
След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния свят и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново въплащение на Земята. Във физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния свят, и извлича от тях материали за изграждане тялото на Любовта.
Между другите работи, които човешките души извършват по време на престоя си в духовните светове, е и тази – под ръководството на висшите йерархии да работят за изменение на условията на Земята – както във физическо отношение, така и в социално, за да имат други условия и възможности, като слязат на Земята при ново въплъщение, за да могат да съберат нови опитности. Защото Земята не е място на щастие, а е училище, в което човек учи и събира материали за изграждане на тялото на Любовта.
При смъртта физическто тяло постепенно се разлага. Това показва, че за човешкия организъм, освен грубата физическа материя, е имало една организираща сила, която е внасяла живот в тялото. Тази организираща сила е идвала от етерното тяло (според Учителя то не е същинско тяло, а обвивка), което заедно с душата при смъртта напуска тялото. Душата като магнит е привличала всички клетки около себе си и е образувала един жив организъм и когато напусне тялото, клетките постепенно се разпръскват в пространството.
При смъртта етерното тяло, заедно с душата излиза със спираловидно движение от главата и физическото тяло остава без живот. Те носят със себе и един физически атом, или по-точно не самия физически атом, а силата, която е работила в него. Резултатите от преживените опитности на физическото тяло през току-що отминалия живот, са отпечатани върху този особен атом. Докато всички други атоми на тялото се подменят в течение на живота, този особен атом остава неизменен. Той остава постоянен не само през един живот, но е бил част от всяко физическо тяло, употребявано по-рано от човешкия дух. След всяко земно съществуване върху него се отбелязват преживяванията на даденото физическо тяло и така той се обогатява качествено, без да се променя. Той се извлича при смъртта и остава в потенциално (изчакващо) състояние, за да бъде отново събуден при започването на друг физически живот. Там той отново ще послужи като ядка, около която да се построи новото физическо тяло. Той се нарича семенен атом. През време на живота семенният атом е разположен в лявата празнина на сърцето, близо до върха му. При смъртта той се излива в мозъка по пневмогастричния нерв и напуска физическото тяло, заедно с етерното тяло и душата през вшивката между тила и теменната кост.
Когато етерното тяло заедно с душата напускат физическото тяло, те са още свързани с него с една нежна сребърно-бяла нишка. Тази последна връзка не се къса, докато включената в етерното тяло панорама на изтеклия живот не бъде прегледана от душата. Затова погребването или изгарянето не трябва да се извършва до третия ден, защото дотогава душата чрез сребърната нишка е още свързана с етерното тяло и в течение на тези три дни, душата преглежда отпечатаната в етерното тяло панорама на своя живот, която в течение на тези три дни се отпечатва в астралното тяло. След третия ден сребърната нишка се скъсва и тялото е окончателно мъртво. От неспазването на този срок често хората биват живи погребвани, защото те са били само излъчени и след третия ден се връщат в тялото.
В течение на трите дни след смъртта душата преглежда изтеклия си живот, който се изрежда пред нея във вид на картини (като на лента), но в обратен ред – от момента на смъртта до момента на раждането, затова не трябва да я обезпокояваме с плачове и шумове. Тогава тя повече от всякога има нужда да се съсредоточи и да вижда ясно картините на изтеклия си живот и да ги отпечата коректно върху астралното тяло. Защото от изпълнението на тази задача зависи отпечатването им в астралното тяло, и съответно от това зависят правилните уроци и поуки, които душата ще извлече от изминалия си живот. Затова хората, ако искат да направят добро на умиращия, не трябва да плачат и да вдигат шум около него. Ако желаят да му помогнат, трябва да се помолят Бог да помогне на душата да намери лесно пътя към Небесното си жилище. Подобна панорама на живота си човек вижда и когато преминава през голяма опасност – при давене във вода, падане от голяма височина и пр., при което етерното тяло излиза временно от рамките на физическото, но все пак още е свързано с него чрез сребристата нишка.
Също така, когато се вижда, че човек си заминава, не трябва да се правят опити чрез лекарства да бъде върнат назад, защото това действа вредно и върху невидимите тела и причинява големи страдания на душата.
След третият ден от смъртта, душата заедно с астралното тяло, на което е отпечатана панорамата на физическия живот, напуска етерното тяло и последното остава като втори труп, който спи над гроба, носейки формата на човека и разлагайки се паралелно с физическото. Процесът на напускане на етерното тяло от душата е сходен с този при напускането на физическото тяло. Жизнените сили на един атом от етерното тяло се вземат, за да се употребят като ядка за жизненото тяло в следното въплащение. То по форма прилича на физическото, защото е неговият архитект и физическото тяло е само отпечатък на етерното. Но астралното тяло при настоящата степен на развитие на обикновения човек на Земята, е все още неорганизирано и е облакоподобно до момента, в който душата напусне етерното тяло.
Тогава връху астралното тяло се отпечатва панорамата на изтеклия живот и то придобива образа на заминалия човек.
Учителя казва, че между физическия свят (респективно етерния) и духовния свят съществува една тъмна зона, с висока температура, през която душите трябва да минат преди да влязат в духовния свят. В тази зона има много враждебни на човека същества, затова човек трябва да има светлина и самообладание, както и водач, който да го води и да го пази.
В окултната наука тя се нарича област на горящите желания, защото там човек, който на Земята е имал силни низки желания и плътски страсти, след като изгуби възможността да ги задоволява, те го горят като огън. Това е най-низшата област на духовния свят. Тези желания постепенно се изхабяват като горящия огън и душата се научава, че единственото средство да се освободи от страданията, които силните желания произвеждат, е да угаси тази жажда за наслада. Души, които през време на живота си не са имали такива горящи желания, след смъртта преминават тази област, без да я забележат, защото те нямат с нея никакви допирни точки. Колкото една душа има повече и по-силни желания през време на земния си живот, толкова повече тя ще има нужда да се пречиства от тях, и затова за по-дълго време ще остане в тази област на горящите желания. Това са обикновено хора, които са напуснали земния живот в разцвета на силите си и са имали много низки и интензивни земни желания, които ги привързват към напуснатото тяло. Хора, които са напуснали земния живот след дълги и продължителни страдания, лесно и бързо преминават през тази област, защото те още докато са били във физическото тяло, са ликвидирали със своите низши желания, които ги свързват със Земята. Положението на самоубийците е най-тежко, защото те са искали да се освободят от живота, а виждат, че пак са живи и не могат да си намерят място, и се скитат безцелно в тази низша област, изживявайки големи страдания, докато дойде времето за тяхната естествена смърт.
Съобразно със силата на страстите и желанията ще бъде и времето на тяхното пречистване. Всички престъпления, които човек е нанесъл на другите, и страданията, които те са преживели, той ще ги преживее сега с голяма сила, за да научи урока да не прави зло на другите.
Първоначално (през трите дни след смъртта) душата не преживява никакво чувство, относно това, което вижда в своята житейска панорама в астралния свят. Така картините се отпечатват в астралното тяло на човека и когато премине в духовния свят, тези картини пак му се представят, но тук вече той ги преживява с всичките възможни за него чувства. Сега той преживява всички страдания и скърби, които е причинил на другите и научава урока колко трудно се понасят скърбите и страданията.
Ако човек, при напускане на физическото тяло и минаването в етерния свят, е обезпокояван от скърбите и плачовете на близките в течение на тридневния период, той ще има само едно неопределено и неясно отпечатване на току-що приключващия се живот в духовното му тяло. А когато той не е обезпокояван от скърбите и плачовете на близките, духът гравира един ясен и дълбок отпечатък на духовнто тяло и когато тези картини му се представят в астралния свят, той ще осъзнае погрешките на миналия си живот много по-лесно и определено, отколкото ако картината е помрачена вследствие отвличане на вниманието му от страданията и скърбите около него. Неговите чувства относно нещата, които са му причинили сегашните страдания, ще бъдат много по-определени, ако му е предоставена една ясна панорама. Това ясно и определено чувство е от огромна стойност за бъдещия му живот. То се отпечатва незаличимо върху постоянния атом на духовното тяло. Опитността ще бъде забравена в следващия живот, но чувството ще остане. И когато се предостави случай да повтори грешката в един по-късен живот, това чувство ще ни проговори ясно и безпогрешно. То е оня тих вътрешен глас, който ни предупреждава, макар ние да не знаем защо и за какво. Колкото по-ясна и определена е панорамата на миналия живот, толкова по-ясно и силно ще чува човек този вътрешен глас. Това ни показва колко е важно да оставим заминаващите души в абсолютна тишина при смъртта и след смъртта. Като постъпим така, ние помагаме на душите да извлекат възможната най-голяма полза от прекарания живот и да избегнат повторението на същите погрешки в следващия живот. А плачовете и скърбите могат само да ги лишат до голяма степен от възможността да извлекат правилна поука от изминалия живот.
Преминаването през всички области на духовния свят е процес на пречистване и освобождаване на душата от всички земни желания и връзки. В различните области тя има да се справя с разични желания, страсти и чувства. Защото различните области се различават по характера на силите, които действат в тях и материята, от която са изградени. В този свят действат две големи сили, които произтичат от Любовта, която, както казах, е основа на този свят. Това е светът на най-ниското проявление на Любовта. Силите, които действат в този свят, произтичащи от Любовта, са симпатията и антипатията. В различните области те се намират в различно отношение с тенденция на постепенно преобладаване на симпатията над антипатията, докато в седмата област антипатията е напълно победена и душата е освободена от всякакъв егоизъм.
Трите долни области от духовния свят образуват това, което в религията наричат чистилище, защото там душите се пречистват от всички земни връзки и желания. В първата област на горящите желания, симпатията и антипатията са в непрестанна борба с известен превес на антипатията, от което идват и големите страдания на душата.
Във втората област симпатията и антипатията са в равновесие. Тук попадат най-вече онези души, които са се интересували силно от събитията на деня, речено-казано, къде какво е станало, те трябва да го знаят – отличават се с едно силно развито любопитство и лекомислие. Понеже след смъртта са лишени от възможността да задоволяват своето любопиство, те изпитват страдание. Чрез тези страдания душата се освобождава от илюзиите, които са я ограждали през време на физическото и съществуване.
В третата област господства симпатията и тази област е наречена област на желанията. Тук душата преживява всички видове желания и като не може да ги задоволи, страда и страданието постепенно притъпява тези желания и ги изгаря.
Поради това, трите долни области на духовния свят представляват чистилището, където душата се пречиства от всички земни страсти, инстинкти и желания. А трите горни области на духовния свят образуват това, което в християството наричат първото небе. Четвъртата област се намира между чистилището и първото небе, която наричат средна Земя – нито чистилище, нито небе. Тази област е на чувствата и предлага на душата едно особено изпитание. През време на своето физическо съществуване човек чувства своето тяло така, като че то е самият той. Това, което се нарича самочувствие, почива на това усещане. И колкото повече човек е самолюбив, толкова по-голямо самочувствие има. След смъртта тялото, което му е служило за основа на неговото самочувствие, престава да съществува, но самочувствието му е останало. Тогава душата се чувства като опразнена, като че ли е изгубила сама себе си. И това чувство трае, докато душата осъзнае, че истинският човек не се състои от тялото. В четвъртата област, следователно, се унищожава илюзията за телесното себе и душата се излекува от привързаността, престава да се отъждествява с нея.
Тези хора, които в земния живот се отъждествяват с тялото, не се интересуват от никакви по-високи идеали, а се занимават с неща, свързани с тялото и неговия живот. Те сами по себе си може да са честни и справедливи, но нямайки по-високи интереси от своите материални работи, остават в четвъртата област. За тях животът в духовния свят е едно състояние на ужасна монотонност. Те прекарват много мъчително, тъй като нямат по-висши интереси, нямат с какво да се занимават. Същото е състоянието на онези, които са мислели, че със смъртта на тялото се свършва всякакъв живот. Те са очаквали разрушаване на съзнанието и не могат да се помирят с мисълта, че като са умрели, пак са живи. До тях обикновено не достига никаква помощ, защото те са се оградили като крепост в своето самочувствие и страдат най-много от всички. И понеже са водили един живот напълно материалистичен, те едва ли имат някакъв съзнателен живот в по-висшите области на духовния свят и още по-малко в умствения свят, където душите изучават изкуството да си построяват тела по първообразите, които съществуват в умствения свят.
Ползата от преминаването през чистилището е тази, че човек като страда тъй, както другите са страдали от неговата нечестност, жестокост, нетолерантност и други слабости, се научава на ред добродетели, които ще прояви в следващия живот.
Ако човек още тук на Земята, се стреми да коригира всяка от направените погрешки, той още тук, на Земята, ще премине чистилището и като напусне тялото, ще замине направо за небесния свят. Учителя дава в това отношение следния съвет: всяка вечер ученикът преди да си легне, да си даде отчет за извършеното през деня, като изправя мислено направените погрешки и си пожелае да не ги повтаря. Така човек постепенно се пречиства и при смъртта си ще замине направо за небето и няма да преживее страданията на чистилището. При преценката на направеното през деня трябва да отбележим и доброто, и да пожелаем на другия ден да го увеличим. Така чрез разкаянието и поправянето на погрешките още през време на физическия живот, като сме осъзнали погрешките си, ние изгонваме от подсъзнателната памет картините за извършените погрешки и те няма да се отпечатат в астралното тяло на панорамата от миналия живот.
Петата област в света на душата е тази на душевната светлина. В нея симпатията за другите добива висока стойност. Душите влизат във връзка с тази област дотолкова, доколкото през земния си живот не са се задоволявали само с удовлетворяването на своите нисши нужди, не са намирали радост само в света, който ги е заобикалял, а са се стремели към един по-възвишен свят и живот. Чувството на любов към природата и към другите, които са пропити с егоистичен характер, тук се пречистват. Не трябва да се смесва тази любов към природата с онзи възвишен живот в природата, който е от духовно естество и който вижда в предметите и явленията в природата откровение на духа. В това отношение той няма нищо общо с чувството на удоволствие, което някои хранят към природата. Душата трябва да се пречисти от това чувство, както и от всички други чувства и склонности, които произлизат от физическото съществуване. Силата на симпатията, която царува в петата област на душевния свят и за която липсват средства да бъде задоволена, тука също трябва да бъде излекувана. Тук душата ще познае, че трябва да търси нови пътища за своята симпатия. Също така душите, които на Земята се отдават на различни религиозни обреди с цел да подобрят физическите условия на живота си, ще бъдат пречистени тука, защото техният идеал е бил чисто земен и е облякъл формата на някакъв небесен рай. Те ще намерят този рай в тази и в следващите две области, но само, за да разберат неговата суета.
Шестата област на душевния свят е тази на душевната сила. Тук става пречистване на жаждата за дейност, която една душа притежава. Макар и лишена от егоизъм, душата все пак търси да изпита чувство за задоволство, което самата дейност носи. Хора, които се въодушевяват от такива желания за дейност, външно правят впечатление на хора – идеалисти, хора, готови на саможертва. Но всъщност това, което ги интересува, е да увеличат чувствената радост, която те изпитват от своята дейност. Много артисти и хора, които изпитват удоволствие да се занимават с наука, също се намират тук. Това, което свързва тези души с физическия свят, е вярата, че изкуството и науката имат смисъл за тяхното съществуване, само защото им доставят известни удоволствия.
Седмата област на душевния свят е тази на собствения живот на душата. Тук човек се освобождава от последните наклоности и влечения към физическия свят.
Във всяка една от горните области се пречиства или отнема от душата онзи елемент, който е сроден на тази област. В седмата област душите се научават, че не е необходимо да посвещават цялата си дейност на сетивния свят. Съществуват иначе надарени личности, които обаче мислят само за явленията на физическия свят. Унищожаването на този стремеж става в седмата област.
Според силите, които развива в себе си на Земята, дадена душа остава за по-дълго или за по-кратко време в различните области на душевния свят. Тя остава в известна област дотогава, докато чувства сродство с тази област; когато това сродство изчезне, тя преминава в друга област. Тя ще премине, без да почувства някакво влияние, през онези области, с които няма никакво сродство.
Тези три горни области се наричат Първо Небе в християнския езотеризъм. Тук резултатите от страданията, които душите преживяват в чистилището, се всаждат в семенния атом на астралното тяло, като му придават по този начин качества за правилно чувствуване, което действа като импулс към доброто и отклонява от злото в бъдеще. Панорамата на миналото се преживява тук, но този път като основа на чувстването служат добрите дела. Когато душата съзерцава картините, които и показват как е помагала на другите, тя преживява отново всички радости, които е изпитвала, когато е правила тези добрини. Но сега душата чувства и преживява и всичката благодарност, отправена към нея от тези, на които е помагала. Когато душата съзерцава картините, които показват как тя е получавала помощ от другите, тя чувства голяма благодарност към тези, които са и помагали, само че в много по-силна форма, отколкото, когато я е преживявала на Земята. А благодарността подпомага душевния растеж. Когато човек на Земята прави добро на другите, без да влага личен интерес, той преживява известно блаженство в Първото Небе. Първото небе е мястото на радост без никаква горчивина. Всички благородни стремежи на човека на Земята се осъществяват тук. То в известен смисъл е място на почивка.
Първото небе е място на блаженство за децата. Те нямат чистилищен живот, а направо от Земята отиват в Първото Небе, защото у тях все още не е родено астралното тяло, което се ражда към 14-та година и което е носител на страстите, желанията и удоволствията. Тук децата се занимават с играчки и с учене, според възрастта си.
В първото небе учените, артистите, художниците, алтруистите намират широко поле за работа. Учените тук имат достъп до всички библиотеки в света. Художниците творят тук чудни картини с живи цветове, като работят с мисълта си. Музиката принадлежи на Второто небе, което се намира в умствения свят. Първото Небе е светът на баграта на цветовете, а светът на мисълта, където са Второто и Третото Небе, е сферата на тона, на музиката, на поезията. Небесната музика е един факт, а не фигура на речта. От този свят музикантите свалят музиката на Земята, но земната музика е бледо копие на небесата. В Първото Небе учените ще събират материали за своите научни работи, филантропите ще правят планове за повдигане и подобряване на човечеството и т.н.
Когато душата достигне горната граница на душевния свят – седмата област, и през нея преминат резултатите от преживените страдания и болки в чистилището, заедно с преживените радости от добрите дела на миналите животи те се всаждат в семенния атом на астралното тяло. Заедно образуват това, което се нарича съвест – силата, която ни предпазва от злото, като носител на страданието и ни подтиква към доброто, като носител на щастие и радост. Тогава човек оставя астралното си тяло да се разруши, подобно на етерното и физическото. Той взема със себе си само силите на семенния атом, които ще послужат за образуването на бъдещото астрално тяло. След като напусне Първото Небе, човешкият дух влиза във Второто Небе, облечен в тялото на аза или на ума, като носи със себе си трите семенни атома – квинтесенцията на трите напуснати тела: физическо, етерно и астрално.
Докато е във физическото и етерното тяло, астралното тяло на човека е още неорганизирано и подобно на елипсовиден облак, различно оцветен. След като човек е напуснал физическото и етерното тяло, и остава само с астралното, то се изменя от елипса във фигура, подобна на изоставеното физическо тяло. При преминаването от етерния в астралния свят човек е в спящо състояние, в състояние на несъзнание. По-късно се пробужда и започва да съзнава заобикалящия го свят. Но тук често се случва, че след като се събудят, хората се чудят какво е станало с тях; те не съзнават, че са умрели, но и не знаят какво е станало с тях.
Не е така при преминаването от Първото Небе във Второто Небе, което обхваща четирите долни области на умствения свят, света на конкретната мисъл. След като напусне астралното тяло и влезе във Второто небе с умственото си тяло, или с тялото на аза, той е вече в едно особено състояние на съзнанието, буден е, без да може да мисли, чувства се съвършено сам, но е изпълнен с вътрешен мир. След това идва събуждането в този свят. Тук със събуждането си духът започва да чува музиката на сферите. В този свят всичко е музика и всеки тон произвежда определен цвят. И тези тонове, тази музика строи всички форми на физическия свят, защото тази музика е израз на творческото Космическо Слово, което се проявява в този свят като музика, докато в Третото Небе, трите горни области на умствения свят, то се проявява като говор, като реч. Затова Учителя казва, че поезията е от по-висок произход от музиката. Всички форми, които виждаме около себе си във физическия свят, са кристализирани звукови форми на първообразните сили, които работят в първообразите ни в умствения свят. Престояването на човека в този свят е един активен период на приготовление за ново въплащение. Тук човешкият дух асимилира опитностите на трите изчезнали тела, включително и семенните атоми, за да си създаде по-добри условия за бъдещото прераждане.
Пречистеното астрално тяло, включено в семенния атом, ще послужи като основа за създаването на новото астрално тяло, в което са вложени всички чувства и подтици. Онази част от астралното тяло, която духът, така да се каже, е одухотворил и спасил от разлагане и изчезване, ще осигури за следващото прераждане едно по-добро жизнено тяло и темперамент. Квинтесенцията на физическото тяло, резултат от неговите действия, включени в семенния атом, ще послужи като основа за бъдещото физическо тяло и за създаване на по-благоприятни условия в живота. Във Второто Небе човек работи за приготовление на бъдещото си въплъщение. Тук човек асимилира плодовете на последния си земен живот и подготвя условия за едно ново физическо съществуване. Всички жители на този свят работят върху изменение условията на Земята. Те, под ръководството на висшите същества, променят физическите форми на Земята и извършват постепенни промени, така че при новото въплащение условията да бъдат различни. Климатът, флората, фауната се изменят от човека под ръководството на висшите същества. Така че светът, който виждаме около нас, е точно това, което ние индивидуално и колективно сме направили. Също така човек се учи тук как да си построи, пак с помощта на висшите същества, разбира се, едно по-подходящо за проява тяло. Всички хора работят съзнателно или несъзнателно при построяването на телата им в предрождения период до момента, когато квинтесенцията на предишните тела бъде вградена в новото тяло. Тогава те започват да работят съзнателно.
След като е асимилирал всички плодове на миналия си живот и е работил за променяне условията на Земята, след като се е научил чрез работа над телата на другите да си построи подходящо тяло, чрез което да се изяви във физическия свят, човешкият дух се изкачва в Третото Небе – трите горни области на умствения свят. За него споменава и апостол Павел, че е бил на Третото Небе и е видял неща, които не могат да се опишат и предадат на човешки език. Тук духът е потопен в света на вечната хармония, където човек получава импулси и сили за следващото си прераждане. Тук в този свят у човека се ражда желание за нови опитности и той обмисля едно ново въплъщение. Тук пред погледа на духа се разкрива панорамата на бъдещия му живот на Земята в нейните главни етапи. Духът има свобода по отношение на детайлите в течение на живота. Тази панорама започва с люлката и завършва с гроба.
Умственият свят или светът на духа, където човек преминава, след като напусне Първото небе, също има седем области, от които първите четири образуват Второто Небе, а трите горни образуват Третото Небе.
В първата област човек се вижда заобиколен от първообразите на земните предмети. През време на физическия живот той е познавал само техните сенки в своите мисли. Защото човешката мисъл на Земята е само сянка на известна реалност от умствения свят. Това, което на Земята се мисли, е светът на духа; в умствения свят се живее. Тук човек се движи всред мисли, но тези мисли са реални същества, които създават съответните предмети на Земята. Тук се намира, така да се каже, мисловната работилница, където се замислят и изграждат физическите предмети. Защото всичко в света на духовете е живо и активно. Това е един свят на вдъхновение, ентусиазирани същества, творци и строители за земните неща. Тук човек изучава по кой начин се образуват предметите, които ни заобикалят на Земята. Между мисловните същества, които изпълват този свят, се намира също и мисълта, първообразът на нашето собствено физическо тяло. Но човек го чувства като нещо отделно от себе си. Единствено духовната същина ни изглежда да е част от нас. И когато тялото, което човек е напуснал, се представи пред него в своя първообраз, подобно на един спомен, съзнава, че то принадлежи на външния свят. Като следствие от това, човек не го смята вече за специална принадлежност на неговото същество. Тук човек възприема единството на външния свят и неговото физическо тяло е част от целостта на този свят. И съзерцавайки първообраза на физическия свят като цяло, човек чувства, че и той принадлежи към това цяло. По този начин, чрез наблюдение човек се научава малко по малко да познава сродството на своето тяло с външния свят, а себе си смята за нещо духовно, което принадлежи на света на духа. Тогава човек се научава да си казва: „Всичко, което аз виждам тук, разпръснато около мен, това съм аз самият.” В тази област човек познава, че неговото истинско същество принадлежи на света на духа. Той се познава като дух между духовете, принадлежащ към първичните духове, съзнава единството с всички духове, с Първичния Дух, затова се ражда в него мисълта – аз съм едно с Първичния Дух, аз съм част от Вечния Дух. Затова индусите наричат този свят Девахан – свят на Девите, на ангелите, на духовете.
Истината, която по време на земния живот е една отвлечена мисъл за нас, тази истина, която е целта на всяка Мъдрост, тук, в света на духа, ние я живеем. Ние мислим за нея през време на земния си живот, защото когато сме били в царството на Духа, сме я признавали за факт.
В тази първа област човек преживява отново всички връзки и отношения на любов и приятелство, които е имал на Земята, но вече в тяхната активна, духовна страна. Любовта, която човек е хранил на Земята, изпъква живо в неговите собствени глъбини и способността му да обича се разраства и увеличава. Така човек се връща в следващото въплъщение по-съвършен в това отношение.
Тук човек намира отново лицата, с които е живял във физическия свят. Всички връзки и отношения, които през време на земния живот са имали само физически характер, се пречистват и изгарят. Но всичко онова през нашия земен живот, което е било душа от нашата душа, се увековечава в тази област на духовния свят. Души, които са си принадлежали на физическия свят, се намират отново една до друга в духовния свят, за да увековечат тази своя връзка.
Във втората област единният живот става мисловно същество и се движи като течен елемент в духовния свят. Това е живото единство, което прониква всяко нещо, както кръвта в нашето тяло прониква всички части на тялото. През време на физическото съществуване ние възприемаме от този живот само едно отражение и го изразяваме във всички форми на обожание. Религиозният живот на човека произлиза от това отношение. Тук човек научава, че общият смисъл на живота не се състои в преходното, в отделността. Преходното му се явява само като символ, като образ на вечния, на единния живот на хармоничното единство. Към това единство издига човек своя поглед, покланя му се и го обожава. В царството на духа това вече не е отражение, но жива същина на мисълта, която му се явява под своята истинска форма. Тук човек действително може да се слее с цялото, с единството, което е обожавал на Земята. Плодовете на религиозния живот и всичко, което е свързано с него, се проявяват в тази област. Чрез своя духовен опит човек узнава, че неговата лична съдба не трябва да се отделя от общността, към която принадлежи. Религиозното чувство и всички морални качества, за които човек е правил усилие да ги пречисти и облагороди, се изпълват със силата на тази област през време на голяма част от неговото пребиваване в духовния свят и той ще се върне на Земята със засилване на тези способности и чувства.
Докато в първата област човек се събира отново с душите, с които са го свързвали физическите връзки през време на земния му живот, във втората област той се среща с всички онези, с които е бил свързан чрез общи идеи и стремежи, чрез обща вяра и убеждение. Опитностите от първата област се продължават и когато човек премине в следващата. Тук ние не сме откъснати от връзките, образувани в семейството, приятелството и пр., когато влезем в живота на втората и следващите области.
Третата област съдържа първообразите на света на душата, така наречения астрален свят. Тук се намират първообразите на страстите, на желанията, на чувствата и пр. Но в тази област на духовния свят нищо егоистично не е свързано с тези душевни състояния и тъй като във втората област всичко живо образува единство, в третата област всички тези страсти, желания и чувства образуват също единство, така че тези на другите същества не се различават от нашите. Усещанията, желанията на всички същества в тази област образуват едно цяло, което обвива, обгръща всичко, което съществува, както физическата атмосфера обгръща Земята. Затова тази област може да се нарече атмосфера на духовния свят. Тук зреят плодовете на всички дела, които са били извършени на Земята в служба на една общност, с чувство на принадлежност към другите същества. Защото извършвайки ги на Земята, човек е живял под влиянието на третата област на духовния свят. Големите благодетели на човечеството, преданите натури, лицата, които правят големи услуги на обществото, са придобили тези качества от тази област, като в миналите съществувания са развили сродство с нея.
В четвъртата област се намират първообразите на физическите и душевните условия, които намираме през време на пристигането си във физическия свят. В тази област зреят плодовете на научните произведения, на идеите, на художествените изобретения, на техническите изобретения и т.н. Следователно от тази област художниците, учените и великите изобретатели черпят своите вдъхновения и увеличават своя гений по време на пребиваването си тук, с цел да допринесат повече в бъдещия си живот за напредъка на човешката култура и цивилизация. Но тази област има значение и влияние за всички хора, а не само за бележитите между тях. Всеки интерес, който проявяваме във физическия ни живот към нещо, което надминава обикновената сфера на всекидневния живот, на обикновеното чувстване или на обикновената воля, има своя източник в тази област. Тук човешкият дух още не е напълно освободен от това, което носи от Земята: влиянието на цивилизацията, на епохата, на народа, на расата, на държавата, в която е бил въплътен човек.
В още по-висшите области духът се освобождава от всякакво земно влияние. Той се издига в света на духа, където познава целите и намеренията, които са го подбудили към земно въплъщение. Всичко, което се намира вече реализирано в земния свят, не е друго освен едно по-съвършено или по-несъвършено копие на възвишените цели на духа. Всеки кристал, растение, животно и човек представя цял един образ на целите, които духът преследва с тях. Това, което в действителност е духът на човека се вижда, когато този, последният, се издигне в петата област от света на духа. Този дух именно, от въплъщение на въплъщение носи всички опитности на своите минали животи.
Така че в петата област човешкият дух се намира в областта на целите и намеренията. В тази област духът вижда своите минали съществувания, опорочени от несъвършенството на нисшите светове и определя целите, които Царството на Духа му открива с придобивките от неговите минали съществувания. Тук човек съзерцава своето минало и чувства, че всички негови опитности оплодяват целите, които трябва да осъществи за в бъдеще. В него се пробужда един вид памет за неговите минали съществувания и един вид пророческо прозрение за бъдещето. В тази област живеят повече онези, които в земното си съществуване не са се занимавали само с обикновения си живот, а са търсили по-дълбокия смисъл и цел на живота. Тук човек познава своето истинско отечество и се намира в присъствието на всички възвишени същества, в чиято Божествена мъдрост неговият поглед прониква.
В шестата област човек нарежда своите дела, според действителната природа на света. Той не търси вече онова, което е на него угодно, но само онова, което световният ред изисква.
Седмата област ни води на границата на трите свята… Тук човек се намира в присъствието на ‘зърното на живота’, на монадите, които са пренесени от висшите Божествени светове в трите свята, в които се извършва същата еволюция, за да изпълним там своята задача. Когато човек достигне границата на трите свята, той познава себе си в своята същина. С това загадките на трите свята са разрешени за него и той прониква цялото им естество.
След като човек е достигнал границите на трите свята и е видял своето минало, прозрял е в общи контури бъдещето си, той постепенно се приготвя за ново въплащение. Тук у него се явява желание за нови опитности, за нов земен живот и той постепенно слиза към физическия свят.
Преди да започне потопяването си в материята, след като се е издигнал до седмата област на умствения свят, човек е облечен в най-фината обвивка на този свят, която е безсмъртна и носи със себе си силите на семенните атоми от трите тела – физическото, етерното и астралното, включени в тялото на ума. Силите на ума от последния живот се събуждат от тяхната латентност и започват да привличат към себе си материали от най-високата област на второто небе – четирите области в царството на Духа, по същия начин, по който магнитът привлича железните стърготини. И умът привлича само онези материали, с които има сходство, и то само определено количество от тях. Така постепенно се формира една по-гъста обвивка от умствения свят, в която духът се облича и която е точен двойник на съответната обвивка от миналия живот, очистена от злото на миналото, плюс есенцията на доброто, което е включено като качество в новата обвивка.
Събраните от духа материали, които образуват тази обвивка, се сформират в една голяма камбаноподобна фигура, затворена на дъното, носейки със себе си семенните атоми на трите тела. Тази фигура постепенно се спуска през различните области на менталния свят и като стигне до долната граница на този свят, менталната или умствена обвивка е вече готова. Тогава се събуждат силите на семенния атом на астралния свят от миналото. Той се поставя на върха на звънеца от вътрешната страна и според вибрациите си привлича последователно материали от седемте области на астралния свят, които имат вибрации, подобни на неговите. Така се образува новата астрална обвивка. След това се привежда в активност семенният атом на етерното тяло. Но тук процесът на формирането не е така прост, както при формирането на менталната и астралната обвивки, които са сравнително неорганизирани, докато жизненото и физическото тяло са много по-добре организирани и по-сложно устроени.
Материалите от различните области се привличат, както при по-горните обвивки, но построяването на етерната обвивка и поставянето и в подходящи условия се извършва от четири велики, много мъдри същества, наречени ангели-ръководители на съдбата. Те нагаждат химическия, наречен още отразяващ, етер на жизненото тяло по такъв начин, че картините на настоящия живот да се отразяват в него. Така жизненото тяло се построява от ангелите на съдбата и елементарните духове, но самият връщащ се дух на човека слага в него квинтесенцията на предишното си жизнено тяло, като същевременно извършва и много сложна и организираща работа. Това се прави, за да има място в предстоящия живот за оригинални и индивидуални проявления, които не са предопределени от миналото. Човешкият живот не е резултат само на минали причини, но в него винаги има приток на нови оригинални причини, които изхождат в даден момент от свободната воля на човешкия дух.
Жизненото тяло, както е било моделирано от ангелите на съдбата, ще даде форма на физическото тяло, орган по орган. То представя калъпа, по който се изгражда физическото тяло. Този калъп се поставя в утробата на бъдещата майка. Семенният атом на физическото тяло от миналото прераждане е поставен в триъгълната главичка на един от сперматозоидите в семето на бащата. Само това прави оплодяването възможно. И тук се намира обяснението на толкова много безплодни полови съчетания. Не би могло да се построи никакво физическо тяло, докато няма едно жизнено тяло, което да бъде като калъп, в който да се построи физическото тяло. Също така за физическото тяло е необходим един семенен атом, който да привлече със своите трептения съответните материали, които трябва да бъдат вградени в това физическо тяло.
Наследствеността е вярна само по отношение на материалите, които образуват физическото тяло, но тези материали са повлияни от връщащия се дух, който извършва известна качествена работа върху тях, вграждайки в тялото квинтесенцията на миналите му физически качества, скрити в семенния атом. Така че материалите се вземат от майката и бащата, но те се моделират от духа чрез вграждане в тях на качества, които духът носи от миналия си живот. Нареждането на материалите при изграждането на физическото тяло е до известна степен под контрола на въплъщаващия се дух. Най-голяма свобода се дава на духа при постройката на астралното тяло, по-малка при постройката на жизненото тяло и още по-малка при физическото тяло. Но и тази възможност, която му се дава, е достатъчна, за да се придаде индивидуален оттенък на физическото тяло. Когато оплодяването на яйцето е станало, астралното тяло на майката работи върху оплоденото яйце за период от 18 до 31 ден, като въплъщаващият се дух остава вън, в своето астрално тяло, но при все това е в близък допир с майката. При изтичането на този период духът влиза в тялото на майката. Звънцеподобната обвивка, така да се каже, се навлича върху главата на жизненото тяло и звънецът се затваря отдолу. От това време вече духът работи върху бъдещия си инструмент, докато не настъпи раждането на детето и новият земен живот започва.
Различните обвивки на новородения човек не стават изведнъж активни. Физическото тяло е безпомощно дълго време след раждането. В периода след раждането различните обвивки взаимно се проникват. До седемгодишна възраст се развива предимно физическото тяло. Към седемгодишна възраст се ражда етерното тяло, което е формирано при слизането на духа и чрез него духът работи за изграждането на физическото тяло, но след седмата година то става по-активно. Към 14-та година се ражда астралното тяло, а към 21 годишна възраст се ражда менталното тяло. Така човек се привежда в активност и започва новият физически живот.
Учителя казва, че когато човек е готов за ново въплъщение, трима ангели го вземат и обикалят с него Земята – намират майката и бащата, чрез които духът ще влезе в новия земен живот. След това го оставят, като се извършва гореописаният процес при оформянето на физическото тяло.
Такъв е пътят на човека от смъртта до новото раждане. Така животът се развива между две граници – от едната страна раждането, а от другата смъртта.
Задачата на човека след смъртта е да пречисти различните си обвивки и да извлече опитностите, които е събрал чрез тях, да ги включи като качества в следващото си въплащение. Ученикът, както казва Учителя, още докато е във физическото тяло, извършва тази работа на пречиестване и организиране на обвивките, така че да няма нужда от нея след напускането на тялото, защото в такъв случай той няма да има никакво сродство с тези области и ще замине направо за първото небе, а може и за второто. Защото, както казах по-рано, човек влиза в известна област, ако има сродство с нея, т.е. ако има нещо, което в него е свързано с тази област, за да го пречисти и да може да се издигне по-нагоре.
COMMENTS