Фините тела на човека

Учителя:

“Физическото тяло на човека се разрушава след смъртта – това е така. Затова, което се разрушава и изчезва, не може да е истинско жилище на човека, на неговата душа, на неговия ум. Не са истински жилища на човека и онези по-тънки тела: етерно, астрално и ментално, за които говори окултната наука. Окултната наука твърди, че човек има седем тела. Тези тела, чрез които функционира съвършения човек, действително съществуват. Но не всички седем могат да се нарекат в истинския смисъл на думата тела. Всъщност само три от тях са тела, а другите са обвивки. Аз давам един нов превод на трите съществени тела и ги наричам- тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината”

“Тялото на Любовта е истинското тяло на човека, което никога не умира, то се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите безсмъртни тела, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат специални епохи. Целият живот на човека на физическия, астралния, менталния и причинния светове има само една цел – да приготви само материали за изграждане тялото на Любовта.”

“Любовта е проектирана в тези четири свята, в четирите обвивки на човека. Тези четири обвивки са като лаборатории, в които се обработват материали, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени. Самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тези обвивки са променливи, но има нещо в тях, което не изчезва и което става като постоянен зародиш – физически, астрален и ментален. Причинното тяло е нещо като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и менталния светове. Но преди да слезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, където става пълно примиряване на противоречията.”

„През първия период, когато Божественият Дух е работил и създал човека по образ и подобие на Бога, човек е бил безгрижен. През втория период е започнал да пада, през третия период е дошъл до пълно падение, а през четвъртия – земния, най-ниския период на слизане – падението е достигнало своя краен предел. Човек слиза и потъва в материята, за да се облече във всички обвивки, една от друга по-гъсти, откъдето започва влизането и обличането му в по-висши форми. През всеки период става частично слизане и качване по вълнообразна линия. Крайното движение ще бъде възходящо.“

„Най-познатото от всички е физическото тяло, което се състои от три обвивки. Едната от тях е етерна (Етерната обвивка, наречена още етерно/жизнено тяло, може да се оприличи на архитектурния план на една сграда, но също и на строителя, който я изгражда. Тази обвивка определя как да бъде изградено тялото, а също и е пряко свързана с растежните и възстановителните сили. Например когато се порежем, именно тази обвивка задейства лечебния процес и постоянно се стреми да доведе тялото до съвършено здраве. В неин противовес пък астралното и умственото тяло постоянно унищожават нервни клетки чрез своята дейност. Балансът между трите поддържа нашия живота. Ако разполагахме само с етерно тяло бихме расли безкрайно като растенията – както в много далечни време са живели гиганти, които още не са имали днешните по-висши тела, и съответно трудно бихме могли да наречем хора. Без етерното тяло пък не бихме могли да възпроизвеждаме своите клетки и бихме умирали много бързо – бел. авт.), която излиза вън от физическото тяло на 1-2 сантиметра. През нея минават физическите сили с електричеството и магнетизма. Както обличаме физическото си тяло с дебели или тънки дрехи, за да го предпазим от студ и горещина, така и етерната обвивка е здравна дреха на физическото тяло, която го предпазва от външни влияния. Етерната обвивка е свързана с друга, наречена астрална, която управлява страстите. Тя предпазва човека, например от гнева, от желанието му да отмъщава и др. Астралната обвивка е свързана с астралния свят, наречен подсъзнателен. Един ден, когато хората развият шестото чувство в себе си, те ще видят, че около тялото на човека има една обвивка. Докато тази обвивка съществува, човек е здрав, защото тя регулира топлината на неговия организъм. Понякога, под влиянието на лошия живот, тази магнетична обвивка около тялото на човека се разкъсва и външните влияния проникват в него, като създават ред болести. Тази магнетическа дреха обвива стомаха, дробовете, всички вътрешни органи в тялото на човека, а специално и клетките му. Докато е на земята, човек работи главно с физическото си тяло – най-подходящ инструмент за земята. Обаче той мисли, чувствува, търси причините и последствията на нещата. С какво мисли човек? С умственото си тяло. С какво чувствува? С астралното си тяло. С какво издирва причините и последствията на нещата? С причинното си тяло. Както физическото тяло не е еднакво развито във всички хора, така и останалите тела в човека не са еднакво развити. Това показва, че на човека предстои голяма и велика работа – да развие всички свои съставки до съвършенство. Чрез чувствата си човек е свързан с астралния свят, т.е. със своето астрално тяло, наречено още духовно тяло. Астралният свят се състои от две области: нисша и висша – според чувствата, които също биват нисши и висши. Астралният свят е течен, подобен на водата. Там съществата живеят както рибите във водата. Човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. Във физическия свят той трябва да знае как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината. Той трябва да има добре организирано физическо тяло. Влезе ли в духовния свят, трябва да има добре организирано астрално тяло. За умствения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло. Който е развил и трите си тела, той може да се нарече разумен човек. Колкото е важно физическото тяло на човека, толкова са важни астралното и умственото му тяло.“

„На земята човек живее и с умственото, и с причинното си тяло; те са свързани с по-високи светове от физическия и астралния. Значи, човек живее с четири тела: физическо, астрално, умствено и причинно. Всяко тяло извършва специална служба. Всяко тяло е съставено от специфична материя. А всеки орган на физическото тяло е свързан с един от четирите свята. Черният дроб например е свързан с астралния, т.е. с духовния свят, или със света на чувствата. Той регулира нисшите чувства на човека. Той поглъща отровите на организма и ги трансформира. Ако се разстрои, отровите се разнасят по целия организъм и човек умира. Както физическото тяло има своя физиология и анатомия, така и астралното, менталното и причинното тяло имат своя физиология и анатомия. Физиологията и анатомията на по-високите тела са подобни на тези на физическото тяло.“

„След всеки период от седем години в човека започва една нова фаза – развитие на ново тяло. Такива тела има седем. В духовно развитие има още три, а в най-напредналите – още две. Значи, в човека може да се развият дванадесет тела.“

„Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три съществени, неизменни тела и седем обвивки. В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките „тела“, но те не са тела. По-подходящо име за тях е обвивка. По отношение на реалността човешкият свят е преходен, а еволюцията в света е Божествен процес. От Божествено гледище стремежът на човешкия дух е да придобие трите неизменни тела. Тази идея е толкова обширна и необятна, че и гениалните хора, великите умове на науката, на окултизма, на висшите ангелски йерархии, както и висшите йерархии на боговете (Под думата „богове“ в мистицизма не се разбира политеизъм – кланяне на множество богове – а се визират ангелските йерархии, от които всеки човек ще стане част ако завърши успешно земното си развитие. Затова и в Библията (Пс 86:2) е казано: “Аз рекох: Богове сте вие.“ – бел. авт.), в миналото и сега, не могат да я разберат напълно.“

„Когато се облече в тялото на Любовта – най-красивото и съвършено тяло, човек може да се яви при Бога. Дрехата на Любовта включва в себе си дрехите на Мъдростта и на Истината. Който се е облякъл с трицветната дреха на Любовта, на Мъдростта и на Истината, той е опитал топлината на Любовта, светлината на знанието и на Мъдростта, както и силата и свободата на Истината. Да облече човек дрехата на великата Любов, Мъдрост и Истина – това значи да е придобил вечния живот, т.е. животът на безсмъртието, който познавали старите алхимици.“

„Когато се занимавате с духовни работи, става натрупване на излишни енергии и се пораждат известни опасни състояния. Духовният човек става чрезмерно чувствителен, всичко го засяга. Неговият етерен двойник се удължава повече навън, астралното му тяло се разширява и той започва да се оплаква, че не може да търпи влиянието на хората. Вие трябва да разбирате закона, как да се прибирате в себе си. Като научите закона, няма да пущате двойника си да излиза навън. Там дето влиянията са хармонични, ще се разширявате, колкото си искате, но щом дойдете при неблагоприятни условия на живота, ще се прибирате.“

„Съвременните хора виждат и съзнават само физическото си тяло. Те изучават неговият анатомичен строеж, физиологичните му функции и поразени от сложното му и разумно устройство, започват да мислят, че както органическият, така и душевният живот на човека не са нищо друго освен проява на тялото. Изчезне ли то, изчезва и човекът като отделно същество.”

“И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло. Тогава едва човек ще възкръсне и ще заживее вечния живот. Тогава той ще бъде свободен от всички ограничения и несгоди на временния живот. Той няма да бъде подложен вече на тези резки промени, които са свързани с периодичното раждане и смърт. Той няма постоянно да се ражда и умира, а ще живее във вечността. Той пак ще идва между хората, но не по принудата на кармичния закон, а по свободата на Любовта. Ще идва между тях като син Божи – да им помага.“

“Човек, който има това тяло, който се е сдобил с възкресението, може да бъде видим и невидим. За него цялата земя е отворена и граници не съществуват. Прегради – физически и духовни – за него няма. Цялата жива Природа го познава и му се отзовава. Него го познават и най-лошите хора, и най-хищните зверове и му се покоряват. Човекът, който живее в тялото на Любовта, неприятели не може да има, защото той носи живот, мир и осъществяване на всяко съкровено желание. Той носи задоволяване на всички нужди у всички същества.”

* * *

В заключение бих искал да добавя и мислите на двама мистици, които ни помагат да разберем правилно думите на Учителя.

Влад Пашов:

„В понятието за физически свят в тройната класификация се включват грубо физическият и етерният свят. В понятието духовен свят се включват астралният и менталният светове. Причинният свят е най-високото проявление на духовния свят и най-ниското проявление на Божествения. Над него в безконечността се простират Божествените светове на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Тези три висши свята се проявяват в обратен ред на по-нисшите светове. Така светът на Истината се проектира във физическия свят, светът на Любовта се проектира в астралния свят, а светът на Мъдростта се проектира в менталния свят. Въпросът за тези светове и за трите безсмъртни тела е толкова дълбок и обширен, че Учителя казва, че не е напълно ясен даже и на някои от ангелските йерархии. И развитието на човека се извършва в четирите нисши светове – физически, астрален, ментален и причинен, които езотерически в Писанието се наричат земя, а висшите Божествени светове се наричат Небе. Но развитието на човека в настоящата епоха, което се извършва чрез прераждането, става в четирите долни светове, наричани в Писанието земя, а във висшите Божествени светове човек ще проникне едва тогава, когато съгради тялото на Любовта.“

Кришнамурти:

„Когато предстои да се извърши някаква работа, физическото тяло веднага застава пред нас със своите искания – то има нужда от почивка, от разходка, от ядене и пиене. Човекът, който не знае, си казва: „Аз искам да сторя тези неща и трябва да ги сторя.“ Но който знае, казва: „Онова, което желае, не съм Аз, а тялото ми – нека почака малко.“ Когато пък трябва да се помогне някому, тялото предчувствува: „Колко безпокойства ще ми донесе това! Нека друг го стори вместо мене.“ Обаче човекът му отговаря: „Ти няма да ми попречиш да сторя едно добро.“

„Тялото е твое добиче – конят, който яздиш. Затова трябва добре да го гледаш, добре да се грижиш за него, не бива да го пресилваш с работа, храни го както трябва, само с чиста храна и с чиста вода, и винаги го поддържай изрядно чисто, като го пазиш и от най-малката скверност. Защото, ако тялото ти не е съвършено чисто и здраво, ти няма да си в състояние да извършиш тежката работа на подготовката, няма да понесеш постоянните напрежения. Защото именно ти си този, който трябва винаги да е господар на тялото, а не то да контролира тебе.

Астралното тяло също има своите желания – и те са цял куп. То иска да се гневиш, да казваш остри думи, да чувствуваш ревност, да си алчен за пари, да завиждаш на другите за богатствата им, да изпадаш в униние. То иска тези неща и още много други… не защото желае да ти вреди, но защото жадува за силни емоции и обича да ги сменя непрестанно. Но ти нямаш нужда от всичко това и затова трябва да различаваш своите нужди от тези на твоето астрално тяло.

Умственото ти тяло — в самонадеяна гордост — се смята за нещо отделно, то си съставя високо мнение за себе си, а другите омаловажава. Дори когато си сполучил да го отвърнеш от световните неща, то все още се опитва да сведе всичко към себе си, като те кара да мислиш повече за твоя личен напредък, вместо да се грижиш за делото на Учителя и да помагаш на другите. Когато медитираш, то се старае да отвлече мисълта ти от онова, което ти е нужно, за да те накара да мислиш за всички неща, които са нужни на самото него. Ти не си умът, но умът е твое сечиво, с което трябва да си служиш: затова и тук се иска различаване.”