Защо идваме на Земята

Учителя:

„Всички трябва да знаете, че Земята е място за учене, за правене на опити. Земята е училище, в което има ученици, но не и учени хора. Тя е нещо подобно на университетите. Ако отидете в някой университет през учебната година, ще видите, че той е пълен със студенти. Обаче отидете през ваканцията, университетът ще бъде празен. Де са студентите през това време? Те са отишли по домовете си. По същия начин, като си лягате вечер и вие напущате училището, т.е. Земята, и отивате по домовете си. Всеки човек е дошъл в този университет да се учи. Той е временен университет. Като прекара в него от 1 до 120 години най-много, той го напуска и отива в своя дом при баща си и майка си, да им покаже какво е научил.“

 

„Тревожни са мислите, когато се смущаваме как ще прекараме живота си, дали ще бъдем здрави, ще имаме ли достатъчно средства и т.н. Питам: когато царският син постъпва в училище, трябва ли да мисли той кой ще го поддържа, колко пари ще му се изпращат, кой ще му прислужва и т.н.? – Той не трябва да мисли по тия въпроси. Веднъж изпратен на училище, от него се иска само да учи, а за всичко останало бащата поема грижата. Ако синът е мързелив и не учи, той ще понесе последствията на своя мързел: големи нещастия ще се струпат върху главата му. Казвам: вие сте такива царски синове, пратени на Земята да учите. Благодарете на Бога за всичко, което имате: светлина, въздух, вода и хляб. Какво ви трябва още? — Да учите! Един ден, като се върнете от тази голяма екскурзия на Земята, вашият Баща ще ви запита: Какво научихте досега?“

 

„Всеки човек, който е изпратен на Земята, е изпратен с известна мисия. При това неговата мисия, колкото и малка да е тя, е от значение. Онази причина, която го е поставила в света, е имала нещо предвид – ако беше непотребен, той нямаше да се яви.“

 

„Смисълът на живота е в усъвършенстването на човешката душа. Във Вселената има около сто милиона слънца. Около Всяко слънце има 12 планети. Човек трябва да обиколи всички тези слънца и планети и да живее във всяко едно от тези слънца и планети по сто милиона години. Едва тогава той ще се научи какъв е смисълът на живота в неговата дълбочина. От безлюбие към любов, от смърт към живот, от зло към добро, от безверие към вяра. В това е смисълът на живота.“

 

„Всеки човек е роден, за да изпълни известна мисия; всеки човек има свое предназначение. Ако се заеме с работа, която природата не му е определила, той може да причини пакости не само на себе си и на окръжаващите, а и на цялото човечество. Това са хората, които наричаме вредни на човечеството.“

 

„Мнозина поддържат идеята, че Господ може всичко да направи, че ангелите Му помагат и т.н. Значи, щом Господ може всичко да направи, вие не трябва да работите. Това е лъжлива идея, от която трябва да се пазите. Господ има свой план на действие. Той ще дойде на Земята, но ще намери ли тогава готови хора за работа? Всеки трябва да работи, да се развива и усъвършенства. Знаете ли какво ще бъде положението на онзи, който очаква щастлив живот, а нищо не работи?“

 

„Вие непрекъснато трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е вложил във вас доброто за основа на вашия живот. Той ви е пратил на Земята като в училище, да учите. И вие трябва да учите добре. Единственото нещо, което радва Бога, е когато учите добре. И аз се радвам, като виждам, че учите с любов и разположение. Когато видя някой човек пред изкушението, казвам: Опасно е човек да се отклони от пътя, който му е предначертан.“

 

„Търсете да бъдете проводници на добрия живот, на добрите сили, на добрите мисли в света. Туй е предназначението сега. А как трябва да стане това? Вие всички имате заложби. Ако продължите в този път, ще дойде съдействието. Слънцето само изгрява навреме, вятърът ще дойде навреме, всичко ще дойде навреме за онзи, който слуша.“

 

„Задачата на човека е да работи за пробуждането на Божественото в себе си и в своите ближни.“

* * *

Всемирен закон е, че колкото повече човек напредва в своето духовно развитие, толкова по-ясна му става и целта на неговия живот. Всички ние сме дошли на Земята с определена мисия – или по-точно с множество малки ежедневни задачи, съсредоточени в две направления – да ставаме по-добри като развиваме добродетелите си (Любов, Мъдрост, Воля, Вяра, Търпение, Саможертва, Милосърдие и т.н.) и успоредно с тяхното развиване да ги “впрегнем“ на работа за общото благо на човечеството или поне на тези, на които можем да помогнем. Дори само една чаша вода да подадем на някой жаден или една усмивка да дарим на някой тъжен, можем да озарим неговия свят, а това наше дело да породи една цяла верижна реакция с добрини. Но трябва винаги да помним, че можем да дадем на другите само онова, което носим в себе си. И не положим ли усилия да придобием знания, таланти, способности, ние ще бъдем просто един товар за околните.

Веднъж един богаташ решил вместо да изхвърли торбата си с боклук в контейнера, да я остави в краката на намиращия се наблизо просяк. Беднякът се усмихнал и си тръгнал доволен с плика пълен с боклуци! Спрял се до една локва изхвърлил всичко от торбата, поизмил я и я напълнил с цветя и билки, които растели наблизо. Върнал се при богаташа и му подал торбата в ръцете. Богатият гледал изумено и едва-едва заеквайки продумал:

– Защо ми даваш прекрасни цветя, след като аз ти дадох само боклуци?

Беднякът простичко отвърнал:

– Защото всеки човек дава онова, което носи в душата си!

* * *

Всеки човек пази в душата си спомена за един далечен светъл и блажен живот, и изпитва дълбок копнеж към него. Може човек да се увлече от живота на Земята, да се нагърби с големи, трудни работи, ала все пак идват моменти, когато той си спомня за този красив живот и съзнателно или несъзнателно се стреми да го реализира тук, на Земята.

Този копнеж понякога заглъхва, ала понякога неочаквано се пробужда с неудържима сила и отвежда човека по чудни пътища в непознати страни. Този стремеж един ден ще го изведе из противоречията на земния живот, из вълните на буйното житейско море на спасителния бряг. Един ден този стремеж ще заведе човека при Бога. Учителя казва:

“Разумният свят чака с търпение времето, за да прояви човек Доброто.”

Човек не е изоставен сам и безпомощен в своя път. Светли Същества бдят над него и го пазят, упътват го и го ръководят. Колкото и непослушен да е той, тяхното търпение и Любов превъзмогват неговото своенравие и упорство. Тези Същества могат да се проявяват чрез неговите баща, майка, брат, сестра, наставници, учители, всички добри хора, които могат да го срещнат в неговия път по един или друг начин.

Истината е, че всички ние живеем дълги години, но само в една малка част от тях наистина живеем, вместо просто да вегетираме. Това са годините, в които успяваме да направим онова, за което сме се родили. И всъщност именно тогава сме щастливи. Останало време просто минава в чакане или в спомени.

Можем да приемем живота на Земята като една огромна, добре поддържана илюзия – школа за обучение на кандидат-ангели. Тя се направлява и наблюдава от безброй разумни и любящи същества, които са много по-напреднали, отколкото дори можем да си представим. Ала тази илюзия е толкова съвършено проектирана, че всичко, което мислим, казваме или вършим, винаги е известно на тези същества. И въпреки това те чувстват към нас единствено велика любов и състрадание, готови са да ни простят всяка грешка и несправедливост, без да ни съдят и критикуват. Вместо това, когато е нужно, те ни изпращат уроците на кармата, но го правят с абсолютна любов и добро желание да станем, да се изтупаме от праха и да не падаме отново в същите капани.

И освен в случаите, когато ние сами сме привлекли определени събития към себе си, те винаги ни защитават от всички болезнени и унищожителни неща, които иначе биха могли да ни се случат. Те са вложили огромни усилия в създаването на илюзията за живота на Земята и нещата, които ни се случват, само изглеждат случайни, защото ако бяха твърде очевидни, нямаше да има какво да научим от тях. Тези наши по-големи братя работят неуморно в наша полза, не искат благодарности за стореното и са напълно щастливи да продължават да работят за нас, нищо че почти никой от нас не разбира какво правят и колко ценна е тяхната помощ.

Бог никога не ни дава повече трудности и изпитания от тези, с които можем да се справим. Когато изпитанието се появи, можем да израстнем чрез него, вместо да му позволим да ни сломи. А в труден момент винаги помага да благодарим за урока и да се помолим Той да ни помогне да го научим добре и от първия опит.

Някои тук ще попитат:

„Ако има толкова напреднали, мъдри и могъщи същества във Всемира, защо ни оставят да преминаваме през толкова трудности, защо не дойдат и набързо не ни решат проблемите?“

Работата е там, че ние се учим, развиваме и усъвършенстваме само посредством собствения опит и самостоятелното надмогване над ежедневните проблеми и решаването на задачите, които Бог ни е поставил в този живот. Колкото повече напредваме, толкова по-сложни, но и по-интересни задачи ще ни се дават. A човек израства, преди всичко, когато му се наложи да  собствените си граници. Учителя казва:

„Мъчнотии има само за невежите. За тези обаче, които ръководят човешкото развитие – за Учителите на детското човечество – вашите мъчнотии вече не съществуват. Те са ги победили вече; те знаят. Защо тогаз не идват да ви помагат в разрешението им? Би ли помогнал учителя на детето в училището, ако му решава малките задачи по смятане? Това би било лесно за учителя, но би ли ползвало детето? Детето би ли развило в такъв случай качествата и способностите, за чието развитие му са дадени задачите.

Мъдрите Учители с Любов наблюдават децата и се радват, ако учениците със собствени усилия решават задачите. Тогаз те ги преместват в по-горен клас и им дават по-мъчни задачи, додето се завърши учебната година и децата издържат изпитите. Такова е отношението на Учителите към обществените въпроси. Те са ви ги задали, за да развиете чрез разрешението им вътрешните си сили. Вие трябва да работите върху тях без Учителевата помощ!“

Затова всяка мъка, несгода и трудност, която преодоляваме в своя път към съвършенството, автоматично се превръща в благословия за нашия бъдещ живот. Всеки недостатък пък с времето ще се изчисти, но това ще стане в много прераждания и с цената на много препятствия и мъки. Отказът от учене и себеусъвършенстване, влизането в заблуди и нежеланието да изправяме погрешките си водят до още по-големи страдания и болка.

Бог ни е дал най-хубавия от всички дарове – способността да избираме и да решаваме как да постъпваме. Замислете се за някой ден, от който сте наистина доволни в края. И щастието не е нито в парите, нито в земната любов, нито в каквато и да било материална придобивка, а единствено да си легнем вечерта и да си кажем „днес свърших една добра работа за другите“ или „днес научих нещо ново, което ще ме направи по-пълноценен и по-полезен човек“. Също и когато се събудим рано сутринта с мисълта, че ни очаква един прекрасен ден, в който ще имаме възможност да проявим Бога в себе си и да използваме разумно условията, които са ни дадени в нашето и чуждото повдигане. Защото истинското благородство не е в това да бъдем по-добри от другите, а да сме по-добри от вчера. И е невъзможно човек, който иска да прави добро, да не му се дадат условия да се прояви. Всеки от нас е нужен някъде, някому, за нещо. А най-хубавият подарък, който можем да дадем на нашите близки, е да бъдем блестящ пример за тях.

Преди години четох, че в едно вестникарско допитване задали въпроса „Кои са най-щастливите хора?“ Четирите наградени отговора бяха:

– Занаятчия или артист, който си подсвирква след добре свършена работа:

– Дете, което прaви пясъчни замъци на плажа:

– Майка, която къпе своето бебе:

– Лекар, който след трудна операция е спасил човешки живот.

Удивително е, че никъде в тях не става дума за пари, власт или вещи.

И обратното – не знам дали има по-голямо нещастие за една душа от това да си замине от този свят и вече с ясен поглед да види, че не е свършила това, за което е дошла, а вследствие на това много други души, на които е можела да помогне, са затънали още повече в своите земни грижи, вместо да надигнат глава и да отправят поглед към небето. В такъв момент душата съзнава колко много светли братя и Учители са работили милиони години за да добие Светлината, която носи, а тя дори не е пожелала да подкрепи тяхната работа в земния си живот, да допринесе съзнателно поне с малко за Божието дело.

* * *

Малко известен факт е, че даром ние черпим сили и се развиваме до една определена възраст, а след това, ако искаме потокът от космически сили да тече все така непрестанно към нас и да ни облагородява, се изискват нашите усилия. Рудолф Щайнер го описва така:

„Днес оставени сами на себе си, хората не могат да надхвърлят 27-та година. Докато през древните епохи хората можеха да се развиват до дълбока старост, съвременният човек – ако той не се вземе сам в ръцете си и не се открие за определени импулси от духовния свят – т.е. ако се подчинява само на душевно-духовното развитие, свързано с физическото тяло, тогава той ще приключи своята истинска еволюция на 27-годишна възраст. Изобщо хората, които днес не успяват да приемат импулси от духовния свят, остават 27-годишни, макар и да са станали столетници! Това означава: В себе си те носят признаците и характеристиките на 27-годишния човек. За това и днес след като хората непрекъснато се отклоняват от духовните импулси ние имаме една култура, един социален живот, които по своето същество са 27-годишни… Ние трябва да вникнем правилно в тези неща; трябва да ги приемем не с песимизъм и страх, а по такъв начин, че те да пробудят у нас импулса за проникване в духовния свят, защото онова, което природата не може да ни даде, ние трябва да го породим и развием самостоятелно.“

Трябва винаги да помним, че като хора на Земята, ограничени в този времеви и пространствен отрязък от Безкрая, ние разполагаме с ограничено време и енергия – това е кредитът, който Бог е предвидил, че ще ни бъде достатъчен, за да извършим земната си мисия. Ала ако ги разпиляваме и използваме неразумно, ще се наложи да отговаряме „горе“ защо сме го допуснали. И да си понесем последствията – в следващия си живот да се въплътим при по-лоши условия. Понеже закон е – който не може да се справи с малкото, никога няма да му се даде нещо по-голямо. Даже напротив – ще му се дават все по-ограничени условия, за да се научи да ги оценява. Затова искам да обърна внимание на един от капаните, които чакат пред Пътя на Ученика. А той е стремежът да угодим на всички, да живеем живота, както те смятат за редно. Ясно е, че не можем да огреем навсякъде. И още по-ясно е, че ако „греем“ там, където на някой друг му изнася, ще сгрешим. Христос ни дава следното решение на този въпрос:

“Исус му каза: остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай царството Божие. А друг един рече: аз ще тръгна след Тебе, Господи, но първом ми позволи да се простя с домашните си. Но Исус му каза: никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за царството Божие.” (Лука 9:60-62)

С други думи:

„Изберете си дали предпочитате да разочаровате родителите / приятелите / семействата си, или да обърнете гръб на Бога, Който ви е изпратил да бъдете Негови съработници на Земята.“

Хората, които са със спящо съзнание и не могат да проумеят, че животът има по-дълбок смисъл от техните примитивни виждания, Христос ги нарича „мъртъвци“ и казва – „при тях нямате работа“. Защото ако те не желаят сами да прогледнат, тях Бог ще ги учи по други начини.

И заради свободната воля на всеки човек, не е наша работа да се месим в живота на хора, които не са готови да приемат помощта ни. Затова не се страхувайте да изгубите тези, с които вървите в различни посоки. Колкото по-ярко горят ненужните мостове зад гърба ни, толкова по-светъл е пътят пред нас и по-ясно виждаме новите хоризонти.

Дори Слънцето не опитва да озари цялата Земя едновременно. То грее, без да се съобразява с това кой какво иска. Грее, защото за това е родено. А от нас се иска разумно да изберем къде да посадим семената, които Бог ни е дал, и които един ден ще дадат изобилни плодове.

Aко едно дело е по Неговата Воля, но не се харесва на някой наш приятел или роднина … какво значение има това?

Всеки от нас трябва да има силата да казва „не“ на ситуации и хора, които не водят до неговото или чуждото израстване. В противен случай никога няма да има време за истински важните неща – за мисията си на Земята.

Не спазим ли това правило, сами се спъваме в своето развитие, а спъваме и онези, на които действително бихме могли да помогнем, докато си губим времето с тези, които не го заслужават. И апостол Павел хубаво ни учеше:

„Със скъпа цена сте откупени: не ставайте роби на човеци.“ (1 кор. 7:23)

Първоначално може и да се почувстваме съвсем сами в целия свят, когато прекратим всяка безплодна връзка (приятелска или семейна), която не ни обогатява, но всъщност от този момент нататък и за миг не можем да сме сами, понеже присъствието на други (невидими) Същества става все по-осезаемо. А в сравнение със средно-статистическия човек, който не само не цени своето време, ами губи и нашето, те определено са по-добра компания.

Затова Учителя казва:

„Ако си убеден, че пътят, в който вървиш, е прав, защо трябва да убеждаваш другите в това? Кажи им: – Пътят, който съм избрал, е прав – ако искате, елате с мен; ако не искате, останете в своя път.“

И още:

„Може да съзнаете, че някой има недостатъци – не го съдете, понеже като съдите него, съдите Господа. Господ казва: „Аз зная, че е груб, но Аз работя върху него“. Стойте малко далече, ако някой е много груб. Не сте длъжен да отивате да го облагородявате.“

Франсис Бейкън ни учи:

„Стреми се към благото на ближните си, но не бъди роб на техните прищевки.“

А Гьоте:

„Най-смешното от желанията е да се харесваме на всички.“

Соломон пък съветва да подбираме внимателно хората, с които общуваме:

„Не прави приятелство с яростен човек и с гневлив не ходи заедно, за да не научиш пътищата му и да не уловиш в мрежа душата си.“ (Притчи 22:24,25)

Никога не бива да се чувстваме виновни, когато отстраняваме отровни хора от живота си. По никаква причина не бива да правим място близо до нас за хора, които ни карат да се чувстваме дребни и незначителни, или омаловажават нашите мечти и идеали. Не можем да угодим на тези, които не знаят какво искат. Единственото нещо, което можем да направим, е да бъдем пример за тях. Тези, които имат очи – ще го видят. Тези, които ни обичат истински – ще ни разберат.

Ала горко на онези, които се страхуват да поемат рискове и да излязат от зоната си на комфорт. Защото един ден Бог ще попита всеки от нас:

„Какво направи с дарбите, които вложих в теб? Беше ли добър с ближните си? Вслуша ли се в Моя глас?“

Дано да можем да Му кажем, че поне сме опитали.

Страданието дойде в света след непослушанието на първите човеци. А непослушанието беше резултат от тяхното безлюбие. Те не обичаха Бога и затова не изпълниха Неговата заповед. За да влезе човек отново в Рая, трябва да обикне Бога и да изпълнява Неговата Воля.

„Предай пътя си на Господа и Нему се уповавай.“ (Псалом 36:5)

Това е първата стъпка към изпълнението на нашата мисия. Тя може да изглежда много трудна за мнозина, но е нужно само да покажат желание и помощта ще дойде. На първо време под формата на интуитивни прозрения, случайни срещи или пък мисли рано сутрин, веднага след като се събудят. Не е случайно, че наричат интуицията „тихият глас на Бога“. Когато сме на кръстопът, тя ни казва:

„Този е пътят, по него тръгни!“

И когато разумът се окаже безсилен, тя е нашият Божествен Водач. Aко душата ни тегли нанякъде, тя винаги знае какво е необходимо за нашето израстване, а също и къде ние бихме били най-полезни за чуждото.

Друга част от мисията ни на Земята е да се научим, каквото и да вършим, да го вършим от сърце – като за Бога. Без сърдене, мрънкане и недоволство, ако не става от първия път. От нас се иска така да изпълняваме своите задачи, като че Христос всеки момент ще дойде да ги провери. Ако придобием навика да вършим всичко с такава нагласа, ще имаме Божията благословия дори в най-дребните си дейности.

* * *

„Ние всички сме посетители на това време и място. Просто минаваме оттук. Задачата ни е да наблюдаваме, да се учим, да израстваме, да обичаме… и да се завърнем у дома.“

Поговорка на австралийските аборигени

„Когато съчетаем своята уникална дарба със служене на хората, ние сме намерили своята цел на живота.“

Дийпак Чопра

„Вие сте тук, за да позволите да се осъществи божественото предназначение на Вселената. Да, точно толкова сте значими!“

Екхарт Толе

„Горко на хора, незнаещи смисъла на своя живот.“

Блез Паскал

„Няма значение колко бавно напредваш. Важно е да не спираш.“

Конфуций

„Съдбата води този, който иска, и влачи този, който не иска.“

Сенека

„Когато човек стори добро без принуда, тогава Бог поглежда към Земята, усмихва се и казва: Дори само заради този миг си струваше да сътворя света!“

из Талмуда

„Двата най-важни дни в живота са денят, в който си се родил и денят, в който разбираш защо.“

Марк Твен

„Човек не бива да преследва цели, които са лесно осъществими, а трябва да развие инстинкт за онова, което е едва постижимо чрез най-голямото усилие, на което е способен.“

„Не се стремете да бъдете успели. Стремете се да бъдете полезни.”

Алберт Айнщайн

„Най-важната цел в живота ни трябва да бъде духовното усъвършенстване.“

Сократ

„Колко хора, когато се намерят в трудности и са подложени на изпит, изведнъж стават съзнателни за своето невежество, за своята слабост и си казват: – Ех, ако знаех! – Можело е да го знаят, защото в известен момент са им били дадени всички условия, за да учат, да се упражняват, да се закалят; но са пренебрегнали тези добри условия. Духовният живот изисква усилия, но на тях по-рано други дейности и други занимания са им изглеждали по-важни. – И сега, прекалено късно ли е? – ще попитате. – Не, никога не е прекалено късно. Пътят на Живота е дълъг, безкраен и ще ви бъдат предоставени други условия, било в това съществуване (въплъщение), или в друго. Опитайте се тогава да не ги загубите, за да не трябва да казвате още веднъж: – Ако знаех!”

 

„Ние сме дошли на Земята, натоварени с една голяма мисия, която мнозина забравят, отдадени изцяло на мисълта за успехи в обществения живот… От тях не струи никаква светлина, те не отделят дори минутка за духовен живот и усъвършенстване. Вие сте за твърде кратко време на Земята и тръгвайки от тук няма да отнесете нито автомобилите си, нито къщите си. Всичко ще остане тук, а вие ще тръгнете с онова, което сте натрупали вътре в себе си.“

 

„Имате ли дълбокото усещане, че сте намерили правия път? Тогава следвайте го, без да искате мнението на когото и да било. Ако непременно имате желание да задавате въпроси, задавайте ги на вашата душа, на вашия дух, на Бога у вас.

Ще възразите, казвайки, че никога не сте получавали от тях дори и най-малкия отговор. Но вие се лъжете: всеки път, когато запитвате Божествения принцип във вас, вие получавате отговор. Ако не го чувате, това е защото стените на вашето съзнание са твърде дебели… Нуждаете ли се от съвет, дълбоко и искрено отправете молбата си към Небето. После забравете за това. Отговорът ще дойде след известно време – чрез животно, предмет, прочетено или чуто изречение, от човек, когото срещате, чрез сън и пр. … Разбира се, за това е необходимо да бъдете внимателен. Ако успеете, ще установите с удивление, че има начин, по който невидимият свят ви отговаря.“

Михаил Иванов

Учителя:

„Всеки трябва да се запита какво е неговото предназначение и какво място заема в природата. Щом дойде до това положение, човек ще престане да се тревожи. Тревогата е второстепенно нещо в живота. Всеки ден човек трябва да разрешава важния въпрос за себе си, защо е дошъл на земята и каква работа трябва да свърши. На всеки човек е дадена определена работа, която той непременно трябва да свърши.“

 

„Докато намираш, че хората са големи грешници, че си пострадал за тях, Господ не ти обръща внимание. Кажеш ли, че ти си направил за тия хора, каквото си могъл, а останалата работа е Божия, целият невидим свят ще се спре пред тебе и ще ти помогне. Те се радват, че срещат човек, който работи в съгласие с Бога.“

 

„Казвате, че човек не трябва да се занимава с малки работи. Споpeд мене, разумният се занимава с малки работи. Aкo види, че две мpaвки се бият за eднa трошица хляб, той ще се спре пpeд тях и ще ги примири. Ще извади от джоба cи няколко трошици и ще ги дaдe, да се задоволят.

Виждащ че два клона на дървото се преплели, минаваш и казваш: „Не се занимавам с дребни работи.” В това време нещо от вътре ти казва: „Дървото принадлежи на Бога. Помогни на това дърво, разплети клоните му. Дървото е част от цялото. Щом е добре на цялото и на тебе ще е добре.“

 

„Помнете: Доброто е единица мярка на физическия свят. На земята без доброто не можете да направите крачка напред. Щом носите доброто в себе си, разумните и светли същества ще бъдат на ваша страна. От тях ще придобивате знание, сила, богатство.”

 

„Ако във всеки човек виждате присъствието на Бога и му отдавате нужното внимание, вие сте на прав път. Обаче ако от човека очаквате своето щастие, вие сте на крив път. На Земята и в хората щастие няма да намерим.“

 

„Когато срещнете един човек, който и да е той, задайте си въпроса защо го срещате. На един човек, когото срещате, или вие ще му повлияете, или той ще ви повлияе. Бог живее във всеки човек – тогава Бог, който живее във вас, какво ще му каже; Бог, който живее в него, какво ще ви каже? Бог, който живее в него, все ще ви остави нещо – всеки човек, когото срещате, все ще ви даде нещо, което друг не може да ви даде, и вие ще му дадете нещо, което друг не може да му даде. Всеки ден вие ще придавате нещо на хората и на вас ще ви придават по нещо.”

 

„Човечеството е велик организъм, държавите – негови системи, обществата – органи на тези системи, а индивидите – клетки на системите. Човекът се е отделил от общия организъм и мисли, че може да разреши въпросите на живота самостоятелно. Не, той трябва да разбере своето предназначение като част от целия организъм, там да намери своето място. Какво ще стане с организма, ако всяка клетка иска да живее самостоятелно? – Ще се разпадне. Ето защо и човек, като клетка от великия организъм, трябва да знае мястото и службата си в него и да не се отделя.”

 

„Животът е училище, дето трябва да се придобие Знание и Мъдрост и да се научим да употребяваме благата на този Живот. Трябва да погледнем на Живота с поглед дълбок и обширен, въоръжени с вяра, за да можем да схванем онзи славен момент, онова обширно действие на Любовта, което озарява този мрачен хаос.

Всяка душа е подобна на един свят неустроен и пуст, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на Земята, тя извиква към живот в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Докосва и призовава към живот в нас всички семена и зародиши на вечните възможности за развитието и усъвършенстването на нашата душа.

Призовани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надяваме и да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божи, в които сме призовани да участваме.“

 

„Важно е човек да не се заблуждава – да мисли, че като свърши университет, всичко знае. Колкото да учи, човек все остава невежа по отношение на това, което се разкрива пред него.“

 

„Ако с леснотия се постига нещо, пръв Христос щеше да приложи тоя метод. Какво по-лесно от това, да дойдеше Христос като цар, да издаде един закон и да застави всички хора да приемат учението Му? Защо Бог избра толкова тежък път за Христа? Защо Го изпрати като син на едно семейство в незавидно положение, да няма къде глава да подслони? Труден е пътят на човешката душа. Още по-труден е пътят на великите души. Това, което душата желае, не се постига на Земята. Тук тя прави опитите си, копае, разработва, а плодовете жъне другаде. Земята не е място за щастие. Тя е велико училище, в което човек развива своя ум, своето сърце и своята душа. В бъдеще Земята ще се преустрои, ще даде условия за правилното развитие на човека. Тогава хората ще бъдат щастливи, но днес това е невъзможно.“

 

„Като видя, че трябва да изпие горчивата чаша, Христос каза: “Господи, в Твоите ръце предавам Духа Си.” Бог Му показа начин как да се освободи. Освобождаването дойде отвътре. И тъй, докато не предадете всичко в Божите ръце и не престанете да мислите какво ще стане с вас, вие никога няма да се освободите.“