Външният кръг на Пентаграма

Автор на следващите описания е Боян Боев – може би най-близкият ученик до Учителя през миналия век.

Външният кръг е пътят на човека, който е още в началото на своето развитие. Той е изразен в пет картини, които са разположени извън самия Пентаграм:

1. Сабята

Външният кръг започва със сабята. Какво означава сабята в случая? Това е пътят на насилието. Значи, в началото на своето развитие, когато е още млада, неопитна душа, човек си служи с насилие. Той мисли, че всичко му е позволено, че може да прави насилие, неправди, всичко, каквото си иска, без да мисли за последствията.

2. Чашата

Обаче, който върши насилие, ще си научи урока рано или късно. Законът е: Насилието ражда насилие. За онзи, който върши насилие, ще дойдат последствия, страдания. Това, именно, представлява чашата. Чашата е символ на страданието. Страданието е метод за пробуждане на човешката душа.

Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да си служи. Значи, чрез страданието човек добива един урок.

Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което е вършил, и страданието, което иде след него. Но когато след смъртта отиде горе, ясно вижда тази връзка и взема решение, като дойде следния път на земята, да води друг живот, да не минава през страдание.

Страданието има и второ значение. Има окултен закон: Страданието се превръща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човекът на любовта.

Учителя прави следното сравнение: “Като бият млякото, то дава маслото.” Млякото тук символизира любовта.

Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време, когато страданията ще изчезнат от света, защото ще изчезнат причините, които ги създават.

Страданието има трето значение. Новите идеи идат от Слънцето. Човек не може да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. Това става чрез страданията. Затова има закон: Винаги раждането на една нова идея в човека се предшества от страдания. Значи, третото знчение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждането на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще ще възприема новите идеи без да минава през страдания, понеже ще има префинен организъм.

Затова Учителя нарича страданието “бич в повдигнатата ръка на Бога”.

3. Книгата

След чашата иде книгата. Чрез страданията, които минава, човек почва да научава книгата на живота, изучава законите на живота, гледа да спазва тия закони. Обаче, в тая фаза е още в началото на своето пробуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци.

4. Свещта

Човек, като чете в книгата на живота и на цялата природа, добива просветление. Нова светлина озарява съзнанието му. Това е свещта. Чрез тая свещ, чрез тая светлина, човек почва да вижда величието и красотата на Божествения план, който води човека от тъмнина към светлина, от робство към свобода, от несъвършенство към съвършенство, от греховност към чистота, от невежество към знание.

5. Жезълът

Чрез четене на книгата, чрез това просветление човек добива известна власт над себе си. Това, именно е жезълът. Той вече е извлякъл поука от изучаването на живота и се старае да владее себе си, да управлява себе си. Учителя казва: “Човек трябва да стане цар, но цар на себе си, да владее себе си.”

Жезълът означава, че човек вече има известно съмообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята низка природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Това е жезълът.

Жезълът има и друго значение. Човек, при тая фаза на своето развитие, се учи вече да манипулира с известни природни сили и закони, да си служи с тях.

С това се завършва външния кръг в развитието на човека. Човек на външния кръг, това е животът и пътят на светския човек. Както виждаме в Пентаграма, първите пет картини: сабята, чашата, книгата, свещта и жезълът са вън от петолъчната звезда на Пентаграма. Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентаграм, това е началото на ученичеството.