Значение на символите в школата на Бялото Братство

В Школата на Бялото Братство винаги са били използвани окултни символи, като тяхното значение е много дълбоко и отвъд рамките на тази книга. Затова само ще спомена по няколко думи за част от тях, за да можем да преминем към същността на тази глава.

Символът, състоящ се от два преплетени триъгълника, и известен още като „Звездата на Давид“ и „Печатът на цар Соломон“, е познат още от древността и представлява борбата между двете сили (Доброто и Злото), която се води както във Всемира, така и в самия човек. Този символ, подобно на „Ин и Ян“, показва, че в настоящата степен от развитието на човечеството и двете сили са небоходими и нашата задача е да разрешим това противоречие като застанем на страната на Доброто и така преобразим Злото в още по-голямо Добро. На това е учил Заратустра още в Древна Персия, когато е говорил за Борбата между Ахура Мазда и Ариман.

Важен символ в Школата е и равностранният триъгълник, който представя връзката между трите съставните части на човека и трите принципа, които действат в него. Той ясно показва, че нехармоничното развитие е невъзможно и ако някой поиска да развива и работи само с Любовта, само с Мъдростта или с Истината, той не може да стигне далеч.

Трети интересен символ, на който бих искал тук да се спра, е кръстът. В действителнот кръстът не е символ на мъчението – това е едно погрешно разбиране. Той е символ на Великата Любов, на саможертвата, на извисяването на човешката душа. С времето обаче той е профанизиран и превърнат в украшение без никой да разбира дълбоките закони, които той олицетворява.

В разказа за разпятието са скрити много космични и мистични Тайни. Още Платон казва, че душата на света е разпъната на кръст.

Душата на света е разпъната на кръста на материята. Това е великата космична жертва. И древните индуски посветени са казвали, че в момента, когато им се отваряли духовните очи, те намирали дълбоко, дълбоко под планините на земята, един кръст и върху него окачен един човек, мъж – жена, имащ изображение на знака на Слънцето върху дясната страна, а върху лявата страна изображението на Луната. А върху останалите части на тялото държавите и отделните форми на моретата и на сушата на Земята. Това показва, че те са виждали душата на света върху кръста на материята. И това, което съществува в космичен мащаб, станало едно историческо събитие на Голгота.

По подобие на това и човешката душа е разпъната на кръста на тялото. А с разпъването на двамата разбойници от двете страни на Христа, се загатва за друга една космична Тайна, че редом с Христа са разпънати две от съществата на тъмнината, които са представени като разбойници. Те са тези, които увлякоха човечеството към падението и попадането му в плен на сетивния свят. Те са представители на тъмните сили, в Библията са представени като Дяволът и Сатана, а в антропософията като Луцифер и Ариман. Това ни показва голямата дълбочина, която се крие във всеки образ, във всяка сцена и явление, описано от Евангелието.

Ето какво казва Учителя за кръста:

„Когато Христос се роди, на небето се яви една светла звезда, която разреши един от важните въпроси. Тогава ангели слизаха от небето и пак възлизаха нагоре, като пееха: “Слава на Бога и мир на человеците.” Обаче хората заместиха тази светла звезда с кръст, като на умрял човек.“

 

„Христос носи до едно място дървения кръст, но после го хвърли на земята и каза: “Да нося страданията на хората, разбирам, но да нося дървен кръст – не разбирам. Оттук нататък вие го носете.” Христос не искаше да носи дървен кръст и го свали на земята, а хората (в Негово име) и днес още носят кръстовете на врата си. Геройството на човека не се заключава в носене кръст на врата. Когато дойде страданието, сложете го на гърба си и го носете, без да ви знаят хората. Това е живият кръст, това е геройство. А не това – сложите едно малко кръстче на врата си, всички да го виждат. Дойде ли страданието, превърнете го в добродетел. Христос издържа на поруганията на цял народ, на множество войници. Той понесе всички страдания с Любов, но дървения кръст хвърли на земята. Днес християните целуват само дървени кръстове. И защо не вървят работите им напред? Защото те сложиха на вратовете, на главите си именно този дървен кръст, презрян от самия Христос. Време е вече хората да се стремят към съвършенство, към истинско знание, към Любов, Мъдрост, Истина. Време е да се откажат от дървените и металическите кръстове.“

 

„Вижте колко са смешни съвременните християни! Те си окачили на врата едно малко кръстче от пет сантиметра и казват: „С този кръст всичко побеждаваме!“ – Нищо не побеждавате. Ами Христос такъв кръст ли носеше?“

 

„Римляните узакониха кръста и заповядаха да го целуваме. Не, ние не целуваме този кръст на престъплението. Целуваме кръст, в който има жива душа, жив дух. Така аз тълкувам Учението. Питат ме дали вярвам в кръста. Аз в живите кръстове вярвам, но в сребърни, златни и други – не вярвам. Прав ли съм? Някой ще каже, че със своето Учение господин Дънов разрушава държавата. Не, с лъжи се разрушава държавата. Казвам: изхвърлете мъртвите кръстове и поставете живите.“

* * *

Време е да и ние да свалим Исус от кръста. Достатъчно дълго го гледахме окован. Смисълът на Христовия живот и пример не е замислен да бъде съсредоточен върху кръста. Обаче поради изключително ниското ниво на съзнание на тогавашните хора се оказало невъзможно да се насочи фокуса отвъд кръста. И, както често се случва, определени сили се възползвали от това положение. Вече две хиляди години човечеството не може да вдигне поглед нагоре и да забележи онова, което последвало след кръста. А истинската причина за въплащаването на Исус като Христос е именно онова, което се случва след като човекът надмогне „тъмната нощ“ на душата си, след като слезе от кръста и възкръсне.

Затова нека свалим Христос от кръста и повече да не го вдигаме там.

Нека Му позволим да изгрее ярко в душите ни, както никога досега.