Призив към учениците на Учителя

„А от дните на Йоан Кръстител досега Небесното Царство насила се взема, и които се насилят го грабват.“

Матей 11:12

Идването на Учителя не бе еднократно явление, макар на физическия свят да изглежда като такова. Той и днес действа като една Жива сила, която носи Божията благословия за цялото човечество, ако то пожелае да се вслуша в думите му. Всички негови ученици от миналото вече чуват неговия зов и се подготвят за работа. Ето няколко негови цитата, отправени към тези пробудени души, които са готови да се вслушат:

„Пътят на ученика е път на зазоряване, път на вечна светлина.“

„Тия познания, които получавате в Школата ще ви ползват не само в сегашния ви живот, но и в бъдещия, и за хиляди години напред.“

„Аз говоря за новия живот, който сега иде. Той ще дойде чрез новата Любов, която влиза вече в света. Това е пътят на ученика. Вие трябва да знаете как да възприемете тази Любов. Вие трябва да знаете как да посрещнете новата Светлина, която иде в света.“

„Вие, окултните ученици в България, трябва да дадете един пример, ако не на съвършенство, то поне на издръжливост, на храброст, на самоотричане, и при това като ви обиждат, да можете да издържате. Като дойде отчаянието във вас, да не се отчайвате. Като дойде маловерието във вас, да не се обезверявате. Искам да бъдете образци на една жива вяра. Никога не изгубвайте вярата си! Защото ние не гледаме на вас, какви сте сега, но гледаме, какви трябва да бъдете след 5, 10, 22 години. И тогава, който ви срещне, да каже: „Ето една наука, която променя хората!““

„„Ами как можем да помогнем?“ – Това е най-лесното нещо! Ако не можете непосредствено, можете духовно да помагате на хората. Всеки човек е длъжен да вземе поне половината от скърбите на другаря си и да му даде своята радост. Казвате му: „Господ да те благослови!“ Господ чрез вас благославя хората… Ако Божественият ток не мине през вас, как мислите да се подигнете?“

„Вие мислите, че ако се откажете от света, от това-онова, от вас нищо няма да остане. С тези разсъждения знаете ли на какво приличате? На жабата, която казва: „Ако изляза вън от блатото, какъв ще бъде моят живот?“

Има по-хубав живот.

Животът на един музикант не е ли по-хубав от крякането на жабата? Художникът, който рисува с четка, не стои ли по-високо от тази жаба, която кряка? Онзи, който чете псалмите на Давид и свещените книги, не стои ли по-високо от жабата, която кряка и вдига шум?

Казвам ви, че когато напуснете този живот, пред вас ще се разкрият перспективи, хиляди пъти по-велики и по-славни, отколкото сегашния ви живот.“

„Онзи, който е минал през всичките нечистотии на живота, през всичките съблазни и е успял да запази своята чистота, той е ученик… А вие когато влезете в Пътя, казвате: „Дано мъчнотиите и изкушенията да са по-малко“. Чудни схващания са това! Ще имате точно толкова изпитания, колкото са необходими за вашето развитие.“

„Ние сме влезли в Пътя и казваме: „Господи, гледай да ни дадеш нещо такова, което да не ни сломи!“ Даваме съвети на Господа, което означава, че не вярваме в Него. Това е изпитание, изкушение. Ще кажем: „Господи, ние ще изпълним програмата Ти така, както Ти си я наредил. Нека бъде Твоята Воля!““

„Сърцето си не залагайте, умът си не продавайте.“

“Първото правило: Божественото у вас за нищо и за никого не трябва да го жертвате.”

„Можеш ли да бъдеш съвършен между лоши хора? Не можеш. Ти ще напуснеш лошите хора и ще отидеш при добрите. Какво ще стане с лошите хора? Бог ще ги оправи. Той има грижа за всички. Той има определен план, по който постъпва.“

„В живота има две крайности, от които трябва да се пазите:

Едната крайност е крайното тщеславие. Такъв човек иска да придобие всичко и като го придобие, в него става едно пресищане – най-лошата болест, която съществува. И като го хване това пресищане, тогава идва духовното разстройство. Такъв човек не може да седи в къщи, излиза, влиза, иска да се освободи от пресищането. Тъй че пресищането е най-лошото състояние за човека. От пресищането се ражда жестокостта. Хора, които се пресищат, стават много жестоки.

Другата крайност е лишението. Ученикът може да е толкова индиферентен, че да се лиши от единственото благо, което му се пада. Следователно в него тогава идва отчаянието. Щом дойде отчаянието, в него се заражда желанието да се самоунищожи, да се самоубие, да напусне живота, но и това е невъзможно.

Това са засега двете крайности в живота на окултния ученик.“

„Влязъл в Пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за Живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тези три категории хора живеят все още в сферата на личния живот – те не живеят още за Цялото.

Старозаветните търсят богатство и имот; от несгодите на живота те се озлобяват.

Новозаветните търсят съчувствие и симпатия; от страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват.

Праведните търсят почит и уважение; противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство – за всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение.

Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулират в Живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в Пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните.

И затова ви казвам: само ученикът учи, а всички други се занимават. Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с грешките на хората, за него те не съществуват. За него съществува само правилният Живот – Животът на Любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, който съди и наказва хората. За него Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и Радостта. Това са качества и на ученика.

И ако ме питате какъв е идеалът на ученика, ще ви кажа: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите. Това не е един идеал за вечността. Той може да се постигне още сега.“

„В Школата се забранява всяко одумване, изтъкване, вглеждане в погрешките на другите.“

„В Школата не се позволява никой никого да поправя.“

„Който се страхува, ученик не може да бъде. Който не може да учи – също.“

„Ако може да приложите една стотна от това учение, ще сте щастливи.“

„Единственото важно за мен и за вас е да изпълним Божията Воля.“

„На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен. Който не е ученик, не е отговорен дали е казал някоя лъжа или не, ученикът обаче в никакъв случай не бива да си служи нито с бяла, нито с черна лъжа.“

„На ученика е позволено да бъде недоволен само при случай, когато е могъл, а не е приложил добродетелите си.“

„Ученикът пристъпя в клас с пълна вяра, без съмнение към думите на Учителя – съмнения и мъдрувания не се допускат.“

Това правило изглежда в привидно противоречие с призива да не се приема на доверие нито дума без тя да бъде приложена и проверена в живота на ученика. В конкретния цитат обаче Учителя дава един друг важен закон в Школата на Бялото Братство, който гласи: Преди ученикът да разпознае своя Учител, той трябва да бъде възможно най-критичен към всичко, което види или чуе. Но след това, ако възприема неговите думи с нагласата „той я е прав, я не е“, това не е никакъв ученик.

Например, ако един урок влиза в противоречие в разбиранията на ученика, той не трябва да си казва „тук Учителя греши, аз знам повече“, а да вникне дълбоко в думите и да разбере какво всъщност иска да каже Учителя с тези думи – често то е скрито зад символични и алегорични образи, за да бъде разбрано единствено от достойните за това знание.  Затова Учителя казва още: „Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово.“

И все пак, за да е будно съзнанието ни, винаги трябва да имаме едно наум, че е възможно при стенографирането на беседите или при редакцията да е била волно или неволно изкривена някоя идея, затова трябва да премисляме добре всичко прочетено. Когато правим всичко това като свещен акт за нашата душа, ние се свързваме с Учителя и той по вътрешни пътища ни предава най-дълбоките познания, които засега няма как да бъдат изнесени публично.

“Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученикът се е усъмнил в Учителя си и да не е пострадал.”

“Ако ученикът няма препятствия, мъчнотии, значи стои на едно място.”

„Ученикът никога да не говори за неща, за които не е сигурен дали са верни или не.“

„На ученика не се позволява да говори празни думи.“

“На ученика не му трябва никаква събота и никакво кръщение.”

“Каквото и да кажат на ученика, каквито и хули да сипят по негов адрес, той върви напред и винаги има предвид Бога в себе си. Никой не може да ви оцапа. Живеете ли в светлина, никой не може да ви заблуди.”

“Заспали ученици не искам. Спретнати, чисти, умни, добре облечени!”

“Търпение и послушание – без тези две качества не можете да вземете нито една крачка.”

“Две правила за ученика: да не губи времето си напразно и направените грешки да ги изправи веднага.”

„Най-великото благоденствие за един окултен ученик е да има мъчнотии и то големи.“

„За един окултен ученик думите “не може”, “не е възможно” не съществуват. Ще преодолявате всички мъчнотии и спънки. За всяка празна дума ще отговаряте.“

„Ученици, които не могат да се почитат едни-други, не могат да почитат и Учителя си.“

„Ученик, който страда за пари, за богатства, показва, че е още дете, което преждевременно са заставили да учи.“

„Ученикът работи абсолютно безкористно и с любов.“

„Ученикът раздава и просвещава даром.“

„На окултния ученик не е позволено да изнася погрешките на другите, защото все едно че изнася своите погрешки. – ние всички сме едно.“

„Ако ти всеки ден се тревожиш за какво ли не, какъв ученик си?“

„Бог не те е пратил на Земята да се тревожиш. Пратил те е да учиш.“

„Ще живеете и работите, не както светът иска, а както Бог иска.“

„Ако мислите, че може така да минете, да не се учите, много се лъжете. Като мечка ще ви разиграват и пак ще учите.“

„Ученикът се въздържа от изобилно хранене и често пости.“

„Ученикът не се обижда, а винаги търси доброто в думите, които са му казали. Той във всичко търси Любовта.“

„Ученици сте на една Божествена школа, а мислите само за обикновени работи, за това, което не може да донесе щастие.“

„Ако вие тук влизате като мъже и жени, никакви ученици не сте.“

„Всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма друг близо до него. Той да бъде свободен, да няма кому да се сърди. Не трябва да влизаш нито да ти влизат в мислите и чувствата. Не позволявай да ти се месят, нито ти се мешай в работите на другите. Себе си остави свободен и на другите давай свобода.“

“В мое присъствие искам да сте искрени и свободни и да се ползвате от моята светлина. Очите ви да не играят. Никакви нечисти мисли! Ще се контролирате.“

“Вие младите ще се стараете да бъдете израз на Божествената Любов – никакво лицемерие, никакво флиртуване. Чувствата ви и сърцата да бъдат благородни.”

„Който не иска да учи и да служи на Бога, да се жени колкото пъти иска. Който иска да флиртува – вън от класа! Който ревнува – вън от класа!“

“Светското знание е предисловие на окултната наука. Там, където висшата математика на земята спира, там започва окултната наука.”

„Ще застанете пред вашия Учител и ще кажете на Христа в душата си:

„Учителю, не съм спазил досега Твоята Любов, не съм пребъдвал в Твоята Чистота, но отсега нататък ще приложа Любовта Ти във всичката нейна пълнота!“

Тогава ще дойде дяволът и ще ти рече: „Чакай, не давай обещание, сигурен ли си, че ще го изпълниш?“ Ти ще си кажеш: „Ще го изпълня! Ще ходя с всичката Чистота!““

„Помагайте на тези, които страдат и се нуждаят от помощ. Бъдете образци не на думи, а на дела. Не сте ли образци, думите ви ще бъдат глас в пустиня.“

„Онзи, който търси късия и лесен път в живота, търси безсмисления път. Смисленият път е дългият път. Живият човек в природата има дълъг, дори безграничен път. И да бързате да стигнете до края бързо, не забравяйте, че той е начало на друг път…“

„Човек неизбежно ще мине и през доброто, и през злото, защото са поставени на пътя му, като условия за растене и за самовъзпитание. Като четете или ви разказват случки от живота, виждате, че те имат двояко въздействие върху вас: добро или лошо. Разумният се ползва от всички случаи на живота, а неразумният – не може. Благородните и добри постъпки действат благоприятно върху човешкия характер и самовъзпитание.“

“Знайте, че всичко, което става в света, не е произволно. Страданията, мъчнотиите, нещастията се явяват като естествено последствие на стремлението ви да търсите лесния път… Ако вие уповавате на Господа, където и да сте, той ще превърне и най-лошите условия в добри и ще ви съдейства така, че всичко да се превърне в добро.”

“Пак ви казвам: Тръгнете в Божествения път, без да чакате покана. Когато светлите духове тръгват напред, върви и ти след тях. Върви без страх. По пътя ще намериш съчки за огъня. Добрите постъпки са съчките, които ще поставиш на Божествения огън, за да принесеш своята жертва. Огнище без огън не съществува. Огънят е мястото, дето животът се проявява. Влезте в Божествения живот, дето нещата горят, без да изгарят. Влезте в безопасния път, в пътя на любовта.”

“Днес всички говорят за правия път, като спасение за човечеството. Каквито усилия да правите, не можете да вървите постоянно по прав път. Начертайте една права линия и се опитайте да вървите по нея без никакво отклоняване наляво или надясно. И при най-голямото внимание, все ще излезете ту наляво, ту надясно. Правата линия ще бъде посоката на движението, но все ще има малко криволичене. Значи огъването, обикалянето е неизбежно.”

Учителя:

„На Бога са Му нужни души, които да постъпват разумно. Всинца сте под изпит. Господ ви тури в рая, вие излязохте от рая. Изучавайте пророците. Те писаха за англичаните, за германците, за русите и пр. За това, което днес става, може да се прочете в Откровението на Йоан, в книгите на Езекиил, на Даниил, на Исайя, но трябват знания, за да се разберат техните писания.“

“Беседите, които ви са дадени в окултната Школа, трябва да се изучават по особен начин, а не само да се четат. Всеки за себе си трябва да извади най-важните места от всяка лекция и беседа и да ги приложи в живота си. Знание без приложение не е знание. По същия начин четете и проучавайте Библията. Някой от вас се спира на едно място, друг на друго място, било от Стария или Новия Завет, и оттам черпи поука за някоя своя мъчнотия, или се поощрява от някоя морална постъпка. Така можете да четете и книгите на някои видни автори. Не четете ли по този начин беседите, Библията или коя и да е книга, те ще ви се видят еднообразни и вие ще потърсите някакво развлечение, но развлечението не е наука. Работете всички, за да придобиете концентрация в мисълта си.”

„Ученикът не може да има приятелство и със света, и с Бога. Ако ученикът люби Бога, светът ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне, а той ще се намери в един друг свят на светлина, мир и радост, и там ще чуе Учителя си.“

„Ученикът има винаги възможност да прави добро. Доброто е цел в неговия живот.“

„Ученикът бива поставян на силни преживявания, за да се кали в издръжливост и будност на съзнанието. Живот без преживявания е живот на спящи души.“

„Първият изпит, на който ученикът се поставя сам, е съмнението. Затуй той сам трябва да прекара нощта на съмнението и сам да го победи.“

„Аз ви давам най-краткия път. Той е по-правилен, по-чист, отколкото онзи, който продължава хиляди години.“

„Има неща, които даром не се дават. Човек по благодат се спасява, но по благодат не се усъвършенства.“

„За да станеш светия, трябва да слезеш на Земята, между хората и да им светиш. Светията е фар, който свети на хората и ги насочва в правия път.“

„За да развиете висшето съзнание, вие трябва да изучавате лекциите и да направите упражненията, които са дадени там.“

„Никой не може да бъде ученик, ако не си избере един свещен час за размишление върху великите Божествени истини. По този път той се свързва с разумните същества, които му предават Божествената светлина и знание. Ако само по половин час размишлявате върху духовните истини, все ще дойдете до положение да влизате в съзнателна връзка с разумния свят и той ще ви разкрие своето величие и красота. Материали за размишления вземайте от Евангелието на Йоан, от „Свещените думи на Учителя“ и от всички беседи и лекции. Така че, за да развиете свръхсъзнанието си, което по естествен път ви поставя в контакт с разумния свят, трябва да прекарвате в молитва, размишления и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Значи когато човек размишлява върху една Божествена мисъл дълго време, той приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и сили и приема също така да изпълни волята Божия.“

„Знанието,  Доброто,  Любовта не идат отвън. Те се постигат чрез работа, чрез приложение на новите мeтoди.“

“За да кажем: „Ние сме направени по образ и подобие Божие“, трябва да имаме чертите на Бога. А какви са Неговите черти? Те са Добродетел, Любов, Мъдрост и Истина. Добродетелта изключва злото, Любовта – омразата, Мъдростта – безумието, Истината – лъжата.”

„Ако преждевеременно разказвате опитностите си, ще ги изгубите.“

„Когато ученикът изпълнява Божията Воля, Бог пък изпълнява неговата воля.“

„Онзи ученик, който не знае как да учи, ще търси причината за това в околната среда – ще я намери в съучениците си, ще я намери в баща си, който може да не е богат, да няма достатъчно средства, може да я намери и в своето собствено здраве. Може да намери много фиктивни причини, но същинската причина е в самия него.“

„Новото учение крие такава сила в себе си, че като дойдеш до неприятеля, само ще махнеш с ръка и той ще заспи. Като се събуди, ще го нахраниш и ще го изпратиш да си върви… Хората на Новото учение разполагат с такива сили, с каквито никой не е разполагал. Какво ще правиш, ако някой извади револвера си срещу тебе? Ръката му ще остане във въздуха и дълго след това той ще трябва да работи, за да я свали долу. Това не са празни приказки – невъзможно е да убиеш човек, в когото Бог живее. А когато човек реши да страда и да се самопожертва, Бог го изоставя, подлага го на изпит. И да пострада, Бог ще му направи нова къща, т.е. ново тяло, по-здраво от първото.“

„На пророците в старо време се казваше да бръснат косите си. Понякога им се казваше да оставят космите на брадата си да растат. Какво придобиха от това? Нищо не придобиха. По този начин те изучаваха послушанието. Ученикът трябва да бъде послушен, но на кого? – На Божественото в себе си. Когато Божественото му каже нещо, той трябва веднага да го изпълни. Божественото му казва да стане, а той отговаря: “Ще полежа още пет минути.” Това е непослушание. Божественото му казва да не яде много, а той иска да си хапне още малко. И това е непослушание. Що се отнася до гласа на Божественото, ученикът трябва да бъде абсолютно послушен. Ако не е послушен, той не може да има очакваните резултати. В послушанието, обаче, се изисква различаване – да познавате кои съвети са на Божественото у вас и кои – чужди. Когато Божественото в човека говори, той изпитва известен подем в своите мисли, чувства и постъпки. Когато човешкото в него говори, той се натъква на противоречия, които внасят в душата му смут, раздвояване. Всякога слушайте Божественото в себе си, за да можете правилно да се развивате.“

„От какво зависи благословението на Учителя към ученика? То зависи от две неща:

1. От добрата обхода на ученика към Учителя.
2. Ученикът да учи.“

* * *

Влад Пашов:

„При тази съзнателна работа над себе си, освен възможността да излиза от тялото си и да отива в Невидимия свят или в най-отдалечените краища на Земята или на други планети и при по-напредналите ученици на Слънцето, ученикът развива и своето вътрешно зрение, което наричат ясновидство, та когато е в тялото си, без да го напуска, да вижда духовния свят или места, които са далеч от него.“