„Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любо
„Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм… Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се дразни, не търси сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи… И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.“
Първо послание на ап. Павел до Коринтиани 13:2, 4-7, 13
Любовта е най-важното от всички качества, защото, ако тя е достатъчно силна в човека, той ще намери сили да придобие всички други качества, но няма ли Любов, всичко друго е без значение. Любовта е волята да бъдем едно с Бога, и то не за да можем да се избавим от труд и от страдание, а за да работим заедно с Него. Защото Той е Любов и ако искаме да станем едно с Него, ние също трябва да се изпълним със съвършено безкористие и Любов. А това означава две неща: Първо, да внимаваме да не причиним вреда и страдание на никое живо същество, и второ, да използуваме всеки благоприятен случай, за да помогнем, когато можем, на нашите ближни.
Апостол Йоан казва, че Бог е Любов. Ала знаем ли какво съдържание носи тази свещена дума? В съвремието нейният смисъл съвсем се е изгубил и хората обикновено я свеждат до нейната най-низша част – желание, харесване, обсебване, а с нея дори наричат нещо, което не е привично дори за животните – задоволяване на плътски страсти без това да цели създаване на потомство (оттам идват опорочените изрази любовник, любовница, правя любов и т.н.). Дори това, което мнозина наричат „любов към Природата“ не е нищо повече от удоволствието, което тя им доставя, и малцина се сещат, че любовта не е само да получаваш, но и да даваш от себе си. А Природата определено има нужда от нашата помощ.
Но да се върнем на Любовта – можем мислено да разделим нейните проявления в нашия свят на 5 групи. Преди да ги опиша накратко бих желал да направя едно важно уточнение – никой от тези видове любов сам по себе не е си лош. Напротив – всеки от тях играе особено важна роля в развитието на човечеството. И свидетелство за духовния напредък на една индивидуалност не е отричането на определени прояви, а способността, когато е необходимо, да се направи правилен избор и да може да се пожертва една по-низша проява на любовта в името на една по-висша. Добър пример за това са личностите, които доброволно са се отказали от първите нейни степени (семейното огнище, радостта от родителството и т.н.), за да могат да посветят всяка секунда от живота си за доброто на своите братя и сестри. Важно е да се знае, че тъй като хората не са на една степен на развитие, всеки може да разбере в пълнота само степента, до която сам е достигнал, а следващите остават неразбираеми и абстрактни. Но ако положи усилия и посади в ума си семената за един възвишен, чист и свят живот, един ден, ако се е грижил добре за тях, ще се събуди и ще се почувства като пробуден след дълъг и кошмарен сън. Тогава Любовта (с главна буква) ще изгрее в душата му и ще си каже както ап. Павел „Не живея аз, а живее Христос (Проявената Любов) в мен.“
А сега нека разгледаме различните прояви на любовта:
- Полова любов (тук всъщност трудно можем да говорим за любов, тъй като обикновено е просто привличане или страст). При хората и животните тя се явява като един инстинкт за намиране на брачен партньор. Целта ѝ, поставена от Разумната Природа, е продължаването на рода. При тази проява индивидът търси преди всичко да намери отвън нещо, което му липсва и го допълва. Затова и често партньорите биват наричани „половинки“. Ако нашето щастие зависи от това какво прави някой друг, имаме много сериозен проблем. Това не може да бъде любов, това е робство.
И когато се нуждаем от другия, за да съществуваме, връзката се превръща в зависимост. А когато сме зависими, не можем да избираме, нямаме никаква свобода. А без свобода не може да има и любов. А когато няма любов остават само бракове и задължения.
За тази любов Учителя казва:
„Женитбата на съвременните хора представя преходна фаза, край на нещо. Докато хората се женят и за мъж отиват, те всякога ще умират. Който се жени, той трябва да знае, че ще умре. Ако безсмъртният се ожени, и той ще умре. В романа „Занони” се говори за безсмъртния Занони, който, като се оженил, заедно с жена си били осъдени, в времето на френската революция, да бъдат гилотинирани. Занони е бил член на Бялото Братство, но за отклонението, което направил в живота си, трябвало да умре, заедно с жена си. Отклонението на хората от правия път се заключава в тяхното погрешно разбиране на женитбата. Те мислят, че като се оженят, ще бъдат щастливи. Обаче, работата не излиза така. С женитбата, именно, започват най-големите изпитания на хората. Като засягам този въпрос, мнозина ще възразят, че бракът е свещен акт, установен от Бога и от самата природа. Ако бракът, наистина, е установен от Бога, какъв е бил първичният брак? Ако бракът е установен от Бога, защо хората се развеждат? Щом хората се развеждат, щом се разлюбват, това показва, че бракът не е институт, установен от Бога. Днес хората само се влюбват и разлюбват, женят и развеждат. Значи, това са човешки, а не Божествени работи. За оправдание на всичко това, хората турят на своите постъпки по един Божествен етикет, за по-голям авторитет, но и това не ги спасява.“
- Майчина и родова любов – отново свойствена за животни и хора, но в нейния най-чист вид тя се стреми към безкористно даване без желание да получава каквото и да било в замяна. Тя се основава на това, че за всеки нормален човек най-голямата радост е във възможността да бъде полезен за някого. Особено когато става въпрос за едно беззащитно дете, което има нужда от любов и закрила.
- Следващото стъпало е приятелската и народната любов. Тя вече се извисява над животинските потребности и родовите връзки и в известен смисъл е първата степен чисто човешка любов, която се основава на закона за свободата, а не на необходимостта и инстинкта както първите два вида.
- Когато човек отхвърли и последните прояви на земна любов – т.е. любов към едни, за сметка на други – той ще разбере думите на Христос „лисиците имат леговища, и птиците небесни – гнезда; а Син Човеческий няма къде глава да подслони.“ (Матей 8:20). Защото от този момент насетне той вече не се чувства като българин, германец или англичанин. Той няма дом, в който да се прибере, защото цялата Земя вече е негов дом, и всеки страдащ е негов брат. Към такава степен на съзнание се стреми човечеството на първо време, и във времето на шестата раса тя ще бъде нещо съвсем нормално.
- А най-високият връх (от наша гледна точка) е Любовта не просто към всички хора, а към Бога, и към всяка жива твар като Негово Проявление. Когато се научим да Го виждаме във всеки и във всичко, и да се отнасяме с тях като към нещо свято и благородно, тогава ще бъдем готови да завършим своето земно развитие и да продължим по дългия път към още по-красиви и възвишени светове. Защото само ако Любовта към Бога бъде на първо място, всичко останало ще дойде на своето.
Това беше моето мнение по въпроса. Това е един от най-важните въпроси за разрешаване в живота на всеки от нас и проявите на любовта трябва да бъдат правилно разбрани, за да можем да ги различаваме и подбираме правилно. Сега споделям тематични цитати от Учителя, които ще хвърлят още повече светлина върху този въпрос:
“Днес всички хора опитват любовта на света и всички въздишат от нея. Днес всички – учени и прости, млади и стари – опитват любовта на света, тичат подир нея, но само като я докоснат, изгарят и бягат назад. Тази любов не съдържа в себе си истината. Мъж, който се увлича от любовта на една жена, не е истински мъж; жена, която се увлича от любовта на един мъж, не е истинска жена. Ако един мъж напусне Божията Любов за една жена, която утре ще се откаже от него, той не е разбрал живота. И ако една жена напусне Любовта на Бога за един мъж, който утре ще се откаже от нея, и тя не е разбрала дълбокия смисъл на живота. Жената е излязла от мъжа, а мъжът – от Бога. Следователно и двамата имат отношение първо към Бога, а после един към друг. Казвам: всяко нещо, което може да отклони човек от Бога, е изявление на света. Чудно е лековерието на хората! Те не вярват в Бога, Който отначало досега е останал верен в Своята Любов към тях, а вярват на всеки, когото случайно срещнат в живота си.”
„Някои мислят. че предназначението на момата и момъка е да се женят, да раждат деца, да ги отглеждат и т. н. Истинското пpeдназначение на момата и на момъка е да познаят Бога.“
„Една от причините за злото в света е, че хората са дошли по-близо един до друг, отколкото трябва. С това те изменят пътя на движението си.“
„Когато сядате, между вас трябва да има поне един метър разстояние, да не влизате един друг в аурата си. Достатъчно е да излезе духовното ви тяло вън от вас 2-3 милиметра, за да не можете да се търпите. То е чувствително и усеща противоположните вибрации на своя съсед.“
„Физическата любов е с прегръщане, с целувка. Реалната любов е с докосване, а идеалната е само отдалеч, от разстояние.“
„Три фактора има в света, които създават на хората страдания: гладът, страхът и човешката любов.“
„Любовта на светския дава само външно, не и вътрешно. Така постъпва добрият господар с коня си. Той го среши, приглади го, нахрани го, после му слага юлар на главата и го впряга на работа. При светската любов, колкото повече те обичат, толкова повече грижи полагат за тебе, но и толкова повече те ограничават. Изобщо, колкото по-голяма е любовта на светският човек, толкова по-големи са ограниченията. Като те люби светски човек, ако не вървиш според изискванията му, той те заплашва, че ще те убие.“
„Бога ще познаем и в доброто, и в злото. И Любовта ще познаем в доброто и в злото. В доброто ще познаем Божията Любов, а в злото – човешката любов.“
„Kаже ли младата мома, че е влюбена в един момък, тя е заложила сърцето си. Тя няма защо да залага сърцето си – този момък и тази мома не са дошли на Земята, за да стават търговци. Момата казва: «Готова съм да се пожертвам за него!» Човек е дошъл да се учи в едно училище – вие трябва да знаете, че сте дошли да служите, трябва да знаете, че сте дошли най-напред, за да изучавате Любовта. Да изучавате Любовта такава, каквато я имате: да услужвате на болния, да му превържете крака, да му дадете една чаша вода, хляб. Никакво друго отношение, никакво прегръщане, целуване! «Ние искаме да пишем писма.» Вие си пишете каквото искате, но да умирате един за друг, в това няма никакъв смисъл. Всички глупости и страдания, това да умирате един за друг, ще оставите настрани. Всеки умира за себе си – и най-после умират и двамата. Писанието не казва «това е живот вечен, да се влюбиш в някого», не е това живот вечен, да се влюбиш в парите, не е живот вечен и да се влюбиш в знанието. Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единствения Истински Бог, от Когото излиза всичко. Това е Новото учение.“
„За да бъдете изправни в отношенията си към Бога, прилагайте любовта си еднакво към всички хора. Щом пазите това правило, и хората ще се отнасят добре с вас. Каквото е вашето отношение към хората, такова ще бъде и тяхното отношение към вас.“
„Никой човек не трябва да държите много близо до себе си. Обичайте, без да се привързвате. В голямата близост няма никаква красота.“
„Когато човек остане сам със себе си, когато няма никого покрай него – той е в реалното, има ли около него хора – той вече е в сенките на живота.“
„Какво виждаме днес в света? Отношенията между хората изобщо се основават на някакъв интерес. Рядко се среща човек, който да обича истински – повечето хора обичат някого или за знанието, или за богатството му, или за положението, което той заема в обществото. Каже ли някой, че ви обича, питайте го за какво ви обича; пък и сами ще разберете, че той ви обича или за знанието, или за богатството или за външността – изгубите ли тези качества, и любовта му изчезва. Следователно, обичайте човека заради същински човек в него, който представлява лъч, излязъл от Бога. Намерите ли истинския човек, вие можете да го обичате, без оглед на външните му качества – той е ваш брат и ваша сестра. Светът ще се оправи, когато хората се обичат по този начин.“
„Така че, Адам и Ева бяха ученици на първата окултна школа, но те бяха лениви и не учеха. И всички наши нещастия сега се дължат на онази леност, която хората са проявили, когато са минавали през школата на сърцето и не са учили. Когато хората са минавали през школата на сърцето, са се учили през куп за грош.“
Под „школата на сърцето“ Учителя загатва, че грехопадението е станало в Астралния свят, и едва след това хората са слезли на Земята във физически тела. А също така загатва, че грехът е произлязъл от низшата, чувствената природа на човека, и днес нашата задача е да я преодолеем чрез волята и междувременно развития интелект.
„Съвременните хора не живеят още в душата си, и въпреки това говорят за Любов, за сродни души. Момък обича някоя мома и я нарича сродна душа. Защо я нарича сродна душа? Защото му давала нещо хубаво от себе си. Тя изливала красиви чувства към него, заради което я нарича сродна душа.
И фурнаджията дава хляб на клиентите си, но не е сродна душа за тях. А какво по-хубаво нещо има в света от хляба? Въпреки това вие не можете да кажете, че който ви дава хляб, той е ваша сродна душа.
Вие можете да наречете сродна душа само онази, която е готова да се жертва за вас при всички условия на живота ви.
Прави възгледи трябва да имате. Не е въпрос само да говорите. Всяка дума, която излиза от устата ви, трябва да е проверена. Говорите ли за Любов, всеки трябва да я почувства. Говорите ли за Свобода, дайте свобода на себе си, дайте я и на другите.
Не прилагате ли сами това, което говорите, вие лъжете себе си, лъжете и другите. Бъдете искрени в чувствата си.
Ако едно чувство е животинско, не му придавайте по-висок характер. Научете се да определяте нещата според тяхната стойност.
Ако едно чувство е животинско, да се прецени като животинско; ако е човешко — като човешко. На всяко нещо трябва да се дава съответна цена.“
„Сам човек се чуди какво е станало с него, че се е изменил толкова много. Например срещате един човек, който цели 20 години е живял в чистота и святост, но в един момент той се изменя и започва да живее по друг начин. По-рано молитвите са били единственото му развлечение, но сега не се интересува от тях.
Защо? — Срещнал е на пътя си една красива мома, заради която сърцето му е трепнало. Тази мома го отбива от неговия път и му дава ново направление в живота.
Защо е тръгнал подир тази мома? Защото му била сродна душа. Какво сродство е това, което утре може да се разруши?
Не, ако е въпрос за сродство, знайте, че всички души, които са излезли от Бога, са сродни. Всяко обикновено човешко отношение хората го наричат сродство… Сродни души са ония, които всеки момент повдигат и облагородяват характера си.“
„Често се говори за сродни, за колективни души. Под понятието „сродни или колективни“ души разбираме тези, които са излезли едновременно от Първоизточника на живота. Дето и да се намират, те чувстват нещо близко, сродно помежду си. Щом се срещнат, без да си говорят, те се разбират и обичат.“
„Всички души, които са излезли първоначално от небитието и са влезли в битието, са били все двойки. Две души са били те и тези души сега се търсят. Всички стремежи на хората, дето се любят, дето се женят, дето деца раждат, подразбира това, че всеки търси своята душа. Когато се разрушил онзи кораб, тези души се изгубили, омотали се в материята, и днес те се търсят. Ще ми възразите: „Че как тъй, не виждаме ли ние, не виждат ли хората?“ Духовното зрение във вас още не е развито. Някоя мома намери някой момък, ожени се за него и казва: „Моят възлюбен, той е!“ И попът дойде и ги венчава в името Божие. Не се минава един месец след женитбата и тя казва: „Не е той“. Мъжът намери някоя жена, ожени се за нея и казва: „Не е тя“.“
* * *
„Черната ложа, като узнала, че иде законът на Любовта, вече от две хиляди години насам се е стараела да отмени Любовта. Тя разпространява навсякъде една изопачена идея, че Любовта е каша, че не си заслужава да се говори за нея и че от нея се оглупява, а и че това са детинщини, като казва: „Остави се, от тази Любов страдаме!“ На хората трябва да се покаже, че това, което са опитали, не е Любов. Защото Любовта е най-висшето и най-разумното състояние в нашия живот, а и когато човек направи добро с Любов, той е най-доволен. И когато този, който има Любов, направи добро, то не е явно – той няма да ти купи нещо и да тръгне подир теб да казва: „Кажи де, че това аз ти го купих.“
„Черната ложа си е поставила за цел да омаловажи и да изопачи Любовта и да мислят хората, че тя е това, което наричат упадък и разврат. Но някои от Черното братство се очистват и минават в Бялото Братство, те стават ученици – откъсват се от този полюс, който съставляват, и се присъединяват кьм другия. Никаква сила не е в състояние да противодейства на течението на Бялото Братство.“
„Ако дойде днес Христос, Той ще проповядва на първо място Любов, братство и равенство, защото еволюцията на човечеството това го изисква. Този Закон сега е необходим. Няма друга сила в света, която да може да свързва хората, не да ги съединява, но да ги сдружи, да ги примири, както Любовта.“
„Вие сте остарели от безлюбие. Аз дойдох да ви подмладя. Любовта осмисля живота и подмладява човека.“
„Любов иска Бог, да се обичат всички като братя и сестри. Това са паметниците на бъдещето. В главата на всеки свещеник, на всеки проповедник, учител, майка, това трябва да се втълпи: братство и сестринство трябват в света!“
„Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана Любов. Това е великото „тяло на Бога“.“
„И когато чуете някого да казва: „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости“, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото Същество, за Което се казва, че е Любов, люби. Онзи, Който е създал световете, Който е направил всичко, Който всичко е изпълнил с живот, Който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, със своя „хладен разсъдък“, не можел да люби! Христос слезе на Земята да изяви Любовта, а хората на „трезвия ум“ не можели да любят!“
“Спомнете си думите от Писанието: „Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него“. Значи Бог като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя „единороден Син“, за да повдигне ония души, които вярват в Любовта.”
„Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Едничка тя може да пробуди в нея скритите възможности. Науката, изкуството не могат да бъдат стимули за пробуждането на човешката душа. Те са само временни занятия.“
“Единствената истинска работа в света – това е науката за Любовта. Тя е великият обект на познание за душата. Започне ли човек с Любовта като велика и мощна сила, душата и духът му се пробуждат и той влиза в реална връзка с физическия, Духовния и Божествения свят. Само чрез Любовта може да разбере човек отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на целокупния живот.“
„Когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си такова неописуемо блаженство, такава светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж във вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят. Няколко мига преживени в Божествената Любов струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади.“
“Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си“. Това е един-едничък закон, който се проявява в три свята. Любов към Бога – ти си в Божествения свят. Любов към себе си, към своята душа – ти си в Духовния свят. Любов към ближните си – ти си на физическия свят. Приложи ли човек тези закони, няма да има сила в света, която да му се противи, няма да има мисъл, която да не му се подчини и да не дойде да послужи на неговия идеал.”
“Ето защо, висшата, идейна Любов се проявява в Любов към всички хора, без те да подозират нейния източник. Да любиш хората, дори и когато те ненавиждат и ти мислят злото; да им служиш постоянно, без те да знаят това – това ще рече идейна Любов, това ще рече служене на Бога. Защото това е една от основните черти на Божествената Любов – тя иде към нас независимо от това дали сме грешни, или не.”
“Не забравяй, че като дух, като душа, като ум и като сърце, ти си важен елемент във Вселената – без теб тя не може да се прояви в своята хармония.”
„Едно помнете: първото качество на истинския човек е Любовта. Любовта е божественото в човека. Без Любов човек се превръща в животно. Без Любов, той е изложен само на грехове и престъпления.“
„Аз вярвам само в любов, която дава. Аз не вярвам в любов, която се изразява в чукане на пълни чаши и пиене наздравица за благото на този или на онзи народ. Ще седнат няколко души пред чаши, пълни с вино, ще се чукат и ще пият за доброто на България. Това не е нито любов, нито обич. България се нуждае от герои, от хора с характер, с добродетели, с вяра, които могат да издържат на всички условия. Сега иде неприятелят. Вътрешното разлагане, желанието на човека да се осигури да живее само за себе си, трябва да се премахне.“
„Не се интересувайте дали другите хора ви обичат, или не. Интересувайте се само от това, дали вие обичате.“
„Хората на любовта носят в себе си мир, радост и веселие. Където и да отидат, всички ги приемат с отворени сърца. Те не са невежи, нито горди или амбициозни. Те са смирени и искрени.“
„И опитвайте Любовта си с едничката сигурна мярка: що е по-силно у вас, вашите желания ли, или Любовта ви към Бога?
Ако Любовта ви към Бога е по-силна, на прав път сте. Ако обаче Любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото желанията ви, тогава страданията и противоречията в живота ви няма да престанат. Ако човек има Божията Любов в себе си, каквото и да му се случи, всичко ще се превърне в добро. Няма ли тази Любов, тогава пътят му е дълъг, труден и желанията – непостижими.“
„Когато вий любите, цялото небе гледа на вас. Бог насочва Своя поглед, вий проявявате любовта си – вий сте едно видно лице, вий извършвате един от най-видните актове на вашето съществувание и всички ви наблюдават. Като проявявате любовта си, то е един свещен акт. От този акт ще зависи как вий ще се повдигнете – не в окръжающите, а пред онези, невидимите очи, които ви наблюдават. Като се върнеш дома, усещаш се радостен и весел, сърцето ви се е разширило, умът ви – повдигнат и дойдат новите идеи вътре. И тогава казваме тъй, фигуративно: «Бог простря ръцете Си и ви благослови.»“
‘“Целият космос в неговата пълнота, целият физически свят е проявена, материализирана любов. Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота, Тя е колективна проява на всички разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. В човека любовта действа като стремеж в сърцето, като чувство В душата, като сила в ума и като принцип в духа. Любовта като принцип сега влиза в света.“
„В момента, в който Любовта престане да влиза в човека и прекъсва отношенията си с него, той се вкисва и животът му се обезсмисля.“
„Аз говоря за оная Любов, в която хората още не живеят. Аз мога да говоря само за красивата Любов. Не говоря за любовта на женените нямам предвид вашите мъже и жени.“
„Аз говоря за естествената Любов, а не за неестествената, човешката любов. Неестествена е любовта, когато човек иска да спечели повече, отколкото му е необходимо. Например ти обичаш някого и го ограничаваш, искаш той да обича само тебе. Любовта не се ограничава. Тя обича еднакво всички хора.“
„Аз говоря за Божията Любов като за течение, което минава през човека. Човек не се развива правилно, ако през него не минават тези течения. Бъдете будни, за да различавате теченията. Човешките може да ограничавате, а на Божествените ще давате път да се проявят.“
„Който носи Любовта в себе си, той ще разполага с всички блага.“
„Не смесвайте чувствата с Любовта. Тя е единствената сила, която никога не се дели. Любовта не може да се внася в малки количества, както Светлината и Топлината. Като дойде, тя цяла влиза и цяла излиза. Като те посети, Любовта ще ти донесе всичката си радост; умът ти ще се отвори и ще влезе обилно Светлина.“
„Най-същественото в живота е Любовта. Щом придобиеш Любовта, всички възможности ще дойдат. Щом изгубиш Любовта, изгубваш и възможностите.“
„Заслужава ли даден човек моята любов? Няма човек, нито живо същество, което да не заслужава да бъде обичано. «Грешен е този човек, не заслужава да бъде обичан.» И грешникът заслужава да се грее на Божието Слънце. Слънчевата любов изпраща еднакво своята светлина и топлина на всички живи същества на Земята. То грее и топли еднакво гълъба, змията, тигъра и овцата. За него няма достойни и недостойни същества.“
„Всяка наука без Любов е страдание и мъчение за човечеството. Сегашното човечество разполага със сила, със знание, но едно му липсва – Любов. Никога в света не е имало толкова учени, богати, силни хора, както днес; въпреки това, всички страдат. Защо? Любов им липсва – чувства имат, но Разумната любов отсъства.“
„Любовта е най-важният въпрос на живота. Разрешите ли него, ще разрешите всички останали въпроси, от какъвто и характер да са те – личен, обществен, семеен или общочовешки.“
„Любовта е фундаментът, тя е основата на всичко, защото е добродетел, която е сляпа към грешките на хората и от нищо не се обижда. Дори в най-големите грешки на хората тя вижда само добро.“
„Първото качество на истинската любов се изразява в желанието на човека да постави своя любим на същото ниво, на което той сам се намира.“
„Когато говорим за любовта, всякога трябва да разбираме онова начало, което носи живот. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, то е чрез любовта. Щом влезете в областта на любовта, вие ще станете щастливи, здрави, животът ви ще се осмисли и ще бъдете готови да служите.“
„Всички пороци в света се зараждат само тогава, когато отсъства благородният елемент на Любовта.“
„Само онзи човек има свободна воля, който носи в себе си Любовта. Който няма Любов в себе си, не може да бъде свободен.“
* * *
Рудолф Щайнер:
„Издигането и прогресивното развитие се състои в преодоляването на физическата любов. Разделянето на два пола е било необходимо, за да може да се развие интелектът в човека. Поради това човекът е раздвоен в низша и висша природа. Степен в издигането е, ако човекът жертва силите на физическата любов и ги преобрази в по-висши сили. Ако той може да пожертва тези низши сили, в него може да се прояви по-висшето.“
„Точно в нашата епоха трябва правилно да се разглежда моралната страна на любовта. Защото материализмът извънредно силно превърна любовта в едностранна представа. И понеже материализмът вижда любовта предимно като полова любов, така той приравнява всички други прояви на любов до скрита полова любов. И дори при много психоаналитици имаме приравняване на извънредно много жизнени явления до сексуалния елемент, без те да имат абсолютно нищо общо с него.“
„В нашето материалистическо време е извънредно трудно да се спечелят правилни възгледи относно понятията на състраданието и любовта. Именно в днешната материалистическа епоха тези понятия се изместват, окарикатуряват се, като материализмът измества понятието за любовта колкото е възможно по-близо до понятието за сексуалността, с която тя няма нищо общо.“
„Най-лошото, което се извършва днес, е да се хвърлят в един кош обичта и сексуалността. Това е най-лошото постижение на материализма, най-дяволската черта на настоящето. Нещата, които са направени в тази област, ще трябва първо да се изчистят. Сексуалността и обичта в тяхното истинско значение нямат какво общо да търсят. Сексуалността може да се прибави към обичта, но няма нищо общо с чистата истинска обич. Науката стигна до истинско безобразие като доведе до възникването на определена литература, която се занимава с това да свърже тези две неща, които изобщо не стоят във взаимна връзка.“
* * *
„Да не се съпротивляваш, да не съдиш и да не се привързваш са трите аспекта на истинската свобода и на просветления начин на живот.“
Екхарт Толе
„Ако искате да водите щастлив живот, вие трябва да сте привързани към цели, а не към хора или предмети.“
Алберт Айнщайн
Един ден една жена излязла от къщата си съзряла трима белобради старци да седят в предния й двор. Тя не ги разпознала, но им казала:
– Мисля, че не ви познавам, но сигурно сте гладни? Моля, влезте в къщи да хапнете.
– В къщи ли е стопанинът на къщата ? – попитали те.
– Не – отговорила жената – Излезе.
– Тогава не можем да влезем – на свой ред отговорили те.
Вечерта, когато мъжът й се прибрал, жената му разказала какво се е случило.
– Иди навън и им кажи, че съм се прибрал и ги каня в къщи.
Жената излязла навън и поканила старците да влязат.
– Ние не можем да влезем в дома ви заедно – отговорили те.
– Но защо ? – учудила се жената.
Единия от старците обяснил:
– Той е Богатството – казал, сочейки един от .ците си – Той е Успеха – отново казал, сочейки другия – А аз съм Любовта.
След това добавил:
– А сега отиди при мъжа си и решете заедно кой от нас искате да влезе в дома ви.
Жената се върнала в къщата си и разказала всичко на съпруга си. Той се възрадвал много.
– Колко хубаво – казал – В такъв случай, нека поканим Богатството. Нека той да влезе и къщата ни ще се изпълни с богатство и изобилие.
Жена му обаче не била съгласна.
– Но, скъпи, защо да не поканим Успеха?
Снаха им слушала техния разговор от ъгъла на стаята. В този момент и тя се обадила със своето предложение.
– А не е ли най-добре да поканим Любовта. Така нашия дом ще е пълен с любов.
– Хайде да послушаме съвета на снаха си – казал мъжа на съпругата си – Излез навън и покани за наш гост Любовта.
Жената излязла навън и попитала тримата старци:
– Кой от вас е Любовта? Моля, заповядай в дома ни и бъди наш гост.
Любовта станал и тръгнал послушно към къщата. другите двама старци също станали и го последвали. Жената, изненадана, попитала Богатството и Успеха:
– Но аз поканих само Любовта, нали не можете да влезете в дома ни заедно, защо идвате и вие?
Старците отговорили едновременно:
– Ако вие бяхте поканили Богатството или Успеха, другите двама щяха да останат отвън. Но щом вие поканихте Любовта, там където той влиза – влизаме и ние. Там където има любов – има и богатство и успех!
COMMENTS