Пророкът

„Когато убиха Стефан Стамболов, Учителя беше у нас в Търново – разказва сестра Елена. Той ни съобщи: „ Убиха Стамболов.“ Ние запитахме – във вестника ли пише? – „Не, сега се извърши престъплението.“ По същия начин ни каза и за смъртта на м-р Петков – в момента, когато бе станало деянието.“

* * *

„Брат Георги Попов, бивш учител от с. Горска поляна, Елховско, ми предаде една история: „На събор в Търново Учителя държал беседа в читалището. Присъствали братя, сестри, граждани и свещеници от града. След беседата един от поповете станал и се обърнал към присъстващите: „Днес в два часа следобед тук в салона ще има публичен диспут между архимандрит еди-кой си и г-н Дънов.“ След него Учителя рекъл: „Днес в два часа тук няма да има никакъв диспут, защото, който излезе от салона няма да може да влезе, а който остане тук, няма да може да излезе!“ После слязъл от трибуната и напуснал салона, а след него всички братя и сестри. Братята били на палатки край лозята на Търново. Времето било чудно хубаво – горещо, ясно, без нито едно облаче на небето, както е обикновено в средата на август. Учителя наредил да стегнат и окопаят палатките, защото щял да вали дъжд. Братята погледнали безоблачното небе, зачудили се, но макар и формално, постегнали палатките. Към един следобед на хоризонта се появили малки бели облачета. Те нараствали, после потъмнели и покрили цялото небе. Изсипал се такъв проливен дъжд, че улиците на Търново се превърнали в реки. Това продължило докъм четири часа следобед. Разбира се, никакъв диспут не се състоял и пророкуването на Учителя излязло точно.“

* * *

„Около седемдесет души присъствали на събора през 1912 година. Там бил и брат Б. Боев. Съборът продължил три дни и когато на тръгване всеки си вземал сбогом с Учителя, той заръчвал: „Като си отидете вкъщи, първата ви работа е да си накупите дърва и брашно!“ Не спирал да повтаря това и братята учудено питали: „Защо, Учителю, война ли ще има?“ Учителя им казвал: „Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете.“ След един месец била обявена войната, а никой до този момент не беше очаквал такова събитие. Само Учителя ги предупредил навреме. Всички братя от събора, които участвали във войната, се завърнали живи и здрави. На тръгване Учителя им препоръчвал да носят със себе си преписана „Добрата молитва“ и 91 псалом.“

* * *

„На една друга беседа, докато Учителя говорел, човек от публиката си помислил: „Ама че шарлатанин, а!“ Понеже Учителя минавал от въпрос на въпрос, думите му се сторили шарлатанство. Учителя го погледнал право в очите и казал на всеослушание: „Аз не съм шарлатанин и мошеник, а отговарям на въпросите на присъстващите.“ Човекът, който си помислил това, потънал в земята от срам. Той сам ми е разправял този случай.“