„Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша и той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца Си." Йоан 1
„Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша и той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца Си.“
Йоан 14:12
„Тогава взеха камъни, за да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма, като мина през сред тях, и така си отиде.“
Йоан 8:59
За да придобием една още по-пълна представа за онзи напреднал дух, който дойде да ни предаде Божественото учение, споделям с вас няколко спомена от Учителя, записани от Влад Пашов в книгата „Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов“. Макар да не мога да гарантирам тяхната достоверност (както и достоверността на която и да било друга книга, включително и Библията), нямам причина да се съмнявам в тяхната действителност.
* * *
„По време на Първата световна война при Учителя пристигнали гости от провинцията и той ги извел на разходка в боровата гора, към Обсерваторията. На една полянка ненадейно ги обградила полиция и поискали да арестуват Учителя. В същия миг той изчезнал сред гостите и полицаите. Нашите приятели го търсили с поглед, но него го нямало. Полицаите си отишли, а гостите се върнали в квартирата на Учителя на „Опълченска“ 66. Намерили го седнал в столовата до масата да пие чай. Като ги видял, Учителя само се поусмихнал, без да им каже нищо.“
* * *
„Учителя бил в един провинциален град. И както обикновено, в къщата, където гостувал, се събрали почти всички братя и сестри. След като разговаряли дълго, Учителя се отделил в друга стая малко да си почине, а братята и сестрите продължили приказката си по различни окултни и духовни теми. Дошли и до въпроса кой е Учителя и какви са неговите възможности? Доста от братята били чели някои окултни книги и знаели нещо за окултизма. Но това били първите години от живота на Братството и учениците още не познавали Учителя. В разговора стигнали до мнението, че и той е човек като тях, но е много по-умен, понеже повече е чел. В този момент в стаята отново влязъл Учителя и ги попитал за какво приказват. Без да дочака отговора, се усмихнал и казал: „Вие разговаряхте за това кой съм аз и дойдохте до заключението, че съм човек като вас, само дето съм по-умен. “ След това добавил: „Сега ще направим един опит, за да видите, че не съм като вас.“ Казал им да заключат вратата и те го направили. Както стоял пред учениците, Учителя изведнъж изчезнал и им се обадил отвън, от коридора. Стаята била все още заключена. В следния миг той се появил пак вътре при тях, без да отключват вратата. Този опит се повторил няколко пъти.“
* * *
„Брат Тодор Чернев разказва друг подобен случай. Една година на събора на Братството, група ръководители искали да се срещнат с Учителя и да си поговорят. Той бил в горната стая и им се обадил да почакат долу при стълбата. Чакали дълго и все гледали нагоре кога ще се появи Учителя. По едно време чули, че се отваря вратата на долната стая, до тях, Учителя се показал оттам и ги поканил да влязат. Никои не го е видял да слиза, а стълбището било единственият път надолу. Тогава разбрали, че е слязъл при тях по невидим път.“
* * *
„Такова преживяване имал и един друг брат. Той също чакал пред стълбата, около два часа, след като Учителя му се обадил отгоре да има търпение. По едно време чул стъпки зад себе си и видял, че Учителя идва от градината. Не го е забелязал да слиза, а бил до самите стъпала.“
* * *
„Към края на Първата световна война Учителя бил интерниран във Варна и живеел в хотел „Лондон“, на най-горния етаж. Една ранна утрин брат Манол Иванов и брат Борис Желев отишли при него. Брат Манол разказа: „Като стигнахме, Учителя се обади от прозореца, че ще слезе. Вратата на хотела все още не беше отключена. След малко ние видяхме Учителя при нас, а вратата не беше отваряна. Приближих я – тя беше все още заключена. Учителя дойде при нас през затворената врата.“
* * *
“Нещо подобно се случило с Учителя, когато веднъж бил задържан в полицията. Един брат отишъл да го търси и началникът му казал, че е под арест и в еди-коя си стая го пази полицай. Началникът отишъл с нашия брат до стаята и отворил заключената врата, за да извика Учителя отвътре. Но за голяма изненада на началника и на полицая, който пазел вратата, не намерили никого в стаята. Полицейският началник се развикал, че ще накаже полицая, защото не бил внимателен и задържаният избягал. Полицаят се оправдавал, че е стоял на поста си неотлъчно и никой не е излизал: „Нали видяхте, че вратата беше заключена?“ Братът отишъл на улица „ Опълченска“ 66 и намерил Учителя, който пиел чай в столовата. И в този случай той само се усмихнал, без да каже дума.”
За подобна случка с христов ученик четем и в Деяния на апостолите 12:3-11:
„А като видя, че това се понрави на иудеите, хвана и Петра … и, като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, като мислеше след Пасха да го изведе пред народа. И тъй, Петър беше пазен в тъмницата; а в това време църквата непрестанно се молеше Богу за него. А когато Ирод щеше да го изведе, през нея нощ Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, и стражари пред вратата пазеха тъмницата. И ето, Ангел Господен застана, и светлина блясна в тъмницата. Ангелът, като побутна Петра в хълбока, събуди го и рече: стани скоро! И веригите паднаха от ръцете му. Тогава Ангелът му рече: опаши се и обуй си обущата. Така той и направи. После му казва: облечи дрехата си и върви след мене! Петър излезе и вървеше след него, и не знаеше, че това, що прави Ангелът, е истина, а мислеше, че гледа видение. Като минаха първата и втората стража, дойдоха до железните врага, които водеха за в града и които им се отвориха сами: те излязоха и преминаха една улица, и тозчас Ангелът отстъпи от него. Тогава Петър, като дойде в себе си, каза: сега разбрах наистина, че Господ прати Своя Ангел и ме избави от ръцете Иродови.“
COMMENTS