България – мистичен център от древността до днес

От древността Балканите са били люлка на духовен живот. Хилядолетия преди Христа, когато голяма част от човечеството е тънело в невежество и мрак, на Балканския полуостров пламва една ярка светлина, която посочва нов път в развитието на човечеството. В свещените недра на Рило-Родопския масив е създаден мистичен център – Школата на Орфей. Този Велик Учител на човечеството е роден и откърмен в Тракия, а по-късно посветен в мистериите на Египет. Той владеел висшето знание и магическите закони на музиката и е проповядвал Божественото учение по нашите земи, с което дава нов тласък на Бялата раса.

Неслучайно древните елини са смятали Тракия като страна на Светлината, като отечество на музите. Там, при високите Рило-Родопски върхове, се е намирало светилището на Орфей. Там се е преподавало свещеното изкуство, поезията и музиката. Там Орфей е възвестил великите закони на Живота.

По нашите земи са процъфтяли великите култури на траките и одрисите още преди идването на римляните по тези места. От тези култури и до днес има запазени следи.

България се намира на кръстопътя между Изтока и Запада. Тя се намира между три континента. В нея се срещат силите, които работят в трите континента. Тя има голяма историческа роля като глава в общославянския организъм, комуто е възможена важна от Невидимия свят мисия не само народностна или расова, а общочовешка.

По-късно на Балканите пламва искрата на целия културен подем в Европа през епохата на Възраждането. Богомилите бяха носители на истинското Христово учение и възвестиха чистия и свят живот, основан върху любовта, братството и равенството между хората. Те станаха носители на нови идеи, които имаха общочовешко значение. За разлика от мистичните школи и чисто езотерични школи в миналото, богомилството имаше не само духовен характер, но и предлагаше цял начин на живот съобразно христовото учение. Богомилите дадоха пример за социални реформи в тъмната епоха на феодализма и средновековието.

Богомилството се яви като мощно духовно движение за повдигне на българския народ, за освобождаването му от робството, насилието, заблужденията и суеверията. То искаше да просвети този народ, да го въведе в един светъл и свободен живот. В България то беше възпрепятствано да извърши мисията си, но Божествената искра, която то носеше, не изгасна, а запали свещен огън, който обхвана цялото човечество и го поведе към възход. Според Божия Промисъл първо този подем бе необходимо да се прояви чрез науката и придобиването на едно по-дълбоко разбиране за материалния свят, а по-късно, в наши дни, когато неизбежно достигаме точката, в която сляпата наука е все по-безсилна пред великите загадки на Живота, този импулс да се насочи към духовния живот.

Плановете на Великия Разумен свят всякога се изпълняват, но който е призован да работи за него, а се отклони, ще изкупи това с големи страдания. Българският народ опита този закон като се отклони от правия път и изби, поруга и изгони много богомили – затова и попаднахме под турско робство за пет века. Малко народи са били под робство през такъв дълъг период. От друга страна, това беше подготовка от Разумния свят, за да може в българския народ да се събуди мощната сила на Божественото, за което страданията са като родилните мъки преди раждането на нещо Велико. Чрез тях народът идва до онова възмъжаване, което е необходимо, за да му бъде възложена една такава задача. Затова Учителя оприличава страданието на онзи натиск, под който се образуват скъпоценните камъни, създават се духовни ценности, получава се онзи опит, чрез който индивидите и народите узряват и възмъжават.

През XX век за трети път България и Балканите станаха люлка на едно движение с общочовешко значение – Новото учение, учението на Любовта, което Учителя донесе на света.

В сегашната епоха се завършва един дълъг цикъл от ред култури на слизане, на отдалечаване на човечеството от Великия разумен център. Сега то е достигнало до крайния предел и трябва да се направи завой, да обърне посоката на своето развитие и да тръгне нагоре, към Великия източник на Живота, към Бога.

В такъв важен момент Христос изпрати Свой пратеник, както е правил във всички по-важни моменти в развитието на човечеството. Той донесе знанието, силите и методите за работа, необходими в пътя, който предстои. Върху това знание ще бъде изградена Новата култура. Любовта влиза днес като една нова сила в човешките души. Досега тя се е проявявала частично, сега тя става ръководна сила. Тя ще организира вътрешния и външния живот и ще създаде Новата култура на Любовта и братството.

Изключителна епоха е, когато Учител идва между човеците, живее между тях и заедно с тях. Той става център, около който новите сили, новите идеи почват да действат; един нов Живот започва да се изгражда.

Само за няколко десетилетия Учителя внесе този Живот, предаде това Знание, събуди спящите Сили на душата, извърши великото чудо на пробуждането и се оттегли от физическия свят, но оттогава работи още по-усърдно за успеха на Делото Божие. През своя земен живот той вложи силите, зародишите и възможностите на бъдещата култура, тъй както в семката са вложени качествата, силите, възможностите на голямото дърво, което ще се развие и принесе плод.

В този смисъл, когато говорим за Учителя, разбираме всички Възвишени същества от Всемирното Бяло Братство, които работят от създаването на света над човешките души и им помагат да се повдигнат и изминат своя път към ангелските йерархии. Всички светли идеи, всички благородни пориви, цялото знание и култура на човечеството се дължат на тях. Те са извели човечеството из мрака на вековете, те го водят към светли бъднини. Те посещават човеците и работят между тях и с тях, видимо или невидимо. Този Разумен център привлича всички, които са подготвяни през вековете и са готови да приемат този живот, да влязат като работници в него.

Те изпратиха Учителя като свой представител – който и преди се е явявал под различни имена, всред различни народи, ала идеите, животът, знанието, които той носи, не са затворени в границите на един народ или дадена епоха. Те са достояние на цялото човечество.

За един народ е голяма привилегия, когато всред него дойде един такъв Учител. Тогава този народ се намира под закрилата на Великия Разумен свят и през каквито изпитания и опасности да мине, излиза невредим, ако следва Божите наставления. Ала отхвърли ли ги, той е обречен на гибел.

Веднъж запитали Учителя защо е дошъл в България, а не във Франция, Англия или Америка, а той отговаря:

„Всички нови идеи, които идват до тези народи, са като модата, те ги приемат за 1-2 години и ги изоставят. Докато българинът мъчно приема нещата, но приеме ли веднъж нещо, не го напуща. Ако търсите професор по твърдост, по упоритост, само в България може да го намерите. От всички народи в света няма по-твърд от българския. С девет чифта биволи не можеш да го мръднеш от пътя му.“