150 години от раждането на Ита Вегман

На 22.02.2026 г. се навършват 150 години от рождението на най-близкия и доверен ученик до Рудолф Щайнер – Ита Вегман. Направила много за учителя си и за разпространението на Антропософията, тя, заедно с него, поставят началото на Антропософската медицина и на Училището по духовна наука в Гьотеанума. Но по-интересното и важното е, че те не работят за първи живот заедно. Книгата „Мисията на Рудолф Щайнер и Ита Вегман“ на Ерик Кирхнер и Маргарет Кирхнер-Бокхолт подробно проследява техните прераждания заедно на Земята през хилядолетията. Едно от най-интересните им такива е прераждането им като Аристотел (Рудолф Щайнер) и Александър Велики (Ита Вегман).

Ето тук може да прочетете и самата книга с преражданията им, преведена на българки език: https://med.anthrobg.net/bg/node/1098

Най-отдолу ще намерите линкове към още преведени книги на български език, както и други интересни материали по темата.

Тук ще поместим три текста, които очертават биографично накратко пътя на Ита Вегман, срещата ѝ с Рудолф Щайнер и дейността ѝ през живота. 

„Мария Хенрика Вегман е известна като Ита Вегман. Тя е родена на 22 февруари 1876 г. в Индонезийския остров Ява и умира на 4 март 1943 г. в Арлесхайм, Швейцария, където се намира първата основана от нея антропософска клиника. Нейната биография стана известна благодарение на издадените три тома от Емиковен, озаглавени: „Коя беше Ита Вегман?”, между 1990 и 1992 г, и преведени на много езици. Основаният през 2002 г. „Институт за фундаментални антропософски изследвания Ита Вегман” е издал много монографии, посветени на нейното дело. Публикувано е и обстойно изследване на нейното отношение към Антропософското общество или по-скоро към ръководството на Гьотеанума след смъртта на Рудолф Щайнер.

На 24 март 2018 г. по време на годишното отчетно събрание на Единното Антропософско Общество е взето решение за пълната реабилитация на Ита Вегман. Ще опишем важните за духовното й развитие събития. През 1905 г. Ита Вегман е приета от Рудолф Щайнер в основаната от него Езотерична школа в рамките на Теософското общество. След разговор с него тя решава да следва медицина в Цюрих със специалност гинекология. По време на следването си между 1905 и 1911 г. тя посещава лекциите на Рудолф Щайнер в Швейцария и Германия. От 12 до 21 май 1907 г. Ита Вегман участва в Теософския конгрес в Мюнхен. През 1917 г. тя започва собствена лекарска практика, която включва масажи и лечебни вани.

През същата година успешно тества ISCAR – първия противораков препарат на основата на белия имейл по препоръка на Рудолф Щайнер. От 21 март до 9 април участва в първия медицински курс в Дорнах, като изнася на 8 април доклад върху новото онкологично лечение. През 1920 г. купува с наследените от баща си пари къща с голяма градина в Арлесхайм, село между Базел и Дорнах. На 1 април 1922 г. към къщата се прибавя клиника и лаборатория, регистрирани като „Международна лаборатория и клинично терапевтичен институт”. Ита Вегман и Рудолф Щайнер развиват заедно фундаменталните идеи и конкретни препоръки за духовнонаучното разширение и задълбочаване на медицинската наука. А в основания от нея институт тя убедително демонстрира тяхната ефективност. След изгарянето на първия Гьотеанум сътрудничеството й с Рудолф Щайнер се засилва. Ита Вегман пътува с него за лекциите му в Англия и Уелс. Рудолф Щайнер изнася медицински лекции в Лондон. През септември 1923 г. в Арлесхайм е прието първото дете със специални потребности. Основава се Sonnenhof – център за работа с такива деца, а по-късно и за възрастни с подобни душевни и физически потребности.

До смъртта си Ита Вегман развива няколко такива социално-терапевтични общности. Тя участва в лекциите на Рудолф Щайнер във Виена и Холандия, където се изнасят и медицински лекции. Заедно провеждат консултации с лекари и пациенти. По предложение на Рудолф Щайнер, на Коледното Събрание тя е избрана в Управителния съвет на Единното Антропософско Общество и става ръководител на медицинската секция на Школата на Духовна наука. През януари и април 1924 г. участва в курсовете на Рудолф Щайнер за млади лекари и студенти по медицина. Пътува с Рудолф Щайнер във Франция, Холандия и Англия. Продължава съвместната им работа върху GA 27 „Основи на едно разширено лечебно изкуство”. Заедно провеждат консултации с пациенти на клиниката, а в нея се строят и две нови сгради. В края на септември 1924 г. Рудолф Щайнер се разболява, а на 30 март 1925 г. умира в присъствието на Ита Вегман. Един месец по-късно започва първият от следващите курсове за хора със специални потребности.

През септември 1925 г. на немски и английски език излиза GA 27 „Основи на едно разширено лечебно изкуство”, написана съвместно с Рудолф Щайнер. През ноември 1925 г. се провеждат едноседмични медицински конференции в Англия и Холандия. В Дорнах се обучават студенти по медицина, идващи от университетите във Фрайбург, Мюнхен, Тюбинген, Берлин, Йена, Базел и Утрехт. В „Новини от Гьотеанума” Ита Вегман пише статии за повишаващото се напрежение и различия в Антропософското Общество относно бъдещата посока на развитие на дейността на Гьотенума. През юли 1926 г. започва периодично да излиза „Натура” – списание за разширение на лечебното изкуство, основано на духовнонаучното разбиране за човешкото същество. На 13 ноември 1927 г. в присъствие на Ита Вегман се полага основният камък на клиниката „Рудолф Щайнер” в Хага. През пролетта на 1928 г. се открива медицински институт в Тирол. Излиза книгата „Готварското изкуство на Изтока и Запада”, в която има и рецепти от клиниката в Арлесхайм. На 29 септември 1928 г. се открива вторият Гьотеанум с едноседмична конференция, на която присъстват 2600 участници. На 2 октомври Ита Вегман изнася лекция на тема „История на гръцките Мистерии преди Платон и Аристотел”. През 1928 г. с нейно участие в Берлин се открива и регистрира „Обща асоциация за социално сътрудничество”, в устава на която пише, че ще подпомага и организира социални акции за лечение на обществения живот на основата на духовната наука на Рудолф Щайнер съвместно с медицинската секция на Гьотеанума. През 1929 г. в списание „Натура” излизат шест статии на Ита Вегман. В една от тях под заглавието „Мистериите на Земята” тя пише, че промените в климата са резултат от влиянието на техниката и че: „Природата е огледало на хаотичното човешко поведение… Тя сериозно ни пита дали искаме да променим мисленето си. Разбираме ли, че причината за страданията ни е в това, че космосът не иска да унищожи човечеството, а да се одухотворим?”

През април 1931 г. се изказват сериозни атаки срещу Ита Вегман на Годишното събрание на Антропософското Общество. Това я принуждава да извади Клиниката и Sonnenhof от Асоциацията на Гьотеанума. На 30 януари 1933 г. Хитлер идва на власт и казва, че Рудолф Щайнер и последователите му са предатели и антигермански настроени, и че са опасност, защото са много! Днес думата „много” ни изглежда странна, но тогава в цяла Европа се засилва интересът към Антропософията и нейните институции. Около 600 деца и много възрастни са в антропософски домове. Ита Вегман е европейска знаменитост, дейността й се отразява във вестниците. Ръководителят на английското Антропософско Общество и създател на бакелита, Даниел Дънлоп, организира световна конференция по енергетика в Лондон. Франц Кафка се лекува в Арлесхайм. Развива се валдорфската педагогика. Алберт Щефен е известен швейцарски поет. Много принцове и баронеси от европейските кралски дворове стават антропософи.

По препоръка на Херман Хесе, собственикът на цигарената фабрика „Валдорф Астория” печата цитати от „Как се постигат познания за висшите светове” на цигарите за немските войници. Цитатите от „Как се постигат познания за висшите светове” са били прочетени и от ефрейтор Адолф Хитлер по време на първата световна война. Молтке – началник щаба на германската армия, също е антропософ. При разболяването на Ита Вегман, принц Георг Мориц заплаща пътуването й до Истанбул и Палестина, за да се възстанови. Ариман използва Хитлер, който на 15 ноември 1935 г. забранява Антропософското Общество, но оставя една биодинамична ферма за себе си, защото е вегетарианец. Още на 17 април 1933 г. в писмо до Англия Ита Вегман пише: „Много е вероятно в Германия да няма свобода, и комисари да определят нещата в политическия, икономическият и духовния живот, например, в администрирането на училищата, а също и да се преследват евреите.” Но злите сили действат и в Антропософското общество. Конфликтите в Гьотеанума се засилват. На 8 март 1934 г. в отворено писмо по време на годишното отчетно събрание тя пише, че някои от хората, които Рудолф Щайнер ценеше и обичаше, са атакувани от силни емоции и репутацията им е понижена. А предложените промени в работата на Медицинската секция няма да се приемат. На 14 април 1935 г. тя и Елизабет Врееде са изключени от Обществото. И според мен е съвсем логично, че Антропософското Общество в Германия е забранено на 15 ноември същата година.

През юни 1939 г. Ита Вегман идва в България по покана на Е. Папазова от София, на път за Истанбул. По време на това пътуване тя съобщава на своята спътница думите на Рудолф Щайнер за това, че България „има свой собствен духовен учител”. В друг разговор с него Ита Вегман научава, че преди Елинската епоха Амазонките са имали влияние в тези области, преди да се заселят в тях старите траки (Мистерията на Слънцето и мистерията на смъртта и Възкресението GA 211, 13 април 1922 г.) На 1 септември 1939 г. започва Втората световна война. Швейцарските власти заповядват да се преместят на друго място Клиниката и Sonnenhof, поради близостта до Германия. Сравнително малко е известна смелостта, проявена от Ита Вегман, когато използва международните си връзки за спасяването на евреите. Ита Вегман умира в Арлесхайм на 4 март 1943 г. Смъртта й е отразена с голяма статия в Базелския вестник.“

Йордан Димитров, Антропософски вести, бр. 93

„Каквато и информация да е публикувана досега за Ита Вегман, тя не ни дава никаква истинска представа за историческата значимост на нейната личност във връзка с мисията на Рудолф Щайнер за човечеството.

…

Когато разглеждаме различните инкарнации на Ита Вегман, въз основата на свидетелствата, получени от духовния изследовател, възниква въпросът: Закон на духовния живот ли е водач на човечеството като Рудолф Щайнер да се нуждае от души, които да го съпровождат по земния му и космичен път, и да поемат в себе си импулсите, които той дава? Това, което бе постигнато в сферата на медицината и лечебната педагогика, в резултат на съвместната работа по време на настоящия му земен живот, сякаш е само една от брънките във веригата от сътрудничества, макар че и то със сигурност е било подготвяно в продължение на ред инкарнации.

От насоките и откъсите по медитация, представляващи основата за “новите Мистерии” – дадени от Рудолф Щайнер, – и които сме възпроизвели тук, става ясно, че Ита Вегман е свързана със задачите, поверени от съдбата на Рудолф Щайнер, още от далечната вековна древност в човешката еволюция.

Законът, който направлява делата на всеки водач на човечеството, се състои в това, че той може да дава импулс само тогава, когато хората са достатъчно будни, за да му зададат ключовия въпрос. Ето защо, той най-вече се нуждае от личности, които да се поставят на негово разположение и безрезервно да подкрепят целите му.

…

На едно събрание на “Младежката секция за духовни стремежи”, Рудолф Щайнер веднъж казва: “Разкажете един на друг по кои пътища сте стигнали до Антропософията”. Пътят на съдбата на всеки индивид е наистина впечатляващ, но това е особено забележително в случая на личност като Ита Вегман.

Следователно, ще посочим няколко ситуации в живота й, които, подобно на кармични симптоми, са били решаващи за по-късното й сътрудничество с Рудолф Щайнер. Ита Вегман е родена н 22-ри февруари, 1876г. в Ява, в холандска Индия. Родителите й са холандци, като баща й е бил директор на захарни фабрики и плантации. На петнадесет годишна възраст тя за пръв пристига в Европа с цел да разшири своето образование, а на осемнадесет години се завръща при родителите си в Ява. Там учителят й по музика е бил член на Теософското общество и тя проявява интерес към Теософията. Колониалният живот в Ява не я задоволява.

В началото на века баща й се разболява сериозно от проблеми със сърцето и се налага да напусне работа. Тогава семейството се завръща в Холандия. Ита Вегман търси своето поприще и убеждава родителите си да й разрешат да се запише в двугодишен курс по Лечебна гимнастика и Шведски масаж. Курсът се провежда в Харлем (Холандия). Там тя възобновява връзките си с Теософското общество. След завършването на курсовете, отива в Берлин на допълнително обучение, включително Хидротерапия.

В Берлин много скоро намира пътя към Рудолф Щайнер, който малко по-рано (през есента на 1902г.) е избран за Главен секретар на Теософското общество в Германия. Още в Холандия тя е знаела,   че неговият път се различава от този на Ани Безант, която е била много почитана в тази страна. Ита Вегман посещава лекциите на Рудолф Щайнер в Берлин. Една от тях, състояла се в Архитектенхаус (Дом на архитекта – бел.пр.), вероятно през февруари 1905г., на тема Вълшебната приказка на Гьоте („Приказката за зелената змия и красивата лилия“, бел.ред.), й направила дълбоко впечатление, така че след лекцията тя отива при него и пита дали е възможно да научи повече по тези теми. Отговорът на този въпрос е поканата да присъства на неговите Езотерични беседи.

Ита Вегман посещава това, което за нея е Първия урок, даден в Берлин (Motzstrasse 17), а по-късно самата тя ни казва: “От този момент нататък аз знаех, че Рудолф Щайнер е бил моят Учител, е моят Учител и ще бъде моят Учител и в бъдеще.”

Скоро след това Рудолф Щайнер я съветва да се откаже от Лечебната гимнастика и Шведския масаж и да учи Медицина. С тази цел, първата й стъпка е да отиде в Цюрих през 1905г. и да положи зрелостни изпити. След година там започва да учи медицина. Една от първите й дейности в Швейцария, заедно с двама от членовете на Теософското общество, с които се е запознала в Цюрих, е да организира лекция на Рудолф Щайнер там. Тази лекция скоро е последвана от още негови посещения и лекции в Цюрих, Базел и Берн.

Ита Вегман е учила и в Мюнхен, вероятно около времето когато там се е провеждал Теософския конгрес през 1907. Това е било времето, когато разногласията между Ани Безант и Рудолф Щайнер стават очевидни и разцеплението в Теософското общество е неизбежно. Ита Вегман описва ситуацията като казва, че е имало голямо смущение сред поддръжниците на Ани Безант, с които се била запознала още в началото: “Особено когато Рудолф Щайнер обясни на Ани Безант, че произходът на неговото познание е отвъд Лунната сфера, от сферата на Слънцето, посредством съзнание, получено без да трябва да се изпада в сънно състояние – това негово твърдение бе прието като еретично, арогантно и произволно.”

По това време Рудолф Щайнер кани Ита Вегман да се срещне с него и по-късно тя ни съобщава следното: “В изражението му сякаш се четеше въпрос… Понеже имах чувството, че той знаеше как стоят нещата, аз просто казах: “Оставам с вас”… Тогава той ми каза важни неща, които аз не биваше да споделям с други. Една много древна карма между него и мен бе възобновена. Едва много години по-късно за пръв път осъзнах значението на тази среща.”

Именно по това време Рудолф Щайнер я съветва да продължи образованието си в Цюрих и там да положи швейцарския държавен изпит. Още през 1905г., вероятно по предложение на Рудолф Щайнер, Мари фон Сивърс й говори за Цюрих. Тя полага изпита през 1911г. След няколко назначения като асистент в редица клиники, започва частна практика в Цюрих, която много скоро процъфтява и води до откриването на малка частна клиника.

Първият курс по медицина, проведен през 1920г. (издаден на английски език от Rudolf Steiner Press под заглавието Духовна наука и медицина) подтиква Ита Вегман да вземе решение да премести практиката си в Базел, за да може едновременно с това да се подготви за основаването на частна Клиника в Арлесхайм. Решаващият фактор за нея е намерението да създаде център, където насоките на Рудолф Щайнер в сферата на терапията да бъдат подлагани на практически изследвания от квалифицирани доктори.

И така, работата в “Клиничния и терапевтичен институт” в Арлесхайм започва през юни 1921г. От самото начало Ита Вегман има пълната подкрепа на Рудолф Щайнер, който също така избира името на Института. Той редовно посещава клиниката, среща се с пациенти, дава указания за лечения и напътствия за нови лекарствени препарати, без самият той да поема лечението на пациенти.

Скоро след това, по инициатива на Ита Вегман, в близост до Клиниката се открива лаборатория за производство на лекарствени препарати и така се полагат основите за създадената по-късно компания Веледа. С всяка измината година сътрудничеството в сферата на медицината между Ита Вегман и Рудолф Щайнер става все по-тясно. Целта на следващите глави е да се хвърли светлина върху духовния произход на тяхната съвместна работа.“

Превод: Ати Петрова, Редакция: Дорина Василева (https://med.anthrobg.net/bg/node/993)

„В началото на март 1934г. Ита Вегман се разболява, вдига температура с неясна причина и силна сърдечна слабост. Поради заболяването тя не може да довърши започнатата работа – курса за студенти по медицина и млади лекари. През април положението й се е влошило, тя вече е сериозно болна и започва да мисли за смъртта. Ита Вегман е на 58г., но е отслабена и омаломощена от бурните събития в и около Антропософското общество след смъртта на Рудолф Щайнер през март 1925г. и забраната за дейността му в нацистка Германия. Интригите около самата нея и дейността й като лекар и доверен човек на Рудолф Щайнер са също решаващ фактор за нейното разболяване. То протича тежко, лекарите не могат да установят конкретни причини и съответно са безсилни да й помогнат. Ита Вегман смята земната си мисия за вече приключваща и започва да се подготвя психически за преминаването на прага. Именно в този период на боледуване тя преживява духовна среща с Христос и Рудолф Щайнер.

През април 1934г. приятели решават да я транспортират до Хондрих на Тунското езеро, в по-топъл район и далеч от тровената атмсфера в Дорнах, за да смени атмосферата. Там тя е настанена в частна къща и обгрижвана от д-р Хилма Валтер и други помощници. 

В дневника си Ита Вегман е записала (вероятно като чернова на писмо) на 14.7.1934 следното:

“По време на съдбовен период в обществото бях прикована към болничното легло и дълго време не беше сигурно дали работата ми ще продължи в духовния свят или на Земята. Един ден обаче имах отчетливото преживяване, че все още имам работа за вършене на Земята и от този момент нататък се почувствах по-добре.”

Ита Вегман в Хондрих (май-юни 1934)

В дневника си Ита Вегман е записала (вероятно като чернова на писмо) на 14.7.1934 следното:

“По време на съдбовен период в обществото бях прикована към болничното легло и дълго време не беше сигурно дали работата ми ще продължи в духовния свят или на Земята. Един ден обаче имах отчетливото преживяване, че все още имам работа за вършене на Земята и от този момент нататък се почувствах по-добре.”

Страница от дневника на Ита Вегман с горния текст

След това преживяване Ита Вегман започва постепенно и за изненада на всички и на нея самата да се възстановява от тежкото заболяване. 

В писмо до Мария Рьошл, което Ита Вегман пише на рождения си ден през следващата година (от 22.2.1935), се съдържа информация за духовните причини на болестта й:

„Дълго и усилено обмислях каква позиция трябва да заема в рамките на това Антропософско общество, което Рудолф Щайнер още веднъж сплоти в единство на Коледната конференция. Това, което Рудолф Щайнер възнамеряваше [да направи] с Коледната конференция, както добре знаете, не можа да бъде постигнато. Още от самото начало съпротивата беше значителна и той осъзна това веднага след събитието на Коледната конференция. След това се борихме десет години, за да гарантираме, че принципите на Коледната конференция ще доведат до пробив. За съжаление съпротивата беше толкова голяма, че не успяхме да пробием и сега  действително в Антропософското общество възникна разкол. Забележително е, че когато нещата стигнаха до критична точка, аз се разболях и не можах да участвам в нито една от дискусиите или вземането на решения. Възприех това като странен знак, който разрълкувах в смисъл, че вече нямам нищо общо с тези земни въпроси. По това време, когато болестта се влоши, си мислех, че нямам какво повече да правя на земния план. Обаче едно преживяване в духовния свят ми каза нещо различно. По време на срещата ми с Рудолф Щайнер, на която присъстваше и Христовото същество, мен не ме очакваха в духовния свят, а по-скоро изискването беше да свърша още нещо на Земята. От този момент нататък получих и силата да взема оздравяването си в свои ръце. Какви са моите задачи, не ми беше съобщено. Разбирам също, че трябваше да открия това със собствени усилия. Докато бях далеч от Дорнах, винаги имах чувството и увереността, че трябва да остана непоколебимо вярна в сърцето си на това, което Рудолф Щайнер искаше да донесе на света с Коледната конференция, но че, разбира се, не трябва да изпадам в илюзията да оплаквам нещо невъзможно и оплаквайки го, да стоя, без да предприемам по-нататъшни действия, а че трябва да взема определено решение, което да направи работата възможна.

И така, един ден ми стана напълно ясно, че трябва да се върна към фундаменталния импулс, който Рудолф Щайнер искаше да даде на новото общество, като свали от духовното обединение (Михаиловата школа) в духовния свят, дори повече от преди, това, което Михаил беше преподавал там. Чула съм много за тази школа от Рудолф Щайнер, включително за моите и неговите връзки с нея.

Искам да се върна към този импулс като същественото нещо, което се случи по време на Коледната конференция, да се свържа много силно с него и да действам от него. Какво ще излезе от това, все още не мога да кажа; подготвям се и чакам и не искам да се поставям на преден план или да се ангажирам с нищо. Ако има нещо добро в този импулс и ако се намерят хора, които могат да бъдат вдъхновени от него, нещо ще се развие от него. Той съдържа зародиш на бъдещето и е последното нещо, което Рудолф Щайнер повери на човечеството.

Това, което беше дадено като първи клас и сега е в ръцете на мнозина, далеч не е изчерпано, но трябва да се третира по различен начин, отколкото досега. Бавно се ориентирам и в това опипване нещата стават по-ясни. Всички стари форми, дори и последната форма за Антропософията, са напълно унищожени и сега ми се струва, че вече не е нужно да се търси форма за живота на Антропософията, а по-скоро всеки човек сам е форма, с която Антропософията желае да се обедини. Там, където това се е случило, хората ще се намерят и ще се обединят, за да станат членове на истинския духовен съюз. Обществото вече не е необходимо, защото Антропософията вече е на Земята. Сега е важен отделният човек и той трябва, със своето развитие, да образува заедно с другите висш съюз, който има своите корени в духовния свят. По този начин ще се запази всяко индивидуално развитие, всяка свобода на отделния човек и от собственото си прозрение той ще се чувства свързан с тази духовна общност или Михаиловата школа. Ето как това прозвуча в мен. Моето собствено потапяне в този импулс е това, което има значение. Всичко останало ще си дойде на мястото.”

anthroposophie (anthroposophie.blog.bg)

Още преведени книги на български език с биографията на Ита Вегман и за живота ѝ:

1. https://med.anthrobg.net/index.php/bg/taxonomy/term/66?page=2
2. https://med.anthrobg.net/bg/taxonomy/term/66
3. ПРЕДСКАЗАНИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО и ПРЕРАЖДАНИЯТА на Рудолф Щайнер и Ита Вегман – Теодор Николов – https://youtu.be/Ftz118Ru_8U