От Петър Дънов към Учителя Беинса Дуно

„Ако искате да знаете кой съм аз, ще ви кажа. Аз съм братът на най-малките в Царството Божие. Аз, най-малкият, искам да изпълня Божията Воля, както Бог е заповядал; искам да осветя Неговото Име, както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мене, че аз, братът на най-малките, искам да Му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да последвате моя пример.“

Учителя

Земният път на Петър Дънов започва през 1864 г. от благочестивия, чист и свят дом на свещеника Константин Дъновски. През април 1854 г. 24-годишният Константин и трима негови другари потеглят от Варна за Света гора на Атон с намерението да останат там и да се посветят на монашеството, но недалеч от Солун се разразява страшна морска буря, някаква военна гемия се блъсва в кораба им и го разбива, а четиримата по чудо се спасяват и успяват да се доберат до бреговете на Солун. Всичко случило се след това е описано от самия Константин Дъновски в брошура от осем страници, отпечатана през 1905 г. – “Едно откровение в солунската черква “Св. Димитрий”, дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр. Солун, на 10 април 1854 година”.

В тази църква (по онова време – джамия) младият момък има изключително мистично преживяване – необикновена среща, при която той прозира определения му житейски път, осъзнава задачата си и дори се загатва за предстоящата му важна мисия. Там той среща стар свещеник, който му казва, че трябва да му предаде нещо важно, но затова е нужно отново да се срещнат в същата църква на следващия ден, Велика събота. Отивайки на определеното за срещата място, Константин вижда, че старецът се моли в олтара, след което се приближава към младежа и се обръща към него с думите:

“Синко, за Любов Христова желая да науча откъде си и за какво отиваш в Света гора.”

 

“Аз му разказах – пише през 1905 г. Константин Дъновски – без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам в Света гора, какво е желанието и намерението ми – също като на една изповед. Във време на говореното ми старият свещеник изглеждаше много спокоен, слушаше ме с внимание и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си. Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му, по всичкото му телосложение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появяването на пламен огнений над главата му и неволно ме обзеха тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот…”

“Драги синко – казва тогава стария свещеник, – ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира. Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там – на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде праг за чудни световни промени. Очите ти непременно ще видят всичко речено от Господа и със залога, който ще ти връча, ще бъде за уверение като от Бога.”

 

Константин пише за тази среща:

“Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: “Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете.” Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премъдри и разумни и открива на младенци.”

След това тайнственият непознат предава на бащата на Петър Дънов антиминс (парче плат, на което е изобразено погребението на Спасителя Христос и други символични изображения) и го благославя.

Тодор Бъчваров, уредник на списание “Родина”, в книгата си “Заветници на свободата” (1922 г.) коментира финала на брошурата на Дъновски:

“Дядо поп не довършва разказа си и с това прикрива най-мистериозните факти в своя живот, които той е доверил само на верующи: когато тайнственият свещеник му предава антиминса и завършва речта си, става невидим.

И това тъй силно го стреснало младежа, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан свидетел на тази сцена бил пазачът на черквата-джамия, стар благочестив турчин. Той се приближил към смаяния момък, турил ръка на рамото му и казал: Синко, Божите пътища са неизследими, иди си с мир!”

Прозрял своята важна мисия, Константин решава да се върне в България, където се жени и става първият български учител и свещеник във Варненски регион. Няколко години по-късно на Петровден се ражда третото им дете – Петър. От малък той обичал самотните разходки на открито сред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език. Завършва средното си образование във Варна и Свищов, а по-късно продължава образованието си в САЩ, където завършва Богословския факултет на Бостънския университет.

Както Христос се въплъти в онази точка от света, където процесът на индивидуализиране беше дошъл до своя връх (еврейския народ мразеше всички, които „не са Авраамово семе“ и се беше затворил за всички външни влияния) и от там започна своя победоносен поход срещу злото, така и Петър Дънов (преди духът на Учителя да се всели в него), прекара символичните 7 години в люлката на материализма и духовната пустота – Америка – за да провери докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл.

Има данни, че там той е присъствал на поне една среща на водачите на Розенкройцерското Братство. Това показва, че те са знаели за неговата предстояща мисия с общочовешко значение.

Петър Дънов се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия. Годините от 1895 до 1900 той прекарва в уединение и самота, в размишление и съзерцание, в молитва и дълбока вътрешна работа.

Когато един Учител идва на Земята, той се справя първо с условията на материалния свят. След като ги превъзмогне, той възстановява връзките си с Великия Разумен свят, от който той идва. Тези пътища остават отворени за него през целия му живот на Земята. Това е трудна, дълбока вътрешна работа, която се извършва в мълчание. Тази работа е необходима, тя предшества всяка външна работа. Като осигури връзките си с Великия Разумен свят, той осигурява съдействието и подкрепата на Светлите Същества, които живеят там и те му помагат в неговата работа.

Учителя обмисля делото и се подготвя за него. Той съзнава всички трудности, които му предстоят. С простота и скромност той казва:

„Делото е трудно, съпроводено с много мъчнотии и страдания. Но все пак някой трябва да пожертва живота си за Слава Божия и за доброто на другите.“

През 1896 година във Варна издава книгата „Наука и възпитание“, където на научен език разкрива Пътя на човека в Световната Драма и разкрива основите на Новата Култура, която настъпва през идващия двадесети век.

На 7 март (т.е. 19 март по нов стил) 1897 година, на тридесет и три годишна възраст, в село Тетово, Русенско, Божественият Дух слиза върху него. Личността на Петър Дънов се трансформира в Учителя на Бялото Братство Беинса Дуно.

По-късно Боян Боев ни разкрива Откровението на Учителя:

„Бях вселен в 1897 г. Беше ми разкрито, че ставам Световен Учител. Това Посвещение е свързано с идването на Новата шеста култура.”

След като Азът на Петър Дънов е свършил своята мисия през тези 33 години, на негово място застава един възвишен дух, който вече не се отъждествява с Петър Дънов и казва:

„Сега ни кръщават „дъновисти”. Това е прозвище, това е позор! Всяко споменаване на думата Дънов е забиване на гвоздей в ръцете ми! Аз сам не съм дъновист!”

И още:

„Ще казват от тщеславие, че в България се родил Учител.

Тъй ще си говорят хората, без да знаят как стоят нещата. Учителите не се раждат. Къщите им се правят тук, но те не се раждат нито в България, нито някъде другаде.”

А когато един брат се обръща към него с „г-н Дънов“, Учителя отговаря:

„Тук няма никакъв „г-н Дънов”! Той си замина отдавна.“

* * *

Интересно е да отбележим, че Великите Учители действат по закона за подобието и въздействат върху огромни групи от хора чрез единични техните представители. По тази причина Христос избра 12 апостоли, които представяха 12-те зодии. И тъй като хората сме свързани като скачени съдове, и колкото повече общи качества носим, толкова по-близки сме в духовен план, чрез тези 12 апостоли Спасителя повлия благотворно на цялото човечество.

По известна аналогия първоначално Учителя е имал трима ученици, които по своето вероизповедание са били православен, протестант и католик. Чрез тези три личности той нежно и внимателно е работил за облагородяването на целия християнски свят, като е посадил първо в тях, а после и в още по-широк кръг от хора семената на бъдещата култура.

В своето духовно уединение Петър Дънов е постоянно отворен за посланията на Духа. От 25 юни до 9 юли 1900 г. той получава седем послания, които съдържат съвети и наставления – подготовка в предстоящата му духовна мисия. Те са стъпало към новото разбиране за живота, което предстои да се открие на хората чрез него. Петър Дънов нарича тези послания „Седем разговора с Духа“.

Из „Първи разговор“:

„Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божи. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света и на всичко, което се върти около тебе.“

Из „Втори разговор“:

„Аз за това съм дошъл, да ти говоря за Истината, да я разбираш и да я проумяваш, и да я имаш винаги в живота си за водител.“ „Ето, аз ще подействам за теб с Духът си, който е непонятен за света. Силата му ще е в Словото ми и благодатта ми в милостта. И сега, постави тия мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето. Постави ги и гледай на тях, докато оживеят, защото не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяка дума, която излиза от Божите уста.“

Из „ Трети разговор“:

„Ето, аз съм, който оживявам Словото Божие, и всяко сърце, което го приема. Този Истий, който ти говоря и диктувам тайните на Царството Божие да ги проумяваш. Аз те следя навсякъде и те пазя във всичко и ти давам своята благодат да растеш и да се усъвършенстваш в познанието на моето Слово.

Из „ Четвърти разговор“:

„Това е необходимо за тебе: да се родиш от Бога и от Неговия Дух. Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те приеме в своето царство, като Син на Истината, който определя да му служиш. Това служение ще бъде под въздействието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в тебе.“

Из „Пети разговор“:

„В твоя живот, както ти казах и преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия разговор. Без тази вътрешна промяна да напредваш по-нагоре е невъзможно.“

Из „Шести разговор“:

„Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди истината, която ти говорих по сърце, защото аз съм Истий днес и утре. Ето, вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ще видиш с твоето собствено око.“

Из „Седми разговор“:

„Тоя народ има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Има да мине една известна сила през тази страна, един человек от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината. В неговите думи ще има Сила и Мощ. Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на ангел, в очите му ще има запален Божествен огън. Днешните Времена предизвестяват бъдещите дни.“

През 1901 г. Учителя почва своите пътувания из България, като държи сказки във всички по-големи градове. Сказките са със свободен вход и най-често приходът, ако има такъв, отива за ученическите трапезарии или благотворителни дружества. Сказките му привличат много слушатели.

След като завършва една обиколка из северната част на страната, той пише на един от учениците си: „Радостно е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най-добро засега – да влеем една нова струя на живот и да раздвижим умовете на всички.“

Цели дванадесет години Учителя обхожда страната, говори, поучава и едновременно с това проучва основно българина не само чрез пряк досег с него, но и чрез многобройните френологични изследвания, които прави.

Впечатляващото е, че след случката през 1897г. незабележимият до вчера Петър Дънов сякаш израства от нищото, несвързан с някаква верига на Учител-ученик. Този нов Посветен стои като сам в света, словото му има изключителна морална сила, говори категорично и убедително като Същество, слязло от шеметни висоти, което е и самата истина.

Той живее в постоянна връзка с Христа – това, което слиза чрез Беинса Дуно, всъщност е Словото на Христос и съобщава необходимото за нашето време.

Интересно е тук да си припомним и думите на Щайнер, че характерен белег за инкарнациите (вселяванията) на Бодхисатвите е, че се осъществяват, когато предварително подготвеният приемник (съсъд) е на възраст между 30 и 35 години, а също и, че е окултен закон Бодхисатвата, инкарниран на Земята, да не разкрива своята истинска самоличност с цел избягване на обожествяването му.

Самият Беинса Дуно казва: „Няма да ви кажа кой съм, за да не си навличате карма!“ Христос се разкри като Божия Син, евреите не го познаха и до днес си плащат. Когато знаеш и поругаваш, последствията са много по-тежки.

А вижте какво казва Рудолф Щайнер в книгата “Езотерично християнство” и по-специално в своята лекция на 4.XI.1911:

“Бодхисатва Майтрея, който в миналото, 100 години преди Христа, беше въплътен като Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло; той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки 100 години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха, в етерно тяло, както някога беше предвестник на [физическата изява на] Христос.”

Така всъщност Рудолф Щайнер поставя една практическа задача пред всеки ученик тръгнал по пътеките на Езотеричното Християнство. От решаването на тази кардинална задача зависи пряко правилното разбиране и реализиране на Етерното пришествие на Христос в душата на търсещия Истината. Това изказване на Щайнер, само по себе си, по никакъв начин не твърди, че става въпрос за Учителя. И така трябва да бъде, понеже истинските уроци не се преподават, а трябва всеки сам да достигне до верните изводи.

Аз мога само малко да помогна, като цитирам спомените на Влад Пашов за Боян Боев. А всеки читател може да ги разбира както намери за добре:

„След това става студент и през 1908 г., поради временното затваряне на Софийския университет, отива в Германия, в Мюнхен, да завърши учението си. По това време Мюнхен е бил център на дейността на Рудолф Щайнер… В личен разговор Щайнер му казва: „В България ще се развие мощно духовно движение, начело на което ще стои Велик Посветен. И той в България няма да работи, както аз работя тук, а ще работи по друг начин. Аз тук работя сред научно-материалистична среда, имам за задача да осветя от духовно гледище съвременната научна мисъл и да дам духовен импулс на залязващата западноевропейска цивилизация, за да може тя да се възроди и да премине към шестата раса. А там в България, вие ще има да работите за полагането на основите на една нова култура, културата на шестата подраса, от която ще се роди шестата раса. Понеже шестата раса ще има за задача да развива човешкото сърце, затова и вие там ще работите върху развитието на човешкото сърце с Евангелие в ръка.” Такъв е смисълът на разговора на Щайнер с брат Боев. По това време Щайнер беше обявил пред своите ученици, че бъдещето е на славянството и че от него ще се развие шестата културна епоха – шестата подраса. Пак по това време той беше писал статия под заглавие „Християнството и славянството”, в която прокарва идеята, че славянството ще приложи християнството в живота си, от което ще се роди новата култура. Усвоил тези идеи за мисията на славянството, разбрал, какво поле за работа има в България, и разбрал, че Учителя е в България, брат Боев се връща от Германия с голям ентусиазъм да работи за Божието дело. Още със завръщането си в Бъглария, той се среща с Учителя, за когото е предупреден от Щайнер, и става негов ученик.“