Едно ново начало…

„Наистина Господ Бог няма да направи нищо без да открие Своето намерение на слугите Си, пророците.“

Амос 3:7

Учителя:

„Един ден българите ще познаят, че аз съм им бил един голям приятел. Но когато аз си замина, не искам никакви паметници, и ако ми направят такива, ще ги разруша. Любов иска Бог, да се обичат всички като братя и сестри, това са паметниците на бъдещето. В главата на всеки свещеник, на всеки проповедник, учител, майка, това трябва да се втълпи: братство и сестринство трябва в света!”

„О, народ и народи, вий, които спите – събудете се и пригответе се, за да посрещнете Господа Бога на силите. Защото Бог наш няма да пощади нечестивите. Царството Му на земята ще бъде царство на Мир и Правда.

Синове человечески, синове Божи, пригответе сърцата си, за да Го посрещнете и приемете в сила и слава. Колко са сладки мислите Господни! Колко са велики Неговите въжделения и възнамерения! Господ иде да се възцари и да очисти земята от неправдата. Защо така говори Господ: Ето, посред вази стои един, когото Бог помаза за цар и когото вий още не познавате, понеже е скромен и смирен по сърце. Но Бог ще го възвиши със своята десница, за да познаете всички, че Той е Бог всемъдър, Бог всеблаг, Бог велик и силен. Затова пригответе се от дълбочините на душата си.

Поклонете Му се вий, които Го любите, благословете Го в духа си. Ей, Господи, ела, ний ето Те очакваме, да бъде всичко според желанията на душата Ти и според благата Ти воля. Възвесели ся ти, който си избран от Господа, и възпей на Бога; понеже прослави се Господ. Враговете Му са паднали вече, веригата за беззаконний е готова и бездната чака да го приеме и да го върже за тисящи години. Ето, ще се съди Господ с този род при въдворяването на Своето царство. Радвай се, Сионе, денят на спасението ти изгря.“

„Когато се занимавате с мен, трябва да знаете, че за вас не е важно кой съм и какъв съм. По този въпрос ще разговаряме, когато се видим на Небето. Можем ли да познаем един водолаз? Не, защото когато той действа, не може да се познае кой е той – той се облича в облекло, пригодено за неговата работа. Така и ние тук не можем да се познаваме, защото сме изпратени на работа. Но вие сега не че не ме познавате, познавате ме, но сте забравили.“

* * *

„В ръководството на развитието на човечеството имаме сменяващи се един с друг Велики Посветени. Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като Велики Учители в развитието на човечеството, но не бива да ги смесваме с това, което е Източник на това учение, от който Посветените черпят онова, което имат да дадат на човечеството като редуващи се учения. Ние трябва да си представим, така да се каже, един колектив от Посветени и сред този колектив трябва да си представим онзи Източник, онзи жив Източник на ученията на Посветените. Този жив източник не е никой друг, освен Онзи, който на най-обикновен език наричаме Христос. Така, щото всички Посветени приемат от Христа онова, което трябва да дадат на човечеството в течение на развитието на епохата.“

Рудолф Щайнер

В края на ХІХ век, когато една по една гаснеха духовните ценности в мрака на материалистичната бездуховна култура, една светлина блeсна и откри новия път на възход – това беше идването на Учителя. Чрез своя живот Учителя показа какъв трябва да бъде човекът на Новата култура. Той ни даде знанията и методите, чрез които сред развалините на стария свят заедно да съградим културата на Божествената Любов, която ще обедини народите, за да се почувстват като живи части на едно цяло.

Днес, на границата между две епохи, пред човечеството вече се откриват нови хоризонти и нови сили се събуждат в човешкото съзнание. Нов път се открива за човечеството – Пътят на Любовта, Мъдростта и Истината – за всички народи по Земята. Един нов свят, пълен с духовни богатства и материални блага, се задава на хоризонта.

Интересен е фактът, че след векове на духовен мрак, изведнъж, по едно и също време, дойдоха два силни импулса от Бялото Братство – Школата на Учителя и Антропософията на Рудолф Щайнер. И за това има съвсем основателна причина: Именно сега, две хилядолетия след Мистерията на Голгота, Христовият импулс започва да се разгръща в своя пълен вид. Едва от няколко десетилетия е възможно, макар и все още за съвсем тесен кръг от най-напредналите души на Земята, да бъде видян Етерният Христос и да се работи в съзнателна връзка с Него. Другата причина е, че предстои човечеството да се сблъска със злото в лицето на въплътения Антихрист, за когото ще стане въпрос в пети и шести раздел. Това ще бъде една своеобразна матура за влизане в Новата Епоха – ще се иска от всяка отделна душа на Земята да покаже какво е научила досега и дали е изградила в себе си качествата и добродетелите, които са необходими за да бъде допусната в една много по-възвишена култура на братство и свобода.

А сега нека разгледаме отблизо въпроса: Кой беше Учителя, защо дойде, какво ни остави и най-вече – готови ли сме да го приложим в своя живот?