Нашата епоха от духовна гледна точка

Историческите епохи в културния живот на отделните народи и на цялото човечество подлежат на същите цикли, на същото развитие, както живите същества. Те първо се зачеват, раждат се, растат, достигат до своя разцвет и след като изпълнят своята мисия (да развият и приложат определени духовни и материални ценности) отстъпват мястото си на следващите епохи, в които други народи „поемат щафетата“ и повеждат човечеството към разрешаването на следващата важна задача, възложена от Напредналите Същества.

Човечеството, в своето вековно развитие, е преживяло изгрева и залеза на много епохи и култури. Всяка епоха има своите задачи и нейните постижения могат да бъдат разбрани само когато се погледнат като част от целия Божествен план.

Напредъкът на една култура се определя от отношението на човека към Вечните Божествени принципи – Любовта, Мъдростта и Истината. Когато човек изгуби връзката си с тях, животът изгубва всякакъв смисъл, човек изпитва вътрешна пустота, изгубва посоката на своето движение, изпада в безпътица. От този момент човек започва да губи Живота, Светлината, Свободата си. Той става лекомислен, отрича духовните ценности, Разумното начало, Вечния живот, изгубва пътя към съвършенството. Съмнението и недоволството изпълват душата му. Той става подозрителен и враждебен към всички. Страхът – древният закон на животинското царство – постепенно го обзема. В това положение човек не може да разполага със свободата си. А когато това се случи в световен мащаб за цялото човечество, от Бялото Братство идва една нова вълна, един нов подтик, който извежда човека от това статично положение. Но понеже хората не разбират дълбоките причини за тази благотворна вълна, започват да ѝ противодействат. От този момент настават борби, движения, разрушения в личния, обществения и международен живот. В нашето съвремие човечеството изживява именно такава криза. Очертават се тези две течения – старото и новото. В областта на науката, изкуството, религията, социалния живот – навсякъде старото е в борба с новото.

Едновременно с огромния напередък в материалистичната наука, човек се докосна и до друг един свят, отвъд границите на материалното – до Невидимия, Духовния свят. Това разколеба вярата му в материализма – това е новото. Химията, физиката, математиката, биологията и другите науки плахо и несигурно прекрачват границите на един непознат за тях свят. Днес, редом с чисто материалистичните теории, видни учени се занимават и с проблема за четвъртото измерение, за различните форми на съзнание, шестото чувство, а също и невидимите тела и уреди като аура камери, чрез които се опитват ги разберат по-добре, макар и засега все още да се лутат като слепци в мрака, отричайки познанието от Посвещенията.

В биологията все повече интерес има към изучаването на странните излъчвания на различните организми, техните строителни и възстановителни сили, както и жизнения магнетизъм.

В социалния живот пък днешното време от една страна се характеризира с пълно потъпкване на човешките права и свободи, макар и по един подмолен начин, който ни кара да се чувстваме свободни и да не виждаме решетките, зад които още от най-ранна възраст бива вкарано съзнанието ни. Затова сме свидетели повече от всякога на съперничество, егоизъм, недоверие и омраза в света. Но от друга страна се повдигат все по-мощни и многобройни духовните движения, призоваващи към общочовешко братство и любов. Ражда се идеята за сближение и съжителство на народите, основано на равенството и взаимното зачитане. Малки групи от будни хора вече поемат по пътя към единно човечество, в което големите и силните да бъдат в помощ на малките и слабите.

Две сили се борят – старото и новото. Старото разединява човеците чрез насилието. Новото ги обединява чрез Любовта. Между тези два процеса обаче никакво равенство по сила не съществува. Старото е силно, могъщо, самоуверено, то е един завършен процес, със зрели, ясни и определени форми. Новото сега започва, то е едва доловимо, с неясни очертания, ала пълно с живот – то носи бъдещето.

Новата вълна носи в себе си силите и зародишите на една нова култура. В нея те ще се развият и принесат плод. Светлината ще замени мрака, Вярата – безверието, Надеждата – отчаянието, Любовта – омразата.

За осъществяването на една епоха винаги сред човечеството слиза от духовните светове един Велик Учител, който посвещава своя живот в безкористна служба за благото на Цялото. Той се превръща в проводник, чрез който Божието Благословение се излива към всеки отделен човек. Силите, които той носи, дават начало и тласък за осъществяването на тази епоха. В неговото дело участие вземат и най-напредналите земни души – гениалните, талантливите и надарените човешки души, чули гласа на своя Учител.