Теософията

"Окултистите и теософите (от гр. “Теос“ - Бог и „софия“ - мъдрост - т.е. „Божествена Мъдрост“ - бел. авт.) са последователи на Бялото Братство и работ

“Окултистите и теософите (от гр. “Теос“ – Бог и „софия“ – мъдрост – т.е. „Божествена Мъдрост“ – бел. авт.) са последователи на Бялото Братство и работят за обновяване на човешката мисъл – за вливане в нея на нови стремежи, на нова дейност на Божествения Дух. Днес теософите се делят на безантисти и щайнеристи – антропософи.“

“За пример, вие четете Библията и дохождате до някои книги или глави от нея, които ви отегчават. В някои глави се изреждат само имена, родове, числа, които нямат смисъл за вас. Който разбира кабалата, не се отегчава; който не разбира, той се намира пред една статистика, която не го ползва. Такава книга е и “Тайната доктрина” (на Елена Блаватска). Много хора са започвали да я четат, но не са могли да я завършат – нямат търпение. Добре е човек да се заеме с четене на “Тайната доктрина”, на Библията като метод за придобиване на търпение. Те представляват разхвърлян материал, който търпеливият може да събере на едно място и да образува от него нещо цяло.

Учителя

 

Теософското общество е основано от Елена Блаватска и полковник Олкът през 1875 година в Ню Йорк, а девизът му е „Няма религия по-горе от истината“. Тя е била пратеник на Бялото Братство и благодарение на специфичното си душевно устройство е била способна да послужи като посредник между човечеството и духовните светове, за да изнесе част от окултните Истини пред света.

Теософското общество имаше задачата да даде окултен тласък на растящия в Европа интерес към източната духовност, който през средата на 19 век беше пробуден от Шопенхауер и други бележити мислители. „Разбулената Изида“ и „Тайната доктрина“ се оказаха две сензационни съчинения, чрез които Теософското общество намери бързо разпространение сред англоезичните народи. В него обаче християнството не беше взето под внимание.

Опитът на някои розенкройцерски окултисти да поставят християнството в центъра на новото течение, използвайки медиумните способности на Блаватска, беше предварително отклонен от други тъмни ложи. Обаче необходимостта от хармонизиране на източната и западната мъдрост отдавна вече беше назряла. Прадревната мъдрост на миналото трябваше да се влее в новото човечество, чието спасение беше постигнато чрез Мистерията на Голгота. Човечеството вече беше достатъчно узряло да узнае истината за своя духовен и космически произход. В противен случай материализмът неминуемо би отвел човечеството към културна и духовна гибел. Затова Теософското общество беше пратено от Бялото Братство да обнови човешката мисъл, да подготви хората за Новите идеи, които малко по-късно бяха донесени от Учителя. Под това влияние Блаватска написа „Разбулената Изида”, в която изложи някои от ученията на западната езотерична традиция, но за съжаление без да има правилното разбиране за Христос и Неговата роля в общочовешката еволюция. Впоследствие Блаватска се подаде на друго влияние и се отклони от първоначалния си път, като заедно с това отклони и теософското общество. Така то не можа да изпълни възложената му задача. Затова тази задача се пое от други окултни Братства, които бяха свързани със западната (християнската) езотерична традиция. Такива Братства са антропософското движение на Щайнер, розенкройцерското общество на Макс Хайндел и други розенкройцерски школи в Европа и Америка.

След като хилядолетия наред е било пазено в тайна, през втората половина на XIX век окултното познание излезе на бял свят, като един от пионерите на този импулс беше Елена Блаватска. В книгите си тя за пръв път публично оповести окултни истини, които до този момент бяха достъпни само за тесен кръг хора, посветили живота си на опазването на това свещено знание.

Самата Блаватска, както и цялото Теософско Общество, са под силно индийско влияние и в резултат на това техните идеи започват да се предават предимно чрез индийски понятия като прана, кама, манас и др., непознати и съответно неразбираеми за европейския и западния свят. Индийското влияние води и до това Християнството да бъде поставено наравно с всички останали религии, а Христос да бъде принизен просто до обикновен духовен водач на човечеството.

Ето как Рудолф Щайнер описва премеждията, които Блаватска е имала в своето важно дело за Бялото Братство:

“В това време попада и мисията на Елена Петровна Блаватска. Може наистина да се каже, без с това да се накърни значението на нейната личност, че ѝ е била възложена работа, която всъщност е била твърде тежка за душата ѝ. Ако човек иска да разреши загадката защо именно тази личност е била призвана да внесе посланието на теософията в света, стига до заключението: Тя е била единствената възможност, чрез която водещите духове са могли да се изявят на хората на Запада.”

“Тя се обърнала към Америка и там действително станала член на едно окултно братство. После действията били, че тя, естествено, получила достъп до невероятно важни сведения относно намеренията на подобни окултни братства и по-точно на такива – нека го кажа още тук – които изобщо не проявяват някакви стремежи към всеобщото благо на човечеството без каквито и да било разграничения в него, ами преследват користни цели в угода на определени групи. На природата на Блаватска не било присъщо да действа по начина, както искали да действат тези братства. Така се стигнало дотам, че чрез позоваване на онова, което било наричано нападки срещу конституцията на Северна Америка, тя трябвало да бъде изключена от въпросното братство.

И я изключили. Но тя, разбира се, не била от личностите, приемащи всичко с примирение, и отправила остра заплаха, че щяла да покаже на американското братство какво значи да бъде изключена, след като знае толкова много. Сега вече над американското братство наистина надвиснал дамоклев меч. Ако Блаватска разгласяла каквото била узнала чрез участието си в него, това щяло да бъде смъртна присъда за американското братство. Резултатът бил, че американски и европейски окултисти се обединили, за да поставят Блаватска в положението, наричано окултно пленничество. То означава посредством определени похвати в една душа да се предизвика сфера от фантазии, така че да настъпи помрачаване на онова, което душата е знаела преди, и то в известна степен да стане неизползваемо. Това е процедура, която почтените окултисти не прилагат никога, а дори и непочтените много рядко прибягват до нея, но която в случая била използвана, за да може – така да се каже – да бъде спасен живота, сиреч действеността на онова окултно братство.

Блаватска прекарала години наред в това окултно пленничество, докато с нея не се заели някакви индийски окултисти, които имали интерес да действат срещу американското братство. Виждате, че винаги се намират користно постъпващи окултни течения. Ето така Блаватска попаднала в тези добре известни ви индийски води. Индийските окултисти били напълно заинтересовани да противодействат на американското братство. Не защото по принцип смятат, че такива като него общо взето не служат на човечеството, а защото те самите пък от свое – може да се каже – индийско патриотично гледище искали да действат срещу американското братство. Чрез всевъзможни машинации обаче между някои индийски и американски окултисти се стигнало до своеобразна спогодба. Американските дали дума на индийските да не се месят в онова, което те правели с Блаватска, а индийските се задължили да мълчат за станалото преди това.

Ако се вземат предвид тези неща и се добави посоченото вече от мен, че на мястото на стария учител и водач на Блаватска била поставена една маскирана личност, един маскиран махатма, който обаче фактически служел на една европейска сила и имал за задача онова, което можело да се постигне чрез Блаватска, да бъде използвано в интерес на определена европейска сила, ще се види, колко заплетени всъщност са тези неща.”

 

От други разяснения на Щайнер за проявленията на злото в света знаем, че източните факири имат една основна цел: да убедят света, че Христос е бил просто човек, поредният Учител, който дори се е обучавал в Индия. Това е нещо, което Учителя, Щайнер и Розенкройцерите недвусмислено опровергават.

Но за съжаление точно тези схващания биват представени в основните теософски трудове и се разпространяват лавинообразно.

И тъй като Блаватска, като жертва на тези източни факири, успоредно с много верни факти изопачава фините детайли от окултизма в полза на злонамерените ложи от Изтока, е особено важно да четем Теософските книги с будно съзнание, особено в частта за Христос и Неговата роля в земното развитие. В този смисъл, макар Блаватска да е била с мисия от небесното Бяло Братство, тези, при които е била на Изток, никак не са били земни представилите на това Братство. И дори съветвам ако някой чете теософска литература, да го прави просто за обща култура и без да приема нито ред на чисто доверие. А с оглед на това колко безбрежен океан е словото, завещано ни от Учителя и Щайнер, не съм убеден, че подобни книги заслужават времето ни днес – те са свършили своята благотворна роля преди повече от век, когато е трябвало определени групи от човечеството да се събудят от материалистичния кошмар, в който все повече затъват нашите братя и сестри.

През 1907 год. председател на Теософското Общество става Ани Безант. Тя продължава делото на Блаватска и застъпва тезата, че всички религии имат еднаква стойност и че Християнството не може да бъде поставяно над будизма. Връх на това настъпва през 1911-1912 год, когато тя налага в Теософското Общество догмата, че Христос се е преродил в едно индийско момче с особени дарби – Кришнамурти – което на 16-годишна възраст е обявено за второто пришествие на Христос. Според някои това бил прероденият Исус, а според други – самият Христос. За това възникнал спорът и разцепването на теософското общество, когато Рудолф Щайнер, благодарение на своите ясновидски способности и езотерични познания, категорично се обявява за абсурдността на това твърдение и отказва да го приеме, като изнася серия лекции посветени на Христос и уникалността на Мистерията на Голгота, като обяснява защо Христовото Същество никога повече няма да живее на Земята в земно тяло, а ще се яви в етерен образ само на тези, които са изработили необходимите духовни органи, за да го видят.

Непосредствено след случая с Кришнамурти се заражда конфликт между Рудолф Щайнер и Ани Безант, започнат от нея. На събрание на Теософското Общество тя заклеймява Рудолф Щайнер като йезуит – абсурдно твърдение, като се има предвид огромната омраза от страна на Католическата Църква към Антропософията, която продължава и до днес. Малко по-късно тя си взема думите обратно, но така или иначе напрежението остава.

В резултат на това Рудолф Щайнер е изключен от Теософското Общество, заедно с цялата немска секция, която след това се преструктурира като Антропософско Общество.

COMMENTS