Богомилите

Поп Богомил:

„Ние сме християни, ние се стремим да заслужим Божията Милост с дела, думи и мисъл. Ние нищо скверно не вършим. Нищо от Учението на Христа не отричаме, нито изменяме. Ние живеем онова, което са живели първите християни. Проповядваме Словото на Спасението и пазим Христовите овци, разделени на оглашени, вярващи и съвършени.“

Учителя:

„Богомилите едно време работиха и понеже българите не бяха готови, паднаха под робство. Богомилите отидоха горе и сега, като се освободи България, пак дойдоха. Това е, дето се казва: слизане и качване. Те са сегашните ученици на Бялото Братство.”

„Кои са причините за робството на българите под турците? Причината е в отношението на българите към Бога – нарушение на отношението им към Бога. Както евреите: като нарушиха своите отношения към Бога, дойдоха страданията. Всички страдания на народите идат от нечисти мисли, желания и постъпки. Българите бяха 500 години под турско робство – наказание за гонението против богомилите.“

„Какво направи българската църква за своя народ? Тя допринесе за падането на българите под турско робство. Какво мисли сегашното духовенство? Пак ли ще тури българския народ под робство? Не, това няма да позволим.“

„Всички народи са постъпили зле със своите велики хора. Например много българи и досега гледат на богомилството в България като на голямо зло. Целият европейски свят гледа на богомилството като на светла страница в историята на българския народ, а туй малцинство българи още не вижда и не съзнава това. Българинът трябва да бъде искрен и да признае грешките и престъпленията, които сам е направил, и да не ги приписва на другите.“

„Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот.“

„С какво може да се похвали българският народ? Де са великите хора на българите? Каква велика идея внесоха те в света? Ще кажете, че те прогониха богомилите. Преди всичко богомилите не бяха тяхно произведение. Те донесоха едно ново учение за българите, но българите нямаха търпение да дочакат края на това учение. Те и досега се стремят всячески да доказват, че богомилите са развалили България. Това е една голяма лъжа. Целият европейски свят знае, че богомилите бяха отлични хора. А сега нито една българска глава не може да се убеди в това, че богомилите са добри хора. Защо трябва да се поддържа тази лъжа? Ако наистина богомилите съсипаха и развалиха България и ако това е един факт, добре. Но ако това е един неправилно приписан грях по отношение на тях, питам тогава това в тяхна чест ли е.“

„Защо да не се признае фактът, че богомилите бяха едни от най-благородните, най-добрите хора? Може да е имало и лоши хора между тях, но както ги зная аз в онова време, както ги проверявам, между тях имаше добри хора.“

„Казвате, че моето учение разваляло България. Е, добре – от 1500  години насам българите са водили 150 войни. Питам: за тия падения и нещастия на България аз ли съм виновен? Едно време, казвате, дошли богомилите. Но защо да не се признае фактът, че богомилите бяха едни от най-благородните, най-добрите хора? Може между тях да е имало и лоши хора, но както аз ги зная в онова време, както ги проверявам, между тях имаше добри хора. Не казвам, че и в съвременното духовенство няма добри хора – има, но тия добри хора в духовенството са малцинство. Ние сме готови да признаем този факт тъй, както си е. Нека се изнесат фактите.“

„Един брат попита:

– Богомилското движение има ли връзка с нашето движение?

– Ние не сме били фаза на някакво течение. Ние сме извор, който е излязъл от Бога. Други течения са излизали от нас, но ние не сме излизали от друго течение. Богомилите имат сходни черти с нашето течение. Понеже както богомилското движение, така и нашето, идат от един и същи велик център на Бялото Братство.“

* * *

Около 950-та година след Христа богомилите в България проповядвали оставеното им от манихеите в наследство и осъществено вече в миналото древно християнско гностично учение. От около 1000-ната година нататък катарите продължили оповестяването на това оздравително езотерично учение и не след дълго то вече се намирало в своя пълен разцвет. Наименованието „катари“ произлиза от гръцката дума „katharos“, която означава „чист“. Самите катари наричали себе си просто „християни“. Населението обаче, когато говорело за тях, ги наричало „les cathares” („чистите“) или „les bonhommes” („добрите хора“).

Човек не можел да стане катар чрез кръщаване или чрез встъпване в религиозната общност. Необходимо било да се извърви един дълъг път на подготовка в един християнски живот, осъществен на дело по примера на Исус. На катарите било известно, че не може да се стигне до освобождаване на душата от материята посредством формалното служене или чрез ритуално подражание, а това може да се осъществи само чрез Христовата мистерия на посвещение на Свещения Граал, чрез осъществяване на процеса на действителното изминаване на пътя от Витлеем до Голгота.

Според мен най-хубаво и вярно за богомилите е писал Влад Пашов в „Богомилството – Път на съвършените” – в края на тази книга има линк към нея и искрено я препоръчвам на всеки, който търси Истината по въпроса за богомилите.

Затова не смятам за нужно да преразказвам тук историята на тази окултна школа, която след много страдания и гонения роди Ренесанса и даде силен тласък в културата на целия свят. На следващите страници накратко ще предам някои основни аспекти от живота и учението на тези светци, живяли по нашите земи.

Богомилите били преследвани заради техния призив:

„Не искаме литургии, платени с царско (народно) злато…“

Църквата и тогава, както и сега, е била готова на всичко, за да не пресъхне големият паричен поток към нея, като през 1229г. създава църковен трибунал със задача да унищожи всички онези Божи пратеници, които препятствали нейното могъщество и богатство.

Следващите сведения се основават на информацията от Влад Пашов.

Богомилите, подобно на първите християни, не ядели месо, не пиели вино, а се хранели с прясна храна и пиели чиста вода. „Богомилите“, казва Козма, „проповядвали да не се вкусва месо и вино, смятайки ги за скверни. Съвършените богомили ядели само растителна храна, а верните и оглашените употребявали млечни продукти и яйца.“

Съвършените богомили не се женели, защото те следвали Тесния път, за който Христос говори, и били заангажирани с духовна работа за общността.

У богомилите и жените, както и мъжете, можели да бъдат проповедници на учението.

Богомилите издигнали жената в момента, в епохата, когато тя била хулена, онеправдана, затворена само в къщи. Богомилската проповед за равенство между мъжа и жената е предизвикало сътресение между църковниците и властниците. С признаването на човешкото достойнство у жената, богомилите издигнали семейния и обществения морал на голяма висота и застанали начело на хуманитарното движение в Европа. Те първи предизвикали в Европа най-голямата социално-етическа революция.

Богомилството е било мирен протест против извратеното и фалшифицирано учение на Христа и имало стремеж да живее според Евангелието. Богомилите поставили морала за основа на своя личен и обществен живот. Подражавайки във всичко на първите християни, те отрекли целия езически култ в християнството — тайнства, обреди, свещи, кандила, икони, мощи и т.н. Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици към доброто и общочовешката и братска любов. По такъв начин богомилите освободили човешкия ум от вредните, безсмислени ритуали и от авторитета.

Богомилите признали за ценни творенията на мъдреците от всички векове, народи и религии. С тази си умствена толерантност те се издигнали твърде високо над всяко сектантство и фанатизъм.

С издигането на труда като нещо полезно, възпитаващо и плодотворно, както и с поставянето на социално-икономическата взаимопомощ за основа на живота, те унищожили страшното чудовище — егоизма, който и днес терзае културното човечество.

Те възприели и идеята за мира и за братските общежития, в които се практикува задружно производство и потребление, като се спазва принципа: Всекиму според силите и на всеки според нуждите. С тяхната работа за идването на Царството Божие на Земята, което е Царство на свободата и братската любов, с трезвеността и вегетарианството, те са отишли далеч пред съвременното човечество. Те са се борили не да намалят радостите в живота, а да ги увеличат, да изчезне злото и неговото място да се заеме от доброто.

Като се вглеждали по-дълбоко в себе си и в душата и живота на другите хора, богомилите забелязали, че в човека има две природи. Едната е телесната природа, която се грижи само за себе си и търси наслаждения и удоволствия, а другата — разумна духовна природа, която се чувства като част от общия вселенски живот и се стреми към възвишеното и благородното в живота. Тя се стреми към сливане с Бога, към намирането на Бога в себе си. На това стремление на духовната природа да се слее с общия живот пречи свързаната с нея физическа природа. Богомилите съзнавали това, но те не достигали до неразумното заключение, правено от някои аскети, че човек трябва чрез измъчване на тялото да се стреми да освободи душата от тленната обвивка. Напротив, те се стремели да одухотворят тялото, да го преобразят чрез чист и свят живот, за да го направят достоен носител на душата, чрез което тя да може да изяви своята Божествена природа. Богомилите знаели, че в настоящата фаза от земната еволюция душата може да се развива само когато е в тялото. Тя може да постигне най-голямо съвършенство като си служи с тялото като инструмент и тогава тя може да изпълни своето предназначение — да служи на Бога като помага на хората.

Богомилите учели, че човек трябва да е скромен и умерен във всичко. Поради това те препоръчвали на привържениците си да се задоволяват с умерено количество храна, предимно растителна, като забранявали изрично яденето на месо и пиенето на алкохол. Обличали се скромно, но прилично и не били суетни, а трезви и трудолюбиви хора.

Те не са се съдели, обичали всички. Със своята любезност и готовност да се жертват за другите, те привличали на своя страна симпатиите и любовта на народа и по такъв начин спомагали за широкото разпространяване на своето учение. Любовта им се простирала не само над хората, но над всичко живо. Те отричали войната и убийствата.

Отношенията между мъжете и жените били напълно братски.

Бирюков, в своята книга „Пролетта на човечеството“, казва:

„Богомилите смятали за грях да обичат каквото и да било земно — материално, и да бъдат привързани към каквато и да било собственост. Собствеността и притежанието на земя и вещи за лично-егоистични интереси е грях и зло. Катарите отричали държавата и всичките й учреждения. Те образували братски общини и задруги, в които нямало нито частна собственост, нито феодали, ни полове, а имало само братя и сестри.“

За тях всички хора били равни – братя и сестри, деца на един Баща – на Бога. Те не правели никакво различие между националностите, не били шовинисти, а били интернационалисти, но същевременно и добри родолюбци, защото знаели, че всеки народ си има мисия и задача и един път родени в един народ, те трябва да го поддържат, за да изпълни мисията си, което ще им помогне и те да изпълнят своята мисия и задача.

Евтимий Зигавин в своята книга „Паноплия догматика“ казва:

„Еретиците отначало наставлявали простите хора, като ги увещавали да вярват в Отца и Сина и Светаго Духа и да знаят, че Христос е приел човешка плът и е дал на светите апостоли свещено Писание. Те ги съветвали да спазват евангелските повеления, да се молят, да постят, да бъдат чисти от всякакви пороци, да не притежават нищо, да понасят злото и да бъдат смирени, да говорят истината и да се обичат помежду си. Изобщо ги поучавали във всичко добро.“

 

„В същия дух били наставленията и на онези, които желаели да влязат в кръга на съвършените: Ръководителят на богомилската община се обръщал към кандидата за съвършен с думите: Ти знаеш, че Христос е заповядал човек да не върши прелюбодеяния, нито човекоубийство, нито да лъже, нито да си служи с каквато и да е клетва, нито да взема чуждото, нито да краде, нито да прави на другите това, което не иска и на него да се прави, но да прощава на оногова, който му върши зло, да обича враговете си, да се моли за своите клеветници и ако някой го удари по едната страна, той да обърне и другата, и ако някой му вземе горната дреха, да му даде и ризата си.“

Богомилите били трудолюбиви, но не трупали богатство. Съвършените рядко се занимавали с физически труд, а предимно с проповеди. Но когато били свободни, те с радост вземали участие в труда на обикновените богомили.

У тях мистицизмът и рационализмът са тясно свързани и преплетени, както при неоплатониците и при всички езотерични общества, защото истинският мистицизъм и рационализъм стимулират винаги към дейност и творчество.

Такива са в общи линии нравствените възгледи на богомилите, които те издигнаха преди хиляда години, и с които обновиха живота си и дадоха подтик на прогреса на човечеството както в нравствено отношение, така и в интелектуално отношение.

Като най-главен метод за работа богомилите приемали молитвата, размишлението и медитацията върху стихове от Евангелието на Йоан и най-вече върху първата глава. Те признавали молитвата „Отче наш“ като единствена молитва, като не произнасяли други молитви, създадени от църковните отци. И те много се молели, по няколко пъти на ден и през всяко време на деня и нощта били в молитва, защото знаели, че молитвата е общение с Бога и метод за развиване на вътрешните качества на душата.

И Учителя казва, че „Отче наш“ е най-добрата молитва. Наред с нея стои „Добрата молитва“, за която Учителя казва, че с нея се молят всички ангелски чинове.

Богомилите, като отхвърляли всички тайнства и служби на православните, не признавали и литургията, защото тя не е оставена от апостолите, а е била измислена от Йоан Златоуст. Богомилите устройвали своите молитвени събрания и срещи в своите къщи и там се молели, служейки си предимно с молитвата „Отче наш“. Те нямали храмове и не признавали духовната йерархия, проповядвали сами помежду си както мъже, така и жени.

Основното разделение на степени, което е съществувало в първото християнство, е било запазено и у богомилите: оглашени, верни (вярващи) и съвършени. Оглашени са били онези, у когото е било силно религиозното чувство, но предаността им към учението не е била изпитана още. Те били още слушатели. Те се водели от някои от верните. Онзи, който е довел един оглашен, отговаря за него не само докато е оглашен, а на вечни времена. Негова е заслугата, че е довел при Христа една изгубена овца от лутащото се стадо.

Верните работят вече върху себе си, като изучават закона на концентрацията и медитацията, с което организират духовното си тяло и развиват органите си в него.

Силно израсналите в духовно отношение верни били приемани в първата степен на съвършените, в така наречените „избрани“.

Те са ръкополагани от напредналите съвършени като избраните произнасят молитви, за да се свържат със Светия Дух и да приемат Неговата Светлина.

Съвършените били ръководители и апостоли на Богомилството. Те носили черни раса с качулка, малък пентаграм на гърдите и пръстен от злато на левия показалец. Те били уединени, малко общували с външните и се явявали в събранията с покривало от черен плат. При откриването на събранията верните и избраните искали благословението им и те го давали с молитва, нечуто произнесена.

Както във всяко тайно общество особените празници, магично свързани, и церемониите на вътрешния ритуал са били установени здраво. За тях не може да се говори открито.

Богомилството е преди всичко окултно-мистично учение и може да бъде разбрано само от един човек с окултни идеи и разбирания. Социалните възгледи на богомилите са като една надстройка, като един резултат на окултно-мистичния им мироглед. Защото всяко едно окултно учение има за задача преди всичко да служи на човечеството, да култивира в него ред чувства и добродетели, да създаде истинския тип човек, който да бъде добър гражданин на обществото и служител на великото дело за повдигане на човечеството на една по-висока степен на развитие.

И окултната наука твърди, че изчезването на народите и културите от историческата сцена се дължи на преследването на носителите на Божественото учение, вследствие на което се дава път на лъжливи учения, които покваряват живота на обществото и с това го водят до гибел.

Да вземем за пример Римската империя — тя гонила Християнството, а Христа разпъна, или поне позволи да бъде разпънат, не се съпротиви на това, и затова плати със съществуването си. Същото е и с еврейската държава. Защото според окултната наука Бог е, Който управлява света и взема пряко участие в ръководството на народите и културите. И когато дадена власт и държава се подигне против Божите пратеници, тя е осъдена на изчезване.

Богомилите още преди хиляда години са имали високи социални разбирания, до които днешните хора още не са достигнали, макар че има отделни групи и единици, които също като богомилите, живеят с тези идеи. Техните социални разбирания се синтезират в учението им за любовта и братството между хората и народите.

Коя е тази светла и възвишена идея, този висок идеал, който е давал сила на богомилите да жертват живота си? – Тази възвишена идея, която хората са прегръщали с радост, е била идеята за общочовешкото братство, за това, че всички хора са братя и равни. Това е учението за любовта към Бога, към ближния и за разпределяне на благата като между братя. И богомилите са живели с тази идея и са отричали частната собственост като са живели в братски задруги.

Това е външната страна на високия идеал на богомилите.

Вътрешната страна на този висок идеал, това е възможността, която е давало богомилското учение на човека да се издигне над обикновения живот, да придобие безсмъртния, вечния живот по пътя на една специална тренировка и дисциплина. Този път е водил богомилите до връзка с духовните същества на Космоса, която именно връзка им е давала сила и крила и ги е вдъхновявала в разпространението и приложението на учението.

Така че, това, което е давало сила и крила на богомилските идеи, е фактът, че те са били във връзка с възвишените същества на Космоса, откъдето са получавали своите идеи и че тези идеи са били пряко свързани с живота и са били прилагани във всекидневния живот, а не са били една спекулативна философия, която няма отношение към живота. Защото само едно учение, което е свързано с живота, може да стимулира и да вдъхнови хората да се жертват за него.

Така че високият идеал, който е вдъхновявал богомилите, е включвал идеята за общочовешко братство. Те са работили за идването на Царството Божие на Земята, те са работили за падането на стената, която отделя физическия от духовния свят, за да влязат хората в общение с възвишените духовни същества. С други думи, те са работили за одухотворяването на живота на Земята, за да стане израз на високата Божествена идея, с което са живели. Те са притежавали едно знание, което е било достояние на всички окултни братства на миналото, с помощта на което са могли да извършват трансформация на своя живот, да го превърнат от човешки в Божествен. Морис Магр в своята книга казва:

„Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания.“

И немският историк Гьорингер и други потвърждават, че богомилите са знаели и са проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция.

За да имат този висок идеал и да разполагат с това знание и сила, които притежавали, богомилите имали пробудено едно по-друго съзнание от обикновеното — те имали връзка с разумните същества на духовния свят и същевременно тяхното съзнание било надхвърлило границите на обикновеното самосъзнание, в което живее съвременният човек в своя буден живот.

На края на този разбор на книгата „Мисията на Богомилството във връзка с мисията на славянството“ от брат Боян Боев има публикувано писмо от едно мистично братство в Германия, което се явява като непосредствен наследник на Богомилството, затова ще предам това писмо. То е получено лично от брат Боев:

„Получихме по Божие нареждане адреса на вашето братство и някои съчинения относно вашето учение. Ние благодарим на Всемогъщия, че в тази страна, от която нашите предшественици са получили зова за духовна свобода чрез Никита /един от апостолите на Богомилството/, отново се явяват ученици на Богомилството. Нашето малко общество в Германия е единственото останало от стотиците и хиляди анабаптисти и розенкройцери, които загинаха при преследване от официалната църква.

Нашето общество има силно желание да получи сведения за вас — нашите братя в светлината на гносиса. Прилагаме тук един списък, който ни е предаден от нашите предшественици. Този списък показва по-добре, отколкото дългите изложения, близкия контакт, който е съществувал между богомилите в България и нашето общество в Германия.“

17 октомври 1932 година

В тази бележка се изброяват още много окултни движения на миналото. Те датират от времето на евангелист Йоан досега и са били във връзка едно с друго. В списъка се споменават: Богомилството, Албигойството, Розенкройцерството, Божите приятели, Братята на Азия, Братята на Ефрат, Братята на свободния дух, Филаделфийци, Серафимски братя, езотерично общество и др.

Всички езотерични братства в миналото са били вегетарианци и въздържатели. И на богомилите се прави упрек от техните противници, че не ядяли месо и не пиели вино. Това е също указание, че те са езотерично общество, защото в онези времена тези идеи са се проповядвали и поддържали от езотеричните братства. Така се знае, че питагорейците, есеите, манихеите и други, които са езотерични братства, се били вегетарианци и въздържатели.

Всички езотерични братства са практикували живот сред природата, стремели са се да се свържат с живите сили на природата, защото те са знаели, че Природата е тяло на Бога и всички сили, които действат в нея, са Божествени. Свързвайки се с живите сили на Природата, те са развивали и съответните потенциални сили в себе си.

Знае се, че и богомилите са живели повече в планините, сред Природата, за да бъдат в общение с нея. Там са били техните светилища, както и светилищата на Древните Мистерии.

Още за богомилите може да научите в това видео от две части: