Манихейството

Рудолф Щайнер: "Манихеите се стараят преди всичко да запазят чистота във външния живот. Манихейството подготвя човешките същества, които ще станат по

Рудолф Щайнер:

“Манихеите се стараят преди всичко да запазят чистота във външния живот. Манихейството подготвя човешките същества, които ще станат подходящи съсъди за християнството на бъдещето. Това е причината, поради която тъй силно се подчертаваше необходимостта от пълна чистота в мислите и делата през целия живот… Това духовно течение няма да изчезне, а ще се проявява в много форми. То вече се появява във форми, за които мнозина може би се сещат, но които няма да разглеждаме днес. Ако това езотерично учение работеше само за развитието на вътрешните състояния на душата, то нямаше да постигне онова, което се очаква от него. А именно да се изрази в образуване на общества, които преди всичко ще възприемат спокойствието, любовта и пасивното противодействие на злото – това е техният модел на поведение; те ще разпространяват този възглед. Те ще трябва да създадат съсъди, едни форми за новия християнски живот, който се задава.”

 

“За нещастие манихейството, което е едно от най-дълбоките окултни учения, е най-малко разбрано. Но то е именно, което трябва да подготви новата епоха на човечеството, когато любовта ще бъде главен фактор в живота на хората и братството ще царува между тях. Но за да се дойде до това време, трябва да се мине през големи борби и да се дадат големи жертви. И манихейството е именно това братство, което трябва да трасира пътя към бъдещето. Затова то е давало на своите ученици следното учение: Хората говорят за доброто и злото, без да знаят, че във Вселенския план е предвидено, че злото трябва да достигне връхната точка, за да могат тези, които ще го победят да развият в тази победна борба силата, която ще роди доброто. Необходимо е да се подготви една напреднала група от хора, които ще се проявят в пълнота след края на нашата пета раса. Тогава от хората на доброто ще се изискват най-големи усилия, за превръщането на лошите и привличането им към доброто. Това ще трябва да бъде извършено в този период от време, като това бъде възможно. И в случая не се касае за една възпитателна работа, за нещо такова, каквото бихме могли да си представим при възпитанието в нашето време.

Тогава ще бъдат турени в действие окултни сили, чрез които ще се работи. Защото тази бъдеща епоха на развитието хората ще турят в действие окултните сили. Добрите хора ще имат задължение да въздействат върху техните братя, принадлежащи към течението на злото. Всички ще бъдат предварително подготвени затова време от духовното ръководство на човечеството, което от далече планира своите действия. За тази далечна епоха още от далеч се е промислило и затова са подготвени чрез специални окултни школи определени хора, които ще работят в това време. Такава една школа, която е натоварена със задачата да подготви хора, които ще работят за това далечно време за привличането на хората на злото към доброто, е школата на манихеите. Това е една от най-дълбоките окултни школи, но е много криво разбрана. Но тази школа е именно, която трябва да подготви хората за тази далечна епоха. Хората, които се противопоставят на доброто ще носят на лицето си знака на злото.

И тези, които са подготвени за превръщането на злото, трябва да внасят колкото се може повече силите на доброто в човечеството. В тази далечна епоха все още ще се намират хора, които ще бъдат възприемчиви към влиянията на доброто и могат да се обърнат в последния момент и да се наредят на страната на доброто. И това въздействие ще бъде твърде ефикасно. Доброто не би било до такава степен добро, ако то не расте чрез побеждаването на злото. Любовта не може да бъде така велика, ако тя няма сила да преодолява омразата в лицето на злите хора.

Всички тези неща са подготвени дълго отнапред. И трябва да се знае, че това е отношението на манихеите, на всички окултни школи, че злото е в плана на творението и не една сила, която е вън от плана на творението и принцип, внасящ дисхармония във Вселената. Злото влиза в света на Творението, за да се превърне един ден в по-голямо добро.

Манес е една велика индивидуалност, която се преражда многократно на Земята, за да бъде дух-водач на тези, които имат мисията да превърнат злото на добро.“

* * *

След описаните събития в предишната тема, следващият импулс на Бялото Братство се е проявил чрез братството на манихеите, които са имали за цел да подсилят угасващия импулс на първите християни, който вследствие на разливането си нашироко е бил загубил голяма част от мощта си, а също и да посадят в съзнанията на хората семената за по-далечното бъдеще – за съвременната епоха и идните времена, които са от изключителна важност за развитието на човечеството през следващите хилядолетия. Църквата с всички сили се е опитала да заличи следите на Манес и неговите ученици. Тя унищожила неговите писания и обезобразила учението му и в наши дни  то е познато за светските хора само чрез опроверженията на неговите унищожители и съответно изобщо не отговаря на истината за тяхното учение. Тук ще опиша накратко тяхното учение според сведенията на Знаещите – Рудолф Щайнер и Влад Пашов.

Те са били едно езотерично християнско братство, което имало за задача да работи за смекчаването на злото в света и превръщането му в добро. Те и сега работят в това направление. Според тях злото съществува по силата на законите в Битието и се явява като противодействие на доброто, за да усили още повече силата на доброто. Когато доброто прави усилие да преодолее злото, то развива още по-голяма сила. Силата на злото тогава минава в доброто, защото те са полюси. Също така според манихеите учението на Христа не е било разбрано и след неговото напускане на света то било съвсем изопачено. Така са мислели и работели манихеите, но те не били разбрани и били жестоко преследвани и избивани.

Според окултната наука Манес е един от Великите Учители на човечеството, пратеник на Бялото Братство, който е натоварен със специална мисия и задача, която ще разберем от следващото изложение. Той се е прераждал многократно в света в различни страни и епохи за да подготви своята мисия и задача.

Обществото на манихеите се е състояло от два различни класа: първо избрани (съвършени) и второ обикновени слушатели (народа). Съвършените се подлагали на строга дисциплина и всякакви лишения, каквито манихейската система е изисквала. Само избраните се удостоявали с Посвещение, като се признавали за хора, стоящи в най-близко общение с Бога. Те ставали посредници между него и несъвършените членове на обществото.

Това, което е дошло до нас като гностическо учение, е само изопачена версия на външната страна на манихейството – т.е. това, което е било достояние на по-широк кръг хора.

Манихеите имали и свое църковно устройство. Манихейската йерархия се състояла от една глава, дванадесет учители и седемдесет и два епископа, свещеници и дякони. Богослужението у манихеите се отличавало с простота. Те отхвърляли християнските празници като в неделния ден прекарвали в пост и молитва. При молитвите си се обръщали към Слънцето.

Манихейството получило широко разпространение. Но разпространението привлякло вниманието на император Деоклетиян, който издал срещу тях строг указ. Със своя указ той не ги осъждал като християнска секта, а като отделно учение, излязло от враждебното Персийско царство. С този указ се заповядвало да се изгорят учителите и книгите на манихеите, а учениците да се изпращат в рудниците или на заточение. Имотите им да се конфискуват. Християнските царе и императори също преследвали манихеите. Но манихеите устоявали на всички гонения и разпространявали учението си.

Първоначално Манес е бил ученик на персийските маги, станал християнин чрез своите медитации, чрез своите лични вдъхновения и чрез лично откровение. Влад Пашов казва за него:

„Учението, което проповядвал, се различавало от официалната доктрина на църквата в следните три точки:

  1. Исус бе за него както и за църквата център на откровение, но Манес схваща по-иначе връзката на Исус от Назарет с Божественото Слово или казано по-добре с Христа, Арканът на планетното слово, на който Учителят Исус бе само оръдие и тълкувател.
  2. Той вярвал в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката душа.
  3. Най-сетне това, което се нарича зло, не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да бъде върната в своя път, една необходима съставка на общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас за световната еволюция.

Разбира се, тези идеи са били много напредничави, за да бъдат разбрани от широките народни маси и дори от епископите от онова време.

Манес е бил осъден от някакъв християнски църковен събор, но църковната традиция претендира, че това е било извършено от персийския цар. Но Манес е имал време да обучи ученици и да ги изпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галия и дори Скития и на Дунава. Неговото учение се предава устно в следващите векове, често отслабено и често изопачено, възраждано често под нови форми и имена. Така богомилите в България, катарите в Унгария и тези в Прованс, албигойците във Франция, темплиерите безжалостно унищожавани от Филип Хубави и папа Климент V притежавали остатъци от учението.

Но онези, които са запазили и развили християнската традация, нейната най-чиста форма били братята на св. Йоан от Ерусалим, които се пръснали по цяла Европа. Тя се увековечила от тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите и чрез методите на медитацията и посвещението основани па евангелието на Йоан. Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията за идването на царството Божие чрез Любовта.

Понеже споменах, че тамплиерите са работили с евангелието на Йоан, трябва да кажа, че то е било настолна книга на всички истински християнски мистици, с него са работели богомилите и розенкройцерите. И всички големи мистици и мислители винаги са гледали на евангелието на Йоан като най-дълбоко от четирите евангелия.

Така че, когато говорим за манихейството, не трябва да разбираме едно грубо дуалистично учение, което говори за два равностойни Бога, които са в борба, а разбираме едно светло учение, което има за задача да работи за крайната победа над злото. Казано на езика на Хегел и диалектиката манихеите са първите след Хермес, които са изтъкнали, че светът и животът е във вечно движение и се движи и развива под знака на противоположностите, на борбата и противоречието. Борбата и противоречието според тях са стимул и причина за развиване на вътрешните латентни сили както на човешката душа, така и на всяко същество в Космоса. Затова злото съществува като една необходимост, за да се прояви и изяви доброто, което е основа на Битието и живота.

Манес и сирийските гностици били на мнение, че доброто начало е първично и по-силно, че злото се явило по-късно и по-слабо, поради което може да бъде победено, с което се приближават до християнския монотеизъм.

В съгласие със своите гностически разбирания Манес и последователите му изработили и свое етично учение. Те проповядвали, че всеки, който искал да избави душата си, трябва да живее скромно и дори аскетичен живот, като избягва плътските наслади. Манихеите не са се женили, не трупали имоти, избягвали убийството, насилието, гнева, лъжата, завистта. Особено строго трябвало да спазват морала и начина на живот така наречените избрани съвършени манихеи наречени още електи. Що се отнася до обикновените последователи на учението, то те водели живот като всички други хора като се стремели обаче постепенно да се усъвършенстват и да се приближат до положението на електите. Манес оставил 12 ученици и учението му започнало бързо да се разпространява. То проникнало в Персия, Централна Азия и Индия. Особено широко разпространение получило в източните области на Източната Римска империя и в последствие във Византия (V – VI век). Манихейството се разпространило в Централна и Източна Азия, където се задържало по-дълго време. През VIII век то станало даже господстваща религия в голямата империя на Уигурите.“

COMMENTS