Първите християни

Преди 2000 години Христос само посади семето - Той даде подбудата и това семе трябваше постепенно да прорасте и да се развие. Затова духовното ръковод

Преди 2000 години Христос само посади семето – Той даде подбудата и това семе трябваше постепенно да прорасте и да се развие. Затова духовното ръководство на човечеството се е погрижило винаги в подходящо време да могат да се явяват на Земята хора, които да донесат онова, за което хората са узрели в дадената епоха. Христос се погрижи непосредствено след неговото заминаване хората да бъдат озарени от Духа така, както те можеха да го разберат. И пак Той се погрижи в по-късните времена да се явят хора, които да дадат нови знания и методи на онези, които са изпълнили задачите си през тези две хилядолетия и са готови да приемат Новото.

Така че тези, които днес отхвърлят Христа и не приемат Неговия импулс на Любовта, те работят както против собствения си прогрес, така и против прогреса на цялото човечество и против Божията Воля. Те препятстват на Земното развитие, защото препятстват на Любовта да проникне в цялото човечество и да го одухотвори и оживотвори. А по този начин спъват и проникването на Любовта в цялата планета, което е нашата обща мисия за цялото Земно развитие. Затова тези хора сами се осъждат на израждане и деградация, тъй като ако не вървят в крак с всемирната еволюция, те скоро ще изгубвят условията за въплъщение и ще трябва да чакат хиляди години, за да получат възможност да наваксат пропуснатото, и то при много по-неблагоприятни условия. Затова усилията на Бялото Братство са колкото се може повече хора да приемат импулса на Любовта.

Импулсът, даден на Голгота, постепенно набира сила и подготвя раждането на новата раса, на новото човечество. Тези, които ще образуват ядрото на Шестата културна епоха, ще излязат от всички народи. Те ще бъдат онези, които са приели импулса на Христа, импулса на Любовта и живеят един осъзнат и духовен живот.

От хилядолетия в езотерични Братства се е съхранявала и развивала езотеричната мисъл, която не е била достояние на широк кръг, а само на един тесен кръг, който е служил като квас за цялото общество. В тези езотерични кръгове от Мистерията на Голгота до наши дни се изучавала и практикувало Християнското Посвещение, което, както стана ясно, се различаво значително от древното Посвещение. Там са се изучавали всички Тайни, свързани с Тайната на Живота и Смъртта, всички Тайни, свързани с идването на Христа на Земята и Неговата Мисия, изучавала се е Тайната на човешкото същество, неговият произход, същност и развитие. Изучавали са се всички онези методи, правила и закони, с които човек, ако работи съзнателно и упорито, ще може да развие своите духовни потенциални сили и ще може да влезе във връзка с духовните същества в Космоса и с Христа. Във всички тези общества е имало хора, които са били в съзнателна връзка с духовния свят, с възвишените духовни същества, откъдето са черпели сила да понасят всички гонения и страдания. В следващите няколко теми ще разгледам накратко Пътя на Християнството до днес, за придобием по-ясна представа за неговата конкретна мисия в наши дни.

* * *

Влад Пашов:

„От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха Христовия импулс все по-нашироко и надълбоко в живота. Още във втори век се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха древните мистерии с Христовия импулс и вляха нов живот в тях. Те разбраха, че древните мистерии имаха за задача само да подготвят почвата, да подготвят хората да приемат Христовия импулс, който е най-голямото събитие в човешкото развитие и най-големият фактор за развитието на човека и човечеството. По-късно се явиха така наречените манихеи, които вече се родиха и развиха в началото на третия импулс на Бялото Братство, който идваше да подсили втория импулс, който, вследствие на разливането си нашироко, беше загубил от своята мощност. Манихеите, както и всички езотерични Братства, останаха неразбрани от своята съвременност. Всичко, което остана писано за манихеите, е от техните противници (защото тяхната литература е била напълно унищожена) и не отговаря на техните идеи, не отговаря на Истината. Те бяха едно езотерично Християнско Братство, което имаше за задача да работи за смекчаването на злото в света и превръщането му в добро. Те и сега работят в това направление.

Така през четвърти век, когато езотеричната традиция постепенно се загуби външно и християнската община се обособи като едно религиозно общество, се роди движението на Манихеите, което се явява като външен израз на третия клон на Бялото Братство и като носител на езотеричната традиция. В същия дух работеха и различните гностични школи като Ориген, Валентин, неоплатониците и цялата александрийска школа.

Като една по-голяма и силна проява на езотеричния център, като реакция на изгубването на вътрешната страна на учението от християнската църква, се явява богомилството в България, което просъществува 4-5 века и се превърна в масово народно движение, като винаги имаше за тил езотеричния център. Когато те бяха разпръснати и изгонени из България, този езотеричен център се премести на запад и от него се роди вътрешният розенкройцерски орден, който пое ръководството на западноевропейската култура.

Третият импулс на Бялото Братство имаше за задача да работи за развиването на човешкия ум, защото само когато умът е развит, може да се прояви Любовта като една творческа, организираща сила. Манихеите дадоха импулса за развиването на човешкия ум под влияние на големия Христов импулс, богомилите продължиха този импулс, а розенкройцерите го завършиха. Защото розенкройцерите са продължители на богомилството на Запад. Основател на богомилството в България беше Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон, а поп Богомил беше негов пръв помощник и разпространител на учението. За тях Учителят казва, че те са били двама архангели, слезли на Земята, за да подемат Христовия импулс, който беше отслабнал. Защото всеки един голям импулс се провежда на етапи. Манихеите, богомилите и розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието на големия Христов импулс. Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите.“

* * *

“Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно.

И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят.”

Деяния на апостолите 2:1-4

 

“Павел, е употребил своята мощна и пламенна словесна дарба, за да учи народите на Християнството. Но редом с основаването на църквите той е основавал и езотерични Школи. Като спомен за една такава Школа е запазен за Школата в Атина, чийто ръководител е бил Дионисий Аеропагит, за когото се споменава в Деянията на апостолите. В тази християнска езотерична Школа в Атина, която била основана направо от самия апостол Павел, се е предавало най-чистото вътрешно знание.”

Рудолф Щайнер

 

Според езотеричната традиция от Мистерията на Голгота до Петдесятница учениците са били като замаяни от станалото и не можели с ясно съзнание да разберат случилото се, макар че Христос ги беше предупредил за всичко, което имаше да стане. Евангелието потвърждава тяхното объркване като казва, че само Йоан е присъствал при кръста, на който Христос е бил разпнат и напуснал тялото си, а другите ученици са се били разбягали.

Но след Възкресението те постепенно идват на себе си и на Петдесетница, когато Светият Дух слиза върху тях, техните съзнания се пробуждат и те разбират дълбокия смисъл на всичко, което е станало, и което до този момент е било за тях като един сън.

Учителят казва, че слизането на огнените езици над апостолите представя слизането на Белите Братя, които се вселяват в апостолите, чрез което тяхното съзнание се разширява и добиват нови сили и дарби. Това е един вид Посвещение. Защото и при древните Посвещения, като са извършвали акта на Посвещението, посветеният влиза във връзка с Духовния свят, със Съществата от този свят и придобива ново съзнание, става нов човек. И тогава Духът се изливал върху този, който е бил посвещаван.

От този момент апостолите започват своите проповеди и поучения, малка част от които са описани в Новия Завет. Същевременно техните духовни очи са отворени и те виждат в Духовния свят. В съзнанието на апостолите узрява и се оформя учението, което по-късно разпространяват по света. След Петдесятница те постепенно се разпръскват и носят новото Евангелие, новата Блага вест, която те са получили от своя контакт с Духовния свят.

Малко по-късно апостол Павел, който до тогава е бил гонител на християните, преживява срещата си с етерния Христос близо до Дамаск и духовните му очи се отварят. Той вижда Спасителя в Неговото светещо и преобразено тяло. Но все пак това тяло не е физическо, а духовно. Това става ясно и от Деяния 9:7 „А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха.“. Оттук започва началото на познатото ни Християнство, за което Учителя казва, че не е някаква философия, а „Учение за Живота“.

Като говорим за езотеричното християнство имаме предвид, че още от самото му начало са съществували хора, които са били в съзнателна връзка с Духовния свят, като са преминали през специална за целта школовка под ръководството на Христа, а после под ръководството на апостолите и техните ученици. Исторически факт, за който се споменава и в Деянията на апостолите, е че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни. Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос.

* * *

Първите векове проповедите на християните бяха почти постоянно съпътствани от гонения, мъчения и убийства, за които Учителя казва:

„Защо се подигнаха гонения гонения против християнството? То беше една окултна школа, но християните изгубиха правилата, дадени от Христа, и вследствие на това се набраха много отрицателни сили. Като не знаеха какво да ги правят, как да ги трансформират, подигна се гонение против тях, докато се намери изход на тези енергии и сили. И ако вие изгубите или не приложите методите, които ще ви дам, ще дойде същият закон.“

Това продължило до признаването на Християнството за официална религия през 353-та година. Заедно с това, поради разгръщането си сред огромните народни маси, християнството изгубило своята вътрешна сила и се превърнало в една външна религия. Така вътрешната връзка постепенно се изгубила и този Дух, който въодушевявал всички християни до последните мъченици в началото на четвърти век, се оттеглил, защото и самите християни възприели само буквата на Светите Писания и изгубили вътрешното разбиране на Учението. Така „християните“ постепенно, от гонени и преследвани, се превърнали в гонители на онези, които държали за вътрешното разбиране на Учението, на истинските Христови последователи. Това продължава и до днешни времена.

Така в Християнството се оформила от една страна християнската църква, а от друга страна тайно и скрито продължавали да работят и до наши дни езотеричните групи, ръководени и вдъхновявани от Духа на Учителя Исус – Заратустра.

COMMENTS