Следва дълъг цитат от Учителя до края на темата:„Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечист
Следва дълъг цитат от Учителя до края на темата:
„Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от Светлината. И докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма Светлина, защото Светлината идва от Бога.
Затова първото нещо, което човек трябва да направи, е да се обърне към Бога. Вие сега сте обърнати с гръб към Бога и затова във вашия свят има тъмнина. Трябва да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не може. В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния Път, ако Отец не го привлече. И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т. е. Мъдростта, не му покажа Пътя“.
При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека.
Второто необходимо нещо е Покаянието. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се справи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор, в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е Покаяние, кредит. Тогава Бог ще ти даде нов кредит и ще те прати в света да учиш отново. Покаянието е от самия човек.
Третата степен е Спасението. Прощението и Спасението са две неща свързани. Спасението настъпва, след като човек е минал Обръщението и Покаянието. Спасението седи в това, че Бог дава на човека нов кредит и го праща в света да учи и да работи. Спасението е от Бога. При Спасението се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло, хармонизират се умът и сърцето.
Четвъртата степен е Възраждането. Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се възражда за нов живот. Възраждането е от човека и иде след спасението.
Петата степен е Новораждане. То иде след Възраждането. При Новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот, и никой не може да владее над него. Само като влезе в петата степен, човек може да владее над лошите духове; само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата ученик на Христа. А това е високо нещо, да бъдеш ученик на Христа. Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че учениците Христови са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие, били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди Новораждането. Новораждането е от Бога.
При Новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов път на развитие.
Затова при петата степен стават големи промени с човека. Стават такива промени, които не стават при другите степени. Като наближава петата степен, наближава една буря за човека. Става вихрушка в него. Това предшества Новораждането. След като дойде до Новораждането, няма нищо да го безпокои, няма да мисли за къщи, за прехрана и пр. Той знае, че има това, което се нарича Вяра, но не вяра в обикновен смисъл на думата. А щом човек има тази Вяра, при каквото и положение да изпадне, той знае, че всичко това е за негово добро. При Новораждането всички връзки няма да се скъсат, но ще се видоизменят. Преди Новоражадането човек минава през големи страдания, които са символ на новото, което се ражда в човека. Преди човек да се новороди, той се намира в големи страдания и мъчнотии. Тези страдания са преди всичко дълбоки вътрешни страдания. Човек, който се намира пред Новораждане, усеща, като че светът се събаря и всичко за него е загубено без никаква надежда. Това са много тежки страдания. Чрез тях човек се пречиства и излиза от тях обновен и новороден, както пеперудата от пашкула. Причината за тези големи страдания е, че всички хора, с които човек има вземане-даване в течение на вековете, искат сметка от него. Това скъсване на връзките с миналото е ликвидиране на кармата. След Новораждането човек отива във висшите светове и затова трябва да се разплати със всички, на които дължи, за да бъде свободен. Преди Новораждането човек може да прекара и тежки физически болести, които са също признаци за ликвидиране на кармата.
Шестата степен е Посвещението. То е от човека. След като човек е добил Новораждане, след като е станал господар на лошите духове и на силите, свързани с тях, той се посвещава да служи на Бога. До тук човек е ученик, а оттук вече става служител на Бога. А на Бога може да служи само този, който е намерил методи за приложение на Божествените Истини в живота си и работи за тяхното приложение. Велико нещо е Посвещението, защото при него на човека се разкриват ключовете на Тайните на Природата и той става Мъдрец, Адепт, Посветен, Маг. Велико нещо е служенето на Бога. Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на Природата, той се свързва с възвишените Същества и с Бога и му се разкриват велики Тайни на Битието. При тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и човек влиза във фазата на свръхсъзнанието, което е вечна светлина и хармония.
Но между тази фаза и следващата ученикът трябва да премине пак през много големи страдания. Сега вече той няма да изплаща своя карма, но изучавайки Закона на Жертвата, той се учи да жертвува всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите братя човеци. През тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота, след което иде седмата степен – Възкресението.
Седмата степен е Възкресението. Това е последната степен в развитието на човека, когато човек завършва своята човешка еволюция и става равноангелен. Възкресението е от Бога. Това е пълно пробуждане на Божественото космично съзнание, при което човек става един съработник на Природата и служител на Бога в истинския смисъл на думата.
При Възкресението долните тела – физическо, етерно, астрално, умствено и причинно, се свързват с Божественото тяло. Това е влизане в Нирвана, във висшия Божествен свят и всички тела почват да действуват в унисон. Понеже сега физическото тяло тегли на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията в човешкия живот. Затова трябва да се постигне хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и постъпки е резултат на нехармоничната връзка между нашите тела. Затова трябва да се хармонизират енергиите, които функционират в нашия организъм. Защото всичките тези тела се изразяват като сили и енергии във физическия организъм на човека.
Такъв е великият Път, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога.“
Може да изгледате и специалното ни видео по темата:
COMMENTS