Новораждането

„И вече не аз живея, а Христос живее в мене.“

Послание на ап. Павел до Галатяни 2:20

„Исус му отговори и рече: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди изново, не може да види царството Божие. Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?

Исус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие; роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Недей се чуди, задето ти казах: вие трябва да се родите изново.“

Йоан 3:3-7

„По времето, когато възникват Евангелията, смисълът на думите бил по-различен отколкото днес. „Водата“ носела същото име – вода; но думата „пневма“, която днес се употребява като „Дух“, тогава означавала „въздух“. Думата „пневма“ трябва да превеждаме като „въздух“ или „пара“, иначе настъпват недоразумения. Ето защо съответното изречение от разговора между Исус и Никодим трябва да гласи: „Истина, истина ти казвам: само някой се не роди от Вода и Въздух, той не може да Влезе В царството Божие“.

Ето как Христос загатва за едно от бъдещите еволюционни състояния, които човекът трябва да развие; изобщо в този разговор са вложени изключително дълбоки тайни, свързани с нашето развитие. Необходимо е само правилно да разбираме думите и правилно да си служим с тях чрез всичко, което Антропософията може да ни даде. В обикновения говорен език все още има следи от едно по-друго разбиране на нещата, когато например летливите вещества се определят като „духове“. Обаче първоначално думата е „пневма“: въздух. Виждате, следователно, че нещата се свеждат до точния, прецизен смисъл на думите.“

Рудолф Щайнер

* * *

„Исус му отговори и рече: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим.“

Йоан 14:23

Жилището, за което Исус говори, е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на Христовия Принцип – Любовта. Без Него човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период. Но за да дойдат Христос и Отец и да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това.

Христос е носител на импулса за освобождението от закона – доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в душата Любов.

Днес целият християнски свят вярва в името на Христа, но тук не става въпрос за тази вяра. Тук става въпрос за приемането на Христа, на христовата сила в душата, която ще преобрази и ще роди Христос в нас. Това е същината на християнството, а не „спасяващите ритуали“- например, че е достатъчно да се потопим в светена вода, за да бъдем чисти и святи.

Спасителят казва: „Аз дойдох да им дам Живот“. Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот. С раждането на Христос се отбелязва една велика епоха в света – явяването на Сина Божи. Когато в човека се роди Христос, това е един велик момент за него. А самото раждане на Христос преди две хиляди години има малко значение за нас, ако Той не се роди в нашите души и сърца.

Христос е онзи Път, по който човек може да намери Бога в себе си. Без Христа, без Любовта, човек не може да намери Пътя към Бога, ако ще и по цял ден да медитира, да повтаря мантри, или дори да знае наизуст цялото езотерично познание. Христос е онзи мощен фактор, който стимулира човешката душа в нейното развитие и който ѝ дава всички условия да се развива и да възвърне изгубеното наследство. И човек в течение на своето развитие трябва да намери и познае Христа. Който не Го намери, не може да намери онази Сила, Любовта, която спасява душата. А можем да намерим и познаем Христос само когато Му служим.

Когато се пробуди Висшият Аз в човека, той може да съзерцава духовните светове, както чрез низшия Аз съзерцава сетивния свят чрез сетивата си. Когато в човека се пробуди висшето Аз, тогава става духовното раждане на човека и този момент на духовното раждане е много по-важен от физическото раждане. И когато в миналото са изучавали живота на посветените, те са обръщали внимание именно на момента на тяхното Пробуждане, на тяхното Възраждане, на тяхното Посвещение. Предишният им живот е един обикновен живот, както на всеки човек и е от малко значение. Защото без интуиция, без пробуждане на свръхсъзнанието, което е на степени, механическата връзка с нашето обикновено самосъзнание е от малка стойност.

Учителя:

„Едно се иcкa от съвременния човек: съзнателна работа. По този начин той ще oткpиe в себе cи онези дарби, кoитo Пpиpoдaтa е вложила в него. Тази работа наричаме вътрешна, дyxoвнa.“

„Духът ще ни научи на истината, но само, когато намери нашите инструменти разработени и в пълна изправност.“

„Ако не се роди някой изново, не може да види Царството Божие. Да се роди човек изново, значи да се роди от Духа. Да се роди човек от Духа, това е ново положение за човешкото съзнание.“

„Човек трябва да се роди изново. Това значи да възприеме Христовата мисъл, да даде място на Божественото в себе си. Христос е Божественият принцип, Който свързва всички души. Той не може да дойде втори път на Земята. Защо? Защото има опитност вече от любовта на хората. Обаче Христос се проявява навсякъде в света. Ще Го срещнете във всяко чисто сърце, във всеки светъл ум и във всяка възвишена душа. – “Възможно ли е това?” – Както Слънцето се отразява в хиляди огледала, така и Христос се проявява в хиляди души. Той се проявява чрез човешките мисли, чувства и постъпки. Както слънчевата светлина влиза през очите ни, така и Божествената светлина прониква човешките души. Някои религиозни цитират стиховете – какво е казал някога Мойсей, какво са казали пророците, апостолите. Вярно е, че ние се учим от тях, но днес и те се учат от съвременните християни. Ние се учим от онова, което Бог е разкрил на тях, но и те се учат от онова, което Бог е разкрил на нас. Христос донесе Любовта в света, но въпреки това пострада. Така Той научи какво представлява Божията Любов. Той разбра, че в Божията Любов няма измяна, тя е вечна и безгранична. Христос се упова на Бога докрай, затова възкръсна на третия ден. Ако имаше нещо, което Го направи велик, това е Любовта Му към Бога. Той не се поколеба в нея нито за момент. Следователно, който се уповава на Божията Любов, той ще възкръсне. Който не се уповава на нея, ще падне в пропастта.“

„Павел казва: Ние няма да умрем, а ще се изменим. Аз казвам: Човек не умира, а както водата на моретата и океаните се изпарява, т.е. напуска света и влиза в земята, между песъчливите пластове, за да се пречисти и да се върне отново на земята. Това повторно връщане на човек към земята, вече пречистен и освободен, наричаме новораждане или възкресение.”

„Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия.”

„Изправянето на човека наричаме възкресение. Възкресението наричаме още и пробуждането на съзнанието.”

„Човек трябва да възкръсне и в трите свята: да възкръсне тялото му, да възкръсне душата му и да възкръсне духът му. Това е истинското Възкресение. Когато човек умира и отново се ражда, това възкресение става само във физическия свят – то се нарича прераждане. Възкресението в духовния свят подразбира влизане на човека в света без никакви противоречия. Възкресението в Божествения свят подразбира придобиване на Вечния живот.”

„Възкресението не е нищо друго, освен преминаване на човешкото съзнание в по-висока степен. По този начин и Любовта влиза в нова фаза – във фазата на Божествената Любов. При това състояние в човека няма да стават резки промени – той няма да се ражда и умира. Следователно, като процес, раждането ще остане само за тия хора, които не са придобили високо съзнание. А онези, които са се сдобили с Възкресението, ще бъдат Синове Божи, и като такива пак ще идват между хората. Те могат да бъдат видими и невидими – според желанието си. Така ще помагат на хората, ще ги обръщат към Бога.”

„Засега хората са още наематели – нямат собствени тела. И като наематели те трябва да се отнасят добре с телата си. Като живее добре, човек си създава собствено тяло, с което може да живее и на този, и на онзи свят. Не стана ли така и с Христа? Той лежа три дена в гроба, превърна смъртното Си тяло в безсмъртно и възкръсна с него. Задачата на съвременния човек е да постигне безсмъртието и вечния живот. Това значи да влезе той в правия път, да придобие вечния живот, за който е казано: “Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.” Казано е още: “Които чуят гласа Ми в последния ден, ще оживеят и възкръснат.” Желая ви в последния ден, т.е. в сегашните времена, да чуете гласа на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина, да станете, да възкръснете и да започнете новата работа.”

„Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят. Това пробуждане не става изведнъж. Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане. Няма по-велик момент в живота на човека от това, да почувствува Божественото присъствие в себе си.“

„В човека се крият сили, които са в спящо състояние и той трябва да работи за тяхното пробуждане и правилно използуване. Когато човек се свърже с Бога, у него се пробуждат всички спящи сили и способности. По какво се познава човекът, който е свързан с Бога? По това, че той е готов всичко да жертва за Него.“

„Много неща има, които могат да се кажат на хората, но все таки е опасно. Колкото и да е опасно, те трябва да знаят, че не е само сегашното тяло, с което могат да се движат. Човек има друго едно тяло, с което вечер може да излиза от физическото си тяло и да се разхожда из пространството. Това всеки е проверил. Колко пъти вие сте сънували, че излизате вечер някъде и хвърчите. Гледате, тялото ви лежи на леглото, а вие с друго някакво тяло хвърчите из пространството. С кои очи виждате, че тялото ви лежи на леглото, а същевременно хвърчите някъде из въздуха? С кое тяло хвърчите? Ние чувстваме тия работи с духовното си тяло. Когато казвам, че някои работи не могат да станат лесно, имам предвид физическото тяло на човека. Значи, с физическото тяло на човека работите не могат да станат лесно, но с духовното тяло лесно стават. С духовното тяло много работи, които минават за невъзможни, стават моментално. Невъзможните работи стават с духовното тяло, което е устойчиво.“

„Вие искате физическо възкресение. Не, възкресението не е физически, то е духовен процес.“

„Роденият изново е свързан с всички по-високи светове, с всички същества от по-високи йерархии. Той е истинолюбив като самата Истина, умен като самата Мъдрост, любящ като самата Любов. За този човек, за „роденият от Бога“, е казано в Писането, че „грях не прави“. И наистина, роденият от Бога има такава Любов в душата си, в нея блика такъв велик извор на Любовта, че никакви противоречия за него не съществуват. Били ли сте при такъв човек, да видите какъв мир, каква тишина, каква радост царуват в него? Сърцето, умът, душата и духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога. Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност от много разумни, гениални души. Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници. За да се прояви един велик поет, за да се прояви един велик музикант или художник, трябва да се обединят хиляди разумни, гениални души.“

„Хората днес са роби и, за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на онези връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на онази първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото му явяване в света. То означава възстановяване на неговата свобода. Защото първоначално всички същества са създадени свободни. И ако свободата отпосле е изчезнала в света, причината е човекът. Той сам е нарушил своята първоначална връзка с Първичната Причина. Направил е много други връзки, които са го ограничили и заблудили. Божественото начало постоянно го освобождава от ограниченията на старото, ала той не след дълго време, пак тръгва по стария път.“

„Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек, тъй както и най-гениалният музикант не може да свири на една дъска, на която са опънати четири струни и да изсвири нещо хубаво; тъй и Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек.“

„За да може да види и познае Христа, човек трябва да има ум, сърце, душа и дух като Неговите. Всички, на които Христос се е явявал преди да стигнат до това състояние, са падали с лицето си към земята.“

„Във всяка душа и във всяко сърце трябва да се роди Христос. Но всяко раждане е придружено със страдание. За да се роди, следователно, Христос в човешките души, непременно трябва да се премине това страдание.“

„Когато се очистите и станете умни, постепенно когато се съгради вашия Храм, ще дойде и ще се роди Господ в него. А това, че се родил Исус Христос преди две хиляди години в Палестина, ни най-малко няма да ви ползва. Може да пеете тази песен още четири хиляди години, тя няма да ви помогне.“

„Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е описано това в първа глава на Битието. Там се казва: В началото създаде Бог Небето и Земята. А Земята беше неустроена и пуста, и тъмнината беше върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината Нощ. И стана вечер, стана утро, Ден първи. Това е работата на ученика за първия ден, когато той влиза в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. В Писанието се казва още: Нищо няма да остане от старото небе и старата земя. Това значи, че в света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като пустиня. От него няма да остане нито слънце, нито месечина, нито звезди и той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито един човек, нито животни, нито растение. Отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Като говори и себе си няма да познава. Ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт. Това е тъмнината, за която се казва в Битието: „И тъмнината беше върху бездната.“ Всичко онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на което е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал великите задачи на живота си изчезва, и той се намира сам самичък, не знае какво да прави. В чудо се намира. И гласа на Господа не чува. И Той се скрива за него. За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори.“ Тогава ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани.“ – Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“

„Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание.“

„Според Християнството животът се проявява чрез два процеса – слизане и възлизане. Денят, в който човек хапна от плода на забраненото Дърво, той влезе в отлива на живота, т.е. в течението, което върви отгоре надолу към центъра на земята. Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение. За да възприемем живота, който води към Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа. Под Отец разбираме Учението на Божествената Любов, под Син – Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий – Учението за въздигането, за еволюцията на човека.“

„Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за Висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз. Окултистите и теософите го наричат тъй. Тогаз ще започне новият Божествен живот. А той седи в разбирането, приложението на Великия закон, който сега съществува в Битието.“

„Аз искам във вас да се пробудят и развият окултните способности. Без туй не можете да учите. Най-първо трябва да се събудят окултните способности, които досега не са били в действие, те са в почиващо състояние. Тях постепенно ще ги събудим, а не изведнъж, защото, ако ги събудим изведнъж, вие ще понесете големи страдания, но постепенно. Другите способности и постепенно ще се съграждат. Защото окултисти, които изведнъж са се развили, са се възгордели. Ние искаме всичко туй да върви по един естествен път. Да може да използвате благата, които Бог е вложил във вас.“

„Когато Бог реши да изпрати Духа Си в някого, цели 5-6 години Той го прекарва през чистене.“

„В мнозина от вас има възможност да се развие ясновидството, но трябва да се концентрирате и само тогава ще виждате. А на тези, които имат условията за това, аз лично ще им кажа. Бях ви дал правила за развиване на ясновидство, изобщо колко правила са ви давани, но вие нищо от тях не спазвате!“

„Даниил се среща с Михаил и Гавраил след молитва. За да може човек да се срещне със Съществата, трябва да прекара интензивен живот на молитва, съзерцание и размишление. Трябва да се подготви, за да свикне към новите трептения. Чрез упражнения в концентрация, съзерцание, човек може да добие прозрение, да мине през тъмната зона и да види червения цвят и другите цветове, но в по-горна октава. Тогава Невидимият свят ще се разкрие пред него и той ще влезе в общение с Висшите същества.“

„Някои теософи казват, че за да постигнеш посвещение, трябва да отидеш в Индия. Може да си ходил в Индия, да си минал през изпити, без да си се посветил. Който иска да се посвети, може да получи посвещение навсякъде – и в Индия, и тук. Ти може да отидеш в Индия, но и Учителят ти може да те намери тук. Отиването в Индия може да стане и в пет минути. Учителите на Бялото Братство познават законите на природата, те могат да сгъстяват и разредяват материята на своето тяло и да се пренесат, където искат. Учителят на Бялото Братство може да те срещне навсякъде, ако си Го пожелал. Той ще те прекара през посвещение.“

„Когато оная гъсеница, която умира, е дошла до крайния предел и казва «свърши се», животът не може повече да се развива в тази форма и тя започва да прави своята какавида. Пита ли тя какво ще стане с нея? Ще стане нещо по-хубаво. Вторият живот ще бъде много по-приятен, отколкото първия. Сегашният живот е достигнал до крайните предели. И сега какавидата ще стане пеперуда. Този живот сам по себе си ще определи новия живот, а този нов живот ще бъде десет пъти по-добър, отколкото сегашния. Най-малко десет пъти по-добър. И той заслужава да пожертвате всичко за него. Там ще има такива условия, които сега не може да се разправят.“

„Първото нещо, като дойдете в Школата, трябва да имате вътрешно смирение. Когато влезете в тясна връзка с духовния свят, вие ще се обновите, ще станете силни. Това в Евангелието се нарича новораждане, за което какви ли не определения се дават. Новото раждане означава обновление – означава да можете да живеете едновременно и в този, и в онзи свят.“

„Като се говори за смъртното и безсмъртното в началото на човека, се явява въпросът как ще възкръсне човек. Според някои човек ще възкръсне със същото тяло, с което е живял на земята. Значи, ако някой борец е тежал 100-120 кг., след възкресението си ще се яви пак толкова силен, едър, тежък човек. Това е детинско разбиране, а не истинско възкресение на душата. Възкресението подразбира нов, Божествен живот. В този смисъл човек може да възкръсва по няколко пъти на ден – достатъчно е да се откаже от едно свое заблуждение, за да възкръсне нещо в него. Възкресението подразбира освобождаване, то няма нищо общо с гроба на човека. Кой човек е излязъл от гроба жив и е възкръснал? Това не е било и няма да бъде. Обаче човек е подложен на постоянни промени. Затова и Павел казва: “Ние няма да умрем, а ще се изменим.” Това е било и всякога ще бъде. Сегашният човек не е това, което е бил в миналото, нито ще остане такъв в бъдеще.“

„Между християните се повдига въпросът за Възкресението. Питат: “Как ще възкръснат хората – с тези си тела или с други?” Те не разбират въпроса. Възкресението е въпрос само на душата. То е пробуждане на съзнанието – не се ли пробуди у тебе съзнанието, Възкресение няма.“

„Като съзнаете всички ваши грешки, всички недостатъци на този живот и страданията, които произлизат от непознаването на Законите, тогава ще се подготвите за Възкресението.“

„Какво представлява първото и какво второто възкресение? В първото възкресение са тези, които ще са в състояние да идват, да оставят своето тяло и да се връщат, а второто възкресение е завършването на човешката еволюция, когато земята ще запустее и няма да има условия за развитие.“

„За да възкръсне човек, това значи да се върне в дома си, да разбере какво е братство и сестринство, какво е музика. Да възкръсне човек, значи да се свърже с Бога. Тази връзка се очаква от всички хора. Тя не може да стане изведнъж. Без нея обаче не може да се влезе във Вечния живот. Които са завършили своето развитие, са направили вече тази връзка. Те имат свобода, или да се върнат отново на Земята, или да останат да живеят в дома си. Когато един ден хората разберат този Закон, те ще влязат да живеят при Бога и ще бъдат щастливи. Днес хората са нещастни, понеже са далеч от дома си.“

„Аз предпочитам методите на ума, понеже умът се е освободил най-много от Звяра в човека“. А когато говори за първото определение, казва: „По методите на Любовта вървят християните, по методите на Мъдростта вървят теософите и различните съвременни окултни Школи, а по пътя на Истината и волята вървят йогите. А ние, казва Учителят, прилагаме едновременно и трите вида методи.“

„Когато човек се новороди, той се свързва с всички по-висши светове, подразбирам същества от по-висши йерархии. На земята ние сме свързани с по-низши същества, а над нас има по-висши, разумни същества. Тези висши същества в нашия живот взимат такова участие, каквото участие взимаме ние в живота на по-низшите същества от нас… Когато вие се новородите и видите царството Божие, когато погледнете към небето нагоре, вие ще видите онези светли лица, онези интелигентни сили пред вас. Вие ще видите такава култура, каквато не сте помисляли! Тогава вие ще бъдете в положението на апостол Павла и ще кажете: „Видях и чух неща, които не съм мислил, нито сънувал“. Туй е, което Бог е приготвил и което вие може да видите.“

„Като влезеш в училището, няма изведнъж да свършиш всичката си работа – по малко, по малко. Днес малко, утре малко и т.н. Ама – казва някой – аз искам изведнъж да стана чист и свят човек!  Не може изведнъж – днес ще бъдеш една вощена свещ, утре ще бъдеш две вощени свещи, на третия ден ще бъдеш три вощени свещи и след време ще имаш светлината на сто милиона свещи.“

„Свободата включва в себе си търпението. Свободният човек е търпелив. Когато иска нещо от Природата, свободният човек чака спокойно момента, когато Природата ще му даде това, което му е необходимо. Вярвайте в разумната Природа и спокойно очаквайте благата, които тя е определила за вас.“

Влад Пашов:

„Посвещението е процес на развиване латентните сили и способности, дремещи във всяка човешка душа. Посветеният е коренно променено същество. Разликата между него и обикновения човек е такава, каквато е разликата между гъсеницата и пеперудата, която излиза от нея. И затова, неговото съзнание, неговите възприятия, неговите преживявания са коренно различни от тези на обикновения човек. Защото на обикновения човек астрално-то тяло не е способно за възприятия в духовния свят, понеже няма съответни органи. При окултното обучение и развитие тези органи постепенно се развиват у ученика и той става способен да възприема духовния свят, както със физическите си сетива възприема физическия свят.

Първата стъпка към Посвещение в съвременната епоха се заключава в събуждането в душата на сили, способни да действат върху астралното тяло, когато то през нощта се освободи от етерното и физическото тела. Първата стъпка към Посвещението се състои в произвеждане върху човека през време на будното му състояние една дейност, ефекта от която би могъл да продължи и през нощта след отделянето на астралното тяло от физическото. Това, което се нарича медитация, размишление, концентрация, това са все дейности на душата, чийто ефект продължава в астралното тяло през време на съня на физическото тяло. Затова Учителя казва:

„Работете всички да придобиете концентрация на мисълта си. Всеки от вас, който иска да бъде Ученик, нека си определи един свещен час за работа, през което време ще се концентрира и ще размишлява върху великите Тайни на Битието. През това определено време ще прекарвате в дълбоко размишление. Вие трябва да се упражнявате в концентрация и размишление, през което време може да влезете във връзка с Разумните Същества и с Бога, както и с всички окултни Ученици по Земята. Концентрацията е най-потребното нещо за Ученика. Ние употребяваме пеенето, писането като средство за концентрация. Вие трябва да работите чрез тези неща, за да се научите да се концентрирате. Да се научите да се концентрирате, което ще го придобиете с големи усилия. Не мислете, че е лесно да се научите да се концентрирате. За да се концентрира човек, трябва да бъде търпелив. Без размишление за Великото и Красивото вие не можете да се повдигнете нито на един милиметър.“

На друго място Учителя казва:

„Нарядите, които ви давам, са Път към Посвещение.“

А нарядите се състоят от молитви, песни и стихове от Писанието за размишление. И за всички тези неща се изисква концентрация на мисълта.“

„Цялата работа, която се иска от ученика, е да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния свят. Затова са необходими определени методи, по които като се работи, се изработват духовните органи за възприятие. В това отношение има три вида методи, по които се работи за постигане на тази цел. Единият е методът, който се практикува в древните Мистерии, при който се работи преди всичко с мисълта, упражнение и концентриране, размишление и съзерцание. Но човек може да действува също така и върху чувствата си, да работи с чувствата чрез тяхното пресъздаване. Това е специфично християнският метод на работа. Най-после имаме хрис- тиянско-розенкройцерския метод, при който имаме комбиниране на мисълта, чувството и волята. Християнският метод на работа е мъчно приложим при днешните обществени условия, понеже той изисква временно уединение, изолиране от света. Обаче розенкройцерският метод е такъв, че чрез него човек може да се издигне във висшите светове, без да накърнява своите задължения.”

„След като са изработени вече органите в астралното тяло и то е достатъчно организирано, трябва цялото това устройство на астралното тяло да се отпечата в етерното тяло. Това става по различни начини. В древността това е ставало чрез привеждането в транс и излъчване на етерното тяло от физическото. Понеже сега развитието се намира в друга фаза……. Така човек, като премине през всичките тези седем степени на изживяване, може да постигне посвещение, без да става нужда да се поставя в летаргичен сън и без да се отделя етерното тяло от физическото. Това може да се постигне и когато ученикът постоянно медитира и размишлява върху определени изречения върху евангелието на Йоан, които трябва да предизвикат определени чувства. Тогава тези мисли действат като сили, които организират астралното тяло и могат да произведат отпечатък от него върху етерното тяло.”

„Според други методи, както вече казах, може да се въздейства на астралното тяло като се четат дълбоки окултни мистични мисли при силно концентриране на мисълта. И понеже тези мисли носят със себе си мощни сили, те въздействат през нощта на астралното тяло.”

„Когато нашето съзнание се измени, т.е. когато преминем постепенно от фазата на самосъзнание в първите фази на свръхсъзнанието, тогава ние естествено ще дойдем до връзка с един по-широк свят, който сега наричаме Невидим. Първите проблясъци на свръхсъзнанието са това, което наричаме интуиция.“

Рудолф Щайнер:

„Когато астралното тяло е организирано по този начин, касае се за това, че това, което е било пластично изработено в него, да бъде внесено и в етерното тяло. Също както натискате с един печат върху разтопен червен восък и тогава написаното от печата се отпечатва върху червения восък, така астралното тяло трябва да се потопи в етерното тяло и да отбележи това, което то самото съдържа в етерното тяло“

„Задачата на окултиста, на истинския Посветен, е да промени посоката на потока на своя живот. Днес действията на човека са подбуждани и определяни от неговите чувства – така да се каже, от импулси от външния свят. Действия, определяни от пространството и времето, нямат никакво значение. Трябва да се отиде отвъд времето и пространството. Как можем да постигнем това?

1. Контрол на мисълта. Трябва да можем да концентрираме мисълта си върху един обект и да я задържим там.
2. Контрол на действията. Отношението ни към всички действия, били те банални или значими, трябва да бъде да доминираме, управляваме и да ги държим под контрола на волята. Те трябва да бъдат резултат на вътрешна инициатива.
3. Равновесие на душата. Трябва да има умереност в тъгата и в радостта. Гьоте е казал, че душата, която обича, до смъртта си е еднакво щастлива и еднакво тъжна. Окултистът трябва да понася най-голямата радост и най-дълбоката тъга с еднакво хладнокръвие на душата
4. Оптимизъм – становището, което търси доброто във всичко. Дори в престъплението и в глупостта има елемент на добро. Една персийска легенда разказва, че веднъж Христос минал покрай труп на куче и Неговите ученици отвърнали глава с отвращение. А Христос казал: „О, зъбите му са прекрасни.“
5. Доверие. Умът трябва да бъде отворен за всяко ново явление. Никога не трябва да позволяваме преценките ни да се определят от миналото.
6. Вътрешно равновесие, което е резултат на тези подготвителни мерки. Тогава човекът е достатъчно зрял за вътрешно обучение на душата. Той е готов да стъпи по пътя.
7. Медитация. Трябва да можем да направим себе си слепи и глухи за външния свят и за спомените си от него, до точката, където да не може да ни обезпокои дори изстрел на пушка. Това е прелюдия към медитацията. Когато е била създадена вътрешната пустота, човекът е способен да получи подбуда от своето вътрешно същество. Тогава душата трябва да бъде събудена в самите й дълбини с определени идеи, способни да я тласнат към нейния извор.“