Рудолф Щайнер за Мистерията на Голгота

"Да разбереш Евангелията в светлината на Мистерията на Голгота изисква смелост, смелост, от която човечеството изключително се нуждае днес. Навсяк

“Да разбереш Евангелията в светлината на Мистерията на Голгота изисква смелост, смелост, от която човечеството изключително се нуждае днес. Навсякъде Евангелията говорят за смелост; те настойчиво призовават за смелост да се следва Импулса, който Христос Исус пося в еволюцията на Земята. Нашата непосредствена задача е да се научим отново да четем Евангелията като Слово Божие.”

 

“Ако Христос на Кръста не беше умрял, човечеството нямаше да бъде спасено. В Разпятието ние сме изправени пред едно уникално събитие. Смъртта на Христос на Кръста беше най-голямата благодат, дарявана някога на човечеството. И най-тежкият грях, който човечеството е поело върху себе си, е този, че Христос беше разпънат. Така най-тежкият грях съвпада с най-голямата благодат.

Повърхностният ум, без съмнение, ще обърне малко внимание на това. Но за онези, които проучват по-надълбоко, този въпрос е изпълнен с дълбока мистерия. Най-ужасното престъпление в историята на света се оказва спасението на човечеството. И ключът към тази загадка се намира в образцовите думи, изречени от Христос на Кръста: “Отче, прости им, те не знаят какво вършат.”

 

“Цялото земно съществуване не би имало никакъв смисъл във вселената, ако в пределите на това земно съществуване не е произлязла Мистерията на Голгота. И ако някой от обитателите на далечните светове биха могли да видят какво представлява от себе си земята, те не биха могли да намерят никакъв смисъл в нейното развитие, ако не беше живял, умрял и възкръснал Христос. Благодарение на Голготското събитие животът на земята придобива смисъл и съдържание за Вселената.”

 

“Когато човек е проникнат от онази Любов, която бликаше от кръста на Голгота, той може да погледне в бъдещето и да каже: На земята развитието трябва постепенно да протече така, щото онова, което живее в мене като Дух да преобрази цялото ми физическо съществуване… в бъдеще трябва да придобият онова спокойствие и онзи мир, и да кажат: Ако имаме само Вяра, ако имаме само Любов, ние можем да се отдадем на надеждата, че това, което е в нас от Христа постепенно ще премине във външния свят. Тогава хората ще разберат думите, които звучат от кръста като висок идеал: “Отче, в Твоите ръце предавам Духа си”.”

 

“Това е моментът, когато на Голгота бликна кръвта от раните на Христос Исус. В този момент се променят всички духовни отношения на Земята… Ако Събитието на Голгота не беше станало, Земята никога не би могла отново да се съедини със Слънцето. Защото чрез Събитието на Голгота, силата на елохимите или слънчевата сила на Логоса се свърза със Земята. Едната сила на Логоса се устреми към другата сила на Логоса, за да могат двете – Слънце и Земя – отново да станат едно цяло. След Събитието на Голгота, когато обгръщаме Земята с духовен поглед, виждаме как нашата планета носи в себе си силата, която отново ще я съедини със Слънцето. Ето защо ние твърдим: Чрез Събитието на Голгота в духовното съществуване на Земята беше прието нещо, което и преди това се е вливало в нея отвън – силата на Логоса. Какво пулсираше по-рано в Земята? Силата, която идваше по-рано от Слънцето под формата на лъчи. Какво пулсира в нея оттогава насам? Самият Логос, който чрез Голгота стана Дух на Земята.”

 

„Христос, приближаващ се отдалеч и все повече свързващ се със Земята, ще бъде реалността на Земята, ще бъде Духът на Земята, когато тя достигне целта си. Той и днес е вече такъв, но тогава човешките души ще бъдат проникнати от него, хората ще образуват едно цяло с него.“

 

“Преди идването на Христос, условията в духовния свят за човешките души наистина са описани точно в древногръцката поговорка: „По-добре да си просяк в горния свят, отколкото цар в Царството на сенките.“

 

„Преди Събитието на Голгота душите в духовния свят са се чувствали напълно изолирани – обгърнати от тъмнина. Духовният свят с цялата своя блестяща яснота не е бил прозрачен (и видим) за онези, които са влизали в него през портите на смъртта. Всеки един се е чувствал изолиран, отхвърлен обратно към самия себе си, като че е имало издигната стена между него и всяка друга душа. И това усещане на изолация (ако не беше подвигът на Христос) щеше да става все по-голямо и по-голямо. Човек щеше да се втвърдява вътре в своя Аз – щеше да бъде обърнат само към себе си, без да има възможност да открие някакъв мост към другите. А егоизмът, вече твърде голям, щеше да се увеличи извън всякакви мерки с всяко следващо въплъщение. Всяко земно съществуване все повече и повече щеше да превръща хората в абсолютни егоисти. Нямаше да има никаква надежда за братство на Земята или за вътрешна хармония между душите – тъй като с всяко пътуване през духовния свят щяха да проникват по-силни влияния в Аза. Това е, което щеше да стане със Земята без Христос.

Пътят от една душа към друга душа отново ще бъде намерен, като вече е възможно великата сила на братството да се излее върху цялото човечество – това се дължи на Христовото идване, на Събитието на Голгота. Следователно Христос е Силата, която даде възможност на човека, в края на краищата, да обърне земното си съществуване към добро.”

 

“Онова, което предстои на човечеството, можеше само да се подготви от първите векове на християнството, включително и до наши дни. Ето защо трябва да кажем: „Занапред в човешките сърца ще живее една идея за Христос, несравнима по своето величие с нищо, което човечеството смята, че познава до днес. Това, което възникна като първоначален импулс чрез Христос и живя като представа за Него до наши дни дори и всред най-добрите представители на християнството е само подготовка за истинското познание на Христос.“

 

„Ако действително искаме да вникнем в еволюцията на човечеството, решително трябва да изоставим крайно погрешното мнение, че човекът винаги е бил такъв, какъвто е той днес. Защото независимо, че от подобно становище ние никога не бихме могли да изведем идеята за прераждането, от всичко, което ни е завещала традицията, както и от данните на Тайната наука, ние не трябва да забравяме, че хората от миналите исторически епохи действително са притежавали това, което днес съществува само в подсъзнанието, а именно, определена степен на ясновидство; после те са изгубили тази степен на ясновидство и най-ниската точка до която са слезли, развивайки онези мисловни сили, които заглушават древното ясновидство, се намира във времето, когато е станала Мистерията на Голгота.“

 

“Чрез този Христов импулс нещо е дошло на Земята, нещо се е вляло в човечеството, което ще донесе добро за цялото човечество, щом се влее в човешките култури. Така че това, което премина през смъртта, е като житно зърно, което се умножава и навлиза в отделните души на хората, където може да покълне. Тъй като знаем, че Христос, който премина през смъртта и чрез това навлезе в Земята, беше приет от тялото на Исус от Назарет, се запитваме: Какво ще стане, когато Земята достигне целта си и дойде до своя край? Христос, който се приближи отдалече към Земята и се свърза с нея, в нейния край ще бъде реалността на Земята, той става духът на Земята. Той и сега е духът на Земята, само че тогава човешките души ще бъдат проникнати от него, хората ще са едно цяло с него.”

 

“… Обаче нещата се свеждат до нещо съвсем друго: а именно какво точно стана на Голгота, какво се случи там, дори и то да не може да бъде разбрано от нито една човешка душа? Важно е, че въпросното събитие стана, а не че хората веднага ще го разберат! Значението на Голгота не се състои в това, което хората са разбрали за Възкресението, а в обстоятелството, че Христовият Импулс намери своя път както на Земята, така и в Космоса.“

COMMENTS