Как Христос ни спаси?

Преди 2000 години в човешкото съзнание царувал невиждан мрак и хората не са познавали нищо вън от материалния свят. В духовно отношение човечеството отивало към пълно израждане. Древните култове на Мистериите, от които са произлезли различните религии на древността, които ние обикновено наричаме езически, са били съвършено извратени и са се превърнали в черно магьосничество.

В същото време голяма част от човечеството е било изпаднало под влияние на тъмните сили. И ако не беше слязъл Христос на Земята в тази епоха, човечеството, което е станало жертва на злото, би било безвъзвратно загубено.

Със слизането си на Земята, и особено с Мистерията на Голгота, Христос вля нови сили в земното развитие, с които сили обърна колелото на човешкия живот в обратна посока. Новите сили се вляха както в Земята, така и в човешката душа и в човешкото тяло. Смъртта на Исус и Възкресението на Христос отбелязаха повратната точка в човешкото развитие бяха най-важния момент в цялото развитие на човечеството. До това време човечеството слизаше надолу и затъваше във все по-голяма тъмнина. След тези знаменателни събития то поема по обратния път, пътят на възхода към Бога. Този път е осветен от Христос, който казва:

„Аз съм Виделината на света.“

Влад Пашов пише по този въпрос следното:

„Три години Христос проповядваше на народа и учениците, на книжниците и фарисеите, и най-после стигна до Голгота, където даде генералното сражение с тъмните сили. Тъмните сили привидно победиха, като го приковаха на кръст и го прекараха през най-големи страдания, но това беше една необходимост, това беше една тактика на Христос, за да влезе в тяхната крепост и да я разруши. Чрез смъртта на Голгота Христос слезе в ада, той проникна в центъра на земята, където е центърът на Черната ложа и извади оттам всички заробени човешки души.

Същевременно със своята аура, със своята Светлина, Той проникна цялото космическо пространство, в което земята се движи и погълна в своята аура цялата духовна атмосфера на земята, с което трансформира всички онези набрани нечисти мисли и желания, които отежняваха пътя на човешкото развитие. В това се състои Спасението, което Христос извърши за човечеството, че обърна движението на неговите сили в противоположна посока на дотогавашната, че погълна в себе си дотогавашната аура на земята с всички нечистотии, породени от човешките мисли и желания, и най-после посочи на хората Пътя, по който могат да намерят Бога в себе си.“

Христос казва: „Аз победих света“. За да победи някой, очевидно трябва да има и война. Но срещу кого воюва Той? С Черната ложа, с Князът на този свят, за когото Христос казва, че вече е осъден. Спасителят е слязъл в царството на Княза на този свят и го побеждава. Влад Пашов пише още:

„Води се една борба в света на духовете, която на физическия свят завършва с разпъването на Христа на Голгота. И князът на този свят сега си мисли, че с това е победил своя враг. Но се излъгал. Защото, още преди разпъването Христос казва: „Аз победих света“. Тази победа е извършена в духовния свят и тук, на земята, има своя завършек. Като минава през смъртта и я побеждава, с това Христос нанася последно поражение на княза на този свят. Затова Той казва: „Дерзайте, Аз победих света“.“

И така стигаме до най-важния въпрос. Ако се огледаме наоколо, ще видим, че човечеството не живее нито по-благороден, нито по-духовен живот. А всички проповедници ни учат, че Христос е спасил света. Тук всеки нормален човек би си казал – ако Му е такова спасението, не си струваха мъките. Но в мига, в който погледнем цялостната картина на Земното развитие в космичен план, разбираме, че това, което е извършил Христос, ще дава плодове милиарди години напред и сега едва се показват кълновете на семената, които Той посади в душите  ни. Човечеството е вървяло в инволюционния път и е затъвало в материята милиони години – наивно е да смятаме, че за някакви 2000 години светът, в който е царувало злото, ще се превърне в Царството Божие. И все пак сега сме на прага на един прелом, който ще промени значително цялото земно Битие.

Но какво точно стана преди 2000 години, което толкова коренно промени цялата ни еволюция?

Преди всичко ще кажа следното: Великите Посветени ни учат, че това събитие ще може да бъде разбрано в дълбочина едва след много хилядолетия. Дотогава постепенно нашето съзнание ще се разширява и ще може да обхване духовните истини. Окултен факт е, че на кръста Христос абсорбира (погълна) в себе си мрачния облак на общочовешката карма, който препречваше пътя към духовните светове и към Бога, а заедно с това Той вля свежи сили на Любов в човешките души. Така Спасителят ни даде възможност чрез Христовия Импулс да победим злото (влиянията на тъмните духове) в себе си и да влезем в Истинския Живот като достойни Божи Деца.

По отношение на Земята като цяло, спасението се състои в това, че Христос донесе онези сили, с които спря слизането на Земята като живо същество в гъстата материя, спря инволюционния процес и даде импулса на обратния процес, на процеса на възхода, на възлизането. До времето на Христа, казва Учителят, Земята като един голям винт слизаше все по-дълбоко в материята. Христос, със своето слизане на Земята спря този процес и даде обратно движение на този голям винт. С това Земята навлиза във все по-рядка среда и ще влезе във връзка с все девствени сили и материи на Космоса.

От друга страна Христос въздейства на човешката душа, в която под влиянието на съществата от тъмната ложа беше се пробудило самосъзнанието и заедно с него съзнанието за себе си като една отделност, със свои собствени интереси, което породи егоизма в човешката душа. Хората все повече се отдалечаваха един от друг. Христос, със слизането си на Земята донесе силата на Любовта, не само Учението на Любовта, което беше донасяно и в миналото, но донесе силата на Любовта, която се вля в процеса на земното развитие и по такъв начин въздейства и на човешките души. Всички души, които приемат Любовта като една сила, под нейното влияние започват да съзнават, че те имат общ произход и общ интерес и по такъв начин се образува една общност, която няма за основа вече кръвното родство, както е било в миналото, но се образува една общност на основата на Духовната любов, която Христос донесе.

В евангелието на Йоан (19:10,11) четем:

„Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна? Исус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише.“

Тази мисъл ясно ни показва, че това, което се е случило, е било определено така да стане и е било нужно Христос да умре точно по такъв начин, тъй като е имало огромна разлика дали ще умре от естествена смърт или етеризираната му кръв, носителка на Христовия Аз, ще се влее в Земята и ще я преобрази в духовен план. Според езотеричното християнство кръвта е израз на човешкия Аз, на човешката душа. И макар че обикновеното научно изследване няма да намери в Христовата кръв нищо различно от всяка човешка кръв, в духовен план тя е съвсем друга.

На хълма Голгота се случи нещо неповторимо по рода си. Това, което хилядолетия наред се беше разигравало в храмовете на мистериите под формата на минаването през мистичната смърт, Христос трябваше да разиграе на великата арена на световно-историческата сцена. Всичко, което ставаше тайно във великите храмове на посвещението, сега излезе навън. Пред човечеството застана с пълна сила това, което иначе се явяваше само пред посветените през три и половина дни, в течение на които се е извършвало старото Посвещение.

И с това събитие Христовият импулс обхвана както човека и човечеството, така и цялата Земя. Под влияние на този импулс Земята в бъдеще ще се преобрази и одухотвори, и ще се превърне (в края на този космичен период) в етерно небесно тяло, а в един по-следващ период в астрално небесно тяло, като материалната субстанция постепенно се превърне в духовна.

Събитието на Голгота, с което се изнесе древното посвещение на историческата сцена и което само по себе си е едно посвещение пред очите на целия свят, не е извършено само за онези, които по онова време бяха негови свидетели, но за цялото човечество; и това, което се разля от смъртта на кръста, то се вля в цялата Земя. Един подтик за нов духовен живот идва от капките кръв, които на Голгота потекоха от раните на Исус Христос, вливайки се в цялото човечество. Защото в земното човечество трябваше да се влее като сила това, което от другите основатели на религии се бе вляло като мъдрост, като учение. Тази е великата разлика между събитието на Голгота и учението на другите основатели на религии.

С новия импулс, който Христос даде на човешкия възход, Той внесе духовната Любов като нова сила, която да работи за човешкото повдигане. И който приеме този импулс, той ще подкрепи и освежи живота му и ще го пресъздаде, ще му даде нов подтик за живот и творчество, и ще го издигне постепенно във висините на Духа, като го освободи от робството на материята. Колкото до тези, които не могат да приемат импулса на Любовта: техният живот постепенно ще се пресушава и материята все повече ще ги завладява, вследствие на което тяхното развитие спира. Те вземат обратно движение – постепенно слизат все по-дълбоко в гъстата материя и рискуват да изгубят човешкия си образ и да слязат в бездната, да станат плячка на тъмните сили.

Рудолф Щайнер казва:

„След грехопадането човешката душа изгуби силата да почувствува своята дълбока вътрешна природа, изгуби способността да намери Бога в себе си. Чрез импулса, който Христос даде на човечеството, чрез Голготската Мистерия, Той възвърна на човека тази възможност да намери Път към Бога в себе си.“

А на друго място: „Само Любовта може да възвърне безсмъртието на човека“. Това е в пълен синхрон и с учението на Учителя, който постоянно говори за Любовта като единствен Път, по който човек може да придобие безсмъртния Живот. Христос казва: „Аз дойдох да ви дам Живот и то преизобилно.“ Като казва „Аз“, Христос подразбира Великия Принцип на Любовта.

За Мистерията на Голгота Учителя казва:

„На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания, най-дълбоките и интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези интензивни кондензирани страдания Нему се разкриха всички Тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: „За този час Аз дойдох“.“

Влад Пашов пояснява думите на Учителя така:

„Чашата с отровите, това е цялата карма на човечеството, събрана от милиони години, която се беше надвесила като един страхотен тъмен облак на хоризонта на човешкото развитие и пречеше на човешкия прогрес. Тя задушаваше всеки благороден подтик. Човеците не можеха да повдигнат главите си над този тъмен облак, в който беше събрано цялото минало и никакъв слънчев лъч от ефирните простори не можеше да проникне през него до човешките души. Той беше като една задушлива и отровна атмосфера, която убиваше човешкия живот и човечеството рискуваше да се заличи от космоса. Тази карма се беше изпречила на пътя на човечеството като една непроходима планина, която прегражда пътя към Възвишените светове.

Хората със своя лош живот, със своите ниски страсти, желания и инстинкти, със своите престъпни дела бяха изпълнили пространството с отровни мисъл-форми, на които бяха дали живот. И те, натрупани в течение на милиони години образуваха този страхотен облак, тази непроходима планина, която преграждаше пътя на човешките души към Възвишените светове. Казано по-конкретно, кармата в своето проявление оставя следи както в Природата, така и в самия човек. Резултатите на кармата, изявена в Природата под формата на мисъл-форми, образува този тъмен облак, който образува една задушлива атмосфера, която убива всеки благороден подтик. Но кармата оставя своя резултат и в самия човек, защото всичкия този живот на миналото, който създава тази лоша карма, предизвиква в човека известни енергии, които са предимно от разрушителен характер. Със слизането си на земята и с Голготската Мистерия, с изпиването на горчивата чаша с отровите, Христос абсорбира този облак в себе си и по такъв начин очисти космичното пространство от всички онези мисъл-форми, които образуваха този тъмен облак и откри Пътя на човешките души към Възвишените светове, към Бога.

По такъв начин Христос погълна в себе си, в своята аура цялото минало на човечеството… И когато Христос на кръста беше прободен и потече кръвта му към земята, заедно с тези капки кръв, които паднаха на земята, се вля в земята, в земното развитие Христовата сила. Защото кръвта е носител на живот. Тези сили, които се вляха в земното развитие, са в състояние да извадят земята и човечеството от тринадесетата сфера, от ада, и да го въздигнат в светлите Небесни висини, където е Вечна Светлина, където има простор и свобода за човешките души. Затова Учителят казва: „С цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, се вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота.“

Общо е убеждението у християнските народи, че Христос е спасил човечеството. Това, взето принципно, е вярно. Но какво се разбира под думата спасение? Ако се вземе в буквален смисъл, то защо хората пак страдат, пак грешат и са изложени на всякакви изкушения и страсти, които ги водят към ада? Ясно е, че има нещо, което не е разбрано в това спасение. Според Учителя (и въобще според Окултната Наука) спасението е един факт и той е следният: до идването на Христа човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше обърнато с гръб към Бога, отдалечаваше се от Него, вследствие на което беше изложено на много изкушения и съблазни. Христос обърна това движение в обратна посока, т. е. В посока към Бога. Затова Учителя казва:

„Идването на Христа на земята е най-великото, най-важното събитие в цялата човешка история. Това е един кардинален пункт в развитието на човечеството. Това е първият факт, който влиза в понятието за спасението – движението на човешкото развитие, движението на човешките енергии е обърнато в обратна посока на досегашната, обърнато е в посока към Бога, към Слънцето на живота. Вторият факт, който се отнася към понятието за спасението, това е фактът, който споменах, че от човешките престъпления и грехове се беше образувал един тъмен облак, който преграждаше пътя на човешките души към Бога. Христос абсорбира, погълна в себе си този тъмен облак и с това разчисти пътя на човешките души към Бога, разчисти хоризонта и даде възможност на слънчевите лъчи и енергии да въздействуват непосредствено на човешките души.

В тези два факта от космично значение се състои спасението на човечеството. А онзи дял от кармата, която е оставила своя отпечатък в самия човек, човек ще си понесе последствията. И от това вече идват страданията и изпитанията, паданията и ставанията в човешкия живот. Но тези страдания са вече очистителни, те извършват в човека онова, което Христос извърши в космичен мащаб.” Учителят дава и следния пример за спасението. Той казва: „Ти си паднал в една кална яма, Христос те изважда от тази кална яма и ти дава възможност да продължиш своя живот. Това е спасението. Но Христос няма да учи за тебе. Ти като човек сам трябва да разрешаваш задачите, които животът ти дава със Светлината, която Христос ти дава.“