Мнозина питат: „Защо изобщо е било нужно да бъде предаден Христос, след като е бил един от най-популярните хора в цяла Юдея. Защо трябваше Юда да го ц
Мнозина питат: „Защо изобщо е било нужно да бъде предаден Христос, след като е бил един от най-популярните хора в цяла Юдея. Защо трябваше Юда да го целуне, за да покаже на войската кого да улови?“ Очевидно и тук става въпрос за факт, който може да бъде обяснен единствено посредством езотеричното познание.
И Рудолф Щайнер ни дава ключът за тази загадка:
„Самият аз трябва да призная: Въпросът, защо беше необходимо предателството на Юда, защо е крайно необходимо някой от кръга на учениците, в случая чрез целувката на Юда, да посочи като с пръст: „Ето, този е!“, този въпрос винаги ми е изглеждал твърде странен, докато от Хрониката Акаша разбрах, че хората извън кръга на учениците действително не са можели да знаят, в кого от тях се намира Христос, понеже Той можеше да говори чрез всеки от тях; така че, дори когато Той се намираше физически всред тях, те не бяха в състояние да Го разпознаят по тялото. Всеки от учениците можеше да бъде взет за Него, понеже Той можеше да говори чрез всеки един от тях! И едва когато някой от учениците, който добре знаеше в чие тяло се намира Христос Исус в дадения момент и можеше да каже на преследвачите: „Ето, този е!“ едва тогава те можеха да Го хванат.“
Друг интересен въпрос, който често хората си задават, е защо Мъдрият Христос е избрал сред 12-те апостола и ученик, който ще го предаде. В предишна глава загатнах част от обяснението, свързано с 12-те зодии, но тук ще се задълбоча още малко в тази тема.
Юда, човекът на интелекта, не можа да възприеме същността на Христа и затова Го предаде. Юда очаквал Той по магически начин да събори римското царство и да възстанови Божието Царство на Земята, по образец на Римската империя. Той мислел, че социално и политическо преобразование, извършено по магически начин от Христос, би разрешило всички проблеми и би довело до едно съвършено общество. От това става ясно колко безполезен е интелекта, ако не бъде озарен от духовни познания. Защото всеки Посветен знае, че промяната може да се случи единствено първо в душите на хората и оттам да излезе на повърхността – в обществения живот. В противен случай каквито и правила, закони, заповеди и наказания да се въвеждат, те ще останат безплодни и няма да допринесат с нищо за всеобщото повдигане, ако не са съпътствани с духовна просвета.
В сцената, когато Мария-Магдалена помазва с миро краката на Христа, именно Юда се възмущава и казва, че е по-добре да се продаде това миро за триста динарии и парите да се раздадат на сиромасите. С това той ясно казва:
„Материалното, парите е по-важно от Божественото, Христовия Импулс.“
В този пример той отново търси решения по чисто материалистичен начин. И когато неговото нетърпение достига своя връх, Юда преценил, че сам трябва да принуди Учителя си да извърши делото, което той очаквал. Той е бил с изключително помрачено съзнание от духовете на мрака и това го довело до убеждението, че това е земната цел на Христос. По сходен начин и днес мнозина очакват Христос (пък ако не Христос, то някой нов политик) да дойде на бял кон и да разреши проблемите, без това да изисква нашето участие, без да се налага да спираме да живеем в своите низки животински страсти. Сред нас има цяла армия от Юдовци, която търси начин да получи всичко наготово.
И както Юда имаше едно тайно знание – кой е Христос – и го продаде за лична изгода, така и днес нашите Гурута и Учители се мъчат всячески да се докопат до някоя полуистина, от която по-късно да направят бизнес.
Чрез предателство Юда искал да принуди Христос към изпълнението на Неговата въображаема мисия. Но когато Христос, без да се противопоставя, прие осъждането на смърт, очакването на Юда пропадна, а с това и самият Юда, който отиде и се обеси. По този повод Учителя казва:
“Днес хората очакват Христа втори път да дойде на земята, да оправи света. Не, по външен път светът не може да се оправи. Христос трябва да дойде вътре във всеки човек. Само по този начин светът ще се оправи. Ако поставите милиони железни стърготини една до друга, те няма да се сплотят, да образуват едно цяло. Поставите ли ги, обаче, под известна температура, те ще се стопят, ще се слеят една с друга и ще образуват течна маса. В случая, огънят представя онази вътрешна сила, която споява железните стърготини и ги превръща в едно цяло.
Следователно, Христос трябва да дойде в сърцата и в умовете на хората като вътрешна сила, която ще ги обедини в едно цяло. Тази вътрешна сила е любовта, която носи живот за човешките души. Само чрез Любовта хората могат да работят в единство.”
„Когато Истината внесе своите проекции в човешката душа, човек става силен като Христа – може да жертва живота си за другите, за цялото човечество. Щом Истината оттегли проекцията си от човешката душа, ние имаме един тип като Юда, който върши престъпления и после отива да се самоубива. Значи имаме два типа в света: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си, и Христос, Който търсеше славата на Онзи, Който Го е проводил. И двамата умряха. Христос умря по-рано, но възкръсна. Юда умря по-после, но не можа да възкръсне. И единият се размножи, и другият се размножи. Последователите на Юда днес не са малко. Казвате: “А, последователи на Юда!” Ами че последователи са! Навсякъде има последователи на Юда. Следователно между тези два принципа, които виждаме в учението на Юда и в учението на Христа, има една велика борба, която ние трябва да завършим. Някои казват: “Е, какво ще се говори за учението на Юда?” Нека се запитаме свободни ли сме от влиянията, от недъзите на Юда? Когато бръкнеш в кесията на някого, когато отнемеш живота му, имането му; когато го обезчестиш, когато отнемеш всичкото му целомъдрие – това не е ли учението на Юда? Когато внесеш онези велики дълбоки качества в душата на човека; когато внесеш онова чувство на самопожертване, на себеотрицание в живота на човека (да бъде той готов да жертва здраве, сили и живот за другите), не е ли това учението на Христа? … Аз говоря сега за духовните хора. Ние трябва да се отърсим от учението на Юда, от туй криво разбиране. Какво представлява Юда? Той е само един символ – който говори за себе си, търси своята слава. И тъй, всички ние, за да се разберем като хора, като братя, трябва да турим принципа, учението на Юда долу на опашката; а принципа, учението на Христа (Божественото в нас) трябва да турим на първо място, трябва да го поощряваме.“
COMMENTS