Посланията на ап. Павел

„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. И ако имам пророческа дарба, и зная всички т

„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати…

И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.“

Първо послание на апостол Павел до коринтяни, гл. 13

Учителя:

“Истината прави хората всякога свободни. Ония, които умират за другите, правят хората свободни. Ако не беше умрял Стефан, не щеше да се роди Павел. Когато умря Стефан, духът му се всели в Павла и тогава двамата започнаха да работят заедно за Господа. Стефан научи Павла да страда, да изтърпи три пъти по 39 тояги. Павел за това търпение е знаменит. И знаете ли защо са били 39 тояги? 3+9=12 ; числото 12 е законът за закръгляване еволюцията на всичките дни от човешкия живот. И когато бият така на Земята, в другия живот няма вече да го бият. Ако питате защо биха Христа, Той ще ви отговори: “Аз страдах, за да сте свободни вие.” Когато тук, на Земята, те удари някой, една нишка, която те държи вързан с твоята зла съдба, се скъсва. Ето защо каза Христос: “Ако те ударят от едната страна, обърни и другата”.”

 

“Бог гледа еднакво към всички хора. Следователно всяко насилие, което се върши от когото и да е, не е угодно на Бога. И ако Той търпи, това не е от слабост. Той търпи всички насилия, но и всичко пише. Има Божи служители, има Царство Божие! Досега всички хора са мислили, че Божествената светлина може да се спре. Не, Божествената светлина не може да се спре. Ап. Павел съизволявал в убиването на Стефана, но когато Стефан умря, той накара Павла да работи за него, да му свърши работата. Когато биха ап. Павла пет пъти, той каза: “Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие.” Питаха го: “Хубаво ли е да те бият?”- “Не, много е лошо!” – “Тогава още един път не съизволявай в убиването на своите братя!” Той разправяше какви страдания е прекарал по морето между лъжливите братя. Да, светът е пълен с лъжливи братя.”

 

“Често Христовият Дух влизаше в Павла и тогава Павел пишеше посланията… Павел казваше: “Не живея сега аз, но Христос живее в мене.” На това именно се дължи силата на Павла. Ще кажете, че Христос не е бил учен. Четете посланията на Павла, да видите какво дълбоко разбиране е имал Той за живота.”

 

“Ако не разбираш всичко, не трябва да се обезсърчаваш. Павел прие Христовото учение, без да го разбираше напълно. Когато гонеше християните, Христос го срещна възседнал на кон и му каза: “Савле, защо Ме гониш? Ако мислиш, че с коня, който си възседнал, т.е. с човешкия ум, можеш да оправиш света, ти си на крив път.” Павел видя голяма светлина и падна от коня си, след което стана ревностен последовател на Христа. Той отиде да проповядва Любовта даже между езичниците. Той написа най-хубавото послание за Любовта в 13 глава от I Послание към Коринтяните. Никой друг не е писал толкова хубаво за Любовта, както Павел. В това отношение той имаше голямо прозрение. И тъй, любете Бога във всички хора. Дето и да Го видите, възлюбете Го. Това е мъчна работа, но възможна.”

 

“Сегашните хора описват Бога недостъпен, че седи някъде в небето на един трон. Това е тяхно мнение. Аз бих предпочел мнението на ап. Павла, който казва: “Живеем и се движим вътре в Бога.” Аз бих предпочел онова тълкуване на Христа, дето казва: “В дома на Отца много жилища има за всинца ви.” Неговата мисъл е още по-широка. За всеки едного от вас има място при Господа, дето може да живее. Следователно ние можем да преобразим сегашния живот.”

 

“Всеки, който е влязъл в Божествения свят и се е опитал да направи зло на някого, той веднага се е намерил на Земята, между ония хора, които обичат да правят зло. Христос слезе на Земята да научи хората именно на този закон. Той им доказа, че макар да е слязъл на Земята, пак живее в Божествения свят, където никой не може да Му причини зло. Когато Савел гонеше Христа, Христос го свали от коня и му каза: “Знай, че като правиш зло на другите, ти сам правиш зло на себе си.” Като падна на земята и ослепя, Савел започна да мисли върху думите на Христос, обърна се към Него и каза: “Всичко считам за измет, само да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога, Исуса Христа.” От този момент той се нарече Павел, прие Христовото учение и започна да проповядва. Наистина няма по-велико нещо за човека от това, да познае Христос – да разбере, че не може да прави зло, но и на него не могат да правят зло. Осъзнае ли това, той е свободен, щастлив човек. Такива са всички хора, които прилагат законите на Божествения свят.”

 

Ап. Павел казва: “Бивайте подражатели на Бога!” Как е възможно да подражаваш на нещо, което никога не си виждал? Защото, казано е, че “Бога никой никога не е виждал.” – Тази е права мисъл. “Бивайте подражатели на Бога” е друга права мисъл. Значи умният прилага нещата без да ги разбира. Като ги приложи, тогава ги разбира… И тъй, бивайте подражатели на Бога! Подражавайте на Бога, без да сте Го видели. И на Мойсея Бог каза, че не може да види лицето Му, но ще види само малка част от Него. Следователно подражавайте на Бога в Неговите качества. Бог е благоутробен, милостив, съжалява бедните, сирачетата, страдащите и всякога е готов да им помага. Той помага на всички, които Го призовават. Бивайте подражатели на Бога!”

 

„“Не можете да работите на Бога и на Мамона.” Човек не може да работи едновременно и на себе си, и на Бога. Това е немислимо! Щом работиш за Бога, за Бога ще работиш. Работиш ли за себе си, ще знаеш, че за себе си работиш. Вие не можете да примирите тия две положения в живота си. Някой казва: “Нали трябва да живеем за себе си?” – Ние ще живеем за Бога, а Бог ще живее за нас. Такъв е великият закон на битието. Когато ап. Павел премина в новозаветния живот, той научи този закон и каза: “Сега вече не живея аз, но Христос. Аз умрях, а Христос живее в мен.” Питам: как е възможно умрял човек да говори? Павел казва, че той вече не живее, а въпреки това говори. Под думата “смърт” Павел не разбира изгубването на съзнанието в човека, но той подразбира, че в даден момент човек се самоотрича от себе си и живее за Бога, като казва: “Господи, ще живея само заради Тебе!” Лошо ли е човек да живее за Бога? Да живее човек за Бога, това е едно от най-красивите състояния на човешката душа. Да живее човек за Бога, това още е частичен живот, а да живее в Бога и за Бога – това е целокупният живот, в който той минава живота на всички същества.“

 

„Павел казва: “Едно време познавах Христа, но сега другояче Го познавам.” Ако познавахте Христа като Любов, знаете ли какво щеше да стане с вас? – Веднага щяхте да се трансформирате, всичките ви недостатъци щяха да изчезнат, вашите лица – да се изменят, да приемете образ и подобие на Бога и ще се чудите как сте могли да живеете в неведение и невежество. Питате: “Защо ни се говори толкова много за Христа?” Що е Христос? Той е проявената Божия Любов, която хората не познават. И Павел казва за себе си: “Днес познавам Христа другояче, не както по-рано го познавах.” Значи всеки ден човек прибавя по нещо към познаването на Бога и Христа.“

 

„Апостол Павел казва друго нещо: “Много работи, които аз писах, не са изнесени, моите писания са осакатени; всичко не е изнесено.” Аз питам и Христа. Някои ме обвиняват, че не се отнасям благочестиво към Христа – аз не се отнасям “благочестиво”, но имам любов към Христа, обичам Го – какво повече от това? Казвам Му: “Някои хора казват, това си казал, еди-какво си казал”, а Той ми отговаря: “Аз толкова много работи говорих, Моето учение не е изнесено, съществени неща са изхвърлени, всичко туй е окастрено и остават само семките на учението Ми.” И съвременната църква е съградена само върху семките на Христовото учение. Него Го няма там, Любовта я няма там, в църквата я няма.“

 

„Когато грешите, Христос страда във вас. Ап. Павел казва, че Христос е разпнат втори път. Какво значи това? Това подразбира, че докато грешат, хората все още продължават да разпъват Христа в себе си. Хората се възмущават от евреите, че преди 2000 години разпнали Христа, но въпреки това те и до днес още продължават да Го разпъват в себе си.“

„Някой се препоръчва за християнин, но като му дойде известно страдание, казва: “Аз не вярвам вече в Бога.” Значи, докато имал Божието благословение, което се изливало в блага и придобивки, той вярвал в Бога. Щом го сполетяло някакво страдание, не вярва вече. Действително страданията се носят мъчно, но когато Любовта посети човека, той лесно носи. За този именно момент Павел казва: “Никакви страдания, никакви мъчнотии не са в сила да ни отдалечат от Любовта Христова.” Любов, която се губи пред страдания и мъчнотии, не е истинска Любов. Истинската Любов пред нищо не отстъпва.“

 

„Всяко страдание, за което сме съзнали, че носи някакво велико благо в живота ни, има смисъл. Затова Павел казва: “Днешните ни страдания не могат да се сравнят с онези велики блага, които ще дойдат за в бъдеще.” Един ден, когато хората съзнаят какво са  донесли страданията им, те ще кажат: “Добре ми стана, че се наскърбих!”

 

„Казва се, че ап. Павел е проникнал до седмото небе и от това, което е видял там, казва: “Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.” Това значи: око не е видяло и ухо не е чуло това, което е приготвено за онези, които са минали през страданията и влизат в Любовта. Мнозина се оплакват от страданията, обезсърчават се, отпадат духом. Защо? Защото друго нещо са очаквали. И Христовите ученици очакваха Христос да стане цар, а те да заемат видни обществени служби, но не излезе така. Като разбраха, че първо ще дойдат страданията, а после благословението, много от тях избягаха. Днес светът се нуждае от силни хора. Преди 2000 години учениците на Христа се разпръснаха, но ако и днес бягат, срам е за тях.“

 

„Първоначално Павел беше горделив, но като позна Христа, мина през големи страдания… Той каза: “Виждам, че с големи страдания ще вляза в царството Божие.” Тогава той се смири и се свърза с Бялото Братство. Казва се, че той се възнесъл до седмото небе. “Де е това небе? Ние не го виждаме. Ако е горе някъде, не можем да го видим.” Това небе е тук. Павел казва: “С тялото си ли бях, или без него, не зная, но видях и чух неща, които око не е видяло и ухо не е чуло.” Казвате: “Кой ще ни избави от това смъртно тяло?” Най-после Павел казва: “Сега съм във венеца на живота си.” И тогава Павел беше във вериги, но не се страхуваше вече.”

 

„Апостол Павел казва, че се е пренесъл на третото небе. Третото небе подразбира пробуждане на космическото съзнание на човека. Много светии, много велики хора са живели в това съзнание. Например, Христос, Буда, Сведенборг и други някои са познавали живота и условията на това съзнание. Когато се пробуди космическото съзнание в човека, той изпитва необикновена радост, която никой не може да му отнеме. Докато човек не влезе в това съзнание, неговата радост ту ще се явява, ту ще изчезва – днес ще е радостен, утре ще е скръбен. Задачата на Христос беше да научи хората да живеят правилно, да съдейства за пробуждане на космическото им съзнание. Христовото учение внесе в света нова наука, която цели да приготви пътя за проявяване на това ново съзнание в хората.“

 

„Христа трябва да Го създадете във вас. Той започва да се образува в душата, както детето се зачева в утробата. Може да Го пометнете, например, когато се разгневите, а туй зачеване става много рядко. Като дойде Христа във вас и ангелите ще дойдат; като родите Христа, небето взема грижа за вас и вие ще бъдете в безопасност. Павел в седма глава (II Кор.) е на мъки, а в осма глава Христос се роди в него. Вашият стремеж е да родите Христа. Трябва да се научите на търпение, да сте смели, решителни, да сте готови да се жертвате. Майка, която е страхлива, не може да ражда. Дяволът само гледа да убие във вас Христа, щом заченете. За Христос да сте готови на всички жертви! Като се роди Христос във вас, вие ще станете граждани на небето и ще помагате на Господа.“

 

„Апостол Павел беше голям оптимист. Той мислеше, че лесно ще влезе в Царството Божие, но като го биха няколко пъти, каза: “Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие.” Ако във времето на Павел беше мъчно влизането в Царството Божие, в нашето време е още по-мъчно. Сегашният век носи по-големи мъчнотии и страдания на човечеството. Ние сме в края на века, когато старото отминава времето си и отстъпва на Новото. Това време носи големи, но велики страдания. Човек се пробужда, отправя погледа си нагоре, към възвишения свят, където е сигурността и щастието, което търси.“

 

„Бог изисква от нас служители… Не че Бог сам не може да оправи света, но Той опитва нашите умове, ние какво можем да направим. Той сам може да оправи света, но иска и ние да вземем участие в делото Му, за да получим дял. И в посланието ап. Павел казва, че ние сме съработници с Бога. И в това е величието на Бога, че Той ни допуща да вземем дял в туй велико дело. А какво по-велико дело от това, да опитаме Божията Любов?“

 

„Днес всички религиозни хора се хвалят с Христовия кръст. Питам: този кръст спаси ли света? И ап. Павел е писал много велики, свещени неща, но де са те днес? Някои от тях изнесоха пред света, а повечето скриха. Един ден ние ще извадим всичко онова, което Христос, както и ап. Павел, са писали. Много от апостолските послания са скрити, но някога те ще излязат налице. В Бога всичко е записано. Той държи сметка за него. Тези послания, които са скрити, ще се дадат някога на разумните, на готовите ученици. Как ще им се дадат? – Във време на сън. Някоя вечер ще им дадат да прочетат тези послания и на сутринта, като се събудят, те ще си спомнят цели пасажи от прочетеното през нощта и ще го възпроизведат. Който е готов за тази работа, той ще може да чете и самите послания.“

 

„Павел казва: “Да не се женят” и добавя защо. Не трябва да се женят, понеже хората не разбират закона. Мъжът ще обича жена си – ще забрави Господа. На ученика не му се позволява да забрави Господа. Никога! А който обича Господа, той трябва да обича всички хора заради Господа и трябва да ги търпи всички. Тъй както Господ, така трябва да бъдете и вие.”

COMMENTS