Евангелието на Йоан

"Исус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето един истински израилтянин, у когото няма лукавство. Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Исус отго

“Исус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето един истински израилтянин, у когото няма лукавство. Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Исус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смокинята, видях те. Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев. Исус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смокинята; по-големи неща от това ще видиш.” (Йоан 1:47-50)

Тези няколко стиха са един от най-добрите примери за това колко безумни са понякога опитите за буквално тълкуване на алегоричните свещени текстове, без да бъдат осветени от езотеричното познание.

Според мистицизма, в древните мистерийни центрове е имало 7 степени на Посвещение с различни символични имена. Ето как ги описва Рудолф Щайнер:

“Първата степен се наричала “Гарванът”, втората – “Окултният”, третата – “Воюващият”, четвъртата – “Лъвът”. Петата степен в различните народи, които все още са усещали кръвното родство като един вид израз на тяхната групова душа, се означавала с името на съответния народ; например, посветеният в петата степен при персите носел в окултен смисъл името “Персиец”. След като вникнем в значението на тези имена, ще се убедим, че употребата им е напълно оправдана.

Посветен в първата степен е онзи, който осъществява връзката между окултния и външния живот; който бива изпращан тук или там. В първата степен човекът е все още отдаден на външния свят, обаче всичко, което научава там, той трябва да го внася в центровете за посвещение. Следователно, за “Гарван” се говори там, където думите служат за посредници между външния и вътрешния свят. Припомнете си гарвана на пророк Илия (в Библията, в Трета книга Царе 17:5,6 е казано за пророк Илия, че “отиде и стори според словото Господне; отиде и остана при поток Хорат, който е срещу Иордан. И враните му донасяха хляб и месо сутрин, хляб и месо вечер; а пиеше от потока.” И църквата проповядва, художниците рисуват врани, разнасящи хлябове. А Истина е съвсем друга – не животните, а учениците на Илия в степен „гарван“, са му носили храна. – бел. авт.) или гарвана на Вотан, или за гарваните от сагата за Барбароса, където те трябва да узнаят дали е дошло времето да се излезе навън. При втората степен на посвещение човекът е вече напълно в окултния живот. При третата степен на посвещение човекът трябва да се застъпи за окултния свят; степента “Воюващ” не означава човек, който воюва в обикновения смисъл на думата, а такъв, който се застъпва за окултните учения, за всичко, което може да произлезе от окултния живот. Степента “Лъв” означава човек, който осъществява окултния живот в себе си; той се застъпва за окултния свят не с думи, а с действия, с един вид магически действия. Шестата степен носела името “Слънчев герой”, а седмата степен – името “Отец”…

През древността човекът е бил затворен в своята социална общност и дори когато изживявал своя Аз, той го усещал по-скоро като съставна част от една групова душа. Но посветеният в петата степен принасял определена жертва; той се освобождавал до такава степен от своята личност, че е ставал способен да приеме в себе си същността на целия народ. Докато останалите хора усещали своите души в душата на народа, посветеният приемал в себе си душата на народа, защото всяка личностна подробност преставала да има значение за него; значение имал само всеобщият народностен Дух. Ето защо такъв посветен се наричал с името на съответния народ.“

От това обяснение разбираме, че „Ето един истински израилтянин, у когото няма лукавство.“ е един чисто окултен израз, с който Христос назовава степента на Натанаиловото окултно развитие. Както при персите посветеният в петата степен се наричал “персиец”, така и всред израилтяните той трябва да носи името “израилтянин”. Ето как Христос ни посочва, че Натанаил е на петата степен по стълбата на ученичеството. Но Натанаил не е посветен до такава степен, че да разбере Кой стои пред него и затова пита „Отде ме познаваш“? И Христос отговаря с друг чисто окултен израз: “Видях те под смокинята”. Тук е мястото да спомена една друга част от древната традиция: В символичния език на Посветените Лозата е съответствала на царската стая в голямата пирамида, приготвена за посветяване във Великите, Големите Мистерии, а Смокинята съответствала на покоите на царицата и се отнасяла за Посветените в малките Мистерии. С изключение на Великия йерофант, никой не е знаел името на посвещавания ученик.

И когато Исус казал на Натанаил: „Аз те видях под смокинята”, с това той му е казал две неща: първо, че го е видял в школата на малките мистерии и второ, с това му е открил своето равенство с началника на ордена, към който те и двамата принадлежали. Натанаил тутакси отговорил: „Ти си Син Божий”, защото това е било титлата, с която са се обръщали към Великия Ръководител на ордена. Неговият отговор е бил така естествен, както всеки един поданик се обръща към своя цар с думите „Да, Ваше величество”. Съвсем недопустимо би било благочестивият Натанаил да назове с името Син Божий чужд човек само затова, че го е видял под някакво дърво. Но всъщност изразите „Син Божи“ и „Цар Израилев“ означават „Велик Учител на Бялото Братство“.

Това духовно тълкуване помага да разберем и една друга случка от живота на Христа, описана в евангелието на Марко 11:13,14.

“И като видя отдалеч една смокиня, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини. И рече й Исус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха това учениците Му.”

Ако разгледаме тези стихове буквално, изглежда нелепо кроткият Исус да осъди дървото само защото не е дало плод в определеното време. Той не може да бъде обвинен в такова безразсъдство и не би злоупотребил със своите свръхчовешки сили, за да излее гнева си там, където не намира физическа храна, а още повече в неподходящият сезон за тези плодове. Но както стана ясно, смокинята е символ на малките Мистерии и когато Христос я прокле, защото не дава плодове, се подразбира, че онези, които следват пътя на малките Мистерии, ако не дават духовни плодове, се изключвали от школата.

В притчата за безплодната смокиня също е казано, че градинарят е търсил три години плодове по нея и такива не е намирал. Учениците, посветени в малките Мистерии, ако не принасяли плодове в течение на три години, били изключвани от общината и те били обречени на духовно изсъхване:

„И каза тая притча: някой си имаше в лозето си посадена смокиня, и дойде да търси на нея плод, но не намери; и рече на лозаря: ето, три години дохождам да търся плод на тая смокиня, и не намирам; отсечи я: защо само да изтощава земята?“ (Лука 13:6,7)

В друга притча Христос говори, че Царството Божие ще настъпи, когато се разлисти смокинята. Това е една Велика Истина, която се отнася до раждането на Христа в нашите сърца:

„Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма. И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето. Вземете подобие от смокинята: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата.“ (Марко 13:26-29)

Не е случайно и това, че легендата разказва как Буда е получил просветление именно под свещеното смокиново дърво Бодхи, тъй като смокиновото дърво е символ на египетско-халдейското посвещение.

* * *

„И Исус възлезе в Иерусалим и намери в храма продавачи на волове, овци и гълъби, и менячи на пари седнали. И като направи бич от върви, изпъди из храма всички, също и овците и воловете; и парите на менячите разсипа, а масите им прекатури; и на гълъбопродавците рече: вземете това оттук и дома на Отца Ми не правете дом за търговия.

Тогава учениците Му си спомниха, че е писано: “ревността за Твоя дом Ме изяде”. А иудеите отговориха и Му рекоха: с каква личба ще ни докажеш, че имаш власт тъй да постъпваш?

Исус им отговори и рече: разрушете тоя храм, и в три дни ще го въздигна.

А иудеите рекоха: тоя храм е граден четирийсет и шест години, та Ти ли в три дни ще го въздигнеш?

Той обаче говореше за храма на тялото Си.

 Йоан 2:13-21

Учителя ни тълкува тези стихове така:

“Като се разгневи, човек отпада, губи енергията си. Някой се оправдава, че наследил гнева от майка си или от баща си. Същевременно казва, че е роден от Бога и следва пътя на Христа. Това е невъзможно! Не можеш да се родиш от Бога и да се гневиш. Христос си послужи само веднъж с камшик – да изгони търговците от храма и повече не повтори. Като влезе в храма и вдигна камшика, Той рече: “Ревността към тоя дом Ме изяде.” С вдигането на камшика Христос искаше да каже, че човек трябва да изхвърли своите лоши мисли, чувства и желания навън. Така трябва да се разбира постъпката на Христа. Ако мислите, че Христос имал намерение да изгони лошите хора от Църквата, светът никога няма да се оправи. С камшик светът не се оправя. Лошите хора в Църквата представят ония същества в човека, които търгуват с Божественото. Който иска да служи на Бога, сам трябва да се заеме да очисти своя храм. И тогава, като влезе Христос в неговия храм, няма да вдига камшика Си, да гони търговците.”

 

„Не трябва да се разбира това по буквата на нещата. Значи влизането на Христос в храма вие трябва да го преведете: вие, като влезете в себе си, ще вземете един камшик във вашия храм и всички ваши търговци, които имате в храма, ще ги изпъдите. Ще влезете в себе си и ще турите ред и порядък в своите мисли, в своите чувства, в своята воля. Това значи да изпъдиш тези търговци от храма. Отвън не можеш да направиш това, а отвътре ще го направиш. Хубаво е човек да не вижда погрешките на хората!“

* * *

Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Исуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар?

Исус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене?

Пилат отговори: та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил?

Исус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук.

А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Исус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми.

Йоан 18:33-37

Разговорът между Пилат и Христа може да бъде разбран само в светлината на духовната наука. Вижда се, че Пилат е човек, който познава Мистериите и може би дори е минал през някакво по-ниско предхристиянско Посвещение. Макар и с голяма вътрешна несигурност, той долавя в лицето на Христа нещо по-висше и предчувства, че пред него стои един Велик Посветен. Въпросът “Ти Цар на юдеите ли си?” остава неразбираем, докато за титлата Цар на юдеите имаме само едно политическо схващане, но с тези думи Пилат разбира един висш ранг на Посвещение. Със своя въпрос Пилат иска да се увери дали е прав да счита Исуса като най-висшия от юдейските Посветени. А Христос отклонява въпроса му, като казва от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене?“

По същата причина и когато Петър Му казва „Ти Си Христос, Синът на Живия Бог“, Той Му отговаря „не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата“, а веднага след това се казва: „Тогава Исус заповяда на учениците Си, никому да не обаждат, че Той, Исус, е Христос.“ (Матей 16:20) Защото Великите Истини не се обсъждат, а се виждат с духовния взор. Който не може вътрешно да познае Христос и да Го приеме в себе си, няма никаква полза от това дали познава Исус в света или не. Защото и Юда беше сред най-близките (физически) до Спасителя, но това ни най-малко не му помогна да види Истината.

Колкото до Пилат – той явно е разбрал поне бегло и интуитивно Кой стои пред него, за да произнесе знаменитите думи: „Ето Човекът!” Това е едно потвърждение, че той е видял в Него един висш Посветен, който е реализирал в себе си истинския Човек и заслужава това име. Той е есенцията на човечеството и затова може да се каже за Него: Ето Човекът. Интересно е, че Учителя започва своите публични неделни беседи именно с беседата, озаглавена „Ето Човекът!”

* * *

“А когато се наобядваха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: паси Моите агънца… А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Исус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? Него като видя, Петър дума на Исуса: Господи, а тоя – какво? Исус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми.” (Йоан 21:15,20-22)

В тези стихове Петър е представен като водител на външното официално християнство, на църковната екзотерична традиция, а Йоан – като ръководител на вътрешното, езотеричното християнство, което ще продължи своето съществуване до второто идване на Христа. Учителя казва за него:

“В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички хора на Земята.”

COMMENTS