Евангелието на Лука

„В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Госп

В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.

И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!

Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ.

И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите. А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец.

И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите. А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си. И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано.(Лука 2:8-20)

Пастирите, които са представени, са хора на сърцето, те са представители на течението на сърцето, на течението на Любовта, докато мъдреците от Изток са представители на течението на Мъдростта. И самият факт, че идват простите хора на сърцето да се поклонят на детето Исус, ни показва за кого е предназначено това Евангелие. То е предназначено за обикновените, прости, но любещи хора – за хората на сърцето.

Пастирите са хора със скромни сърца и със сърцето си те чувстват и виждат разкриването на Божествения свят на Земята, което ни е показано от чуването на песните на ангелския хор от пастирите. Той ни дава основния тон и характер на Евангелието на Лука, че то е проникнато от топлината на една велика сърдечност. И Евангелието на Лука може да бъде разбрано в своята същина, когато го оставим да действа на сърцето или когато го разбираме със сърцето. Пастирите чуват думите, които (според Посветените) правилно преведени, са следните:

„Във висините се изявяват Божествените същества, за да царува мир долу на Земята, между човеците, които са проникнати от добра воля.“

Това потвърждава мисълта, че „чистите по сърце ще видят Бога.“

* * *

“Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Казвам ви: мнозина пророци и царе биха искали да видят това, което вие виждате, но не го видяха и да чуят това, което вие чувате, но не го чуха.” (Лука 10:23,24)

С тези думи е загатнат един много важен факт от историята на човечеството. Става дума за това, че в учениците се е пробудило едно ново ясновидство, които древните ясновидци и посветени не са притежавали. Древните са виждали царството на възвишените същества на Космоса, но сега учениците виждат Бога в човека, те видяха Христа в Исуса. Също така древното ясновидство е било много по-несъвършено в своите прояви. Било е нужно първо хората да изгубят онова старо ясновидство, което не е под контрола на будното съзнание и на мисълта, за да могат после да го придобият наново, но в една по-висока октава. Това е така по закона, който Исус засяга с думите „Ново вино се налива в нови мехове.“

Този факт е скрит и в странните на пръв поглед думи “Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството Небесно.” (Матей 5:3)

Хората е трябвало първо да изгубят връзката с духа и старото, съноподобно ясновидство, за да развият своя аналитичен ум. И именно пионерите, най-напредналите души на човечеството са били извършили тази стъпка. Тях Христос визира с думите „бедните духом“, тъй като те първи са изгубили връзката с Духа, но после те първи ще развият новото ясновидство. И затова „тяхно е Царството Небесно“, което е алегория именно на пребиваването в свръхсетивните светове без значение дали сме инкарнирани на Земята в момента. И чрез импулса на Христа, „бедните духом“ добиват възможност да намерят Духа в собствените си глъбини.

Този въпрос е важен, за да разберем ролята на настоящата епоха и мисията пред човечеството, затова ще го разясня още малко: В миналото е имало хора (а и до днес още ги има, макар и много рядко), които проявяват атавистичната заложба да виждат във въсшите светове, като изпадат в транс или използват халюциногени за тази цел, което ги лишава от обичайното будно съзнание. Но тези хора всъщност не само не са напреднали, както някои си мислят, но са изостанали в развитието си. Всъщност до преди няколко хиляди години абсолютно цялото човечество е имало споменатата дарба, но е дошъл момент, когато тя вече не е служила на правилното развитие и е отклонявала хората от техните действителни задачи в материалния свят. И за да бъде развит интелектът било нужно за известно време да бъде напълно скъсана връзката между нас и духовните светове, като по този начин всеки от нас се развива при голяма самостоятелност и свобода.

Сега обаче е време да се случи обратният процес, макар и на по-висша степен, тъй като еволюцията не тече в кръг, повтаряйки предишни цикли, а спираловидно, като всяка следваща обиколка е по-съвършена от предходната. И от нашата епоха насетне, през идните две-три хиляди години, предстои Духовният свят да се разкрива на хората, които са готови и отворени за него, а и да влязат във връзка с Христос. Но за разлика от старото ясновидство, при което човек е изпадал в съноподобно състояние, новото ясновидство ще съчетава духовното зрение с изострения интелект, който сме придобили през четвъртата (гръко-римска) и настоящата пета материалистична епоха.

Според езотеричната традиция Тъмната Епоха (Кали Юга) изтече през 1899г, и през идните векове това ще се отрази в един цялостен културен подем за човечеството, или поне за онези, които са използвали условията през последните хилядолетия и са се подготвили за този момент. Защото от около един век живеем в епохата, когато вратите към духовните светове се разтварят отново. И всеки който съзнателно работи за своето духовно усъвършенстване, ще бъде възнаграден с нови дарби и способности.

* * *

“И ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи. Като я видя Исус, повика я и рече й: жено, освобождаваш се от недъга си! И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.” (Лука 13:11-13)

За тази случка Учителя обяснява, че с полагането на ръцете Си Христос предал на гърбавата жена енергия, която я излекувала от нейната гърбица и е събудил Божественото начало в нея. Това е също един акт на Посвещение, защото тук не става въпрос за физическа гърбица. Ето какво казва Учителя:

„С полагането на ръцете си Христос измени орбитата на тази жена. Тази жена като стана, намери се в един мъдър свят, започна да слави Бога, т.е. да учи и да разбира живота. Нейното положение е като положението на човек, изваден от затвора и поставен на най-хубавите места в природата, да се радва на чистите извори, да вкуси най- хубавите плодове и да се наслаждава на неизказаните й прелести. За да изправим живота си, нам е потребна една положителна Божествена наука.”

* * *

И още каза: един човек имаше двама сина; и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна и той изпадна в нужда; и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.

А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си. И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери.(Лука 15:11-24)

Учителя ни тълкува тази притча така:

“Блудният син пък представя човешката душа, изпаднала под влиянието на различни страсти. Бащата, за когото се говори в тази притча, представя Висшето у човека, което гради и създава. Слугите, които бащата изпратил да донесат нова дреха, когато блудния син се връща, били пет. Това са петте добродетели – Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Духът, Великият Баща изпрати слугите си да донесат нова премяна. Да се облече човек с нова премяна, значи да се облече с ново тяло, изградено от петте Велики добродетели.”

* * *

“Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож.“ (Лука 22:36)

Ако това се разбира буквално, външно, получава се едно пълно безсмислие. Скоро след това Христос забранява на Петър да използва ножа си срещу войниците. Връхната дреха, мантията, това е душевната дреха, която увива човека. А ножът, това е мълниеносната мощ на Духа. Който още не се е издигнал до пълнотата на Духовния свят, трябва да се залови да преработи, да трансформира своите душевни сили в сили на Духа. Това значи да продаде дрехата си, за да си купи нож. Суров и строг трябва да бъде сега преходът от егоизма към служенето за общото благото.

* * *

„Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са.“ (Лука 22:38)

Известно е, че вдъхновените художници като Рафаел, Микеланджело и други, са изобразили Мойсей с два рога на челото или с два светкавични снопа лъчи от светлина. Така са изобразявали в Древността един духовен орган, който произвежда преминаването на мисълта в образ, когато той се пробуди. За този орган загатват учениците в образа на двата меча. В тяхното съзнание оживява духовното въоръжение, духовното оръжие, с което те трябва да водят духовна борба.

Така в сърцето на учениците пъпката на вярата се разцъфтява в цвят на виждането. Човек придобива съзнание за този цвят в образа на един двулистен лотусов цвят (свързан с шеста чакра в областта на очите). Когато лотусовият цвят на сърцето (четвърта чакра) е напълно разцъфтял, неговото духовно пробуждане се предава на главата на човека. И тогава истинският орган на знанието, на вдъхновението, на инспирацията се разтваря. В Древността този орган е бил наричан двулистов лотосов цвят. Той се намира на челото, в областта между веждите. Това са двата святкащи меча, които осветяват пътя на човека в тъмнината на света. С това са се отваряли две очи, в които не проникват лъчите на външната светлина, а от които излизат мечоподобно два снопа лъчи. Това са двата меча, за които учениците на Христа говорят. Тогава Христос казва: “Достатъчно. Добре”.

* * *

„И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.“ (Лука 22:44)

Тази сцена изразява, че Христос е изживял толкова интензивно страдание, което никой преди него не бе имал, тъй като на никой друг човек не е капала от страдание потта като кръв от челото.

Той е преживял тези страдания, понеже е приел да плати кармата на човечеството. Ако не беше сторил това, човечеството само не можеше да се издигне над егоизма и щеше да се изроди и неизбежно да загине, ако бъде оставено на своите си сили.

* * *

„Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас. А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото? А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил. И казваше на Исуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! И отговори му Исус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.” (Лука 23:39-43)

Този пример много ярко показва, че познаването на Христос внася Светлина в човешкото съзнание, човек се пробужда и се намира в рая. Който намери и познае Христос преди смъртта си, той и след смъртта си се намира в Светлина. А който не намери Христа преди смъртта си, той и след смъртта си се намира в тъмнина, защото Христос е Светлината на света, която осветява пътя на душите и в този, и в онзи свят. Затова с думите Си Христос подразбира:

„Само защото ти Ме позна и Ме намери в душата си, ти още сега си на прага на Рая и никой не може да ти го отнеме.“

COMMENTS