Евангелието на Марко

"И думаше им: съботата е направена за човека, а не човек за съботата: тъй че Син Човеческий е господар и на съботата." (Марко 2:27,28) "И

“И думаше им: съботата е направена за човека, а не човек за съботата: тъй че Син Човеческий е господар и на съботата.” (Марко 2:27,28)

 

“И рече им: Син Човеческий е господар и на съботата. Случи Му се и в друга събота да влезе в синагогата и да поучава. Там имаше един човек, комуто дясната ръка бе изсъхнала. А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали ще го излекува в събота, за да намерят обвинение против Него. Но Той знаеше помислите им и рече на човека с изсъхналата ръка: стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

Тогава Исус им рече: ще ви попитам: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли, или зло? Да спаси ли една душа, или да погуби? Те мълчаха. И като ги изгледа всички, рече на човека: протегни си ръката. Той така и направи; и ръката му стана здрава като другата.” (Лука 6:5-10)

Интересен е фактът, че Христос извършва изцеряванията обикновено в събота. Това не е случайно явление. И при изцеряването на схванатия в къпалнята, това става пак в събота. Събота е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето, който носи живот на всички същества. Сатурн е планета, в известен смисъл, противодействаща на Живота.

И с това, че Христос извършва Своето изцеряване в събота, Той противодейства на сатурновото влияние върху хората, което е причина за техните болести и внася в тях слънчевото влияние, което носи животът. Чрез действията си Синът Божи дава импулс на волята на човека, за да противодейства на сатурновото влияние, което в своето низходящо влияние предразполага човека към леност, към мързел, отпуснатост и песимизъм.

Сатурн също отговаря и за кармичните разплащания, и като казва Христос, че Син Человечески е господар и на съботата, с това Той им казва, че Той, като Дух на Слънцето, като носител на Живота, е господар на кармата. Защото кармата е, която връзва болните и Христос ни помага да трансформираме своята карма чрез всепобеждаващата сила на Любовта.

* * *

“И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух; той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги; защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти; и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни; а като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони; и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Исусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи! Защото Исус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека. И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много. И молеше го много да не ги изпъжда вън от тая страна.

А там, край планината, пасеше голямо стадо свини. И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях. Исус веднага им позволи. И като излязоха нечистите духове, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в морето, а те бяха до две хиляди; и се издавиха в морето.

А ония, които пасяха свините, избягаха, та разказаха в града и в околността. И жителите излязоха да видят, що се е случило. Дохождат при Исуса и виждат, че оня, който беше по-рано бесен, в когото имаше легион, седи, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. Ония, които бяха видели, разказваха им, как стана това с бесния и за свините. И наченаха да Го молят да си отиде от пределите им.” (Марко 5:2-17)

Ако първо вземем тази случка в нейния буквален, екзотеричен смисъл, тя изразява отношението на човечеството към Божите пратеници – същото виждаме и в наши дни. Свинете и материалните блага са ни по-ценни от хората, от Истината, от Бога. Тъжно, но факт. Дори и за духовеноството.

Погледнато от мистична гледна точка, на Земята Христос е във война с тъмните сили, които Той вече е победил в духовните светове. И затова Христос дойде на Земята, на физическото поле, където се проведе генералното сражение между Христа, представител на светлите Божествени сили, и тъмните сили. Тази борба е започнала още преди грехопадането. Тогава тъмните сили победиха и взеха надмощие върху човека, вследствие на което той изпадна в робството на греха. И сега Христос, като ги прогони от човечеството, ги праща в свинете – символ на низшия или животинския живот. С това свое действие Христос дава нов импулс на човешкото развитие, посочва на хората пътя, по който да се освободят от робството на тъмните сили. При първото знамение в това евангелие Христос изгонва един нечист дух, а при шестото знамение – изгонва легион. Това ни показва, че с все по-голямото организиране на Христовата сила в човечеството, тя ще срещне все по-голямо съпротивление, докато дойде Голгота, където тъмните сили, чрез предателството на Юда, приковават Христа на кръста. Но те не очакваха, че с това Той влиза в тяхното царство, разрушава затворите им, като освобождава човешките души от техния плен.

* * *

“Той им отговори и рече: дайте им вие да ядат. А те Му казват: нима да идем да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?

А Той ги попита: колко хляба имате? идете и вижте. Като узнаха, казаха: пет хляба и две риби. Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини.

И насядаха на лехи, на лехи по сто и по петдесет. Той взе петте хляба и двете риби и като погледна към небето, благослови и разчупи хлябовете, и даде на учениците Си, за да им ги наслагат; също и двете риби раздели на всички.

 И ядоха всички, и се наситиха. И дигнаха къшеи хляб и остатъци от рибите дванайсет пълни коша. А ония, които ядоха хлябовете, бяха до пет хиляди мъже.” (Марко 6:37-44)

“В ония дни, когато се беше събрал твърде много народ и нямаше що да ядат, Исус повика учениците Си и им рече: жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене и няма какво да ядат. Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.

Учениците Му отговориха: отде може човек да насити тия люде с хляб тука, в пустинята? И ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем.

Тогава заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба и възблагодари, разчупи и даде на учениците Си да наслагат; и те наслагаха пред народа. Имаха и малко рибки; като благослови, Той заповяда да наслагат и тях.

И ядоха, и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем кошници.

А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.”

Марко 8:1-9

“А Исус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви? Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли? Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи дигнахте? Казват Му: дванайсет. А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници дигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем. И рече им: как не разбирате?”

Марко 8:17-21

Преди да се спра накратко върху тайната на числата, за които се говори тук, ще припомня следното: Знаменията, които Христос е правил, имат две страни: от една страна те са факти от нашия сетивен свят, исторически факти, а от друга страна те са духовни процеси, които имат отношение както към вътрешния живот на човешката душа, така и към историческото развитие на човечеството.

Нахранването на петте хиляди мъже, за което говорят и четирите Евангелия, е алегория на живущите в петата (настояща) културна епоха. С това нахранване е показано, че Христовата сила храни човечеството както на четвъртата, така и на петата културна епоха. А петте ечемичени хляба и двете риби показват, че тази Христова сила, която стимулира развитието на това човечество, ще се предаде чрез петте сетива, емблема на която са петте ечемичени хляба. Ечемичените хлябове показват, че тези проводници на Христовата сила не са от най-доброкачествените, какъвто е пшениченият хляб, но все пак са проводници на тази сила, за да може да нахрани хората на нашата епоха. А двете риби, това са новите сетива, които постепенно ще се развиват в течение на петата културна епоха. Това са интуицията и предчувствието. Дванадесетте коша с къшеите, които са събрани от учениците след нахранването, представят 12 типа хора, които са яли на трапезата – т.е. цялото човечество. В разказа за нахранването са загатнати още много тайни, свързани с развитието на човечеството. Посочено е, че нахранването на петте хиляди става при настъпването на нощта, докато нахранването на четирите хиляди е станало през деня, при друга обстановка, и представя процес, свързан с четвъртата културна епоха.

Ето как разглежда тези две случки Влад Пашов, който е бил добре запознат и с астрологията:

„Въпросът с тези две нахранвания може да се разгледа и от друго гледище, което също отговаря на една космична действителност, а не на една абстрактна, умствена спекулация… Петте хляба, това са петте нощни знаци на зодиака, а двете риби ни загатват за знака Риби, който бавно се приближава ма хоризонта. 12-те знака на зодиака са небесни кошове с хляб. От тях струи хранително небесно благословение. При нощното нахранване на петте хиляди мъже на небето стоят пет съзвездия, които са петте хляба. Първият знак на деня е Овенът, зад който се подават Рибите, в които Слънцето влиза през следващата епоха. В четвъртата културна епоха съзвездието Риби е било последното съзвездие от петте нощни съзвездия. То бавно се приближава към хоризонта. И в катакомбите Христос е бил изобразяван в образа на риба, като едно предчувствие на бъдещето… Гръцката дума, отговаряща на нашата дума риби, съдържа цялото име на Христос, като всяка буква от тази дума се счита за начало на следните думи – Исус Христос, Син Божи, Спасител… По времето на Христа съзвездието Риби бавно отивало към изгрева. То бавно напредвало от съзвездие на нощта към съзвездие на деня. Между петте нощни съзвездия са били и двете риби, а към седемте дневни съзвездия се прибавяло вече малко от образа на рибите. Така че, до петте хляба на нощното нахранване имаме две риби, а при седемте хляба на дневното нахранване имаме малко риба…

При нахранването на петте хиляди останали пълни 12 коша. Това са 12-те знака на зодиака, от които струи небесната храна. Вярно е, че през нощта могат да се видят да светят само пет съзвездия от зодиакалните, но през нощта душите на хората не са в телата, с очите, на които те виждат външния блясък на звездите. Тогава душите се намират в самите звездни сфери. Въпреки, че седемте дневни съзвездия са под хоризонта, те също са видими за душите през нощта. Всички звездни кошове са отворени и след станалото нахранване всички 12 коша остават пълни.

При нахранването на четирите хиляди остават пълни седем коша, толкова, колкото хляб има. От небето струят своето благословение седемте съзвездия. И тези седем коша, които през деня стоят над хоризонта, не се изпразват. Седемте хляба могат да бъдат изядени, но те стават като седемте пълни коша.”

* * *

“Викат слепия и му казват: дерзай, стани, вика те. Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Исуса. И отговаряйки му, Исус го запита: какво искаш да ти сторя? Слепият Му рече: да прогледам, Учителю! Исус му рече: иди си, твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Исуса по пътя.” (Марко 10:49-52)

Този пример ясно представя, че Христос не е лекувал само физическите недъзи на хората, а е докосвал техните души, пробуждал ги е. И тъй като всичко, което Той е сторил на един наш брат, Го е сторил на всички, разбираме колко мощно влияние е оказал на нашата еволюция. Защото всички хора сме като скачени съдове и ако само в един от тях бъде сипана жива вода, тя се отразява облагородяващо и на всички останали.

* * *

„Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят. Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма.” (Марко 13:24-26)

Учителя казва за тези стихове:

“Казва се някъде в Евангелието, че в онези дни на страшния съд Слънцето и Луната ще потъмнеят и звездите ще почнат да падат от небето. Слънцето, Луната и звездите са символи на нещо. Слънцето, за пример, означава държавата, държавната власт. Когато един народ, едно племе, една раса или цялото човечество се организира в една външна сила и започне да се проявява, това се нарича слънце. И когато се казва, че слънцето ще потъмнее и ще загуби Светлината си, подразбира се държава, която губи силата си, губи властта си. Луната пък представя различните религиозни системи, независимо от това дали са прави или криви. И когато се казва, че Луната ще потъмнее, подразбира се, че религиите ще изгубят своята сила, своя авторитет и никой няма да ги зачита. Звездите пък представят Великите хора на Земята. И когато се казва, че звездите ще паднат от небето, това подразбира, че великите хора ще паднат от своето величие. Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на Земята ще изгубят своята сила и ще паднат от своето величие.”

COMMENTS