Евангелието на Матей

„Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно.“ (Матей 3:18)Много мъдрост е скрил Христос в то

„Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно.“ (Матей 3:18)

Много мъдрост е скрил Христос в това сравнение. Защо точно като децата, а не например като мъдреците? Ето защо:

  • Децата не се притесняват да си признаят, че много неща не знаят и имат желание да ги научат.
  • Развитието е невъзможно без промяна, а децата са най-способни да променят и разширяват своите възгледи.
  • Децата не изпитват нужда да изглеждат мъдри в очите на другите.
  • Децата не се страхуват да задават дори и елементарни въпроси.
  • Децата нямат предразсъдъци и “закостеняли” разбирания.
  • Децата имат гъвкаво и възприемчиво съзнание, способно да учи.
  • Децата не отхвърлят някои идеи само защото им звучат невъзможно.
  • Любовта на децата е чиста и безкористна.
  • Децата не се нуждаят от причина, за да се усмихнат или да прегърнат.
  • Децата гледат на ближните като на хора, а не като на мъже и жени.
  • Децата възприемат хората без да ги съдят и преценяват.
  • Децата не са изгубили способността да се радват на малките неща – слънчев ден, сняг, дъга.
  • Децата, преди да бъдат покварени, изпитват отвращение към алкохол, цигари и насилие.
  • Децата имат силна връзка с духовния свят.
  • Децата не се страхуват да имат големи мечти и дори да се стремят към недостижимото.

* * *

„А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“ (Матей 6:9-13)

Господнята молитва включва много сили и заслужава да бъде разгледана по-отблизо. Върху нея могат да се напишат цели книги, но тук споделям няколко важни мисли от Влад Пашов за нея, с мои допълнения. Молитвата започва с думите: “Отче наш”. Това показва, че Бог е наш баща и всички хора имат Божествен произход. Затова във всеки от нас са скрити Божествени възможности и всеки човек е Син Божи, макар и все още да не е проявил това, което Бог е вложил в него. И тъй като всички хора са деца на Бога, единственото разумно гледище е да ги приемаме като наши братя и сестри, с ясното съзнание, че благата на живота са общи за всички.

Думите: “да се освети Името Твое” имат отношение към Любовта, защото е казано “Бог е Любов”. И когато проявяваме Любовта, ние осветяваме Името Божие. Когато произнасяме думите “да се освети Името Твое”, с това се подразбира следното: „Господи, нека Твоята Любов да протече през всички сърца. Нека всички същества да станат същества на Любовта. Нека Твоята Любов залее света.“

Затова Учителя казва:

“Нашият живот на Земята ще придобие смисъл само тогава, когато проявим Божията Любов, когато влезем във връзка със силите на Любовта. Тогава ще бъдем в Истината, която ще ни разкрие красотата на Живота. Това значи да осветяваме Името Божие – да проявяваме Божията Любов.”

Следващите думи: “да бъде Твоята Воля” имат отношение към Истината. Волята Божия се състои в това, да дадем възможност на Бога да се проявява все повече в нас. Това е целта и същността на развитието – да се изявява и проявява Бог. В изпълнението на Волята Божия преди всичко влиза проявлението на Любовта, защото като я проявяваме, ние проявяваме Бога в нас. Изпълнението на Волята Божия подразбира също да работим за развиването на всички дарби и заложби, на всички добродетели, които Бог е вложил в нас. Да служим на Бога, това значи още да станем съработници на Бога. И когато станем съработници на Бога, тогава нашите желания сами по себе си ще се реализират. Затова Учителя казва:

“Какво значение има изпълнението на Волята Божия? – Когато Божията Мисъл е насочена към вас, всичко каквото желаете, ще се реализира. А за да бъде Божията Мисъл насочена към вас, вие трябва да имате желание да изпълнявате Волята Божия.”

Учителя казва още:

“Започнем ли да работим за Бога, всички наши желания, които се отнасят не до нашия личен живот, но до живота на нашата душа и на нашия дух, ще се постигнат. Ако ние вършим всичко за Бога от Любов, знаете ли какъв преврат ще стане в умовете и сърцата на всички хора?”

Под „Небе“ в случая се разбира Божественият свят, който е основа на нашия видим свят. Силите, които ръководят явленията във физическия свят, идват от Божествения свят, от Небето. Това е Разумното, което ръководи явленията в Природата и в живота. Зад всичко, което виждаме в Природата, са силите на Небето, т.е. Божественият свят. Бог е Основата на цялото Битие. Навсякъде зад видимите форми трябва да видим присъствието на Бога. “Както на Небето, така и на Земята.” Горе на Небето съществува идеален ред, има идеални условия. Онзи ред, който съществува горе, трябва да слезе и на Земята. Горе на Небето напредналите същества са приложили в живота си Любовта. Мъдростта и Истината. Като приложим тези принципи тук на Земята, този ред, това Царство ще слезе и на Земята.

Думите: “Хлябът наш насъщни, дай ни го нам днес” се разбират и в буквален, и в преносен смисъл. В буквален смисъл разбрани, тези думи показват, че ние имаме съзнание, че всичко, с което разполагаме на Земята, е дар от Бога. В преносен смисъл под “Хляб наш насъщен” се разбира още и Словото Божие. В окултната наука Хлябът е символ на Словото Божие.

Един от начините, по който Бог ни говори отвътре, са т.нар. подтици на Духа. Учителя е казал:

“Кое е главното условие за повдигането на човека? – Постоянно идват в нас подтици на Духа. Те са главните стимули за нашето повдигане във великия Път на съвършенството. Ние трябва да се вслушваме дълбоко вътре в себе си, за да доловим тези подтици, които идват отвътре. Това е Словото на Бога. Тези подтици ни учат, те ни подтикват към Доброто, Разумността. Чистотата, Любовта, Правдата. Те ни подтикват да вървим напред. Колкото сме по-внимателни, с по-будно съзнание, толкова по-ясно ще долавяме тези подтици. Това е насъщният всекидневен Хляб.”

При друг разговор Учителя казва:

“Бог постоянно говори на човека отвътре. Ако човек се вслушва, ще чуе говора на Бога. Всички красиви желания и стремежи, които ни идват отвътре, това е говорът на Бога. За да го чуем, трябва да въдворим в нас спокойствието, Тишината, дълбокият Мир, защото Бог говори с тих Глас”. Учителят продължава: “Аз ще определя как действа тихият Глас на Бога. Когато чуеш тихия, нежен Глас на Бога, душата ти се отваря, като че ли в дадения случай ти можеш да обхванеш всички хора, вън от тебе няма нищо чуждо, ти си навсякъде – и между ангелите, и между светиите, и между Божествата. Душата ти започва да трепти като светлина на Божествения Огън и ти си готов да пожертваш всичко за Бога.”

Така че, когато произнасяме думите:

“Хлябът наш насъщний, дай ни го нам и днес”, ние искаме да кажем между другото и следното: „Господи, давай ни винаги Словото Си и ни помагай да станем способни да чуваме това, което ни говориш отвътре.“

Думите “и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници”, имат много дълбок смисъл. И Христос, когато беше на кръста, каза: “Отче, прости им, защото не знаят какво правят”. Същото трябва да направим и ние по отношение на другите, когато ни пакостят, защото те правят това от незнание, от недоразвитост. Този стих е израз на следния закон: „Твоето отношение към другите определя отношението на Бога към тебе.“

За следващите думи: “И не ни въвеждай в изкушение”, Учителят казва, че тези думи трябва да се разбират по следния начин: “Господи, помогни ни, щото поради нашето невежество и нашата глупост да не изпаднем в изкушение”.

Думите “И избави нас от лукаваго” могат да се разбират в следния смисъл: Изостаналите същества могат да завладеят човека, когато съзнанието му не е будно. При връзката си с Бога той е ограден и запазен от тези лоши влияния.

* * *

“А Исус му казва: лисиците имат леговища, и птиците небесни – гнезда; а Син Човеческий няма де глава да подслони.” (Матей 8:20)

За Посветения, както и за окултния ученик, кръвните връзки са без особено значение. За тях истински братя и сестри са тези, които вършат Волята Божия и мислят като тях. И затова в древността такива хора, които са били достигнали известна степен на окултно развитие, са били наричани безотечественици, бездомци, защото те фактически не принадлежат на никаква нация или род. Те са се издигнали над народа и семейството, и принадлежат на една Духовна общност, която изпълнява Волята Божия. И с посочения стих Христос е изразил същата идея за безотечествеността на Посветения.

Прекъсването на родовите отношения е свързано и с факта, че в миналото Посветените са наричани още „Синовете на вдовицата“. Това е загатнато от Исус в следните стихове:

„Истина ви казвам: много вдовици имаше в Израиля в дните на Илия, когато беше затворено небето три години и шест месеца, тъй че настана голям глад по цяла земя; и нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при вдовицата в Сидонска Сарепта.“ (Лука 4:25,26)

А също и в 7:12-15 на същото евангелие, където е описано едно посвещение:

„А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града. Като я видя Господ, смили се над нея и рече й: не плачи. И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани! Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Исус го предаде на майка му.“

* * *

“Истина ви казвам: Между родените от жени не се е издигнал по-голям от Йоан Кръстител; обаче, най-малкият в небесното царство е по-голям от него.

А от дните на Йоан Кръстителя до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват. Защото всичките пророци и законът пророкуваха до Йоан.” (Матей 11:11-13)

Тук също имаме един важен факт от нашето развитие – от явяването на Христа на Земята, с човешките способности е станало едно изменение.

Йоан Кръстител е бил призван да предаде на хората в най-чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, което се строеше чисто и благородно в старите времена. След това Христос казва: “Законът и пророците достигат до Йоан”. Той трябваше още веднъж да постави пред човеците това, което старото учение и старото душевно съдържание можеха да донесат на хората и по такъв начин да ги подготвят за възприемане на Новото, носено от Христа. И Христос имаше за задача да говори, да въздейства на способностите, които нямат нищо общо със земния зародиш, но които са свързани със земния зародиш, идвайки от Божествените светове. Всички, които се явили преди Христа, можеха да говорят и да влияят на онези способности на хората, които се предават по наследство. Това, преведено на съвременен език, може да се изрази по следния начин:

„Най-малката част от онова в човека, което не е родено от жена, което иде от Божествените Царства е по-голямо от онова, което се предава по наследство.“

До Йоан Кръстител човек можеше да употребява само онези способности, които се вливаха в него чрез бащиния и майчиния зародиш. Преди идването на Христа на Земята, органите и способностите, които човек използваше за себе си, можеха да бъдат изработени само от зародиша. След слизането на Христа на Земята, ако човек приеме Христовия импулс в себе си, може да развива и способности, което не са му предадени по наследствена линия, а също и да ги пренесе в своите следващи прераждания.

И ако си представим сцената, където Йоан Кръстител кръщава Исус от Назарет в реката Йордан, то в лицето на тези два образа пред нас изпъкват две велики духовни течения от миналото. Йоан Кръстител е представител на есейското течение, пряко свързано с египетските Мистерии, които имаха за задача да подготвят пътя за Христа. А Исус от Назарет е представител на течението на Заратустра, който беше въплътен в Исус от Назарет и в източния свят с център Персия беше предал Божественото учение. В този момент тези две течения се съединяват на земята, за да образуват съда, чрез който ще бъде дадено Новото Учение.

* * *

„Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Исус: докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях.” (Матей 21:6,7)

Учителя ни разяснява тези стихове:

“Казва се в Евангелието, че Христос влязъл в Ерусалим, възседнал ослица. Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния свят. И Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим. За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Ослицата символизира човешкото тяло, учениците на Христа символизират човешката душа, а Христос символизира човешкия дух. Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш и иди между хората да намериш едно осле, с което да отидем в Ерусалим да свършим известна работа.”

COMMENTS