Възкресението на Лазар

"Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта… Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен

“Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта… Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!

Като чу това, Исус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий.

А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря.

А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.

След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.

После им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.

Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

Исус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.

Тогава Исус им рече открито: Лазар умря; ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него. Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.

Като дойде Исус, намери, че той е вече от четири дена в гроба.

Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.

Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.

Исус й рече: брат ти ще възкръсне.

Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.

Исус й рече: Аз съм Възкресението и Животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки.

Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Исус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!

И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Исус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.

Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Исус, повярваха в Него.

А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Исус.

От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият.”

Евангелие от Йоан, гл. 11

 

Много нещо е казано в тази глава от Йоан. Всеки, който малко или много познава метода на древното Посвещение в Мистериите, ще познае в този разказ едно Посвещение, извършено от Исус Христос публично.

До онзи момент, представен чрез възкресението на Лазар, в храмовете на Мистериите това се е извършвало задължително тайно и никога публично. Това е един процес на едно мистично възкресение, на пробуждането на Божественото в човека. А гробницата, за която става въпрос, символично представя човешкото тяло. Платон, който е бил високо Посветен в Тайните на Мистериите, нарича човешкото тяло „гробница на душата“. Разбрана в езотеричен смисъл, случката във Витания е едно възкресение в духовен смисъл. Божественото възкръсва от гробницата (тялото), и се ражда Новият Живот. Достатъчно е да охарактеризираме случката с думите на посветените в Мистериите и веднага ще разберем смисъла на случилото се. Плутарх, говорейки за Мистериите, казва, че те имат за цел да отделят душата от тялото и да я съединят с боговете. А Адезиус изразява промяната, която става с посветения, чрез следните думи, отправени към неговия ученик император Константин:

“Когато един ден ти вземеш участие в Мистериите, ти ще се срамуваш, че си роден човек.”

Целият разказ за възкресението на Лазар е обвит в едно тайнствено було. Това лесно се вижда от следната мисъл, изказана в самия израз: „тая болест не е за умиране, а за слава Божия“, а също и от “Аз съм Възкресението и Животът. Който вярва в Мене и да умре, ще оживее”.

При тази случка Висшият Аз е възкръснал (пробудил се) у Лазар и затова Христос казва, че това се случва за Слава Божия, защото чрез целия този процес Лазар е станал съвсем друг и Духът вече живее в него. Цялото събитие, както е разказано, е един процес на Посвещение. Това ни навежда на мисълта, че Лазар е бил ученик на Исус и то ученикът, когото Исус обичал и е знаел, че в него може да се извърши Възкресение. Но преди да възкръсне, телесното в човека трябва да умре, трябва да се преобрази. И затова в древните Мистерии при такива случаи се е казвало: „Умри и стани!“, т.е умри за телесното и стани за духовното. Земният, светският човек трябва да умре, за да възкръсне духовното и Божественото, което е скрито в душата на човека. И затова, както при древните Посвещения в Мистериите, така и при Лазар, той е изпаднал в летаргичен сън, който е подобен на смърт, защото при него и етерното тяло частично е излязло от физическото, като през това време душата, под ръководството на своя Учител, отива в невидимия свят. Но този процес разделя живота на ученика на две части: частта, която е преди Посвещението, е животът на физическия човек, а частта след Посвещението е животът на възкръсналия Бог в човека. Земното тяло е било наистина мъртво в продължение на три и половина дни, но сребърната нишка, свързваща душата с него, е останала непокътната. И когато Лазар чува Словото на Великия Учител „Лазаре, излез вън!“, от недрата на смъртта избликва новия живот. Душата се завръща в тялото със съзнанието за своето безсмъртие, защото тя го е преживяла. Това е било преживяно от Лазар, както и от всички, които минавали през Посвещение преди идването на Христа.

И както при кръщението в река Йордан бе извършено едно духовно раждане и в тялото на Исус влезе Христовият Дух, така след тази случка Лазар умря, и се роди евангелист Йоан.

Учителя описва този въпрос така:

„Като слушат да се говори за възкресението на Лазара, мнозина се запитват какво общо има между тях и заспалия преди 2000 години Лазар? Общото се заключава в това, че у всеки човек има по един заспал Лазар, който очаква да дойде Христос при него да го събуди.“

 

„За някои Христос е дошъл вече и хлопа на вратата на техния гроб. За други още много време ще мине, докато дойде да хлопа на гроба им. Това зависи от степента на тяхното развитие. Който е чул гласа на Христа, той е вече вън от гроба. Един ден, когато човек чуе гласа на Божественото в себе си, той ще излезе вън и ще придобие живота, както Лазар го придоби. Ако при днешните трудни условия, ако при днешната криза, която минават, хората чуят гласа на Бога и излязат вън – те ще се освободят от всички терзания и смущения.“

 

„Сега вие сте още в гроба, като Лазара и минавате през голямо посвещение. Христос застава пред гроба и ви пита: “Ще се откажете ли от вашите бели и черни лъжи?” Вие сте в гроба заради стария живот, за лъжата. И Лазар трябваше да се откаже от стария живот, за да възкръсне. Докато е в стария живот и старите си разбирания, човек е в гроба, т.е. в областта на смъртта. Иде новото в света! То ще се роди чрез Божествената Любов. Да бъдем носители на Божията Любов – това се иска от нас. Кажи си: “Искам да бъда като Бога. Искам да бъда истинолюбив“…”

Рудолф Щайнер коментира по следния начин възкресението на Лазар:

„Индивидуалността на Лазар трябваше да бъде посветена по такъв начин, че Лазар да се превърне в свидетел за духовните светове. Пред нас прозвучават думи, които са от изключително голямо значение в езика на Мистериите: “И Господ обичаше Лазар”. Какво означава в езика на Мистериите “да обичаш” някого? Този израз подсказва отношението на ученик към учителя. Този, когото “Господ обичаше”, е най-близкият, най-дълбоко посветеният ученик. Христос сам посвещава Лазар и Лазар се изправя от гроба като един посветен; гробът е мястото на неговото посвещение. Същият израз – “когото Господ обичаше” – непрекъснато се употребява по-късно и за Йоан, или по-добре казано, за автора на Йоановото Евангелие; защото името “Йоан” не се произнася, а носителят на името е тъкмо любимият ученик, на когото се преписва Йоановото Евангелие. Той е не друг, а възкресеният Лазар. С това авторът на Йоановото Евангелие иска да заяви: Всичко, което имам да кажа, го дължа на посвещението, което приех от самия Господ.“

 

„Чрез Христос Исус на мястото на старото посвещение трябваше да изгрее ново посвещение, и то благодарение на онези сили, за които ще говорим по-късно. Със старата форма на посвещение трябваше да се приключи веднъж за винаги. Трябваше да бъде извоюван преходът от старото към новото време! За целта някой трябваше да бъде посветен по стария начин, но в смисъла на християнския езотеризъм. Това можеше да осъществи единствено Христос Исус, а посвещаваният беше този, когото наричаме Лазар. „Тази болест не е смъртоносна“ (11, 4), се казва там; тя е подобният на смъртта сън, продължаващ три дни и половина. Този факт е вън от съмнение. Вие ще се убедите, че под твърде завоалираното описание – ако човек изобщо може да го разбули – се крие не друго, а самият процес на посвещението.“

 

“Така е станало и с Лазар, Исус го е бил приготвил за Възкресението. Болестта, за която става дума в Евангелието на Йоан, едновременно е и символична, и действителна. Това е един изпит при Посвещението, който трябва да заведе посветения след тридневен сън, към един наистина нов живот.

Лазар е бил узрял, за да изпълни едно превръщане в себе си. Той облече ленената дреха на миста и падна в летаргичен сън, който символизира смъртта. Затварят го в гроба. Когато Исус пристига, трите дни са изминали. Те дигнаха камъка от мястото, където лежеше умрелият. Исус дигна очите си към Небето и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме слушаш. Отец бе послушал Исуса, защото Лазар бе достигнал до крайния факт на великата драма на познанието. Той бе узнал как се достига до Посвещението. Едно Посвещение в Мистериите току що се бе извършило. Посвещението, както са го схващали всякога в древните времена, се е извършвало посред бял ден. Всякога така са си представяли съединението с Божественото.”

И още:

“Знаменателни са думите на Исус, които съпровождат този акт: “Аз зная, че винаги си Ме слушал, но за народа, който е около Мене, Аз казах това, за да повярват, че Ти си Ме пратил”. Всъщност, това събитие бе за Исус само средство, а не цел. Той го предизвика, за да повярват в думите Му тези, които вярват във Възкресението само под тази външна форма. За Него главното е Възкресението на душата, чийто символ бе това Възкресение на тялото. От това може да се заключи, че Той вярваше в друг род Възкресение и че то бе Неговото Възкресение. Но Христовото Възкресение трябваше да произведе действие върху цялото човечество. То трябваше, до известна степен, да бъде за всички хора това, каквото Възкресението в Мистериите бе за посветените. Лазар е възкръсналият, трябваше да бъде и той съзнателният свидетел на великото историческо събитие – Възкресението на Христос. В Исус Христос древното предание стана личност. И евангелистът на Духа има право да каже: В Него Словото стана плът. Той има право да вижда в Исус една въплътена Мистерия. Ето защо Евангелието на Йоан е една Мистерия. Трябва да го четем с мисълта, че фактите в него са духовни факти. Ако това Евангелие бе написано от някакъв жрец преди Христа, разказът би взел формата на един обряд. За Йоан този обряд стана личност. Обрядът стана живот на Исуса.”

С възгласа “Лазаре, излез вън!” Исус разгласи Тайната на Мистериите, която до този момент е била пазена в пълна тайна. Но еврейските първосвещеници и фарисеи, които познаваха Тайните на Мистериите и Старото Посвещение, не можеха да разберат, че Христос дойде, за да обнови и облагороди Старите Традиции. Затова те не можеха да оставят ненаказан този акт на публично посвещение. Веднага след това описание четем:

„От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият.“

Но Христос искаше всички да дойдат до безсмъртието на душата. Затова Той постави Посвещението на нови основи, съвършено различни от тези в древността.

В древността, когато един ученик е бил вече готов да мине през този процес, са го въвеждали в летаргичен сън, в което състояние е прекарвал три и половина дни. Този сън се е отличавал от обикновения сън по това, че тук вече и етерното тяло е извадено от физическото, а не само астралното, както при обикновения сън. И само една слаба връзка свързва физическото тяло с етерното. Този сън е подобен на смъртта, само че не настъпва разлагане на тялото, защото има една слаба връзка с етерното тяло. Това е било необходимо, за да може духовните органи, които са изработени в астралното тяло в течение на окултното обучение на ученика, да се отпечатат върху етерното тяло. Преживяванията на ученика в духовния свят е трябвало да бъдат пренесени в будното му съзнание на земята.

Това предаване на органите от астралното върху етерното тяло, не е могло да стане в будно съзнание, когато етерното тяло е свързано с физическото. Затова е трябвало етерното тяло да се освободи от физическото, за да бъдат отпечатани в него органите, изработени в астралното тяло. Процесът на обучението преди Посвещението има за цел, именно, да организира астралното тяло и да изработи в него съответните органи, за да може да възприема чрез тях впечатления от духовния свят, както физическите сетива възприемат впечатления от физическия свят. Затова са практикували различни методи, които общо се свеждат към това, ученикът чрез молитва, медитация, размишление и съзерцание да внесе известни сили в астралното тяло, които да работят за неговото организиране и създаването на органите. Това става, когато човек всеки ден в определен час се отдава на размишление и медитация върху определени свещени текстове. Такива текстове могат да се вземат от Евангелието на Йоан и от беседите на Учителя. И тези размишления събуждат, така да се каже, скритите сили на астралното тяло, които го организират.

Както физическата светлина е създала окото и звукът е създал ухото, така духовната Светлина, която се развива при размишлението и медитацията, ще създаде духовните очи на човека, а духовното Слово и звук ще създадат духовните уши. Затова Учителят много настоятелно е препоръчвал на онези, които искат да бъдат ученици, да си определят един свещен час през деня, в течение на който да прекарват в размишление върху определени духовни текстове. За тази цел, както посочих по-рано, препоръчва Евангелието на Йоан. Без този свещен час, казва Учителя, не можем да бъдем ученици. Защото, ученичеството се състои в това, да може човек да организира астралното си тяло, за да стане съзнателен в духовния свят и да влезе във връзка с духовните същества и с Христа.

С Възкресението на Лазар и после със Своето Възкресение, Христос за последен път произведе този начин на Посвещение, който е бил практикуван в древността. Оттогава насетне Той въведе нов начин на Посвещение, при който ученикът вече не трябва да бъде поставян в летаргичен сън. А това, което е изработено в астралното тяло като възприемателни органи, може да се отпечата в етерното тяло в будно съзнание, като ученикът поддържа съзнателна връзка с Христа. И затова Учителя препоръчва ученикът да съсредоточава мисълта си по време на размишление върху образа на Христа, който постепенно ще се отпечатва върху самия човек.

Образът на Христа е свързан с мощните сили на творческото космическо Слово. И затова Той казва: “Аз съм Светлината на света”. И когато човек Го съзерцава, той привлича тази Светлина, която въздейства на астралното тяло и го организира. Затова Той казва още: “Аз съм Пътят, Истината и Животът”. Онзи, който по този начин съзерцава образа на Христа, влиза в Пътя на организиране на астралното тяло, изработва си органи в него, с това познава Истината и придобива Вечен Живот. А Христос казва: “Това е Вечен Живот, да позная Тебе, Единаго и Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил”.

По въпроса за християнското Посвещение Щайнер казва следното:

“Чрез явяването, чрез идването на Христос на земята, тази процедура на древното Посвещение, за която споменах по-горе, е станала ненужна. Този подобен на смъртта сън, траещ три и половина дни, е бил заместен със силите, излизащи от Христа. Защото в Евангелието на Йоан се намират мощни сили, благодарение на които днес астралното тяло има сила да впечата приготвените в него органи в етерното тяло, когато последното се намира във физическото тяло. Обаче, затова е необходима силата на Христос. По-рано хората не бяха достатъчно напреднали, за да могат без описаната процедура да отпечатат, чрез медитация и съсредоточаване, образуваните в астралните тела органи, в етерното тяло. Чрез Христа, на мястото на старото Посвещение трябваше да дойде едно ново Посвещение, което е било произвеждано чрез силата на Христа, чрез силата на Любовта. Трябваше, един вид, да се завърши старата форма на Посвещение. Но беше необходим един преход от старото към новото време. За този преход трябваше веднъж някой да бъде посветен по стария начин, обаче в присъствието на Христа. Това стана с възкресението на Лазар.”

Йоан е бил любимият ученик на Христа, защото се е отличавал с кротост, послушание към думите на Учителя и голяма братска любов. Той е единствен от учениците, присъствал както при съденето на Христос, така и при разпятието. Всички други се разбягали. С дързост проповядвал Евангелието в Ерусалим и не се уплашил от затвора, от биенето, от заплашването със смърт. Отличавал се е с голяма преданост на Христа.

Влад Пашов пише за него:

“Той бил извикан в Рим и според църковното предание хвърлен в котел с кипящо масло, но оттам излязъл невредим. След това му дали да изпие питие, примесено с отрова, но и това не му причинило никаква вреда, след което бил изпратен на заточение на остров Патмос. С това, че не го засегнало нито врящото масло, нито отровата му подействала, се посочва, че той е бил посветен през висока степен и е минал през смъртта и Възкресението, и е господар на живота и смъртта.”

В следващите четири теми ще разгледам някои интересни моменти от четирите евангелия, с които да загатна за техния дълбок смисъл и които ще помогнат още по-добре да се обхване както Христовата мисия, така и нашата във връзка с нея. Не претендирам нито за изчерпателност, нито за пълнота на изложените идеи, тъй като целта не е да се дадат готови отговори, а да се пробуди мисълта у всеки от читателите и сам да вникне още по-дълбоко в тези свещени текстове, а и в ключовете за тяхното разбиране, дадени от Учителя и Рудолф Щайнер.

COMMENTS