"Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията." Лука 24:45 "И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слуш
„Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията.“
Лука 24:45
„И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат. И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко. Него ден вечерта им казва: да минем на отсрещната страна.“
Марко 4:33-35
„Защото, макар и да бяхте длъжни според времето да бъдете учители, вие пак имате нужда да ви учат, кои са първите начала на Божието слово, и дойдохте до такова състояние, че се нуждаете от мляко, а не от твърда храна. Всякой, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото е младенец; а твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло.“
Първо послание на ап. Павел до евреите 5:12-14
Рудолф Щайнер:
„Занапред трябва да научим нещо и далеч не е необходимо някакво ясновидство, за да проумеем колко важно е да напредваме в нашето разбиране за християнството, а именно, трябва да се научим да четем Библията по един съвършено нов начин. Днес все още има много пречки за това. Отчасти е виновно обстоятелството, че всред по-широките кръгове изучаването на Библията се извършва по един сладникаво-сантиментален начин и тя се приема не като книга на познанието, а като помощно средство за справяне с всевъзможни житейски ситуации. Когато някой има нужда от утеха и насърчаване, той се задълбочава в една или друга глава от Библията, оставя се под въздействието на един или друг библейски текст и само в редки случаи стига до някакво обективно, надлично отношение към Библията.“
„Когато се обръщаме към Евангелията с правилно разбиране, тогава ние усещаме не само техните най-дълбоки импулси, не само тяхната истинност, но и могъщата сила на Словото, което влиза в самите нас като сила.“
* * *
„И като се приближиха до Него учениците, рекоха Му: защо с притчи им говориш? А Той им отговори и рече: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено; защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме; затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират; и над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което казва: „с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите; защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря“. Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви – задето чуват.“
Матей 13:10-16
В този Библейски цитат се загатва нещо много важно за развитието на всяка душа. Ако се схване буквално, той би означавал, че Христос проповядва едно несправедливо учение. Очевидно обаче Той влага в тези думи много по-дълбок смисъл, който може да бъде разбран само чрез езотеричното християнство.
В основата на това разбиране стои фактът, че учениците се различават от народа, защото имат нещо, което народът го няма. Затова Божественото учение им се дава под формата на мисли, под формата на знание. Но ако това знание се даде на народа, който е в едно полусънно състояние, то ще му навреди, защото ще му отнеме и това, което има. Народът живее с известни схващания и разбирания, които благодарение на степента на развитие, на което се намира, го задоволяват и му дават някакви, макар и неясни представи за Живота. Но ако на неподготвените хора им се разкрият ясно Тайните на Царството Небесно, те ще се намерят в едно противоречие със своите стари разбирания и ще изгубят и това, което имат, без да придобият Новото, защото още не са готови. Така те биха изгубили почвата под краката си и изпаднали в отчаяние. Това е така, защото в тях не е пробудено будното съзнание на мисълта, самосъзнанието. Който притежава това съзнание, той не само разбира предложеното му Учение под формата на мисъл, но чрез това той добива повече и бавно израства, съграждайки своите духовни тела и превръщайки се в пълноправен жител на необятния Всемир.
Обаче тези, които живеят в областта на груповото чувство, когато им се разкрие открито Божественото Учение, те стават по-бедни, защото им се отнема и това, което имат.
* * *
„И ето, храмовата завеса се раздра на две, от горе до долу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха.“
Матей 27: 51
Когато Христос умира на кръста и завесата на храма се раздира. Тази сцена е предадена в почти всички евангелия и съответно отразява някакъв значим символичен факт. Той представя преминаването от Старото Посвещение, което е било достояние само за малцина избрани, допускани в храма, към Новото, което може да бъде постигнато от всеки, който положи нужните усилия. Също така и знанието, което до Христа е било скрито в мистерийните центрове, вече малко по малко може да излезе пред света. От този момент нататък е възможно Христос да заживее в душите на цялото човечество, а не само на служителите в древните светилища.
Древните посветени са знаели, че Словото идва към Земята и единично те са влизали във връзка с Него и са приемали Неговото благословение, но сега вече това Слово се всели в едно човешко тяло и прониква със силата си цялата Земя, и потопи в Любовта си всички души, които са готови да се отворят за Него. И затова, когато Христос беше на кръста, завесата на храма се раздра. Това е завесата, която скрива, от една страна Тайните на Храма, Тайните на Древните Мистерии на Посвещението, а същевременно се подразбира и раздиране на завесата, която скрива Духовния свят от земния човек. Това е едно и също нещо. Защото при Посвещението, именно, се раздира тази завеса и посветеният влиза във връзка с Духовния свят. Това събитие показва, че Мистериите се изнасят вече открито пред света, за да може всеки, който намери сили в себе си, да премине през този Път.
Учителя дава и друго тълкуване:
„Павел казва, че завесата, зад която са стоели тези мистерии скрити, се раздрала. Значи тези мистерии са станали явни на човечеството. По-рано Любовта, при слизането на човечеството, не е била тъй силно проявена, както сега – не е имало такава Любов. Но понеже днес ние сме на дъното, в най-големите противоречия на живота, в най-големите страдания, затова и тази Любов се проявява по-усилено. Бог спрямо нас сега употребява по-големи усилия да ни помогне, отколкото в по-раншни времена.“
Важно е, винаги когато четем евангелията да знаем, че всяка мисъл и всяко действие на Христа имат най-често трояко значение: най-първо те изразяват един факт на физическия свят, след това имат отношение към дълбоките сили на човешката природа и също така имат отношение към известни процеси и отношения във Вселената. Има изключения, в които са изнесени направо свръхсетивни събития, които нямат еквивалент на физическия свят. Те са загатнати чрез определени изрази като „Измежду фарисеите имаше един човек, на име Никодим, началник иудейски. Той дойде при Исуса нощем и Му рече…“ (Йоан 3:1,2) – тук думата „нощем“ символизира, че Никодим е отишъл скришно, без да го види никой. Той се е излъчил от физическото си тяло и така е отишъл при Христа.
Но в общия случай външната история е дрехата, в която е облечена една дълбока Истина, която е душата на Евангелието. А моралното поучение е, така да се каже, тялото, което е облечено в дрехата на разказа или историята.
COMMENTS