Четирите евангелия

„Онези, които са писали Евангелията, са били много мъдри хора. Някои мислят, че евангелистите са били като рибари, прости и неуки хора, и че Исус Христос е бил прост и неучен. Обаче това не е съвсем тъй. Евангелистите, както и апостолите са били много мъдри и учени хора. Христос се е учил в Небесното училище, затова Той нямаше нужда да учи на земята.“

Учителя

Когато четем Новия Завет, нужно е да знаем, че четиримата евангелисти разглеждат Христа от четири различни гледни точки. Всеки един от тях насочва своя поглед към тази страна, за която той е подготвен и нея описва, а другото той го изпуска. Затова описанията на четирите Евангелия не си противоречат, но взаимно се допълват. По такъв начин ние можем да обгърнем Христовото събитие в неговата целокупност. На това се дължи фактът, че неща, които ги има в едно Евангелие, ги няма в други.

Много критици казват:

„Евангелията не са достоверни, понеже описват един и същ живот по различен начин.“

Нека обаче илюстрирам несъстоятелността на този аргумент с един пример. Представете си, че искате да добиете по-пълна представа за един град и изпратите 10 журналисти да го разгледат и опишат. По всяка вероятност те ще го представят по различен начин и всеки ще го опише според своите разбирания и интереси, но все пак съвсем достоверно. Така и евангелистите са обърнали внимание на тези особености от живота на Исус Христос, които са можели да разберат и които са сметнали за най-важни. Но това по никакъв начин не означава, че са представили дори най-малката неистина.

Така например, Матей в най-голяма степен ни представя Христос като Човек, като един от нас, макар и много по-съвършен, мъдър и любящ.

Евангелист Марко пък ни рисува Христос като олицетворение на Слънчевата сила, на Всемирната космична мощ. Още в първата глава, след като споменава за изкушението, той започва да описва знаменията на Христос и казва: „Той поучаваше като един, Който има власт“, т.е. разполага със сила. И тази сила, която е сила на космоса, която се струи през Него, Той употребява, за да помага на хората – изгонва бесове, лекува прокажени, парализирани и всички болести. Всичко, което съществува като сили на земята, всички земни сили, които тайнствено действат навсякъде, всичко това би застанало пред нас, когато правилно разберем Евангелието на Марко. В това евангелие и някои от делата на Христос са съпътствани с думи на древни езици, които създават едно по-мистично и магично усещане у читателя:

„Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето. И като хвана детето за ръка, казва му: талита куми, което означава: момиче, тебе казвам, стани! Момичето веднага стана и начена да ходи, понеже беше на дванайсет години. И се смаяха твърде много.“ (5:40-42)

„Исус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му; и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата, сиреч, отвори се. И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто.“ (7:33-35)

Евангелието на Марко е представено чрез Лъва, като символ на Силата.

Евангелието на Лука пък ни рисува как се проявява душевният принцип в Христос, който се изразява чрез астралното тяло. Затова той Го описва като милосърден, състрадателен, смирен, кротък и пр. – всичко, с което може да помогне на човека и да влезе в неговото положение. Затова на кръста Той казва: „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат“, или „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си“. Това евангелие може да бъде наречено също и Евангелие на Любовта. В езотеричната традиция то е представено с Телеца като символ на саможертвата и кротостта.

Евангелието на Йоан пък ни разкрива Христос като Светлина на света, като Същество, което съдържа в себе си космичната Мъдрост, която осветява света. И изучавайки Евангелието на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се носи над човешкото съществуване. Затова още първичният християнски езотеризъм символизира Евангелието на Йоан с Орела.

Накратко: Ако в Евангелието на Йоан можем да предчувстваме мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, а Евангелието на Лука ни предава Любовта на Христос, която пулсира във всичко живо, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с Волята на Христос. В това Евангелие ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос. Евангелието на Марко ни разкрива Тайните на мировата Воля, която действа в света, която е фокусирана в Христос.

Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, тогава получаваме приблизително един цялостен образ на човека. Когато описваме поотделно качествата на човека, било мисъл, било чувство или воля, те по-силно изпъкват. Но когато ги обединим в един образ, тези качества като че избледняват, общият образ избледнява. И когато се опитаме да обхванем целокупно трите качества, които определихме като качества на Христос, тогава техният цялостен образ става по-неясен и избледнява. В замяна на това пред нас накрая ще стои това, което Христос е бил като земен човек и е описано в евангелието на Матей.

През различните времена на развитие на Християнството, Евангелието на Йоан е било винаги един от онези документи, които са правили най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни. Ето защо Евангелието на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в Евангелието на Йоан, относно личността и Същността на Христос. През цялото Средновековие е имало редица Братства, които са виждали в Евангелието на Йоан своя идеал и главен източник на християнските истини. Тези Братства са носили различни имена, но са произхождали от един общ център, от центъра на Бялото Братство, което пътува по света и носи културата. В различните страни и времена те са носили различни имена. Наричали са се Братята на св. Йоан, Богомили, Катари, Албигойци, Тамплиери, Розенкройцери и други.

Всички те са имали Евангелието на Йоан като настолна книга, в която се съдържа в концентриран вид Мъдростта на света, откъдето те са черпили правила и методи за Великите Мистерии на света. За тях това Евангелие не е било само книга за четене, но и един практичен мистичен наръчник в тяхната окултно-мистична практика.

По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните епохи спрямо Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са били обременени със страдания и болка. Защото в Евангелието на Лука толкова много се говори за Великия Утешител, за Великия благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и потиснатите. Евангелието на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов.

Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която струи от Евангелието на Лука. Така че Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери утеха и най-детската душа. Ако човек се остави да му въздейства това евангелие, той ще почувства, че то действа преди всичко на неговото сърце и събужда състраданието и Любовта.

Лука ни предава не само учението за състраданието и любовта, но превръща това учение в дело, в действаща Любов. Така човекът, който живее според Евангелието на Лука, чувства нужда да действа активно и да помогне за изцелението на болката на страдащите. Да направи повече от това, което другите правят на нас самите, това се излъчва като едно изискване от Евангелието на Лука. Това значи да дадем повече, отколкото приемаме. Любовта, превърната в дело, това е учението, което ни предава Евангелието на Лука.

Окултен факт е, че този, който е написал Евангелието на Йоан, е бил посветен от самия Христос. Той е принадлежал към групата на посветените Орли, които са се издигали над нормалното развитие. Учителя казва за него:

„Казва се, че Йоан е любимият ученик на Христа. Коя е онази черта в характера на Йоан, заради която Христос го е обичал? Все е имало нещо, за което Христос е обичал Йоан. Сам Йоан е обичал Христа. Той е бил готов да се жертва за Него. Неговото Евангелие е проникнато от идеи, каквито другите Евангелия не са изнесли. Останалите Евангелия са писани в притчи и поговорки, които имат отношение повече към физическия живот, отколкото към духовния. Йоан, обаче, е писал в мистичен дух. Например, мислите, които е предал от разговорите и беседите на Христа в Евангелието си, говорят за разбирането, което е имал. От онова, което е писал, се вижда неговата преданост и чистота към Учителя си, и желанието му да не го използва. За Йоан се казва, че е умрял от естествена смърт. В едно предание се казва, че Йоан е хвърлен във врящо масло, но не е изгорял. Посветеният не гори. Това показва, че Йоан е бил посветен.“

Йоан е черпил от най-високия Източник на познание – прякото общение с Духа, прякото вътрешно общение с Логоса, с Божественото Слово. И затова неговото Евангелие е така дълбоко и проникнато с Живот и Светлина, която се излъчва от всеки стих. Всеки стих от това Евангелие е формула, с която ученикът може да си въздейства, за да организира своята духовна природа и да направи връзка с Духа на Христа.

Йоан не само бе срещнал Логоса, както древните посветени, като Дух, Който им се изявява в храмовете, но той е бил във физически контакт с Него, Който беше станал плът. Той Го е познавал като въплътен Логос, а не само като Дух. Затова неговата опитност е много по-дълбока, много по-ценна и обективна. Защото той е бил ученикът, когото Исус обичал.

Учителя казва още за него:

„Какво трябва да научите от Йоан? Неговото Евангелие е проникнато с такива идеи, каквито другите ученици не са изнесли. Йоан е писал в мистичен дух. Като говори за “небесни неща”, Христос е подразбирал великите мистерии на слънцето.“

„Йоан е олицетворение на двете най-силни качества на ученика: Любов към Бога и послушание на вътрешния глас, послушание към Учителя.“