"След това се изкачи на хълма и повика при Себе Си онези, които искаше; и те отидоха при Него. И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги р
„След това се изкачи на хълма и повика при Себе Си онези, които искаше; и те отидоха при Него. И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват.“
Марко 3:13,14
Започвам темата с едно уточнение: В посочения цитат, както и навсякъде в Библията, където се говори за „избрани“, изобщо не се има предвид някакъв произволен избор или пък такъв, основан на предпочитания и симпатии. Всъщност тези, които са „избрани“, сами са се удостоили с тази чест като са посветили своя живот на един висш идеал, който ги е направил достойни да бъдат призовани – да им се дадат знания и способности, както и да им се възложат по-сложни, но и по-значими задачи. Ето как Учителя ни посочва кои са избраните:
“Да знаете само колко е велик Божественият план! Идеите на Бялото Братство ще се приемат. Не от всички, а само от тези, които са готови, а другите ще ги приемат в друга епоха. Всички онези, които ще приемат новите идеи, са определени и ще дойдат. Сега не се налага да ги спечелим – те са обърнати, само трябва да ги събудим. Те спят и когато се събудят, ще станат да кажат: „Готови сме!“ А онзи, който все още не е готов, ще се намери в чудо и ще каже, че не е готов. Остави го, като дойде, нищо няма да направи. Готовите са определени. Христос казва: „Вие не сте от този свят, както и Аз не съм“ – те са приготвените. Ап. Павел развива тази мисъл така: „Които Бог предузна, тях и предопредели.“ Душите, които са готови, са работили в миналото. Ап. Павел казва: „Още в утробата на майка ми Бог ме избра“, значи още от дълбокото минало, т.е. всички души, които в миналото са работили усърдно, Бог, като вижда това, ги избира. Те може би сегиз-тогиз са се отклонявали слабо, но никога не са се отклонявали напълно. И когато Илия се отчая и се оплака на Бога, че е останал сам, Бог му каза: „Седем хиляди души има, които не са се поклонили пред Ваала“.”
При призоваването на учениците се казва, че Христос се изкачил на хълма, т.е. на планината, на високо място и повикал тези, които си искал. В езотеричните писания, когато се говори за планина, за море, за къща, не се разбират само физическите обекти. Тези думи винаги имат мистично значение. На планината Той избира дванадесетте и ги натоварва с една окултна задача. Преображението също става на планината, то също така е свръхсетивно явление. Планината е символ на висшите светове, тъй като там има най-благоприятни условия за духовна работа, да работи човек над себе си. Там атмосферата е по-чиста, обитават множество светли същества, а тъмните братя не се качват там, за да смущават човека.
В евангелието на Матей (4:18-22) призоваването на първите ученици е описано така:
„И като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари; и казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци. И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него. Оттам като отиде по-нататък, видя други двама братя, Иакова Зеведеева и брата му Йоан, в кораб със Зеведея, баща им, които кърпеха мрежите си, и ги повика. Те веднага оставиха кораба и баща си и тръгнаха след Него.“
Прави впечатление, че апостолите веднага тръгват след Него, което показва, че вече са били подготвени за това. От другите Евангелия се знае, че Андрей и Йоан са били ученици на Йоан Кръстител и той им е казал кой е Исус и каква е неговата мисия.
Христос е Духът на Слънцето, което преминава през дванадесетте зодиакални знака в своето движение, като във всеки от тях има различно влияние и се проявява по различен начин. Според Херметичната мъдрост това, което е горе (в духовните светове) е подобно на това, което е долу (във физическия свят). Затова, както влиянието на Слънцето през дванадесетте зодиакални знака е различно, също така и Христовата сила, Христовото Слово, проявено чрез дванадесетте апостоли, ще бъде различно. То е една и съща сила, но проявена по 12 различни начина. Тъй както светлината е една, но като премине през призмата, се разлага на дванадесет цвята (седем от които попадат във видимия спектър на човешкото око).
Понеже Христос е Слънцето и то в своето проявление трябва да се прояви чрез дванадесетте знаци, затова имаме дванадесет апостола, които са дванадесетте знака на зодиака, чрез които се проявява различен аспект от Христовата сила. По закона за аналогията, който се основава на това, че хората сме като скачени съдове и това, което се случва с един се отразява и на всички останали, дванадесетте апостоли представляват цялото човечеството. Не съществува човек, който да няма свой представител в лицето на един от дванадесетте апостоли, защото зад всеки един от тях стои една огромна човешка група, която е свързана с него.
Самото Евангелие назовава звездното име на един от учениците. Тома е наречен Близнак. Съзвездието Близнаци, както и знакът Близнаци на небето, е същото, каквото е в човечеството апостол Тома. Ако Евангелието би назовало звездното име на Юда Искариотски, то би го нарекло Скорпион. Както между съзвездията на небето има един Скорпион, така и между учениците трябваше да има един Юда. Да се чудим на това, че предателят Юда бе взет от Христос между учениците, би било като да се чудим защо имаме съзвездието Скорпион на небето и месец ноември през годината. Какво би бил кръгът на учениците без фигурата на Юда? Не трябваше ли и лишените от Светлина и мир човешки души да имат свой пратеник и представител в кръга на Христа?
Но макар тази зодия да се характеризира с това, че у нейните представители низшата природа се проявява най-стихийно и неконтрулируемо, това по никакъв начин не означава непременно, че някой е обречен на греховен живот, нито пък може да се оправдае с този хороскоп за слабата си воля. Всяка трудност в живота може да ни тласне в пропастта, но може и да ни стимулира да развием в себе си огромни сили, докато успеем да я победим. Учителя потвърждава този факт като казва, че в Христовия хороскоп е имало само квадрати (в астрологията така се наричат най-трудните за преодоляване съчетания на две планети; изразяват се в сключване на ъгъл от 90 градуса). Но това привидно неблагоприятно обстоятелство не само не му е попречило да изпълни Своята мисия блестящо, а дори му е помогнало да впрегне всички тези сили на работа, за да прояви и на Земята величието на Своя дух.
Учителя казва още:
„Ще седнете и вие на дванадесетте престола, за да съдите дванадесетте племена Израилеви“ (Мат. 19; 28). Дванадесетте престола представляват дванадесетте зодии на Слънцето, дванадесетте метода, чрез които животът на Земята може да се подобри. Всяка зодия представлява начин, по който може да се придобият, да се използват силите, които се крият в човека.“
Действието на закона за аналогията Учителя загатва с думите:
„Предполага се, че до времето на Христос съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т.е. пробуди и те прогледнаха. Очите на всички хора на земята са помазани, за да разбират това, което им се говори.“
Така Христос, когато действа върху малки групи, въздейства и влива сили във всички останали. Така Той укрепва Аза и волята на цялото човечеството:
„И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват и да изцеряват всяка болест и всяка немощ.“ (Матей 10:1)
Цитираният стих ни показва, че Христос, със слизането Си на Земята, внесе една нова сила в човешкото развитие, която трябва да се справи с нечистите духове, които още при грехопадението са овладяли човешката душа и спъват нейното развитие. С това първо знамение Христос въздейства, дава импулс на всички човешки души да намерят сила в себе си, като се опрат на Божественото, да прогонят от себе си нечистите духове, да скъсат връзката си с тях и да направят връзка с Бога и със светлите Божествени същества, за да поемат правилния път на своето развитие.
* * *
От друга страна Христос чрез своите ученици направи връзка и със самите природни стихии. Неслучайно Той нарече Симон – Петър (т.е. камък, символ на елемента земя), а за братята Яков и Йоан четем в Евангелието от Марко 3:17, че са назовани „Воанергес, сиреч, синове на бурята“ (бурята се проявява като съчетание на елементите вода и въздух). В лицето на тримата ученици Симон, Яков и Йоан, Христос призовава представителите на три от елементите (стихиите) на Природата.
Петър е представител на твърдия, минералния елемент земя. Яков е представител на течния елемент вода. Йоан е представител на въздушния елемент. Четвъртият елемент огън, който е носител на Духа, живее в самия Христос. Древните християнски легенди потвърждават това. Те рисуват Яков като апостол на морето, патронът, пазителят на мореплавателите и като такъв е играл през цялото Средновековие важна роля. Така, че Яков е Синът на водата. А колко тясно е бил свързан Йоан с елемента въздух, носител на мисълта, на умствения елемент, това може да се види и усети от Евангелието на Йоан и от Откровението.
Петър е земята, скалата. И Христос, който гради Небесния Храм на земята, като добър зидар започва не от покрива, а от основите. Той слага основния камък, като поставя Петър за основа на земното Християнство. Йоан пък, като човек на дълбоката мисъл, е представен с елемента въздух, който символизира умствения свят. Неслучайно той се приема за покровител на езотеричното Християнство.
* * *
„Изучавайте мислите и чувствата на човека, за да го познавате и на този, и на онзи свят. Човек е жива книга, която трябва да се изучава. Всеки религиозен човек, който чете Стария и Новия Завет, си има по един любимец. Онзи, който има развито сърце, обича евангелист Йоан. Който има развит ум, обича Павел. Догматикът обича да чете Петър.“
„Учителят не може да работи върху всички направо. Върху някои работи направо, а върху други работи така: ще тури между него и себе си един човек, или двама души, или трима души, или четирима души и т.н. до десет души. Например Христос избра 12 души, върху тях работеше. Всеки от тях имаше по една типична черта. Например Тома имаше особена типична черта и тя беше врата за Христа да работи между другите хора. Също така и всеки един от учениците му беше особена врата, имаше особени качества, чрез които Той можеше да работи чрез специални хора в света. Аз сега приготовлявам учениците. И ще дойде време, и ще ви запаля. И като се запалите, вече угасване няма.“
Учителя
COMMENTS