"Веднага след това Духът Го извежда в пустинята. И Той беше там, в пустинята, четирийсет дни, изкушаван от сатаната; беше със зверовете; и Ангелит
„Веднага след това Духът Го извежда в пустинята. И Той беше там, в пустинята, четирийсет дни, изкушаван от сатаната; беше със зверовете; и Ангелите Му служеха.“
Марко 1:12,13
Веднага след кръщаването в река Йордан, евангелистите описват изкушенията в пустинята. Но коя е тази пустиня, за която говорят?
Пустинята е място на усамотение, на уединение. Тази пустиня е човешката душевна вътрешност, където човек е сам със себе си, откъснат от света. И в тази пустиня Великият Учител на човечеството е бил изкушаван от Сатаната. В посочения цитат от Библията с няколко думи е казано толкова много, че може да се напише цяла книга. От окултната наука се знае. че след грехопадението силите на Черното Братство проникват в човешката душа или по-точно в астралното тяло, в което е облечена душата. И Христос, като слезе в човешката душа, се срещна с тези сили, които се опитаха да Го изкушават. Но Той прояви своята духовна сила и мощ, за да не се подаде и да надделее. Това се загатва със стиха:
„И беше със зверовете и ангелите му служеха.“ Тези думи показват, че човешката душа се намира между животинсккото царство и ангелите, между низшата животинска природа и висшето ангелско съзнание.
Интересен е и въпросът кой е знаел за тази среща на Христос с дявола в пустинята, когато никой не е бил там. Никъде не се казва, че Христос е разказал на учениците Си, за да я запишат. Следователно и това е едно основание, че Евангелията са окултни съчинения и са написани по откровение от духовния свят, а не просто от очевидци на събитията.
Още от най-древни времена Христос е бил победител над силите на изкушението в духовните светове. Христос и неговите ангели победиха на Небето тъмните духове и ги бяха свалили на Земята. Затова в Евангелието на Лука (10:18) Христос казва: „Видях Сатана да пада като мълния от Небето“. След това Христос слезе на Земята, в царството на Сатаната, и тук Той отново срещна противниковите сили и неизбежно трябваше да влезе в сражение с тях. Те са първите същества, които Христос срещна на Земята. Той слезе в човешките глъбини и там срещна силите на Бездната, за да ги победи отново.
Интересно е и тълкуването на изкушенията от Учителя:
„Всичко, което Христос е преживял в изкушенията, и всеки един от вас ще премине; някои не са достигнали до този стадий, но ще дойде ден и ще го преминат. Затова трябва да се осветлите върху мъчнотиите, които ще срещнете тогава…
Дяволът казва на Христа: „Ако си Син Божи, речи тези камъни да станат хлябове.“ Думата ако предполага едно условие: „Ако си син Божи…“ Но имаше ли нещо грешно, ако Христос можеше да преобърне камъните в брашно? Имаше нещо изкусително за дявола в това да можеше да види процеса как Христос преобръща един камък в растение. Но Христос, който разбираше много добре заповедите Божии, знаеше, че всяко нещо има свое предназначение, т.е. че и камъните имат свое предназначение…
Знаете ли какво би станало с Христа, ако беше се поддал на това изкушение? Дяволът се явява в момент, когато Христос е немощен, и казва: „Ето един случай – ако си Син Божи, можеш да приложиш тези знания и тези закони.“ Обаче Христос му отговаря: „Не само с хляб ще живее человек, но с всяко Слово, което изхожда из Божиите уста.“ Тези камъни са грешни духове, паднали хора, в тях е скрит дяволът; ако Христос беше се опитал да преобърне камъните на хлябове, знаете ли какво значи да обърнеш един лош дух на хляб? Христос казва: „Ако един човек приеме Словото Божие…“ – това има практическо значение, всеки един от вас се старае да направи камъните на хлябове. Някои казват: „Защо хлябът не расте, та да не става нужда да го месим?“ В Германия и Англия се опитват да измислят метод, с който да могат да превръщат неорганичните вещества в органични, но ако съвременната наука беше изпаднала в това отклонение, щеше да се развие най-големият разврат. Онова, което спасява съвременните хора, е трудът и работата, а ако камъните можеха да се обърнат на хлябове, всички щяхте да го ударите на гуляй.“
[…] И след това се казва, че Ангелите Божии дойдоха да служат на Христа. След като минете тези три изкушения, ще дойдат Ангелите да ви избавят от четвъртото. Когато един момък предложи на някоя мома и богатство, и слава, и чест, а тя му откаже, той решава да я убие; и така дяволът реши да убие Христа. Казвате за момата: „Но той ще я убие!“ – нека я убие, по-добре да умре, отколкото да блудства. В този случай смъртта е едно преимущество – да умрем за една идея, за една Божествена мисъл, това е привилегия. Разбира се, не искам да се обезсърчавате.
И така, когато някой не иска да скъса тези връзки, тогава ние ще кажем: „Махни се, иди в своето царство!“ Това е Божествен закон – при Бога трябва да останат само онези, които могат да живеят един чист и свят живот. […] Не само на Земята има съд, но и Господ ще ви съди. И тоз, който проповядва друго учение, то е от лукаваго. Съвременните хора трябва да се разделят с учението, което съсипа умовете и сърцата им. Ние трябва да го разрушим. И ако някой умре, нека да умре заради Господа и да стане сила за повдигане на света.
И така, това са три велики изкушения, които ще ви дойдат до главата. Някои от вас са в първото изкушение, някои са във второто, а други са в третото. Издръжте ги, за да издържите и четвъртото, след което да дойде Възкресението – тогава Бог ще ви даде Сила. И когато пожертвате живота си за Слава Божия, тогава Бог ще ви възкреси в отплата. Затова ние трябва да любим Бога, никого другиго.“
COMMENTS