„И като се кръсти, Исус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ет
„И като се кръсти, Исус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“
Матей 3:16,17
В момента на Кръщението, извършено от Йоан Кръстител върху Исус от Назарет, Божественият Дух слезе на Земята и се съедини с човешкото същество Исус от Назарет. От мистична гледна точка, за Христовия Дух кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Исус раждането във Витлеем.
Но това не е един прост и еднократен процес. Христос постепенно се вселява в телата – астрално, етерно и физическо на Исус. Затова този процес, който започва през 30-тата година от живота на Исус, достига своята пълнота 3 години по-късно, на Мистерията на Голгота. Едва тогава Духът на Господаря на Слънчевата Система е навлязъл изцяло в плътта и по закона за аналогията, според който всички хора са свързани, е внесъл един мощен тласък в цялото човечество.
По този въпрос Рудолф Щайнер казва:
„Христос се въплъти в човек, като така доказа, че Божественото може да се постигне в човека. Той беше първият на земята, в когото обитаваше Божественото, а след това стана постоянен, неунищожим идеал за хората.“
„Всички велики мъдреци и Учители — египетският Хермес, древните индийски Риши, Конфуций, персийският Заратустра — предаваха Божието Слово. Но в Исус Христос това Божие Слово за пръв път се яви на земята в жива форма. Преди Христовото въплъщение човечеството познаваше само Пътя и Истината. Днес вече имаме Пътя, Истината и Живота. Голямата разлика между по-старите религии и християнството е в това, че християнството е кулминацията на предишните религии. Тоест не гледаме на Христос просто като на велик мъдрец и Учител — мъдри Учители има във всички религии — а имаме насреща си човешка личност, която в същото време е и Божествена личност.“
Йоан Кръстител също е един особено интересен персонаж, за когото Щайнер казва следното:
„Ние опознаваме как е живял като вестител на Христос, като онзи, който пръв е изговорил думите: Променете вашата духовна нагласа, защото небесното царство е близо. Той напълно насочи към това, което ще стане импулс чрез Голгота, че в човешкия Аз ще може да се намери нещо цяло, божествено, че Христовият Аз ще навлиза все повече в човешкия Аз и че този импулс е близо. Чрез духовно-научното познание научаваме, че е истина това, което е загатнато в Библията: Същата индивидуалност, която е живяла в пророк Илия, живя и в Йоан Кръстител. Така че този, който трябваше да бъде предвестник на Христос, се е проявявал като пророк Илия и отново идва като Йоан Кръстител, и отново става предвестник на Христос, както е било подходящо за неговото време…
Обърнем ли поглед нататък, ще намерим онзи своеобразен образ на Средновековието, който е роден за да се види външно, че по особен начин е свързан с духовния свят през един от Великденските празнични дни на 1483 година и който още млад е починал през тридесет и седмата си година, който така мощно е действал чрез това, което е дал на човечеството. Това е образът на Рафаело… Когато разгледаме този образ със средствата на духовната наука, можем да узнаем, че той е допринесъл за разпространяването на християнството, за навлизането на едно вътрешно християнство в сърцата и душевността на хората и то повече от всички теологически интерпретатори, повече от всички кардинали и папи на неговото време… Рафаело предизвестява духовния Христос, който отново може да бъде обхванат от духовната наука. И чрез духовната наука узнаваме, че същата индивидуалност, която е живяла в пророк Илия и в Йоан Кръстител, е живяла също и в Рафаело. И ние се научаваме да разбираме, че светът, в който той е бил като Йоан Кръстител, отново възкръсва в Рафаел…
Чрез духовната наука ни става ясно, че това, което живее като индивидуалност в Рафаело, каквото тази индивидуалност си е изработила, се запазва и изработеното отново ще се появи с нея. И когато узнаем, че същата тази индивидуалност отново се появява в поета Новалис и вземем ли първото предвестие на Новалис, което се появява като зора на една нова, жива идея за Христос, тогава ще си кажем: Дълго време преди във външния свят да изчезне това, което е направил Рафаело, тази индивидуалност ще бъде отново тук, за да даде в нова форма онова, което има да даде на човечеството.“
COMMENTS