Детските години на Исус

„Някои казват, че Христос никъде не се е учил. Други казват, че Той се е учил в Египет, Индия и т.н. Не, Великите Учители изобщо не се учат на Земята. Някои от тях ходят може би само за 5-6 години да се учат на Слънцето и после идват на Земята. Ако някои казват, че Великите Учители се учат тук, на Земята, те са много прости хора.“

Учителя

Земният път на Исус започва от една област в Палестина, наречена Юдея. Това не е случайно явление, а има много дълбок мистичен смисъл. Изборът на това място е свързан с друг конкретен факт – момент от живота на Исус – кръщението в река Йордан, близо до нейното вливане в Мъртво море.

Мъртво море лежи на 400 метра под морското равнище. Следователно, при Своето слизане, за да се въплъти в човешка форма на Земята, Христовото Същество търси онази точка на Земята, където земното съществуване притежава най-голяма дълбочина и местността също е приела характер на падението, на космическото грехопадение. При Човекоставането на Христа се касае не само за това Той да стигне някъде Земята – Той трябва да достигне Земята там, където има най-много нужда от спасение и от силите, които Той носи от мировите висини. По същата причина, по която кръщението на Исус в Йордан е станало на най-дълбоката точка на земната повърхност и Христовото Същество е намерило своето въплъщение в юдейството. Юдейският народ е бил онзи клон от човечеството, който се бил откъснал най-дълбоко и най-съзнателно от свръхсетивния свят. Това изгубване на старото ясновидство и старата връзка с духовния свят не трябва да се тълкува в отрицателен смисъл. В него лежи положителната мисия, която юдейството е трябвало да мине в един по-ранен стадий, като представител на цялото човечество.

В бъдеще цялото човечество е трябвало да мине по този път. Старата духовност дошла в упадък и се изродила в суеверия. За тази си мисия еврейският народ е бил подготвян още от времето на Авраам и Мойсей. Пророците са действали в същото направление. Така например Бог казва на Исайя:

„Иди и втвърди сърцето на този народ, щото да гледа и да не вижда, да слуша и да не чува.“

Благодарение на строгото спазване на расовата чистота, физическото тяло, което се било изработило в юдейството, е било достигнало в онова време най-голяма степен на втвърдяване сред човечеството. Докато гърците и още повече германските и славянските народи на север, благодарение на това, че тяхното тяло не е било така втвърдено, са били още напълно потопени в образния свят на митовете, израелският народ отдавна е бил навлязъл във фазата на „минаването през пустинята“ по отношение на своето земно съществуване, както в материално, така и в интелектуално отношение.

Ако Христос се беше въплътил тогава в някой друг народ, а не в юдейския, тогава донесените от Него духовни сили биха се примесили с остатъците от старите духовни сили. Затова Той потърси онзи народ от човечеството, който е бил скъсал напълно връзката си с духовния свят и е бил слязъл най-дълбоко в земната материя, и чието тяло било най-много втвърдено. По такъв начин най-висшето духовно Същество се свързва с най-втвърдената земна глъбина.

* * *

А сега нека разгледаме един въпрос, без чието разбиране някои стихове от евангелията изглеждат неразбираеми, а дори и лъжовни.

Окултен факт е, че каквато и индивидуалност да слезе на Земята, тя може да се изяви в зависимост от способностите, които идват от тялото, в което се въплъщава. Но едно Възвишено Същество може постепенно да изработи своето тяло или да го преобрази. Така и Исус от Назарет трябваше да подготви през първите 30 години от своя живот едно тяло, което да стане добър проводник на Великото Същество, Което слизаше на Земята.

Ако разгледаме първа глава от евангелието на Матей и трета от Лука, в които е представено родословието на Исус, ще забележим нещо интересно. В двата списъка с предшественици от Авраам до Давид имаме пълно съвпадение, но всички останали имена, с изключение на бащата (Йосиф), се различават напълно. Да приемем, че единият евангелист лъже или е в заблуда, би било наивно, понеже ако толкова недвусмислен факт е представен неистинно, то каква достоверност можем да очакваме за по-важните събития от живота на Исус? Така че би трябвало и тук да има нещо, което не разбираме, и което би обяснило това явно противоречие. Към него можем да добавим, че дори и детството на Исус от двете споменати евангелия се различава значително, като дори в единия текст благовестието е отправено към майката, а в другото – към бащата.

Родословните книги на Евангелията съдържат много дълбоки тайни. Който вижда и разбира тези тайни, той ще разбере привидните противоречия, които съществуват в Евангелието. Тъй като едното родословно дърво е от Исус към Адам, а другото – от Авраам към Исус, двете родословни дървета представят също и двата пътя на човешкото развитие – инволюционния и еволюционния. Дървото на Матей върви отгоре надолу и показва как постепенно човешкото съзнание слиза от Висшите светове до ограниченото земно съзнание. Дървото на Лука почва от Земята, от Исус и отива до Бога. Това е еволюционния процес, в течение на който човешкото съзнание все повече се разширява и се слива с Великото Божествено Съзнание.

Също така Матей описва как Ангелът се явява на Йосиф и му казва, че Мария ще роди син, който е заченат от Светия Дух, след което представя явяването на Мъдреците, които на Изток видели звездата му и дошли да му се поклонят. Те намират детето и му се покланят, като му поднасят подаръци: злато, смирна и ливан. След това следва бягството в Египет и връщането от Египет, и настаняването в Назарет. Но винаги Ангелът се явява на Йосиф, а не на Мария. Исус се ражда по линията на Йосиф, който води началото си от Соломон. Значи, раждането на Исус тук е оповестено от Ангела на Йосиф. Забележително е, че Царете Свещеници от Изток виждат звездата му. Учителят казва, че тази звезда е представяла живи Същества, които са водили Мъдреците, а Щайнер казва, че тази звезда е бил духът на Заратустра, чието име се тълкува Златна звезда, който идвал да се въплъти в детето Исус от Назарет, за да подготви неговото тяло за Христовото вселяване. Мъдреците, това са ученици на Заратустра от миналото, които идват да се поклонят на своя Учител, който иде в ново въплъщение. Двете обяснения може да изглеждат противоречиви, но са съвършено верни, тъй като в Библията няма сцена, която да изразява само една идея, като според Учителя те са винаги най-малко три, а понякога дори седем.

Учителя казва следното:

„Когато Мъдреците от Изток дойдоха при Христа, когато се роди на Земята, те се срещнаха не с малкото дете, но при него те срещнаха Духа на Христа, с Когото те водиха дълъг разговор. В този разговор Христос им предаде окултната наука и те я занесоха в Индия, където има ред братства, които съхраняват тази Мъдрост, но те са неизвестни на съвременните хора.“

 

„Звездата, която водеше Мъдреците от Изток, които отиваха да се поклонят на Христа, беше съставена от живи, разумни същества, които ги водеха да намерят Христа и само те видяха тази звезда. Това бяха духовните ръководители на човечеството от миналите културни епохи, които го насочват в правия път на неговото развитие и го отправят към Великия Учител на Любовта и Братството — Христос. Мъдреците, макар и Посветени, се намираха под ръководството на духовните същества и под тяхно ръководство те намериха Христа, за Когото знаеха, че ще дойде на Земята да внесе нов импулс и да обнови древната Мъдрост, която беше предадена на човека още в рая.“

Тези мъдреци са били от централната ложа на Бялото Братство на Земята, която ръководи развитието на човечеството, и която е във връзка с ложата на Бялото Братство на Слънцето, затова те изпратиха своите пратеници – Мъдреците – да посрещнат и поднесат подаръци на Христа. Те са били в непрекъсната връзка с Него преди Той да дойде на Земята, тъй като Христос е глава на Бялото Братство , а те са клон от това Братство, те са една ложа в Бялото Братство на Земята, която ръководи човечеството. Те бяха, които организираха развитието на египетската, персийската и индуската културни епохи. Под тяхно ръководство се изградиха пирамидите и Сфинкса в Египет, под тяхно ръководство там процъфтя една хилядолетна култура, за която Учителят казва, че е образец на истинска култура, на образцова правова държава, на дълбока религия и наука. Всичко това обаче в последствие се извращава и довежда до безправие и упадък.

За бягството в Египет Учителя казва:

„Защо Йосиф не избяга с Исус и Мария в Асирия или Вавилон, или другаде, а отиде в Египет” и отговаря: „Защото по това време в Египет се намираше центърът на Бялото Братство и Исус бе изпратен в Египет, за да влезе във връзка с ръководителите на Бялото Братство, за да пробудят в него съзнанието кой е Той и да го подготвят за неговата мисия.”

Има един окултен закон, според който всеки Посветен, колкото и велик да е той, при всяко ново въплъщение трябва да премине през известна дисциплина и окултно обучение, за да подготви тялото си, то да може да стане добър проводник на неговата пробудена душа. За тази цел той трябва да влезе в контакт с един окултен център, където да го събудят. Същото става и с Исус. Това е смисълът на бягството в Египет. Той като дух имаше будно съзнание, но младото тяло трябваше да се подготви, за да стане добър проводник на този възвишен дух. Така обяснява Учителя отиването на Исус в Египет.

Такава е историята на Исус според Евангелието на Матей, който се ражда по линията на Йосиф, който е от Давидовия род по линията на Соломон.

Съвсем другояче описва това събитие Лука. Той описва как Архангел Гавраил е изпратен от Духовния свят да се изяви на Дева Мария и предава техния разговор, който няма никакви допирни точки с евангелието на Матей. След това във втората глава се разказва, че станало преброяване и Йосиф и Мария трябвало да отидат във Витлеем, понеже Йосиф е бил от Давидовия род. Там тя ражда Исус, а по-нататък се говори за овчари, на които се явил Ангел Господен и им съобщил, че в техния град Витлеем се е родил Спасител, който е Христос. И им казва, че ще намерят младенеца увит в пелени в яслите. И заедно с Ангела дошъл цял небесен хор, който хвалел Бога, казвайки:

„Слава на Бога на висините и на земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение.“

И дума не става за мъдреци и звезда в небето.

След това е предадена една особено значима случка, при която става голям преврат в 12-годишния Исус (Лука 2:41-50):

„Всяка година родителите Му ходеха в Иерусалим за празник Пасха.

И когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в Иерусалим по обичая на празника; а когато се връщаха, след свършване на празничните дни, Отрокът Исус остана в Иерусалим; и не забелязаха това Иосиф и майка Му.

Като мислеха, че Той върви с дружината, изминаха един ден път и Го търсиха между роднини и познайници; и като Го не намериха, върнаха се в Иерусалим и Го търсеха.

Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите, да ги слуша и запитва; всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му.

И като Го видяха, смаяха се; и Му рече майка Му: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим.

Той им рече: защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми? Но те не разбраха казаните тези думи.“

От казаното дотук се вижда, че двамата евангелисти описват две различни събития, две различни раждания, защото в нищо тяхното описание не съвпада, освен в името Исус, майката Мария, бащата Йосиф и Светия Дух. Но родословната книга ни показва, че и в двата случая Йосиф е последният човек от една родословна линия. В единия случай при Матей той е последният член по линията на Соломон, а при Лука той е последният член по линията на Натан.

За да се изясни и разбере това противоречие, както и всички противоречия, които съществуват в Евангелието, може да ни помогне само Езотеричната Мъдрост, която черпи своите сведения от Акашовите записки, достъпни за Посветените адепти на Бялата Ложа. Ясно става, че в двете евангелия се говори за две различни раждания, които се описват съвсем независимо от двамата евангелисти. Исторически факт е, че имаме две раждания, което следва от изследването на двата разказа.

Окултната Наука твърди, че в Исус по Соломонова линия се преражда духа на Великия Учител на древна Персия Зороастър, който е един от най-издигнатите Посветени на човечеството и който е Учител на Хермес и Мойсей още от Атлантида. Лука ни описва раждането на Исус по Натанова линия, който има връзка с Йоан Кръстител. Според Учителя, Рудолф Щайнер и езотеричната традиция като цяло, в този Исус по Натанова линия се въплъщава една много особена душа, която е била задържана в Невидимия свят и не е минала през прераждания, както други човешки души, като по този начин не се е опорочила след грехопадението. Тя останала девствена, тъй като не е била засегната от изкушението на Луцифер и неговите последици.

Само тази душа, която живяла в Исус от евангелието на Лука, останала в такова състояние и била специално пазена. Това показва, че въплъщението на Христос е било планирано в детайли още през отдавна отминали епохи. Понеже тази душа още от началото на Сътворението била свързана непрестанно и неразделно с Божественото, тя била пропита с Любов и чистота. Затова за нея било съвсем привично от една страна да се свърже с Христос по време на Неговата земна мисия, а от друга страна, тъй като тя била на своята човешка степен на развитие, тя можела безпроблемно да живее и в човешко тяло. Затова тя била най-подходяща да стане посредница връзка между Божественото и плътта. Щайнер описва това така:

„В Исус от Назарет беше въплътена Душата на Небесния Човек. Тя е онази човешка Душа, която е била съхранявана в Духовния свят в Царството на Слънцето, която не е стъпвала в никакво земно въплъщение, за да запази чистия първообраз на падналото човечество. В нея останал чистия Божествен блясък, който човекът притежавал преди грехопадането. Той е Първият Адам, който не е опетнен от това, което се е родило от грехопадането. На Него беше присъща първоначалната етерна лъчезарност… Това е живяло в Исус от Назарет. Но същевременно е живяло и друго едно Същество, пълно с Мъдрост. Това е най-зрялата индивидуалност на цялото земно човечество. Това Същество е било Ръководител на човечеството в течение на много прераждания. В него е събран резултата, жетвата на цялата история на човечеството.“

По тази причина Натановият Исус (Адам) се отличавал с една необикновена доброта и състрадание към цялото човечество, докато Соломоновият Исус (Заратустра) се отличава с голяма интелигентност. За да стане ясно колко специална подготовка е била нужна за това събитие и колко смешно е да говорим днес, че Исус Христос е бил поредният адепт и Учител, ще изнеса още един факт, който е даден от Щайнер: При раждането на Исус по Натанова линия се намесва и Буда, който влага в него своето астрално тяло и, така да се каже, облича с него душата на Адам. По тази причина в тази Божествена душа прозвучава Учението на Буда за Любовта и състраданието към цялото човечество.

Този Исус по Натанова линия отива с майка си и баща си на 12-та си година в Ерусалим и остава в храма, където разговаря със законоучителите и ги учудва със своята Мъдрост и интелигентност. Това учудва и неговите майка и баща, които са знаели дотогава, че той е много добър и състрадателен, но не се отличавал с някаква особена интелигентност.

В този момент, според Езотеричната традиция, става нещо особено: Азът на Заратустра напуска тялото на Соломоновия Исус, което впоследствие умира, и се вселява в тялото на Натановия Исус. Затова после родителите му го намират да поучава законоучителите в храма и да смайва всички присъстващи. От този момент в тялото на Исус по Натанова линия живеят Душата на Адам, преобразеното астрално тяло на Буда и Азът на Заратустра.

На малко по-късен етап в едното от двете семейства (които са били близки), умира майката (Мария), а в другото – бащата (Йосиф), след което овдовялите родители се събират. Оттам насетне в евангелията се говори за това семейство, когато се споменават майката и братята Исусови.

Интересно е да обърнем внимание и на факта, че чрез двете момчета Исус се свързват двама от най-великите учители на човечеството от миналото – Заратустра и Буда. По такъв начин става сливането на двете мощни културни и мистични течения на миналото, които се обединяват за великото събитие, което предстои да се извърши в Палестина.

Според духовната наука, на 30-годишна възраст Азът на Заратустра напуска тялото на Исус, за да може в него да се всели Христос, а оттогава насам Заратустра се преражда многократно в нови тела и се движи в света като Ръководител на Християнството, познат под името Учителят Исус. Той е вдъхновител на всички онези, които са работили в полето на християнството и ръководи Езотеричните Християнски Школи.