Посредници между Бога и човечеството

„Хората живеят в тъмнина и нечистота, и Бог праща в света светли души, за да бъдат като кандило в тъмнината и да подадат ръка.”

Учителя

Тъй като тази тема е от огромно значение за осъзнаване на нашата роля в цялото Битие, ще започна малко по-отдалеч, за да бъде правилно разбрана в нейната пълнота. Човечеството, каквото го познаваме в наши дни, не винаги е било такова – нито като тяло, нито като чувства и ум, нито като разбиране на Бога и духовните светове. Всемирен закон е, че човек, за да получи нещо, трябва да пожертва нещо друго. И ако той е разумен, жертва нещо низше, за да получи нещо висше, пък макар и в бъдещето. И тъй като в общ план цялото наше развитие се направлява от Висшите Йерархии, това правило се следва неизменно. По тази причина съвременният човек притежава способности, които човекът на миналото не е притежавал. Такива са аналитичният и логичен ум, способността да разсъждава и изгражда взаимовръзки между отделни факти и събития, а също и моралното чувство за това кое е добро и кое е лошо. Но в миналото това далеч не е било така. Добър пример за това са Божите Заповеди, които изрично трябвало да кажат на хората, че лъжата, изневяра и убийството са нещо лошо. Сега ни е трудно да си представим подобно състояние, но пред погледа на ясновидеца, отправен към миналото, то е факт. В онези времена всичко, което днес приемаме за даденост, е трябвало да ни бъде известено отвън. И това се е извършвало чрез Великите Учители, които са били във връзка с Небесните наставници на човечеството, предвождани от Онзи велик и напреднал Дух, Когото днес наричаме Христос.

Те в миналото са работили главно в Мистерийните центрове. Това са били места, отдалечени от всекидневния живот, където онзи, който е готов съзнателно да служи за всемирното развитие, постепенно се подготвя да влезе във връзка с Божия Дух. И след тази среща с Божия Дух, той става вече нов човек, става Посветен, на когото очите и ушите са отворени, и той слуша Божия глас, има видения и изпълнява Божията воля. Тези Велики Учители са работили в течение на човешкото развитие за постепенното развиване на способностите, които човечеството сега притежава. Те са насаждани като семена, които с течение на времето се развиват в способности. И това, което днес познаваме със собствените си сили като висши добродетели на състраданието и Любовта, е трябвало да бъде предавано в течение на дълги епохи от Небесните висини чрез тези Божи пратеници. Kакто Слънцето, в своето видимо движение, създава условия за развиване на живота на Земята, така и от Божествения Дух периодично идват духовни течения към Земята, за да създадат условия за напъпилите души да разцъфтят, да се пробудят. Тези пробудени души са мистиците, които долавят духовните течения, идващи за дадена епоха и се пробуждат от вековния сън. Тогава те се озаряват от една духовна светлина, носят в себе си мекота и топлина, с които привличат хората, стават един жив извор на Любов и Мъдрост, и помагат на тези свои земни братя и сестри, които са готови, също да се пробудят.

Мистикът външно може да бъде обикновен човек, орач или овчар, както са били някога еврейските пророци. Може да бъде цар или свещеник, както Давид и Соломон. Може да бъде поет, като Гьоте и Шекспир. Може да бъде общественик, като Ганди и Толстой. Може да бъде философ, като Лайбниц и Спиноза, може да бъде учен, като Нютон, Франсис Бейкън и други. Може да бъде художник, като Леонардо Да Винчи и Рафаело. Всички те са били пратеници на Бялата Ложа сред човечеството, чрез различни методи да внесат необходимите импулси за нашето повдигане.

Прогресът в света и културата са дело на мистиците, а не на онези, които се мислят за учени и умни. Ако в тази светлина разгледаме световната история ще видим, че начело на прогреса и културата винаги стоят мистиците, хората с духовен поглед за света и живота, а тези, които се кичат с титлата „учени“, обикновено са само дилетанти в науката. Те само разработват и много често опорочават първоначалните идеи, дадени от истинските учени, които са били винаги мистици. Най-големите светила на науката като Алберт Айнщайн и Исак Нютон са хора с дълбоко религиозно убеждение.

Тези именно напреднали души, които минават по друг път на развитие и действат като квас за цялото човечество, са представени на много места в Библията – например в Марко 3:13-15:

„После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него. И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват, и да имат власт да церят болести и да изгонват бесове.“

Ясно е, че Христос не е избрал своите ученици на случаен принцип, нито поради симпатии, а поради техните качества и способности. А тези качества и способности на свой ред са изградени в продължение на много животи, отдадени на висши стремежи. Самите пътища за усъвършенстване на човешката душа са дадени в Свещените Писания на различните народи, както и в езотеричните школи, където дълго време са се предавали от уста на ухо, само на достойните ученици.

„За да бъде ясновидец, човек трябва да разполага с особени органи. Тогава той може да вижда всичко. Обаче така могат да виждат истински културните и благородни хора, защото те няма да злоупотребят с това, което виждат. Ако ясновидството се развие в обикновените хора, те ще направят ред погрешки и престъпления. В това отношение Природата знае на кого какви способности да даде. Докато човек не е развил своите висши чувства, Природата не може да му даде необикновени дарби и способности.“

 Учителя

Ако проследим историческото развитие на човечеството ще видим, че културите се местят от едно място на друго. Съвременните историци обясняват това по различен начин, но то се дължи на преместването на учениците на Бялото Братство от едно място на друго. Това движение на Бялото Братство не е случайно и произволно, а следва един вътрешен план за развитие на човечеството. Белите братя носят онези духовни сили и енергии, които са необходими за развиване на зародишите, които са вложени в човешките души. Както влагата, светлината и топлината на Слънцето са необходими за развиване на зародишите на различните растения, така и светлината и топлината, които Белите братя носят, са необходими за развиване на добродетелите и способностите, вложени в човешката душа.

Ето защо истинският фактор за историческия прогрес и създаването на културите са Белите братя, които присъстват между даден народ невидимо. Те се изявяват чрез хората от народа, сред който живеят, било като се въплътят като учители на народа, било като се вселяват или пък вдъхновяват по-будните между хората със своята Светлина. Със своето присъствие в дадени страна и епоха, те носят една невидима светлина и топлина, които са израз на тяхната Любов и Мъдрост и са необходими за развиване на дарбите, способностите и добродетелите. Това е основата на всяка култура и прогрес.

В Гърция те се изявиха чрез ред философски школи, а в Палестина се изявиха чрез пророците. Когато преминаха в Западна Европа, те стимулираха изкуството и науката. Така че, пророците на Израел не са едно случайно явление, нито пък са някакво достойнство на еврейския народ. Това са учениците на Бялото Братство, които пътуват по света и носят културата и прогреса. Във всеки народ те се изявяват по специфичен начин в зависимост от мисията и задачите, които провидението възлага на този народ. Влад Пашов, един от близките ученици до Учителя, казва следното:

„Усилията на Бялото Братство в настоящата епоха са колкото се може повече души да приемат Христовия импулс, да се пробуди в тях чувството на братство и Любов, да се роди Разумното Сърце, което ще ни издигне към Духа. И понеже стремежът на Христа сега е да обедини всички религии, Братства и Школи, за да съдействаме на този стремеж, не трябва да критикуваме никоя от тях, защото това са различни класове, в които се провежда великият Христов импулс. Там, където може, ще дадем подкрепа и светлина, без да критикуваме и осъждаме. По този въпрос Учителя казва буквално следното: В днешната епоха всички Ученици на Окултните Братства от целия свят – от Индия, от Англия, от Америка, от Германия – се обединяват. Това обединение става вече в духовния свят и постепенно ще се извърши и на Земята. Затова трябва да бъдете толерантни към Учениците на всички Окултни Школи, защото те всички са Ученици на Бялото Братство.“

Под езотеризъм се разбира вътрешната страна на Словото, където нещата са дадени така, както както ги е съзерцавал един Велик Посветен – както са в действителност. А под екзотеризъм се разбира външната страна на Словото, предадена в образи и символи, забулена с ред була. Истината е една, но езотеричното учение се дава на народните маси в екзотеричните писания, в разкази и случки от живота, като е подчертана моралната и практична страна на учението. Но тези разкази не са случайно и произволно измислени, а са създадени от Мъдреци и Посветени, които познават закона на съответствието и знаят на какви реалности от духовния свят какви форми във физическия свят съответствуват, и в такива форми обличат известни духовни Истини, за да бъдат разбрани от хора с детско съзнание.

Това обособяване на две групи, на които се поднася Учението в различна форма, е ясно изразено и от следващите два примера:

„И като се приближиха до Него учениците, рекоха Му: защо с притчи им говориш? А Той им отговори и рече: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено; защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме; затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат и слушат, а не чуват, нито разбират.“ (Матей, 13:10-13)

 

„И аз, братя, не можах да говоря на вас като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете.“ (1 Кор 3:1,2)

Характерното в езотеричните писания е това, че с едни и същи думи, с едно и също слово, се изразява както езотеричната страна на учението, така и екзотеричната. Така когато в някои екзотерични текстове (разкази, приказки и пр.) се говори за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че се говори за отношението между мъжкия и женския принцип, между Духа и душата. Планината е символ на духовния свят, на възвишеното, на Божественото, а равнината, долината е символ на физическия свят. Морето е символ на живота, а също и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на умствения свят и живота на мисълта, тъй като по сходен начин и мислите ни се носят из пространството около нас.

* * *

В действителност Школата на Бялото Братство е една, а отделните нейни земни проявления (окултните школи и центрове) са подразделения на главната, всяка от които работи върху определени задачи. В миналото те са се явявали пред света за кратко време, хвърляли са известна Светлина в живота на човечеството, изпращали са известни импулси и са се прибирали обратно в своето вътрешно прибежище. Но сега, според Учителя, Братството е решило да пренесе голяма част от дейността си в целокупния живот и да одухотвори живота. За тази Школа той казва следното:

„Сега някои религиозни хора считат, че Бащата трябва да работи, а човек да не работи – наготово да се живее. И Христос дойде на Земята да помага, да работи. Втори път пак ще дойде, но в душите. Организирането на света се дължи на Бялото Братство. Всички религии са методи на Бялото Братство. Пратениците на Бялото Братство са създали религиите.

В архивите на Бялото Братство се пазят всички тайни. Няма нищо пропуснато. Всички светии са негови членове и действат от Негово име. Бялото Братство е онова велико общество на Божествения свят, което е в прямо общение с Бога и с Христа. В края на века всички светии ще бъдат на Земята.

Струва си да бъдете ученици на великото Бяло Братство, понеже Учителите на това Братство държат всичката архива на Космоса. Те пазят книгата на живота и всички вие трябва да изучавате тази книга. По-голямо благо от това няма. Ще се стремите да придобиете това изкуство. Изведнъж няма да дойде, но постепенно. Един ден ще си кажете: „Благодарим, че тръгнахме в този път.“ Колкото по-рано тръгнете, толкова по-добре. Колкото по-късно тръгнете, и по-късно ще стигнете.

Богомилите едно време работиха и понеже българите не бяха готови, паднаха под робство. Богомилите отидоха горе и сега, като се освободи България, пак дойдоха. Това е, дето се казва: слизане и качване. Те са сегашните ученици на Бялото Братство.

Богомилите (В този текст под думата „Богомили“, в широк смисъл нa думата, се подразбира Школата на Бялото Братство – бел. авт.) са били в Египет, Асирия, Вавилон, Персия, Гърция и пр. Те са били там в разни свои прераждания. Във време на Христа са минали в Палестина и от там пак в Гърция, от Гърция в Рим, Англия, Германия и пр.

Богомилите се разделят на три клона. И трите клона са живели дълго време в Египет. И трите клона са били в Индия, само че са излезли от там в разни времена.

Първият клон можем да наречем египетски. Той отива от Египет в Персия, Гърция и пр. Вторият клон можем да наречем палестински. Той от Египет отива в Палестина и в християнската епоха отива в Рим, Англия, Германия и пр. Третият клон можем да наречем богомилски в тесен смисъл на думата, или български клон. Той от Египет отива в Индия, от там в Арабия, Сирия, Мала Азия и България. Учениците на Всемирното Бяло Братство в днешната епоха представляват сбор от трите клона. Сега в България работят и трите клона. Тези три клона – Египетски, Палестински и Богомилски в тесния смисъл на думата – идат от едно по-високо място.

Тези, които ръководят трите клона, са посветени. Най-рано е излязъл първият, египетският клон, после палестинският и най-после българският или богомилският клон. Тези три клона могат да се нарекат клонове на Всемирното Бяло Братство. В Гърция те се наричат орфисти, в Палестина – есеисти, в Египет – херметисти, в Персия – маздеисти. Маздеистите са разклонение на първия, египетския клон.

Първият клон е построил в Египет пирамидите. В Индия трите клона са оставили повече философска наука, а в Египет – повече научен материал. Съвременната култура почти прилича на египетската. И в двете култури имаме подобни прояви: вдигане на тежести, строеж на пирамиди, на Айфелова кула, на параходи, пробиване на тунели и пр.

Първият клон имал за цел да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството. Вторият клон имал за цел да внесе християнството в света, да го разпространи. Третият клон имал за цел да реализира Божественото учение, християнството.

Розенкройцерите са разклонение на третия, богомилския клон. И те имат за цел подготвянето на новата култура.“

От казаното от Учителя в тази и други беседи разбираме, че през цялата история на човечеството, още от излизането му от Бога, сме били ръководени на всяка стъпка от развитието си. А зад всички посветени и зад всички школи Учителя казва, че стои винаги едно Същество: „Христос е вдъхновителят на всички откровения във всички времена и епохи.“

Освен от директни откровения, Посветените черпят знания и от още един източник – хрониката Акаша, известна още като „Великата Книга на Природата“ или „Паметта на Природата“. Тя може да се уподоби на космическа библиотека, в която е записано всяко знание, мисъл, чувство или дело, което някога се е случвало във Всемира. От Библията (Даниил, гл.2) става ясно, че там се съхраняват дори нашите сънища. За разлика обаче от земните библиотеки, там няма възможност да се съхрани лъжливо знание, тъй като във Висшите Светове царува Истината и никоя лъжа не може да просъществува. Много от истините, изнесени пред света от Великите Посветени и Учители, са почерпени именно от тази хроника.

Мнозина може би вече си задават въпроса:

„Ако и в наши дни има такива школи и Посветени, как можем да ги намерим?“

Рудолф Щайнер дава отговора:

„За всеки трябва да бъде ясно, че и Посветеният при всеки случай ще намери този, който сериозно и дълбоко се стреми към висшето познание, защото съществува строг закон за Посветените, според който никой човек не се лишава от правото на знанието, до което той е дорасъл вътрешно. Заедно с този закон има и друг също строг закон – на никой не могат да бъдат дадени тайните знания, за които той още не е подготвен… Само в своята собствена душа човекът може да намери средствата, които да накарат Посветения да се разкрие пред него. Той е длъжен да развие в себе си до висока степен известни качества, и само тогава може да му бъдат съобщени висшите съкровища на духа.“

Тук бих желал да кажа няколко думи и за три основни понятия, които често биват бъркани и използвани неправилно. Става дума за думите „ясновидец“, „посветен“ и „адепт“. Ясновидецът е човек, у когото е пробудена дарбата да съзерцава невидимите светове. Тя може да бъде свързана с определена окултна подготовка (включва четене и размишления над определени свещени текстове, медитация, молитви, пост, дихателни и други упражнения, пречистване на страстите и желанията и др. – бел. авт.), а може и да се пробуди спонтанно въз основа на посвещения в предишни животи или водене на чист и свят живот. Не е задължително ясновидецът да е преминал през посвещение. От друга страна посветеният е преминал през окултна подготовка и определени мистични преживявания, които са пробудили у него Висшето съзнание. Това може да отключи у него ясновидство, но може и да не се случи. Във всички случаи той вече живее с едно много по-будно съзнание, придобива по-ясен поглед върху живота и власт над някои природни сили. Високопосветените могат да вършат с мисълта си неща, които остават необясними за науката. Адептите пък са друга категория хора, които разполагат с окултни познания и тяхната основна задача е прилагането им в живота с цел повдигане на човечеството. Те може да са посветени или ясновидци, а може и просто да са се отдали на едно висше познание, чрез което да подпомагат работата на Братството. Адептите умеят да използват практически видяното от ясновидците и обясненото от посветените, и да го предадат на хората. Повече светлина върху разликите между ясновидци, посветени и адепти хвърля Рудолф Щайнер в своите Езотерични лекции:

“…в древните времена, за които говорим сега, много хора не можеше да бъдат доведени до ясновидство. Тогава те ставаха посветени, а това означава, че те постигаха пълно вникване и разбиране на духовните истини и закони, но не можеха да ги виждат. Но имаше и други в същото братство, които бяха ясновиждащи, без в същото време да могат да разбират какво виждат. Те казваха на посветените какво виждат, а те на свой ред им го обясняваха.

Адептите, като трети вид езотерици, тогава бяха в състояние да използват практически видяното от ясновидците и обясненото от посветените.

В тези древни братства имаше много красиво сътрудничество. Тогава се изискваше взаимна любов и търпимост – голямо доверие, каквото вече изобщо не е възможно днес – такова, каквото човек днес трудно може дори да си представи. Нашата епоха е толкова егоистична, безлюбовна и подозрителна, че е невъзможно каквото и да било, подобно на това. По тази причина днес един посветен винаги е също и ясновидец до определена степен, и обратното; всъщност дори не е възможно да се обучават хора по друг начин.

Това, че адептството трябваше почти изцяло да се оттегли, също се основава дълбоко на условията на нашите времена. Нашата егоистична епоха не е в състояние да използва такива висши способности. В нашата епоха никой не ограничава себе си повече от адептите. Дори и да искаха да се намесят в съдбите на човешките същества, те често не могат, въпреки, че имат силата да го направят и биха могли да бъдат от голяма полза.

Особено в областта на медицината, потънала най-дълбоко в материализма, адептите трябва често да наблюдават, така да се каже, с кървящо сърце (ако това е все още възможно на такава висока степен на развитие) как хиляди бедни, болни хора вехнат, без да бъде възможно да им се помогне. Но дори и ако един адепт би благоволил да помогне на някой болен, тогава онова, което трябва да се направи, така би противоречало на настоящата епоха, че той или тя на следващия ден би бил най-малко в лудницата; наистина, лекарите от цял свят биха се вдигнали срещу него или нея.

Като цяло в духовния живот случаят е такъв, че най-висшите адепти и посветени са най-сдържани. Често най-висшите адепти се намесват в съдбата на народите само два пъти за две столетия. Тяхната сила се пази, така да се каже, за много специални случаи. Просто има определени неща, за които човечеството още не е узряло достатъчно. Ако някой иска да даде тези неща на човечеството, те биха могли да действат само разрушително. Наистина, има определени висши истини, които вие, мои братя и сестри, не можете още да получите. Ако аз съобщя една такава истина, тази стая би се опразнила за минути. Днешните човешки същества просто не могат да понесат определени истини, дори и ако вече са достигнали определена степен в езотеричното обучение.“