Безкрайният път към Съвършенството

Учителя:

„Някой казва: „Като станем съвършени, какво ще правим?“ Тогава ще почнем да живеем.“

 

„Ние мислим, че човек е най-горното стъпало на еволюционната стълба, обаче еволюцията е безкрайна. Както има същества по-долу от човека, така има същества и над човека. Те са се развили в миналите вселени.“

 

„За да завърши човек своята еволюция (под думата „еволюция“ мистиците подразбират еволюцията на съзнанието, която няма нищо общо с фантастичната теория на Дарвин за еволюцията на телата – бел.авт.), той трябва да премине през тези 12 милиарда години. У нас може да се породи въпросът, какво ще бъде след това положението на човека? Разбира се, след като човек премине това развитие, положението му ще бъде твърде различно от настоящото. Той ще се намира на една степен на развитие, която е в такова отношение спрямо степента, на която се намира сега, каквото е отношението например между днешния човек и жабата. Такава ще бъде разликата между сегашното и бъдещето положение на човека. Когато дойдете в това положение, ще ви се даде да създавате цели светове и да се разпореждате с тях, ще бъдете натоварени с редица отговорности… Ще настъпи нова еволюция за вас и като имате предвид великата цел на живота, вашите съвременни страдания ще ви се видят нищожни. Това, което сега ви спъва, в бъдеще ще ви се струва като детска играчка. Ако тези играчки и да са ви потребни сега, в бъдеще, когато промените състоянието си, задачите ви ще бъдат съвсем различни, вие ще бъдете готови за по-високи и по-велики задачи. Вашата душа ще бъде готова за нова служба.“

 

„Като изучавам съвременните учени, писатели, поети, художници и музиканти, аз ги разглеждам като носители на Божественото. Бог иска да се проявява чрез тях, но понеже те още не са добре организирани, не могат да предават правилно Божествените Идеи. Това не е за упрек. Ще дойде ден, когато те ще могат правилно да предават Божествените Идеи и Чувства.“

 

„Бог е единство, проявяващо се като множество.“

* * *

„Рече Бог: да сътворим човек по наш образ и по наше подобие.“

Битие 1:26

От последните два цитата става ясно, че Бог не е Същество като нас с дух, душа и тяло, а се проявява като еманира (обособява) от себе си безброй отделни същества. И тъй като той няма физическо тяло, безсмислено е да си представяме Неговия образ и подобие по видим, физически начин, както мнозина духовници правят и го рисуват по икони и стенописи. Това би било признак на върховно суеверие и неразбиране на Неговата Същност. Защото под образ и подобие тук се разбира подобието по дух, което обаче още не е постигнато от нас.

Думите в Битие, гл. 1 се отнасят за човека, който е бил още в идейния свят, в ума на Бога. Едва по-късно той е слязъл в материалната Земя, бил е облечен в „кожени дрехи“ и е поел по своя път към този „образ и подобие“ Споменатият стих казва точно това – у нас са заложени зародишите, които ако отгледаме разумно, един ден ще ни направят подобни Богу – като творци на цели Вселени, като проводници за Божията Любов, като Негови достойни синове и дъщери.

За Него ясно е казано: „Бог е Дух вечен“ и е безумие да си представяме Господ как например се е разхождал из Райската Градина, садил е дървета и си е говорил с Адам и Ева.

Учителя казва следното:

„Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още „образ и подобие Божие.“ Човекът днес няма „образ и подобие Божие“. И наистина онзи, който може да те обере, да те изнасили, да те охули, човек ли е? Човек ли е и онзи, който отначало ти е бил приятел, а после те злослови?

Впрочем, когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така нареченият Космичен Човек. Всеки човек, всяка човешка душа е един първичен елемент от великия Космичен Човек. Като такъв, той заема точно определено място в Живата Природа и играе определена роля. Без него Вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония.

Ето защо и всеки човек тук, на Земята, си има своя определена роля. Без него животът не може. Явяването на толкова милиони души в света не е нещо случайно.“

 

„Бог направи човека. Това, което представлява сегашният човек, в сравнение с онзи, създаден по образ и подобие на Бога, е карикатура.“

Мнозина наши съвременници казват:

„Хората са лоши! Аз обичам природата, растенията, животните, ама хората всичко развалят, по-добре да ги няма.“

С тези мисли те се поставят на много опасно място. Нима те биха обвинили един зелен, неузрял плод, че е кисел или горчив? Нима биха били прави, ако рекат да оценяват картината на някой велик художник, докато той още едва е нарисувал първите няколко щрихи? По същия начин и самият човек е едва в началния стадий на своето развитие и ще имаме право да се произнесем върху него едва, след като той бъде завършен. Защото във всеки от нас е вложена Божествена Искра, всеки носи в себе си зародиша на дарби, таланти и способности, които един ден ще го превърнат в неповторим светъл ангел. Да съдим или презираме младите души край нас, задето не са се развили до нашето нивото, е все едно да съдим и презираме семето, за дето още не е станало дърво или пъпката – че още не е плод.

И докато този човек е все още една незавършена картина, всяка критика към него всъщност е насочена към неговия Творец, който се грижи за развитието му. Затова нека бъдем толерантни към чуждите слабости и грешки, защото често и ние самите носим част от тях. Учителя казва:

„Ако видиш, че някой греши, дошло е време за тебе да станеш праведен.“

Той споделя още:

„Човека го очаква едно велико бъдеще. Сега той е в детинство, в зачатъчно състояние. Има да мине през много фази на своето развитие и ще има една отлична форма. Неговото съзнание ще се развие, ще има спомен за живеенето си на Земята; не само на Земята, но ще живее и на Венера, на Меркурий, че и на Слънцето. След като завърши своята еволюция в Слънчевата система, ще иде на Сириус и там ще живее 250 милиарда години, и оттам ще иде на едно слънце, около което всички наши слънца се въртят – около него се въртят около 100 милиона слънца. Той ще иде там на гости, ще го посрещнат с венци. То ще бъде Царството Божие.“

 

„Пазете следното правило: приближавайте се към всички хора с дълбоко съзнание, че първоначално Бог ги е създал добри.“

Човешката душа е абсолютно добра по своята същност, но във Вселенски план тя е относително млада, с всички произтичащи от това следствия. Затова нека винаги помним, че у всеки от нас е посаден зародишът на доброто, но у всеки е развит различно. Това се дължи на ред причини – едни са излезли от Бога по-рано от другите, други са се оплели в житейския си път и поради това са изостанали, а трети са пожертвали собственото си развитие, отдавайки се да изпълнят определена мисия за обща полза.

Човечеството е само едно от първите стъпала в стълбата, изкачваща се от най-несъзнателните форми на живот като минерали и растения, и водеща в течение на милиарди и милиарди години към Самия Бог.

Между нас и Абсолюта стоят неизброимите ангелски йерархии – от ангелите, които стоят непосредствено над нас в своя напредък, та чак до херувими и серафими, които са олицетворението на Божията Мъдрост и Божията Любов, а дори и много над тях.

През тази духовна еволюция преминават не само човешките души, но и съществата от животинския, растителния и минералния свят. Други същества пък отдавна са преминали през своята земна еволюция и сега живеят в нематериални тела, като подпомагат развитието на хората, животните, растенията и минералите. Задачите на тези същества от ангелската йерархия и начините им за въздействие върху земната еволюция са строго разпределени и по-нататък в книгата ще става дума многократно за тях. Засега е важно да се знае само, че след като човек завърши своето земно развитие, той ще стане ангел, по-късно архангел и т.н. ще навлиза във все по-прекрасни светове, ще придобива все по-възвишени сили и дарби, и ще има все по-големи възможности да помага за всемирното благоденствие. Според същността на влиянието им върху хората, можем условно да разделим напредналите същества като “добри” или “зли”. Добрите ангели имат за цел да водят човечеството по пътя на духовната еволюция – такава, каквато е според Божия план, докато злите са допуснати да участват, тъй като Бог в своята Мъдрост използва всичко за добро и така, чрез силите на противодействие, Доброто бива стимулирано да се разраства и развива все по-силно. Това “зло” е допуснато от Бог и ще бъде “вързано” окончателно, едва когато хората развият Любовта в себе си и нямат вече нужда от външен подтик, за да правят добро.

Зад този Божествен план стоят същества, идеи и намерения тъй величествени и добронамерени към нас, че нашите познания и ниво на осъзнатост са крайно недостатъчни за да ги обхванем и разберем.

* * *

Красотата на Природата е в многообразието. Ако всички бяхме на еднаква степен на развитие, днес нямаше да има Слънце, което да ни огрява; растения, които да ни дават плодовете си; мъдреци, които да ни напътстват към непознати висоти; нито изоставащи, за които ние на свой ред да бъдем полезни. Без минералното царство нямаше да я има дори твърдата земя, по която ходим.

Всяка душа е неповторима по своята същност и способности. Задачите, които е призвана да изпълни, също са уникални. Затова нито една душа не е в състояние да заеме мястото на друга и даже най-великата от тях не може да изпълни ролята, отредена на друга душа. Всяка Божия Искра допринася по свой специален начин за Хармонията във Всемира.

В действителност пътешествието никога не свършва. Когато завършва една част от него, започва друга. Животът е просто един безкраен път, който живот след живот продължава от мястото, до което сме стигнали.

В далечното бъдеще ще можем да вършим своите задачи от духовните светове, с изключение на мисии като тази на Христос и на други Велики Посветени. На сегашния етап от развитието ни, обаче, основната ни дейност е пряко свързана с материалния свят. Именно в него трябва да разрешим задачите на своя живот и малко по малко да разберем самия Живот и нашето място в него.

Завършвам засега този въпрос с една хубава мисъл на Макс Хайндел:

„В напредъка на Еволюцията няма място за застой. В еволюиращия живот, както и в търговията, няма такова нещо като само „да запазиш придобитото“. Прогрес или Регрес – гласи Законът.“